№ 3
гр. гр. Димитровград, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20245610100845 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба се твърди, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, продавал
ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите през
процесния период Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия били в сила от
27.06.2008г. Съгласно чл.35 ал.1 от тях, те влизали в сила в 30-дневен срок след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Общите условия били публикувани на сайта на дружеството-ищец. Последното имало
задължение да снабдява с ел.енергия обект на потребление на ответника М. Т. К., с ИТН ***,
находящ се в Димитровград, ул.***, за който бил открит клиентски номер **. Същата била
собственик на имота като подала заявление за услуга- смяна на клиент за обект на регулиран
пазар, ведно с декларация за достъп до електроразпределителната мрежа, заявление-
декларация за започване продажба на ел.енергия, ведно с копие от нотариален акт. От своя
страна ответникът била длъжна да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с ел.енергия, в сроковете и по начините, определени в чл.18 ал.1 и ал.2 от ОУ.
В изпълнение на своите задължения ищецът доставил до обекта на ответника, за периода от
16.06.2022г. до 15.09.2022г., ел.енергия на стойност 153,89 лева, която до момента не била
заплатена от потребителя. Поради забава в плащането, ответникът дължала законна лихва в
размер на 27,67 лева за периода от 05.08.2022г. до 21.02.2024г. На 21.02.2024г. ищцовото
дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
до РС-Димитровград. Образувано било ч.гр.д.№282/2024г. по описа на съда, по което била
издадена заповед за изпълнение по отношение на ответника. Тъй като същата не била
открита на декларираните от нея постоянен и настоящ адрес, на ищеца било указано,
1
предвид разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, че може да предяви иск против М. Т. К. за
вземането си, посочено в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. С оглед изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответника дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД
сумата от 153,89 лева, представляваща стойността на консумираната от обекта на
потребителя ел.енергия за периода от 16.06.2022г. до 15.09.2022г., обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва за периода от 05.08.2022г. до 21.02.2024г., а именно
27,67 лева, законна лихва върху главницата, считано от 22.02.2024г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендира присъждане на направените разноски по ч.гр.д.
№282/2024г. по описа на РС-Димитровград, както и тези направени в настоящото
производство.
Ответникът М. Т. К., чрез назначения й от съда особен представител- адв.И. И.,
посочен от АК-Хасково, представя отговор на исковата молба, в който поддържа, че
предявения иск е допустим и основателен, предвид представените от ищеца писмени
доказателства. Възможно било обаче други лица-несобственици на апартамента, да са
ползвали ел.енергия, като ответника да не е знаела за това.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представения с исковата молба препис от Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №42, том 2, рег.№2182, нот.дело №226/2019г. на нотариус Р. В., на
25.06.2019г. *** е продал на М. Т. К. собствения си недвижим имот, а именно:
Самостоятелен обект в сграда- апартамент, с кадастрален идентификатор 21052.1004.10.1.3
по кадастралната карта на Димитровград, одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на
ИД на АК-София, с адрес в Димитровград, ул.“***, **, който самостоятелен обект се намира
в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1004.10, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж имот №21052.1004.10.1.4, имот №21052.1004.10.1.2,
под обекта- няма, над обекта имот №21052.1004.10.1.7, построен върху държавна земя,
състоящ се от една стая и кухня, със застроена площ от 55 кв.м., ведно с избено помещение
№5 с полезна площ от 13,08 кв.м., таванско помещение №5 с полезна площ от 16,13 кв.м. и
12,34% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
Гореизложеното обстоятелство се установява и от представената по делото Справка
№208138/14.02.2024г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице на
Служба по вписванията-Димитровград. Съгласно тази справка, към 14.02.2024г. М. Т. К. е
собственик на Самостоятелен обект в сграда- жилище, с площ от 55 кв.м., ведно с избено
помещение №5 и таванско помещение №5 с адрес в Димитровград, ул.***, **, с
идентификатор 21052.1004.10.1.3.
Видно от приетото като доказателство по делото Заявление за услуга- Смяна на
клиент за обект на регулиран пазар, на 18.02.2020г. ответникът М. Т. К. е поискала от
ищцовото дружество, в качеството й на едноличен собственик на обект, представляващ
жилище, находящ се в Димитровград, ул.***, с ИТН ***, да извършва доставка и продажба
2
на ел.енергия, както и да смени името на клиента на същото ИТН с нейното име.
Представила е и Декларация за достъп до електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг“ЕАД, съгласно която тя е декларирала, че желае да получи
достъп до електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ЕАД за обект
ИТН ***, находящ се на адрес в Димитровград, ул.***, като достъпа е необходим за
постоянно захранване. На следващо място, като Приложение №2 към горепосоченото
заявление, ответникът е представила и Заявление-декларация за започване продажба на
ел.енергия до „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, с което е заявила, че желае да
получава ел.енергия за обект с ИТН ***, находящ се на адрес в Димитровград, ул.***.
Посочила е, че консумираната ел.енергия ще използва за битови нужди, както и че иска тя да
се измерва на две тарифи, при постоянно захранване.
Съгласно приложената към исковата молба фактура №**********/23.07.2022г.,
издадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, за отчетен период от 16.06.2022г. до
15.07.2022г., до горепосочения имот на ответника е била доставена и консумирана
ел.енергия 391 кВтч, на стойност 70,27 лева без ДДС или 84,32 лева с ДДС. Срокът за
плащане на задължението е бил до 04.08.202г.
Видно от фактура №**********/23.08.2022г., издадена от ищцовото дружество, за
отчетния период от 16.07.2022г. до 15.08.2022г., за място на потребление ИТН ***, обект в
Димитровград, ул.***, с титуляр М. Т. К., е била доставена и потребена ел.енергия- 303
кВтч, на стойност 56,58 лева без ДДС или 67,90 лева с ДДС. Срокът за плащане на
задължението по фактурата е бил до 05.09.2022г. Посочено е, че следва да се заплатят и
просрочени стари задължения на стойност 84,32 лева, като общо дължимата сума по тази
фактура е 152,22 лева.
С фактура №**********/23.09.2022г., издадена от „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД, за отчетен период от 16.08.2022г. до 15.09.2022г., до
горепосочения имот на ответника е била доставена и консумирана ел.енергия 8 кВтч на
стойност 1,67 лева с ДДС. Задължението по тази фактура е трябвало да бъде платено до
04.10.2022г., ведно с наличното старо задължение в размер на 152,22 лева или общо 153,89
лева.
Съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ЕВН „България ЕС“ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-013/10.05.2008г. на ДКЕВР, клиентът е
длъжен да плаща стойността на ползваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в ОУ /чл.11.1/. Потребителят заплаща на продавача стойността на
консумираната ел.енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДЕКЕВР цена за снабдяване и
цена за разпределение. Периодът за плащане е 10 дни за всички фактури, с изключение на
издадените по чл.17 ал.4 фактури /чл.18 ал.1 и ал.2 от ОУ/.
Тъй като М. Т. К. не изпълнила в срок задълженията си по горепосочените три
фактури, на 21.02.2024г. ищецът депозирал в РС-Димитровград против ответника Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В тази връзка в съда било
3
образувано ч.гр.д.№282/2024г., по което на 22.02.2024г. била издадена Заповед №134 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед на ответника
било разпоредено да плати на ищеца сумата от 153,89 лева- главница, неизплатена сума за
доставена през периода от 16.06.2022г. до 15.09.2022г. ел.енергия, доставена до обект на
потребление в Димитровград, ул.***, ИТН ***, на клиент с клиентски номер **, лихва за
забава за периода от 05.08.2022г. до 21.02.2024г. в размер на 27,67 лева, законна лихва върху
главницата, считано от 22.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането и деловодни
разноски от 75 лева. Заповедта била връчена на М. Т. К. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК,
като на ищцовото дружество била указана възможността да предяви против нея иск,
съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№134/22.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-
Димитровград по ч.гр.д.№282/2024г.
По делото няма спор, че между ищеца и ответника са възникнали договорни
отношения, съгласно които първият е следвало да доставя ел.енергия до обекта на втория,
находящ се в Димитровград, ул.***, с ИТН ***, който е регистриран като собственост на
ответника М. Т. К..
Спорно по делото е доставил ли е през периода 16.06.2022г. до 15.09.2022г. ищецът
ел.енергия до въпросния обект на потребление на ответника, каква е нейната стойност и
била ли е заплатена тя в срок от М. Т. К..
От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че през
процесния период ищцовото дружество е доставяло ел.енергия до обект на потребление,
ползван от М. Т. К., находящ се в Димитровград, ул.***. Последното обстоятелство се
установява от събраните по делото писмени доказателства- Заявление за услуга- Смяна на
клиент за обект на регулиран пазар от 18.02.2020г. и приложените към него Декларация за
достъп до електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ЕАД и
Заявление-декларация за започване продажба на ел.енергия до „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД, както и издадените на нейно име 3бр.фактури за начислени й
задължения за плащане на доставена до нейното жилище ел.енергия през процесния период.
Горните доказателства и направените въз основа на тях изводи, не бяха оспорени от страна
на особения представител на ответника в проведеното по делото съдебно заседание, а от
друга страна не бяха представени и доказателства, че М. К. не е ползвала въпросните
количества ел.енергия или пък, че е заплатила задълженията си по процесните три фактури.
Не се събраха доказателства и относно това, че блока в който се намира процесния
апартамент на ответника е разрушен и до него не се доставя ел.енергия. На последно място,
по никакъв начин не се доказаха и твърденията на особения представител на К., че
процесните количества ел.енергия са ползвани от трети лица. В тази връзка следва да се има
4
предвид, че дори това действително да е така, то задължено към ищцовото дружество лице
остава отново собственика на недвижимия имот, а именно М. Т. К..
Предвид изпълнението на задължението за доставяне на ел.енергия до обекта на
потребление на ответника, за последната е възникнало задължение да плати така
доставената до жилището й и консумирана от нея ел.енергия. В хода на производството по
делото не се представиха доказателства от ответната страна за извършено плащане на
доставената на М. К. през периода от 16.06.2022г. до 15.09.2022г. ел.енергия.
Размерът на главницата дължима от ответника се установява от представените по
делото 3бр.фактури, видно от които той е общо 153,89 лева. Предвид това, съдът намира
предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска да признае за установено,
че М. Т. К. дължи на „ЕВН България ЕС“ЕАД сумата в размер на 153,89 лева,
представляваща главница- неизплатена сума за доставена през периода от 16.06.2022г. до
15.09.2022г. ел.енергия, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението- 22.02.2024г. до окончателното плащане на сумата, за основателен и доказан.
Доколкото ответникът не е изпълнила задължението си по процесните три фактури в
срок, то тя дължи на ищеца лихва за забава, считано от датата на падежа на първата
фактура- 05.08.2022г. до 21.02.2024г. в размер на общо 27,67 лева. Това задължение също не
е погасено до настоящия момент и е дължимо от ответника на ищцовото дружество.
С оглед на изложеното, съдът счита, че предявения от ищеца иск с правно основание
чл.422 от ГПК, с който се иска съдът да признае за установено, че М. Т. К. дължи на „ЕВН
България ЕС“ЕАД сумата в размер на 27,67 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 05.08.2022г. до 21.02.2024г. върху главницата от 153,89 лева, също се явява основателен и
доказан.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски, а именно сумата от
общо 575 лева, от които държавна такса 75 лева ,юрисконсултско възнаграждение- 100 лева,
и възнаграждение за особен представител на ответника- 400 лева.
Искането за присъждане на направените в заповедното производство по ч.гр.д.
№282/2024г. по описа на РС-Димитровград разноски от заявителя за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение също се явява основателно. В този смисъл, на ищцовото
дружество следва да се присъдят деловодни разноски, направени в заповедното
производство по ч.гр.д.№282/2024г. по описа на РС-Димитровград в размер на 75 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. Т. К., с ЕГН ***, от Димитровград,
ул.***, че дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, представляван
от юрисконсулт Р. С.- Ч., сумата 153,89 лева /сто петдесет и три лева и осемдесет и девет
5
стотинки/ – главница, неизплатена сума за доставена през периода от 16.06.2022г. до
15.09.2022г. ел.енергия до обект на потребление в Димитровград, ул.***, с ИТН *** и
клиентски №**, лихва за забава за периода от 05.08.2022г. до 21.02.2024г. в размер 27,67 лева
/двадесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки/ и законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението – 22.02.2024 г. до изплащане на вземането, за което е
издадена Заповед №134/22.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№282/2024г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА М. Т. К., с ЕГН ***, да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, представляван от юрисконсулт Р. С.- Ч., сумата в
размер на 575 лева /петстотин седемдесет и пет лева/, представляваща разноски по
настоящото дело, както и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща
деловодни разноски по ч.гр.д.№282/2024г. по описа на РС-Димитровград.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6