РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Пловдив, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20255000500140 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №488 от 23.12.2024г., постановено по гр.дело №628/2023г. по
описа на Окръжен съд-Пазарджик, П. Т. Т. с ЕГН:**********, от с.В д, ул.
****, е осъден да заплати на Н. Г. П. с ЕГН:**********, от с.В. д., ул.
***********, сумата от 10000лв., предявена като частичен иск от 50000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
вследствие на нанесения му побой на 27.10.2019г. в м-та“Г ч“ в землището на
с.В д, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.10.2019г. до
окончателното й изплащане, като за разликата над присъдения размер до
претендирания от 30000лв., частично от 50000лв., искът е отхвърлен, и П. Т. Т.
с ЕГН:**********, от с.В д, ул. ****, е осъден да заплати на Н. Г. П. с
ЕГН:**********, от с.В. д., ул. ***********, чрез адв.Г. Х. от САК
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на адв.Г. Б. Х.
1
от САК в размер на 1300лв. за исковото производство и в размер на 795лв. за
обезпечителното производство, или общо сумата в размер на 2095лв., както и
да заплати по сметка на Окръжен съд-Пазарджик държавна такса върху
уважения иск в размер на 400лв., а Н. Г. П. с ЕГН:**********, от с.В. д., ул.
***********, е осъден да заплати на П. Т. Т. с ЕГН:**********, от с.В д, ул.
****, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на адв.И.
С. Г. от ПАК в размер на 2033,33лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Н.
Г. П., който чрез пълномощника адв.Г. Х. го обжалва в частта му, с която е
отхвърлен предявения от него иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 10000лв. до
пълния претендиран частично от 50000лв. размер от 30000лв. Изложени са
конкретни доводи за неправилност на решението в обжалваната му част
досежно преценката на обстоятелствата от значение за правилното
приложение на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, свързани с
тежестта на претърпените увреждания, продължителността и начина на
протичане на възстановителния период, животозастрашаващия характер на
част от травмите, отражението на случилото се върху психиката. Претендира
се за отмяна на решението в обжалваната му част и за присъждане на
допълнително обезщетение за неимуществени вреди от 20000лв., ведно със
законната лихва от 27.10.2019г. до окончателното изплащане, както и
направените пред двете инстанции разноски.
Въззиваемата страна П. Т. Т. е подал писмен отговор на въззивната жалба
със становище за нейната неоснователност по изложените пред
първоинстанционния съд съображения и искане обжалваното решение да бъде
оставено в сила.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предявен е от Н. Г. П. против П. Т. Т. като частичен иск с правна
квалификация чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 30000лв.,
частично от 50000лв., за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени вследствие получените при нанесения му от него на 27.10.2019г., в
местността „Г ч“, в землището на с.В д, побой травматични увреждания –
2
травматичен хемоторакс в дясно, счупване на девето, десето и единадесето
ребра, ведно със законната лихва от 27.10.2019г.
С отговора на исковата молба ответникът е признал причиняването на
посочените увреждания и претърпените вследствие на тях болки. Оспорил е
иска по размер като изключително висок и несправедлив. Навел е ищецът с
поведението си да е провокирал и предизвикал инцидента, по който начин да е
допринесъл за настъпването му. Заявил е възражение за изтекла погасителна
давност.
С първоинстанционното решение е прието въз основа на влязлата в сила
присъда по НОХД №207/2022г. по описа на Районен съд-Пазарджик да са
налице елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на
деликтната отговорност на ответника, който е причинил на ищеца две средни
телесни повреди, изразяващи се в релевираните увреждания, вследствие на
което е претърпял неимуществени вреди – болки, страдания, стрес,
неудобство, физически и психически дискомфорт, наложили по-
продължителния му престой у дома – около 2-2,5 месеца, през което време е
бил лишен от възможността да извършва трудова дейност, да реализира
доходи и да води пълноценен живот. Приети са за недоказани твърденията на
ищеца за поставянето му в безпомощно състояние след деянието, за
продължил няколко месеца възстановителен период, за постелен домашен
режим на лечение, при който изпитвал силни болки и имал постоянна нужда
от чужда помощ, както и да е претърпял уплаха, стрес, психическо страдание,
страх за телесната неприкосновеност и живота и да е настъпила психическа
промяна, като все още да се чувства безсилен и безпомощен. Прието е за
недоказано възражението на ответника за съпричиняване. При тези
обстоятелства и съобразявайки настъпилото пълно възстановяване и
икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредата,
съдът е приел за справедлив размер от 10000лв. на дължимото се обезщетение
за неимуществени вреди. Приел е за неоснователно възражението на
ответника за изтекла погасителна давност.
Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК,
намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му част и
за допустимо.
Спорът във въззивното производство се концентрира единствено около
3
размера на дължимото обезщетение, с оглед действително претърпените
неимуществени вреди, доколкото първоинстанционното решение не се
обжалва в осъдителната му част относно присъденото обезщетение до размер
на 10000лв., а за разликата над него до пълния предявен като частичен от
50000лв. размер от 30000лв., при което елементите от фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД са установени със задължителна сила по обвързващ начин с
влязлото в сила в необжалваната му осъдителна част първоинстанционно
решение.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при
съобразяване с конкретните обективни обстоятелства от значение за степента
и интензитета на търпените физически, психически и емоционални болки и
страдания, и с оглед на социално-икономическите условия в страната към
датата на деликта, от когато възниква отговорността.
Безспорно е, че при нанесения побой ответникът е причинил на ищеца
счупване на девето, десето и единадесето ребра вдясно по задната мишнична
линия, както и левостранен травматичен хемоторакс, количество около 900мл,
наложило оперативно лечение, за причиняването на които именно,
съставляващи средни телесни повреди по чл.129 от НК е влязла в сила
осъдителна Присъда №62 от 06.06.2022г. по НОХД №207/2022г. по описа на
Районен съд-Пазарджик, която, съгласно чл.300 от ГПК, е задължителна за
гражданския съд. Според представените епикризи и приетото заключение от
14.11.2024г. на СМЕ, ищецът П. е потърсил медицинска помощ на следващия
ден след инцидента, когато му е била направена рентгенография на дясната
гръдна половина. Диагностичното изясняване е станало чак след около 10 дни
в Хирургичното отделение на УМБАЛ“П“ООД-клон МС“З“-гр.Пазарджик,
където е постъпил на 07.11.2019г., изписан на 09.11.2019г. и насочен за
оперативно лечение, при персистираща клинична симптоматика. Освен
рентгенография е извършено и КАТ изследване, с което е установено
счупването на три ребра в дясно, контузионни промени и хемоторакс,
наложил извършване на специализирано хирургично лечение в У.-Пловдив,
където е постъпил на 12.11.2019г. с отслабено дишане вдясно базално и е
изписан на 20.11.2019г., като му е извършена на 14.11.2019г. торакоцентеза,
торакоскопия и дренаж на дясната плеврална кухина, съчетано с
4
медикаментозна терапия. Хемотораксът представлява излив на кръв в
гръдната кухина, честа компликация на гръдните травми и счупванията на
ребра, като резултат от нараняване на кръвоносни съдове на гръдната стена
или белите дробове, който излив притиска съответния бял дроб и рязко се
увеличава риска от възпалителни усложнения, поради което състоянието може
да бъде животозастрашаващо, като каквото – временно опасно за живота, е
квалифицирано с присъдата като обективен признак от състава на
престъплението. Възстановителният период е продължил около 2-2,5 месеца.
През целия възстановителен период ищецът е изпитвал физически болки,
особено силни непосредствено след травмата и по време на медицинските
интервенции и манипулации, при кашляне, обръщане в леглото, навеждане и
изправяне на тялото, с постепенно намаляваща интензивност.
При така събраните доказателства и установеното от фактическа страна
е видно, че причинените от ответника на ищеца при побоя травми са свързани
със счупване на три ребра вдясно и хемоторакс. Хемотораксът, както резонно
се акцентира във въззивната жалба, е със животозастрашаващ характер и е
наложил оперативно лечение, които обстоятелства са недооценени от
първоинстанционния съд. Хирургичната интервенция е извършена повече от
две седмици след увреждането, през които, както основателно поддържа
жалбоподателя, той е търпял силни по интензитет и постоянни физически
болки с нарушено дишане, като е изпитвал и тревога за състоянието си.
Такива болки е търпял и след това при кашляне, обръщане в леглото,
навеждане и изправяне на тялото, което безспорно е влошило качеството му
на живот през време на възстановителния период. Същият е бил с неголяма
продължителност от около 2-2,5 месеца. Не се установява през време на него
ищецът да е бил в двигателна невъзможност и с необходимост от помощ в
ежедневните битови потребности, с оглед характера на травмите и липсата на
доказателства в подкрепа на изложеното в исковата молба да е спазвал
постелен режим и близките му да са били неотлъчно до него. Не се установява
и преживеният от него стрес да е оставил траен отпечатък в съзнанието му,
както се поддържа във въззивната жалба, до степен да е довел до необратима
негативна психо-емоционална и поведенческа промяна, в каквато насока не са
ангажирани каквито и да било надлежни доказателства. При тези
обстоятелства и съобразявайки икономическите условия в страната към
м.октомври.2019г., настоящата инстанция намира при прилагане принципа на
5
справедливостта по чл.52 от ЗЗД за дължимо обезщетение за понесените от
ищеца неимуществени вреди такова от 15000лв.
Настоящата инстанция намира от страна на ответника да не е надлежно
заявено възражение за съпричиняване. Поведението на пострадалия е от
значение за обема на отговорността на делинквента, тъй като, ако с него е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали,
съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД. За съпричиняването, обаче, съдът не следи
служебно, а само ако е надлежно сезиран от ответника чрез възражение с
излагане на фактическите обстоятелства, на които се основава, касателно
конкретните действия или бездействия, с които пострадалият ищец е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, което следва да бъде
заявено с отговора на исковата молба, в противен случай и съгласно чл.133 от
ГПК се преклудира, освен ако не е могъл да узнае своевременно фактическите
обстоятелства от значение за съпричиняването, които в тази хипотеза,
съгласно чл.147,т.1 от ГПК, може да наведе до приключване на съдебното
дирене. В случая ответникът с отговора на исковата молба се позовава на
съпричиняване, но без да излага конкретни факти относно поведението на
ищеца, което, според него е провокирало инцидента. Такова провокативно
поведение не се и установява от показанията на ангажирания свидетел Й Д,
който не е присъствал на побоя, а преразказва споделеното му от самия Т.
относно него, според което Н. се държал грубо и обиждал някой от
компанията, без да става ясно в какво точно се е изразявало грубото държане,
каква е била конкретната обида, спрямо кой е била отправена и по какъв начин
е бил засегнат самия ответник.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла петгодишна
погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, каквато в случая, съгласно чл.114,ал.3
от ЗЗД, тече от датата на деликта – 27.10.2019г., и към датата на подаване на
исковата молба – 31.10.2023г., с която, според чл.116,б.Б от ЗЗД, е прекъсната,
не е изтекла.
С оглед на този изход по спора при настоящото му въззивно
разглеждане, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с
която искът е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 10000лв. до
15000лв., като бъде присъдено обезщетение от още 5000лв., а в останалата
обжалвана част за разликата над 15000лв. до пълния предявен като частичен
6
размер от 30000лв. следва да се потвърди. Следва да бъде присъдена в тежест
на ответника допълнително държавна такса от 200лв. за първоинстанционното
производство и такава от 100лв. за въззивното, на основание чл.78,ал.6 във
връзка с чл.83,ал.1,т.4 от ГПК. Първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в
размер над 1525лв. до присъдения от 2033,33лв. за адвокатско
възнаграждение. На пълномощника на ищеца адв.Х. при условията на
чл.38,ал.2 от ЗАдв следва да се присъди допълнително адвокатско
възнаграждение от 250лв. с ДДС за първоинстанционното производство, както
и да му се присъди възнаграждение от 400лв. с ДДС за въззивното
производство, с оглед незначителната фактическа и правна сложност на спора
пред настоящата инстанция, защитавания материален интерес от 20000лв. и
уважената част от иска при въззивното разглеждане на делото.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №488 от 23.12.2024г., постановено по гр.дело
№628/2023г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от Н. Г. П. с ЕГН:**********, от с.В. д., ул.
***********, против П. Т. Т. с ЕГН:**********, от с.В д, ул. ****, като
частичен от 50000лв. иск за заплащане на сума в размер над 10000лв. до
15000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди вследствие на нанесения му побой на 27.10.2019г. в м-
та“Г ч“ в землището на с.В д, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 27.10.2019г. до окончателното й изплащане, И В ЧАСТТА, с която Н. Г. П. с
ЕГН:**********, от с.В. д., ул. ***********, е осъден да заплати на П. Т. Т. с
ЕГН:**********, от с.В д, ул. ****, разноски за адвокатско възнаграждение в
размер над 1525лв. до присъдения от 2033,33лв., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. Т. Т. с ЕГН:**********, от с.В д, общ.С., обл. П, ул. ****,
да заплати на Н. Г. П. с ЕГН:**********, от с.В д, общ.С., обл. *********,
сумата от още 5000лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди вследствие на нанесения му
7
побой на 27.10.2019г. в местността “Г ч“ в землището на с.В д, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 27.10.2019г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №488 от 23.12.2024г., постановено по гр.дело
№628/2023г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от Н. Г. П. с ЕГН:**********, от с.В д, общ.С., обл.
*********, против П. Т. Т. с ЕГН:**********, от с.В д, общ.С., обл. П, ул.
****, като частичен от 50000лв. иск за заплащане на сума в размер над
15000лв. до 30000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди вследствие на нанесения му побой на 27.10.2019г. в
местността “Г ч“ в землището на с.В д, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 27.10.2019г. до окончателното й изплащане, И В ЧАСТТА,
с която Н. Г. П. с ЕГН:**********, от с.В д, общ.С., обл. *********, е осъден
да заплати на П. Т. Т. с ЕГН:**********, от с.В д, общ.С., обл. П, ул. ****,
разноски за адвокатско възнаграждение до размер на 1525лв.
ОСЪЖДА П. Т. Т. с ЕГН:**********, от с.В д, общ.С., обл. П, ул. ****,
да заплати на адвокат Г. Б. Х., член на САК, с личен номер ********** и адрес
на кантората: гр.С., р. С, ул. К*******, допълнително възнаграждение от
250лв. /двеста и петдесет лева/ с ДДС за първоинстанционното производство,
и възнаграждение от 400лв. /четиристотин лева/ с ДДС за въззивното
производство, на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, за оказаната безплатно на Н. Г.
П. правна защита и съдействие.
ОСЪЖДА П. Т. Т. с ЕГН:**********, от с.В д, общ.С., обл. П, ул. ****,
да заплати държавна такса в размер на 200лв. /двеста лева/ по сметка на
Окръжен съд-Пазарджик, и държавна такса от 100лв. /сто лева/ по сметка на
Апелативен съд-Пловдив, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, съобразно
допълнително уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9