№ 1057
гр. София, 17.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000503622 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивна жалба от всяка от страните, участвали в производството по
гр.д. 16551/19 г. по описа на СГС.
С решение по делото от 09.07.21 г. съдът, като е приел, че е осъществено
деликтно поведение от страна на лица, на които ответникът СЕДЕМ-ОСМИ АД е
възложил работа, е осъдил същия да заплати на ищцата –журналистката К. П., на
основание чл. 49 ЗЗД, обезщетение в размер на 25 000 лв., ведно със законните лихви
от предявяване на исковата молба (на 18.12.19 г.). За разликата до заявените 50 000 лв.
– частичен иск от пълна претенция в размер на 300 000 лв. исковете – главен и
акцесорен (за забавено парично плащане), са отхвърлени.
С жалбата на ищцата се оспорва правилността на решението в отхвърлителната
му част до заявените 50 000 лв. и съразмерните лихви. Твърди се, че решението в тази
негова част не съответства на установения от чл. 52 ЗЗД критерий.
С жалбата на ответника се оспорва правилността на решението в осъдителната
му част. Заявява се, че неоснователно съдът е отклонил искането ищцата да
конкретизира по вид и размер вредите от всяко от доказаните излъчвания, че не е
установено повторението на предавания, че в „Шоуто на Слави“ са били разигравани
скечове, свързани с ищцата, по повод публикации и снимки на ищцата в други медии
(за които са посочени доказателства), че последното не позволява да се разграничи
източникът на вредите. Прави се анализ на третираните от ищцата като обидни изрази
и се разяснява какво значение е било вложено в тях (напр. под жълта гостенка следва
да се разбира не болестта туберкулоза, както е интерпретирала ищцата, а анализаторка
на новини в жълти медии). Заявява се, че вредите на ищцата не са доказани – не е
обосновано твърдението, че те произтичат от медийното излъчване на цитираното шоу.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове.
1
В производството пред САС не са събирани нови доказателства.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустими жалби,
атакуващи валидно и допустимо съдебно решение.
Дължи се произнасяне с оглед доводите на въззивниците за неправилност на
решението според доказателствата, ангажирани в първоинстанционното производство.
Въз основа твърденията на страните и съобразно наличния по делото
доказателствен материал САС прави следните изводи:
По делото е приета техническа експертиза, извършена от в.л. Н. Х. – специлист
киберпрестъплания. В заключението си вещото лице възпроизвежда в текстови вид
излъчените на 12.06.15 г., 02.02.17 г., 22.08.18 г., 19.11.18 г., 29.11.18 г., 21.12.18 г.,
29.01.19 г., 18.03.19 г., 12.07.19 г., 22.07.19 г. в „Шоуто на Слави“ скечове, в които
актьор пресъздава образа на ищцата. В проведеното на 14.05.21 г. съдебно заседание, в
което експертизата е приета, вещото лице заявява, че при анализ на записите на
предаванията, записите на събраните като веществени доказателства компакт-дискове
и исковата молба, се установява, че записът на дисковете не е манипулиран и
цитираните в исковата молба реплики са изречени действително в ефир.
Настоящият състав счита, че първостепенният съд е възпроизвел точно
приетите от него като обидни и засягащи честта на ищцата изрази, съдържащи се и в
описаната по-горе експертиза. На това основание не е необходимо думите от скечовете
да бъдат повторно дословно възпроизвеждани. Най-общо те се групират в такива,
отнасящи се до личността на ищцата (третирана като непривлекателна), до сексуалния
живот на ищцата (третиран като отсъстващ/неинтензивен) и до правоговора на ищцата
(пародират се изразни средства, вложени като думи на ищцата).
Изводите на настоящия състав са, че освен че т.н. скечове са проява на недобър
артистичен вкус, внушенията за външността, правоговора и сексуалния живот на
ищцата представляват недопустимо навлизане в лична сфера. Внушенията са позорящи
и са в състояние да предизвикат заявените от ищцата неимуществени вреди.
Налице е центриране на образа на ищцата в предаванията и проявеното
постоянство не позволява да се приеме, че всяко шаржиране е отделен деликт, със
самостоятелни вредоносни последици. Настойчивостта на сценаристите и водещия
обосновава кумулиране на неимуществените вреди. Очертава се тенденциозност, която
надхвърля мярата на допустимо осветяване на личност, популярна в медийното
пространство.
Неотносимо към деликтното поведение е публикуването на материали в медии,
несвързани с ответника, разискващи ищцата. Ако и доколкото в тях има обидни за нея
квалификации или твърдения, нейно право е да претендира за обезщетение за
неимуществени вреди.
В проведено на 10.06.20 г. съдебно заседание са събрани гласни доказателства.
Според св. Я. Д. скечовете по адрес на ищцата приличали на кампания. В поне 7-8
предавания тя била таргетирана като публично лице за осмиване и опозоряване. След 2-
3 м. ищцата започнала да приема предаванията с гняв. Наблюдавала се динамика в
отношението на ищцата спрямо скечовете. След третото предаване тревожността й
нарасла. Според свидетеля тя „излязла от релси“. Мнение на свидетеля е, че такава
подигравка може да убие човек. Става дума за най-гледаното предаване, в най-
гледаното време. За няколко месеца ищцата не била психологчески в строя. Свидетелят
не знае дали ищцата е ползвала помощ на психолог. Не е имало друго основание за
кризата в психиката на ищцата.През това време тя работела като журналист.
Свидетелят се опитвал да разсее П., канейки я да излязат, но тя отказвала, въпреки, че
принципно била отворен човек, който обича да излиза и контактува. От началото на
2
делото (конкретното) ответникът спрял да пародира ищцата.
Според св. П. Д. помни, че в рамките на 1 година имало около 10 скеча с
ищцата. Тя получила уплаха да излиза сред хора. Изпаднала в депресия. Изпитвала
мнителност, че хората я гледат и я коментират. Станала нервна и избухлива. Плачела
по телефона и отказвала да излиза, въпреки, че обичала да посещава изложби,
заведения…. През това време с ищцата контактувала съпругата на свидетеля.
Професионализмът й помогнал да запази работата си през този период. На свидетеля
не е известно да е имало друго основание ищцата да се чувства зле.
При така установените вреди настоящият състав приема че жалбата на ищцата е
основателна. Сумата от 50 000 лв. е справедлив еквивалент за страданията, обидата,
променения начин на живот, предизвикани от медийния интерес в предаването „Шоуто
на Слави“ към журналистката К. П.. Отхвърлителният диспозитив до пълната заявена
претенция следва да се отмени и в полза на ищцата да се присъди разликата до сумата
от 50 000 лв. (частичен иск от такъв в пълен размер 300 000 лв.).
Основателността на главния иск обосновава основателност и на акцесорния – за
забавено парично плащане, което се претендира от момента на предявяване на
исковата молба.
На основание чл. 78 ГПК решението в частта, с която СГС е присъдил в полза на
ответника разноски следва да се отмени, в полза на ищцата следва да се присъдят
всички сторени от нея разноски в двете съдебни производства – още 2750 лв. за
производството пред СГС е 2 500 лв. – за производството пред САС.
Водим от горното САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ в отхвърлителната му част за разликата между 25 000 лв. и 50 000 лв.
и в частта, с която в полза на СЕДЕМ-ОСМИ АД са присъдено разноски за
първоинстанционното производство решение от 09.07.21 г., постановено по гр.д.
16551/19 г. по описа на СГС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД СЕДЕМ-ОСМИ АД да заплати на К.Т. П.
допълнителна сума от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лв. – обезщетение за
неимуществени вреди – вътрешно неспокойство, потиснатост, тревожност, накърнена
социална вграденост поради проявено чувство за обида поради шаржирането на
личността й в скечове, излъчвани в „Шоуто на Слави“ в периода 12.06.15 г. – 22.07.19
г., ведно със законната лихва върху главница от 25 000 лв. от 18.12.19 г. до изпълнение
на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК СЕДЕМ-ОСМИ АД да заплати на К.Т. П.
разноски за въззивното производство в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лв. и
такива – за първоинстанционното производство в размер на 2750 (две хиляди
седемстотин и петдесет) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4