№ 436
гр. Перник, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720104810 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД
срещу А. Р. Т. ЕГН ********** гр.Перник кв.**** бл.* * ап.35 Като се иска
ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че посоченият дължи на ЕОС
МАТРИКС ЕООД сумата 2580.20лв. непогасена главница за периода
12.02.2018-12.02.2021 частично от общо задължение 15 250лв., Сумата
1490.81лв. договорна лихва за периода 12.02.2019-12.02.2021 Посочени в
Заповед за изпълнение по чгд № 1129/2022 на ПРС и дължими по Договор за
потребителски кредит от 18.09.2014г. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се и разноски по УИ и запов.производство.
Обосновава активната ми процесуална и материална легитимация като
цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.06.2019 г.,
сключен между ОББ АД и „ЕОС МАТРИКС ЕООД“, като цедента му е
прехвърлил вземането си с ответника. Твърди, че на ответника е изпратено
уведомление за цесия .
С оглед на изложеното моли съда да уважи предявените искове.
Ответникът депозира отговор в срок чрез адв.М.М.
В защитната си теза оспорва наличието на валиден договор за цесия,
както и да е уведомяван за него.Представя доказателства за постоянен и
настоящ адрес в гр.Перник, докато цесията му е съобщавана на адрес в
гр.******* / където не живее, респ. не е получавал съобщение / Адресът в
гр.Перник е същият, който е посочен и на самия Договор за кредит и не е
променян.
1
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените
искове.Претендира разноски по чл.38 ал.1 З адв.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На ищеца е указано, че условията пълно и главно доказване следва да
установи
1) валидно облигационно правоотношение между дружеството-
заемодател и ответника, предаването на заемната сума на заемополучателя по
начина, предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните вноски,
изтичането на срока на договора, респективно валидна уговорена възможност
за обявяване на договора за предсрочно изискуем, настъпване на
предпоставките за това и съобщаване на обявената предсрочна изискуемост;
2). наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с лихва;
3). валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка,
вкл. изпълнение на неговото задължение по него;
4). изпадане на ответника в забава;
5). размера на вземанията;
6). че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание –
договор за цесия, сключен с дружество кредитор и уведомяването на
длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство и срещу издадената заповед е депозирано
възражение.
Настоящото производство има за цел да стабилизира ефекта на
издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1,
т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която
е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
Видно от самото заповедно производство - вземанията, предмет на иска
и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на
заповедното производство съвпадат, поради което предявените искове са
процесуално допустими.
На второ място - ищецът обосновава активната си материална и
2
процесуална легитимация с договор за цесия.
Съгласно чл. 99, ал. 1 и 2 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
За да породи правни последици, договорът за цесия следва да има за
предмет съществуващо вземане (права) с титуляр (кредитор) цедента спрямо
конкретно трето за цесията лице – длъжник на цедента. По силата на този
договор настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение -
кредитор става цесионерът, а след като бъде надлежно уведомен длъжникът
дължи изпълнение на цесионера, но това задължение остава извън предмета
на договора за цесия.
Видно от писмените доказателства – уведомлението за цесия не е
достигнало до ответника.
Адресът посочен от ответника в Договора за кредит е същият, на който
живее, и който е вписан в представените удостоверения за постоянен и
настоящ адрес.
Адресът, на който е търсен за уведомяване за настъпилата цесия е друг
адрес – в гр.*******, както се установи по доказателствата, на който
ответникът не е живял.
Поради това и не е получил уведомлението за настъпилата цесия.
Независимо от това, последно утвърдената съдебна практика и
редица решения на ВКС / се споделя и от настоящия състав, а именно, че
с получаване на исковата молба ответникът се счита уведомен редовно.
Поради това и възражението не следва да се уважи.
На второ място – по искане на ищцовата страна е приета съдебно-
счетоводна експертиза.
По данни на същата, и при съпоставяне на датите, се установява
следното :
Договорът за кредит е от 18.09.2014г.
Кредитът е усвоен на 19.09.2014г. еднократно по разплащателна сметка
в размер 12 400 и удържана сума 100лв. такса за кредитна оценка.
Погасена е главница 270.33лв. и договорна лихва 379.79лв.
Останалото задължение е предоговорено на 04.09.2015г. и
рефинансирано на 07.09.2015г. с усвояване на кредит 13 500лв.
На 26.10.2016г. е сключено Доп.споразумение и е платена вноска
405лв. при предоговаряне за размер 15 250лв. която сума 15 250лв. е усвоена
на 26.10.2016г. като с част от нея е рефинансиран кредита от 04.09.2015г. / в
размер 13 500лв./
С цесията са прехвърлени на ЕОС МАТРИКС ЕООД – за ответника –
3
задължение към 17.06.2019г. в размер 19 077.56лв. от които – главница
15 250лв. и 3827.56лв.непогасена договорна лихва
Към момента на експертизата ответникът дължи главница 15 250лв. и
договорна лихва 3827.56лв.
Към момента на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК ответникът
дължи главница 3643.44лв. за периода 12.02.2018-12.02.2021 и договорна
лихва 1490.81лв. за периода 12.02.2019-12.02.2021
По възражението на ответната страна, че сумите били предявени
частично, за да не се плаща д.такса, съдът установи следното :
По Заявлението по чл.410 ГПК, респ. по издадената ЗИПЗ № 673 от
09.03.2022г. сумите, които се претендират, както и сумите, предявени в
установителния иск – са идентични : главница 2580.20лв. за периода
12.02.2018-12.02.2021 и договорна лихва 1490.81лв. за периода 12.02.2019-
12.02.2021, както и законната лихва върху главницата 2580.20 от 04.03.2022г.
до окончателното изплащане, както и сумата 81.42лв. д.такса по заповедното
производство / разноски по запов.производство, които се претендират /
Поради това и следва установителният иск да се уважи за посочените
по-горе части, като се има предвид, че сумите се присъждат, както са
предявени, тъй като няма надлежно искане от ищците по чл.214 ГПК за
увеличение размера на иска до размера 3643.44лв.главница
При наличните доказателства, съдът приема, че ищецът е придобил
посоченото вземане спрямо ответника.
Разноски :
При този изход на спора ищцовата страна има право на следните
направени от тях разноски : 162.84лв.д.такса 200лв. за вещо лице и
400лв.адв.разноски, които следва да се заплатят от ответника
При този изход, ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявени искове с правно
основание чл.422 вр.124 ГПК връзка чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД , че А. Р. Т. ЕГН ********** гр.Перник кв.**** бл.* *
ап.35 дължи на ЕОС МАТРИКС ЕООД сумата 2580.20лв. непогасена
главница за периода 12.02.2018-12.02.2021 частично от общо задължение 15
250лв., и договорна лихва 1490.81лв. за периода 12.02.2019-12.02.2021, както
и законната лихва върху главницата 2580.20 от 08.03.2022г. до окончателното
изплащане,за които е издадена ЗИПЗ № 673 от 09.03.2022г. по чгд № 1129 /
2022г. на ПРС.
ОСЪЖДА А. Р. Т. ЕГН ********** гр.Перник кв.**** бл.* * ап.35 да
4
заплати разноски на „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК ********** в размер :
81.42лв. по заповедното производство, както и : 162.84лв.д.такса 200лв. за
вещо лице и 400лв.адв.разноски.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд Перник.
След влизане в сила на решението – препис по чгд и връщане на
заповедния съд
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5