РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Ловеч, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЗОРНИЦА А.
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500322 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 144/27.03.2025 г., постановено по гр.д. № 879/2024 г.,
Районен съд – Ловеч е осъдил на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД,
„ЕЛЕКТРО РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“АД, ЕИК: ********* със
седалище в гр.София и адрес на управление: Столична община, район
Младост, бул.”Цариградско шосе”№ 159, БенчМарк Бизнес Център, да
заплати на В. Д. В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 1 317.52
лв., от които сумата в размер на 1 290.04 лв. платена от ищеца цена за
консумирана ел.енергия за периода от 13.09.2023 г. до 12.12.2023 г, начислена
въз основа на Констативен протокол, както и сумата в размер на 27.48 лв.
такса за възстановяване на електрозахранването в имот, находящ се на адрес:
***, като получена от ответника без правно основание, ведно със законната
лихва от деня на завеждане на иска /27.05.2024 г./ до окончателното изплащане
на сумата от ответника, както и 505.20 лв. направени по делото разноски.
Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 4811/17.04.2025 г.
от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" АД, с ЕИК *********,
чрез пълномощника юрисконсулт В. А.. В жалба се правят оплаквания за
неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с
материалния и процесуалния закон. Оспорва извода на районния съд относно
1
корекцията по чл.50, ал.1 от ПИКЕЕ и счита, че в случая е налице външна
намеса. Изтъква, че честата смяна на електромерите на потребителя не е
обоснована от дефектиране на електромерите, а от непрестанни опити за
тяхното манипулиране, като прави анализ на приетото по делото заключение и
свидетелските показания. Счита, че от страна електоразпределителното
дружество е спазена разпоредбата на чл.50, ал.1, б “б“ от ПИКЕЕ при
изчисляване на корекцията, като цитира и съдебна практика в тази насока.
Моли съда да отмени решението на Районен съд – Ловеч и вместо него
постанови друго, с което отхвърли предявения иск, като му присъди
направените по делото разноски за двете инстанции и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца В. Д. В., чрез пълномощника адв. Д. С. от ЛАК, в който моли съда да
остави въззивната жалба без уважение и потвърди атакувания съдебен акт
като правилен и законосъобразен. Счита, че изложените във въззивната жалба
доводи не кореспондират с действителното фактическо положение и
събраните по делото доказателства. Твърди, че по делото не е установено
категорично външно въздействие и ответникът, който носи доказателствената
тежест, не е доказал наличието на предпоставките за извършената корекция.
Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.
В съдебно заседание въззивникът „ЕРМ Запад“ АД не се представлява.
В постъпилата молба от упълномощения юрисконсулт В. А. изразява
становище, че поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и
моли съда да отмени обжалваното решение на ЛРС и постанови друго, с което
отхвърли предявения иск. Излага подробни съображения подкрепа на тезата
си за неснователност на предявения иск и спазване на процедурата по
преизчисляване на дължимата от ищеца ел.енергия. Претендира направените
по делото разноски за двете инстанции съгласно представения списък по чл.80
ГПК, като прави възражение за прекомерност на претендираното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение, ако е над размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1.
Въззиваемият В. В. не се явява лично в съдебно заседание, но чрез
упълномощения процесуален представител адв.Д. С. оспорва въззивната
жалба и моли съда да потвърди решението на ЛРС, като му присъди
направените разноски за настоящата инстанция съгласно представения
списък.
Ловешкият окръжен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл.
2
259, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми
на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.
Обжалваното решение на ЛРС е валидно и допустимо, поради което
съдът следва да се произнесе само по направените оплаквания за неговата
правилност.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от В. Д.
В. против „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД иск по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 1 317.52 лв., от които сумата в размер на
1 290.04 лв., представляваща платена от ищеца цена за консумирана
ел.енергия за периода от 13.09.2023 г. до 12.12.2023 г. и 27.48 лв.,
представляваща такса за възстановяване на електрозахранването в имот
находящ се на адрес: ***, като получена от ответниика без правно основание,
ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане.
В исковата молба са наведени твърдения, че е заплатил процесната сума по
издадена от ответника фактура, но тя е получена от ответника без основание,
доколкото е начислена въз основа на констативен протокол №
3036264/12.12.2023 г. и констативен протокол № 60/30.01.2024 г. за извършена
метрологична проверка от БИМ на средството за търговско измерване.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в
който предявения иск е оспорен като неоснователен. Оспорени са твърденията
на ищеца за липса на основание за извършване на корекцията в хипотезата на
чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ и за начисляване на сумата по фактурата, като
счита, че съществува основание за заплащане на процесната сума и излага
подробни съображения в подкрепа на становището си.
Между страните по делото не е спорен факта, че ищецът е собственик
на електрифициран недвижим имот, находящ се на адрес: *** и същият има
качеството на потребител на ел.енергия по смисъла на §1 от ДР на ЗЕ, на чието
име е открита партида с клиентски № 530002415076.
На 12.12.2023 г. служители от отдел „Нетехнически загуби“ към
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, извършили проверка на
измерването на електрическата енергия на горепосочения адрес на ищеца.
При проверката е съставен констативен протокол КП № 3036264 от 12.12.2023
г. От неговото съдържание се установява, че проверяваното средство за
търговско измерване е електромер с фабричен № 22312181, монтиран в общо
метално табло за входа. Посочено е, че електромерът е с тъмен дисплей и при
3
протичащ ток през него с големина 2,6 А, светодиодната индикация не
реагира. С оглед на тази констатация електромерът бил демонтиран за
експертиза в БИМ и подменен с друг редовен по БДС.
Съставеният протокол е подписан от двамата служители на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД и представителят на Федерацията
на потребителите, като липсва подпис на потребителя.
С писмо изх. № NTZ191554/13.12.2023 г. на „ЕРМ Запад“, ищецът е
уведомен за извършената на 12.12.2023 г. проверка на измервателната система
на обект на адрес: *** от служители на отдел „Нетехнически загуби“ и
съставения КП № 3036264/12.12.2023 г. Посочено е, че на демонтираното
средство за търговско измерване с фабричен № 22312681 ще бъде извършена
метрологична експертиза и след получаване на резултатите от БИМ ще бъде
допълнително уведомен.
С писмо изх. № NTZ193112/20.02.2024 г. на „ЕРМ Запад“, ищецът В. В.
е уведомен, че е извършена метрологична експертиза на средство за търговско
измерване с фабричен № 22312681, демонтирано от адрес: ***, за което е
съставен констативен протокол № 60/30.01.2024 г. и на основание ПИКЕЕ ще
бъде извършено преизчисление на количество електрическа енергия.
Въз основа на констативен протокол КП № 3036264/12.12.2023 г., на
основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ е направено
преизчисление на количествата електрическа енергия на клиента на основание
чл.50, ал.1, б “б“ от ПИККЕ за периода от13.09.2023 г. до 12.12.2023 г., като е
начислена сума в размер на 1 290.04 лв. с ДДС.
За определената корекционна сума до ищеца е изпратено писмо изх. №
**********/22.02.2024 г., ведно със справка за преизчислените количества
електрическа енергия и фактура № 3522005/ 21.02.2024 г., чието получаване
не се оспорва.
Видно от приложената разписка от 19.03.2024 год. на Изипей АД –
Ловеч, начислената сума в размер на 1290.04 лв. по фактура № 3522005/
21.02.2024 г. на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД е платена от
ищцата.
От приетия като доказателство КП № 60/30.01.2024 г. на БИМ за
метрологична експертиза на средство за измерване се установява, че отсъстват
механични дефекти на кутията и на клемите на клемния блок на електромера.
При отваряне на електромера е констатирано отсъствие на видими дефекти по
електронните платки и детайлите на електромера, а при подаване на
напрежение дисплея остава тъмен и импулсният източник не свети и не мига.
Направен е извод, че електромерът не съответства на метрологичните
характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерване на
електрическа енергия.
От представеното от ОД на МВР извлечение от книга за съдържанието
на подени сигнали е видно, че на 12.12.2023 г. в 14.03 ч. е постъпил сигнал, че
4
„ЧЕЗ сменят електромер на ***.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
присъствалия на съставянето на констативния протокол представител на
„Федерацията на потребителите" и един от служителите на ответното
дружество, който е извършил проверката. Свидетелят А. Б. работи в „ЕРМ
Запад" АД на длъжност „***************** “, а св.Г. Д. е представител на
„Федерацията на потребителите“. В показанията си двамата свидетели
твърдят, че са присъствали на извършената на 12.12.2023 г. проверка на адрес
в ***, като електромерът се намирал в общо метално табло за входа. На място
установили, че електромерът бил с тъмен дисплей и светодиодната индикация
не реагирала при изпращане на товар. Св. Б. твърди, че всички пломби били
здрави и не може да каже какви са причините да не работи. Потърсили
собственика, но не го намерили и се обадили в полицията. От показанията на
свидетелите се установява, че с оглед констатацията за липсващо измерване,
електромерът бил подменен с нов, а старият запечатали в безшевен чувал с
пломби и предали за експертиза в БИМ.
В хода на първоинстационното производство е назначена и приетата
съдебно-техническа експертиза, която е приета и не е оспорена от страните.
От заключението на вещото лице се установява, че посочената на страница 2
от КП № 60/30.01.2024 г. на БИМ констатация, представлява случай на
неотчитане на консумираната ел.енергия от СТИ. Според експерта
приложените в справката за преизчислени количества ел. енергия по чл. 50,
ал.1, б“б“ от ПИККЕ са математически правилно изчислени. При извършената
проверка вещото лице е констатирало, че извършеното преизчисление на
сметката е по утвърдените от КЕВР с решение № Ц-14/30.06.2023 год. цени на
ел.енергията. От заключението се установява, че в период от 3 месеца преди
проверката на 12.12.2023 г., не е извършвана техническа проверка на СТИ с
фабр. № 22312681 от ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1,предл. първо
от ЗЗД. При предявен иск за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е
да докаже, че е платил на ответника сумата, която претендира. В тежест на
ответника е да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно отношение по договор за продажба на
електрическа енергия, че е налице основание за извършване на корекцията, че
е извършена проверка на електромера на ищеца, при която е установено, че
същият не отчита точно потребената ел.енергия, че проверката е извършена
законосъобразно и в съответствие с действащите към момента ПИКЕЕ, както
и че начислената сума, предмет на иска, е в правилен размер.
Между страните не се спори, че през процесния период между тях е
съществувало валидно облигационно отношение по договор за продажба на
електрическа енергия, че е извършена проверка от ответното дружество на
12.12.2023 г., издаването на фактура за сумата от 1 290.04 лв. с ДДС,
5
представляваща стойността на преизчислена потребена ел.енергия, както и
нейното заплащате от ищеца.
Основният въпрос от значение за изхода на спора е дали ответното
дружество е имало право едностранно да коригира сметката за доставената на
ищеца електрическа енергия за периода от 13.09.2023 г. до 12.12.2023 г. и
налице ли са били предпоставките за това. В конкретния случай спорното
право се регулира от ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със
ЗИДЗЕ, обнародвани в ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., както и след
влизане в сила на ПИКЕЕ, приети от КЕВР и обнародвани в ДВ, бр.35 от
30.04.2019 г. С нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 2 ЗЕ, законодателно
е делегирано на КЕВР правомощието да приеме подзаконов акт – Правила за
измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както
и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. В изпълнение на цитираната законова
делегация, КЕВР приема нови Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, които като поднормативен акт са обнародвани
в ДВ, бр. 35/30.04.2019 г. Съдът счита, че за установяване на неправилно
измерена електрическа енергия при осъществена проверка след влизането в
сила на приетите от КЕВР ПИКЕЕ/обн. ДВ бр. 35/2019г./, последните са
приложим материален закон към отношенията между страните в настоящия
казус.
От доказателствата по делото се установява, че приложената от
ответника методика за корекция е по реда на чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ.
Според цитираната разпоредба когато при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване не измерва, количеството
електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната
способност на измервателната система при всекидневно осемчасово ползване
на електрическа енергия от клиента. В тази хипотеза освен констатация за
неизмерващо средство за търговско измерване, се изисква и установяване на
външна намеса при метрологична проверка. Анализирайки събраните по
делото доказателства, настоящата инстанция споделя направения от районния
съд извод, че в случая тази хипотеза не е налице и от страна на ответното
дружество незаконосъобразно е приложена методиката за преизчисляване на
количеството ел.енергия. От приложения по делото констативния протокол на
БИМ безспорно се установява, че неизмерването не се дължи на външна
намеса на СТИ, доколкото отсъстват механични дефекти по кутията и клемите
на клемния блок на демонтирания електромер, пломбите против
неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера са налице,
както и допълнителните стикери. При отваряне на електромера е
констатирано и отсъствие на видими дефекти по електронните платки и
детайлите на електромера. В протокола от метрологичната експертиза на БИМ
6
е направен извод, че електромерът не съответства на метрологичните
характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерване на
електрическа енергия. Предвид тези констатации в настоящия казус следва да
се приложи методика на преизчисляване за случаите на техническа
неизправност на средствата за търговско измерване в хипотеза та чл.52, ал.1 от
ПИКЕЕ, при която използваната електрическа енергия преминава през
измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е
установена външна намеса при проверка или отчет. И двете разпоредби (чл. 50
и чл. 52 ПИКЕЕ) имат предвид неработещи средства за търговско измерване,
при която количествата електрическа енергия не се отчитат (изцяло или
отчасти). Разликата между тях е тази, че по чл. 52 ПИКЕЕ не трябва да е
констатирана външна намеса, т.е. виновно поведение от страна на абоната,
резултат от което да е установеното неточно измерване/невъзможност за
измерване на електроенергията, а не наличието на констативен протокол на
БИМ. С оглед липсата на доказана външна намеса, корекцията следвало да се
извърши според методиката в чл. 52, ал.1 ПИКЕЕ, а не при прилагане на
установената в чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ. В този смисъл съдебният състав
приема за неоснователни направените във въззивната жалба оплаквания. От
страна на въззивника не са ангажирани доказателства в подкрепа на
твърдението, че върху електромера е оказано външно въздействие чрез
подаване на електромагнитен импулс, което не оставя следи и се прави
масово. Ирелевантни са и наведените доводи, че в протокола на БИМ не е
установена причината, поради която електромерът не съответства на
метрологичните характеристики, след като не е установена външна намеса.
Поради изложените мотиви въззивният състав счита, че искът на В.
Д. В. е основателен и доказан, като ответникът му дължи сумата от 1290.04
лв., представляваща заплатена без основание цена на консумирана
електроенергия, начислена въз основа на КП от 12.12.2023 г. за периода от
13.09.2023 г. до 12.12.2023 г. и 27.48 лв. такса за възстановяване на ел.енергия
или общо 1 317.52 лв.
Поради съвпадането на крайните изводи на двете инстанции,
решението на РС Ловеч като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
въззивникът „Електроразпределителни мрежи Запад“АД следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за
настоящата инстанции в размер на сумата 450.00 лв. платено адвокатско
възнаграждение съгласно представения списък по чл.80 ГПК, което в рамките
на определеното минимално възнаграждение по Наредба № 1/2004 г.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 144/27.03.2025 г., постановено по гр.д.
№ 879/2024 г. на РС – Ловеч.
ОСЪЖДА "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цариградско шосе" № 159, „Бенч Марк Бизнес Център да
заплати на В. Д. В., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК сумата 450.00 лв., представляваща разноски по делото за настоящата
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8