Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.02.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д. № 15388 по описа на съда за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Т.С. ЕАД срещу
постановление от 08.11.2019 г. на ЧСИ Р.А.с рег. № 848 и район на действие СГС,
с което е отказано да бъдат намалени разноските за адвокатското възнаграждение на
взискателя по изп. дело № 862/2019 г. до размер на 200 лева, респ. пропорционалната
такса съобразно този размер на възнаграждението.
В жалбата се твърди, че претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност
на изпълнението и липсата на необходимост от предприемане на действия по
принудително изпълнение от представителя на взискателя за удовлетворяване на
вземането на последния от дружество, което е сигурен платец и е изпълнило в
срока за доброволно изпълнение. Иска се отмяна на обжалваното действие на
съдебния изпълнител. Претендира разноски.
Взискателят Н.Л.Р.е подал възражения по жалбата, навеждайки
че възложените разноски за адвокатско възнаграждение са под минималния размер, като
в мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител също заявява
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата
пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено
следното:
Производството по изп. дело № 862/2019 г. по описа на ЧСИ
Р.А.с рег. № 848 и район на действие СГС е образувано по молба от 30.10.2019 г.
на взискателя Н.Л.Р.по изпълнителен лист от 28.10.2019 г., издаден по гр. дело
№ 7688/2012 г. по описа на СРС и за сумата 400 лева.
Молбата на взискателя Н.Л.Р.е подадена чрез процесуален
представител – адв. И.С., като с нея е поискано налагане на запор върху вземания
на длъжника от търговски банки. Според представения към молбата договор за
правна защита и съдействие от 29.10.2019 г. уговореното и изплатеното от
взискателя на адвоката възнаграждение за защитата по изпълнителното
производство възлиза в размер на 270 лева, което е възложено от съдебния изпълнител
в тежест на длъжника заедно с другите разноски по изпълнението.
На 30.10.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил покана
за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на последния на 01.11.2019 г. На
същата дата сумата е заплатена по сметка на съдебния изпълнител, а на
взискателя на 19.11.2019 г. – така преводно нареждане и отбелязване върху
изпълнителния лист.
На 05.11.2019 г. длъжникът е направил възражение за
прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение, респ. на пропорционалната
такса, и е поискал от съдебния изпълнител същото да бъде намалено в минималния
размер от 200 лева
по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а съразмерно на него и пропорционалната такса.
С постановление от 08.11.2019 г. във връзка с така
направеното от длъжника възражение съдебният изпълнител е намалил възложеното на
длъжника по изпълнителното производство адвокатско възнаграждение на 230 лева,
а пропорционалната такса на 75.60 лева.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК,
видно от съобщението за връчване на обжалваното постановление. Същата е
допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435,
ал. 2, т. 7 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – разноски по изпълнението.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Отговорността за разноските по изпълнителното производство се
урежда по правилата на чл. 79 от ГПК, чл. 78 – 84 от ЗЧСИ и Тарифата за таксите
и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ). Съгласно чл. 78 от ЗЧСИ такси по изпълнението
се събират за извършване на изпълнителни действия и за извършването на други
действия, като размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с
тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата.
За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече
еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от
които се връчва на задълженото лице – арг. от чл. 79 от ЗЧСИ. Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в
Тарифата, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния
интерес - чл. 82 и 83 от ЗЧСИ.
Длъжникът съгласно чл. 79 от ГПК не отговаря за разноските в
изпълнителното производство само в три случая. Когато не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, респ.
при прекратяване на изпълнението на друго основание по чл. 433 от ГПК, когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или
когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не
са приложени.
В разглеждания случай единствените действия, извършени от
процесуалния представител на взискателя, са свързани с образуването на
изпълнителното производство по чл. 426 от ГПК. В молбата по чл. 426 от ГПК е
посочен изпълнителен способ от представителя на взискателя, представляващ налагане
на запор върху вземания на длъжника от търговски банки, но посочването му е
част от изискванията за редовност на молбата за образуването на изпълнително
производство, поради което то не представлява самостоятелно искане за
извършване на изпълнително действие, предприето от представителя на взискателя.
При наличието само на подадена от последния молба за образуването на изпълнителното
производство и погасяването в срока за доброволно изпълнение на паричното
вземане на взискателя по изпълнителния лист, следва несъмненият извод, че
единствените извършени от процесуалния представител на взискателя действия са
свързани с образуването на изпълнителното производство.
Предвид тези съображения възнаграждението за адвоката на
взискателя следва да се определи само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното производство в минималния
размер от 200 лева, но не и като такова за предоставена адвокатска защита по
изпълнителното дело при предприемането на изпълнителни действия по него. Двете
възнаграждения противно на наведените във възраженията на взискателя и мотивите
на съдебния изпълнител доводи не се кумулативни, а самостоятелни по своето основание
и ред за определяне на техния размер и са обусловени от спецификата на изпълнителното
производство и дадената от закона изрична възможност на длъжника да погаси
дълга си в срока за доброволно изпълнение, което изпълнение в този срок прави
ненужна защитата на взискателя с предприемането на изпълнителни действия по производството.
Именно поради тези съображения законодателят е изключил възможността за
възлагане върху длъжника и на разноските за изпълнителните способи, които не са
приложени, респ. са ненужни за принудителното изпълнение на дълга – чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК. Следователно заплащането на
адвокатско възнаграждение в по-голям размер от 200 лева за процесното изпълнение
се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Изводът за прекомерност на адвокатското възнаграждение води
до основателност и на искането на жалбоподателя за размера на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която следва да бъде намалена със сумата 3.60 лева с
ДДС, определена върху разликата над дължимия размер на адвокатско възнаграждение
от 200 лева до намаления такъв от 230 лева.
Ето защо, обжалваното постановление, с което отказано намаляване
на възложените на длъжника разноски над посочените размера, следва да бъде отменено.
С оглед константната практика на ВКС за недължимост на
разноски при разглеждане на спор за разноските по производството, какъвто е
разглежданият, такива не следва да бъдат присъждани на жалбоподателя.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Т.С. ЕАД, ЕИК *********, с адрес: ***, постановление от 08.11.2019
г. по изп. дело № 862/2019 г. по описа на ЧСИ Р.А.с рег. № 848 и с район на
действие Софийски градски съд, с което е отказано намаляване на разноските по
изпълнението за заплатено от Н.Л.Р.адвокатско възнаграждение за сумата 30 лева – разликата над сумата от 200 лева до възложения от съдебния
изпълнител размер от 230 лева, и за пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата
за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители за сумата
3.60 лева – разликата над 72 лева до възложения от съдебния изпълнител размер
от 75.60 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.