Присъда по дело №389/2024 на Районен съд - Несебър
| Номер на акта: | 8 |
| Дата: | 26 март 2025 г. (в сила от 11 април 2025 г.) |
| Съдия: | Петър Славов Петров |
| Дело: | 20242150200389 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 10 юли 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Несебърския районен съд
Районна прокуратура – Бургас е внесла срещу подсъдимия Е.К.Д. с ЕГН
**********, българин, български гражданин, средно образование, неженен, безработен,
осъждан, обвинителен акт, с който на същия е повдигнато обвинение за престъпление по
чл.194, ал.1 от НК – за това, че на 29.05.2023г. около 22:30 часа, от входно антре на къща,
находяща се в село Р., улица С. ***, община Несебър, отнел чужда движима вещ – велосипед
марка „ROCKAIDER“, модел „ST120“, на стойност 640 лв. (шестстотин и четиридесет лева)
от владението на С.Г.К. с ЕГН **********, без нейно съгласие с намерение противозаконно
да я присвои.
Производството се е развило по Глава XXVII от НПК.
Подсъдимият на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебните прения:
Представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение и изразява
становище, че събраните по делото доказателства установяват по категоричен и по
безспорен начин извършването на престъплението, за което Д. е предаден на съд. Предлага
на подсъдимия да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от девет
месеца, което след като бъде намалено с една трета да бъде наложено в размер на шест
месеца, и което да изтърпи при първоначален общ режим.
Защитата на подсъдимия пледира, че съставът на престъплението е осъществен от
обективна и субективна страна, заявява също, че не се противопоставя на предложеното по
вид и размер наказанието, което да бъде наложено на подсъдимия.
Подсъдимият Е.К.Д. при условията на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите,
изложени в обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за тези факти,
признава вината си, възползва се от правото си да не дава обяснения, а в правото си на
последна дума заявява, че съжалява за случилото се, признава вината си, също е съгласен с
предложеното наказание.
Несебърският районен съд, при условията на чл.372, ал.4 от НПК, позовавайки се на
направените от подсъдимия самопризнания и събраните в досъдебното производство
доказателства, които ги подкрепят, водим от принципите на чл.14 от НПК, прие за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Е.К.Д. е роден на ****** в град Ч.б. постоянният му адрес е в град С.,
ж.к. Д., блок ******, а настоящият му адрес е в село С., улица В.Д. № 22, община Ч.б. област
П.. Той е със средно образование, не е женен, безработен е, осъждан.
Свид. С.Г.К. живее със сина си в дома си, находящ се в село Р., улица С. ***, община
Несебър. През летния сезон отдава стаи от къщата си под наем на туристи и на работещи. В
края на месец май 2023г. в една от стаите е била настанена свид. М.Г.Ч., която е работила
тогава като готвач в ресторант „Б.“ в село Р., а квартирата й е била осигурена от нейния
работодател. На 29.05.2023г. около 20:00 часа свид. Ч. е била посетена в стаята си от неин
колега, който също е започнал работа в същия ресторант и е бил настанен в съседна на
нейната стая от къщата. Колегата на свид. Ч. е довел и негов познат – подс. Е.К.Д.. Тримата
излезли на терасата за да пият бира и друг алкохол. След 22:00 часа подс. Д. започнал да
звъни по телефона си, като в един от проведените от него телефонни разговори е искал от
събеседника си да му даде 200-300 лева, като е бил ядосан от видимия отказ да му се
предоставят исканите от него пари, при което е започнал да вика силно. Синът на свид. К. е
1
чул виковете на подс. Д. и е известил майка си за това, че се крещи силно от стаята на свид.
Ч.. След като свид. К. се качила на етажа на къщата, на който е била стаята на свид. Ч., с
намерението да им каже да не викат и да не вдигат шум, и е отишла до терасата на стаята,
забелязала непознатият за нея подс. Д. да говори по телефона и го чула, в този друг
телефонен разговор, да предлага на този, с когото разговаря, да му продаде велосипед за 100
лева. След като свид. К. си е легнала, подс. Д. е решил да си тръгне, но също така да вземе
със себе си и велосипеда, който се е намирал в антрето на къщата след входа, което не е било
заключено. Този велосипед марка „ROCKRIDER“, модел „ST 120“, сиво на цвят, с оранжеви
и бели надписи, свид. К. е купила за сина си през месец октомври 2022г. за 800 лева от
магазин „Декатлон“ в град Бургас.
На следващия ден – 30.05.2023г., подс. Д. е занесъл отнетия от него велосипед в
„Заложна къща Д.в.“, в *******, офис сграда „К.Т.“. Там тогава се е намирал служителя
свид. И.С., който му е предложил да му предостави сумата в размер на 100 лева. Издал е и
Заложен билет № ****** от 30.05.2023г., според който предоставения на подс. Д. заем,
последният е следвало да върне до 05.06.2023г., ведно с лихвата от 0,75 лева и таксата за
съхранение от 3,75 лева, или общо сумата в размер на 104,50 лева.
Пак на 30.05.2023г., когато свид. К. установила липсата на велосипеда, първо се
досетила, че човекът, който е заварила вечерта да разговаря по телефона, е предлагал да
продаде именно велосипеда на сина й, след което сигнализирала за извършената от дома й
кражба.
През месец август 2023г. полицейският служител П.Л.Д. е посетил заложната къща
за да провери има ли заложени вещи от подс. Е. Д., като след направена проверка от
собственика на заложната къща – свид. М.Г.Г., се установил издаденият заложен билет,
който е бил предаден с протокол за доброволно предаване, както и че велосипеда
впоследствие е бил продаден от заложната къща на украински гражданин.
От заключението на извършената в хода на досъдебното производство съдебно
оценъчна експертиза се установява, че към 29.05.2023г.пазарната стойност на отнетия от
подс. Д. велосипед е в размер на 640 лева.
По доказателствата:
Съдът прие гореописаната фактическа обстановка като безспорно установена и
доказана, вземайки предвид доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и
приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, в т.ч. показанията на свидетелите М.Г.Г.,
И.С., П.Л.Д., С.Г.К., М.Г.Ч., справката за съдимост на подс. Е.К.Д., Заложен билет № ******
от 30.05.2023г., заключението на вещото лице М. Д.а А. по извършената съдебно-оценъчна
експертиза от 08.01.2024г., протоколите за доброволно предаване от 23.11.2023г. и от
24.11.2023. Събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви помежду си,
взаимно се подкрепят и всестранно и пълно изясняват всички релевантни за делото
обстоятелства.
Самопризнанията на подсъдимия, направени в съдебното производство по реда на
чл. 371, т.2 от НПК, доколкото се подкрепят от събрания в досъдебното производство
доказателствен материал, съдът приема за достоверни и цени като годно доказателствено
средство, наред с останалите по НПК.
От правна страна:
От обективна страна подсъдимият е отнел чужда движима вещ от владението на
другиго без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да я присвои. До
извършване на изпълнителното деяние, вещта се е намирала във фактическа власт на друго
лице, различно от дееца. Изпълнителното деяние на кражбата – отнемане на вещта от
владението на другиго, е осъществено с действията на подсъдимия по прекратяване на
фактическата власт върху процесната вещ, която до момента се е упражнявала от
2
собственика и установената негова фактическа власт по отношение на нея. Престъпният
резултат на това резултатно престъпление – промяна във фактическата власт върху предмета
на посегателството, е настъпила вследствие на деянието. Подсъдимият е успял да установи
своя фактическа власт върху отнетата от него вещ и с това са настъпили предвидените от
закона и искани от дееца общественоопасни последици. Подсъдимият е действал с
намерение противозаконно да присвои процесната вещ, тъй като е желаел след деянието да
се разпорежда с нея в свой интерес, което в действителност е сторил.
От субективна страна подс. Д. е действал умишлено при форма на вината пряк
умисъл – същият е съзнавал, че предмет не престъплението е чужда движима вещ и че с
действията си ще лиши от фактическа власт владелеца на тази вещ. Освен това той е
предвиждал преминаването на вещта в негова фактическа власт и е целял да установи тази
фактическа власт върху предмета на престъплението. Във волево отношение извършителят
пряко е целял този резултат. В този смисъл деецът е предвиждал общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на престъплението се коренят в желание за
противозаконно облагодетелстване, без съобразяване със съществуващия правов ред и
незачитане и пренебрежение към правото на собственост.
По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че с оглед посочените по-горе правни изводи, подсъдимият Е.К.Д.
следва да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл.194, ал.1 от
НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема дадените от него
сведения пред полицейски служител, с които е дал насока на разследването и по този начин
е допринесъл за разкриване на обективната истина по делото относно извършителя на
деянието.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчита предишните осъждания на
подс. Д..
Съдът след като призна подсъдимия Е.К.Д. за виновен в извършването на
престъплението по чл.194, ал.1 от НК и взе предвид всички обстоятелства по чл.54 от НК,
счете, че определяне на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 12 (дванадесет)
месеца, би съответствало на целите, посочени в чл.36 от НК, като едновременно с това, на
основание императивната разпоредба на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали същото с една
трета и осъди подсъдимия на 8 (осем) месеца „Лишаване от свобода“, което той следва да
изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Ръководейки се от всички относими обстоятелства в тази насока, както и от
принципа, залегнал в чл.35, ал.3 от НК, при конкретните обстоятелства на казуса, съдът
намери, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на тежестта на
престъплението и на обществената опасност на подсъдимия, отговаря на целите, визирани в
чл.36 от НК и адекватно би съдействало за постигане на целите на индивидуалната и
генералната превенция.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Е.К.Д.
следва да заплати сумата в размер на 93,60 лв. (деветдесет и три лева и 60 ст.) за направени
в хода на досъдебното производство разноски, а именно за възнаграждение за вещо лице.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
3
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4