Решение по дело №2639/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260399
Дата: 8 октомври 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия: Петър Найденов Вунов
Дело: 20205640102639
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

260399/08.10.2021 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковски районен съд, Девети граждански състав

на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2639 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба от „ЮБЦ" ЕООД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу К.Т.Н..

Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответника бил сключен договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15576152001 от 16.09.2014 г., с който му била предоставена пакетна услуга VIVACOM Duo: Internet + TV - Интернет услуга+Телевизионна услуга при условията на тарифен план VIVACOM DUO: NetSlim + IPTV c месечен абоанемт 19.80 лева и добавен допълнителен пакет + TV 30 Extra с абонамент 4.00 лева/месец, за срок от 12 месеца. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор, предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определяла началната и крайната му дата, която не можела да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги за месеците 04.2017 г. - 07.2017 г. вкл., което обусловило правото на оператора на основание т. 43 от Общите му условия да прекрати едностранно договора между тях и да му издаде крайна фактура № **********/22.08.2017 г. за сума в размер на 95,20 лв., представляваща потребена и неплатена далекосъобщителна услуга и посочена като баланс от предходен период. Поддържа се и че ответникът дължал обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху нея в размер на 25,52 лв. за периода от 10.08.2017 г. до 01.04.2020 г. На 16.10.2018 г. „Българска телекомуникационна компания" ЕАД сключило договор за цесия със "С.Г.Груп" ООД, по силата на който последното дружество придобило вземанията по горепосочената фактура спрямо К.Т.Н.. На 1.10.2019 г. "С.Г.Груп" ООД прехвърлило всички свои вземания по горепосочения договор на „ЮБЦ" ЕООД. Ищецът сочи, че към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп" ООД, което дружество уведомило длъжника от името на „Българска Телекомуникационна компания" ЕАД за цесията от 16.10.2018 г., и от свое име, в качеството си на цедент от 1.10.2019 г. Сочи се още, че за заплащане на дължимата сума, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 1355/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково. Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение било подадено възражение от длъжника. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца гореописаните суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1355/2020 г. по описа на РС – Хасково до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

Ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Поддържа се, че ищецът не притежавал активна процесуална легитимация и че бил колекторско дружество, което не било вписано в регистър към БНБ за кредитните институции. От друга страна липсвали каквито и да е доказателства, че той придобил дълга и че встъпил в правата на БТК ЕАД. Твърди и че договорът му с БТК ЕАД бил прекратен през месец март 2017 г., като същият бил за неопределено време и не се дължало заплащане на непредоставена услуга след датата на прекратяването му, доколкото бил върнат рутера към БТК ЕАД, което пък предпоставяло невъзможност за предоставяне на услугата. Прави се възражение за неравноправна клауза, ако ищецът се позовавал на автоматично подновяване на договора. Освен това представените фактури, листовете, наименувани „Месечна сметка, както и уведомлението за извършената цесия не били представени и предявени на ответника. Прави се и възражение за погасяване по давност на процесните вземания, поради изтичане на 3-годишния давностен срок по чл. 111 ЗЗД. Предвид изложеното се иска да се отхвърлят исковете и да му се присъдят направените разноски по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна:

По делото са представени Договор № 900517855816092014-31685962 от 16.09.2014 г., Месечни сметки № **********/22.04.2017 г., № **********/22.05.2017 г., № **********/22.06.2017 г., № **********/22.07.2017 г., № **********/22.08.2017 г., както и Общите условия на договора между от „Българска Телекомуникационна Компания“ АД и абонатите на услуги, предоставяне чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално.

С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е прехвърлило на "С.Г.Груп" ООД вземания, посочени в Приложение № 1, представляващи неразделна част от договора. 

С писмо към същия договор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е потвърдило извършената цесия съгласно горепосочения договор.

С пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 27707/24.10.2018 г. на нотариус М. Г. „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е упълномощило "С.Г.Груп" ООД да го представлява пред лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне по договора за цесия от 16.10.2018 г. при и по повод изпращане на уведомителни съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и да подписва същите.

С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г. "С.Г.Груп" ООД е прехвърлило на „ЮБЦ" ЕООД вземания от трети лица, описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.

Според извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019 г. процесните вземания спрямо ответника са прехвърлени на ищеца.

По делото е представено и уведомление без номер, дата и данни за получаването им, от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД чрез "С.Г.Груп" ООД и от „ЮБЦ" ЕООД до ответника, с което го уведомяват за сключените договори за цесия от 16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1355/2020 г. по описа на РС-Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 10911/17.07.2020 г. е издадена Заповед № 560/20.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ищеца срещу ответника за процесните вземания, както и разноски по делото в размер на 25,00 лв. за платена държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение. В предвидения от закона срок е направено възражение от ответника и с разпореждане от 18.09.2020 г. е указано на ищеца, че може да предяви иск в едномесечен срок за установяване на вземането си и последният е сторил това.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. А. Д., чийто показания са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 20.10.2021 г. /л. 83 – л. 84 по делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни поради следните съображения:

По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че между ответника и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което дружеството - мобилен опрератор е трябвало да предоставя мобилни услуги срещу задължението от страна на абоната да заплаща дължимото възнаграждение за това.

В случая, обаче не се установява при условията на пълно и главно доказване твърдението на ищеца, че през процесния период „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е изпълнил точно своите договорни задължения, като е осъществил уговорените мобилни услуги, чиято стойност съответства на посоченото в представените месечни справки. Това е така, защото последните не са подписани от ответника и са оспорени от неговия процесуален представител, а по своята правната характеристика представляват частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178, ал. 1 ГПК, обективиращ изгодни за неговия издател факти. В този смисъл те притежават само формална, но не и материална доказателствена сила, поради което следва да се преценяват от съда наред с всички останали доказателства по делото, като при оспорването им в тежест на съставилата ги страна е да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства, че документирането на съдържащите се в тях данни е надлежно извършено и съответства на доставени и ползвани от абоната конкретни мобилни услуги. Тъй като това не е сторено и съобразно въведения в чл. 154, ал. 1 ГПК принцип за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, е необходимо да се приеме, че тези правнорелевантни факти не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици.

Тук е уместно да се отбележи и че съгласно трайната съдебна практика основанието за плащане не е фактурата, а извършването на съответната престация /в случая предоставянето на мобилни услуги/, а както се посочи по-горе, такава не е доказана в настоящото производство.

Относно претендираното обезщетение за забава следва да се има предвид, че това задължение има акцесорен характер по отношение на главното вземане и присъждането му зависи от съдбата на последното. Доколкото съдът приема, че в случая то не съществува, то и претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователна.

След като не се установява цедентът да е титуляр на процесните прехвърлени вземания, то сключените договори за цесия не могат да породят целения с тях транслативен ефект и тези вземания не са преминали в правната сфера на цесионера - ищец, поради което и последният не се легитимира като техен носител.

В заключение може да се обобщи, че по делото не се установява по безспорен начин съществуването на парични вземания в претендирания размер, за които в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по развилото се заповедно производството по ч. гр. д. № 1355/2020 г. по описа на РС Хасково.

По тези съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като не е необходимо да се обсъждат всички останали наведени от страните доводи, доколкото и при разглеждането им не би се стигнало до по-различен резултат с оглед изложеното по-горе за тяхната неоснователност.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, в т.ч. и на ответника, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

При този изход на делото и че ответникът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива. Според настоящия състав възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Действително делото не е с особена фактическа и правна сложност – разгледано е в едно съдебно заседание, събран е неголям доказателствен материал, налице е трайна и непротиворечива практика по сходни случаи в РС – Хасково и ОС – Хасково. При това положение и съобразно чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските на ответника за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до 300,00 лв. На основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 ЗАдв, на процесуалния му представител следва да бъде присъдена сумата от 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение, определено от съда по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по ч. гр. д. № 1355/2020 г. по описа на РС – Хасково.

Мотивиран от горното, съдът

                       

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, срещу К.Т.Н., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, кантора № **, чрез адв. Т. Т., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено, че К.Т.Н. дължи на “ЮБЦ” ЕООД сумата от 95,20 лв., представляваща главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по сключен между нея и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15576152001 от 16.09.2014 г., както и сумата от 25,52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.08.2017 г. до 01.04.2020 г., прехвърлени на „С.Г.Груп“ ООД по силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, а впоследствие - на “ЮБЦ” ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г. между “ЮБЦ” ЕООД и „С.Г.Груп“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1355/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на К.Т.Н., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, кантора № **, чрез адв. Т. Т., сумата от 300,00 лв., представляващи направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на адв. Т. Т. от АК - Хасково, с адрес на кантората: гр. *******************, сумата от 300,00 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 1355/2020 г. по описа на РС – Хасково.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете

                                                                                                                  /Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: М. С.