№ 4054
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20231100506978 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20207734 от 04.11.2021 г., постановено по гр. д. № 41774/2020 г. по
описа на СРС, 73-ти състав, е отхвърлен предявеният от ЗД „Евроинс“ АД срещу ЗАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 415,62 лв., претендирана като обезщетение за претърпените на
22.12.2019 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на л.а. с per. №*********, в чиито
права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за
застраховка - полица № 00500100339870 от 11.12.2019 г., срещу ответника като
застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с
per. №*********, ведно със законната лихва от подаване исковата молба - 11.8.2020 г., до
изплащане на сумата.
Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът е осъден да заплати на
ответното дружество сумата от 100,00 лв., представляваща разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца ЗД
„Евроинс“ АД, чрез пълномощника си – юрк. Я. Н.-Ц., с надлежно учредена представителна
власт по делото, с оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.
Поддържа, че доколкото безспорно се установи наличието на валидно правоотношение по
имуществената застраховка, то в сила между страните е и представения като писмено
доказателство Добавък № 1 „Клауза Е - Заместващ автомобил“, явяващ се неразделна част от
застрахователния договор и допълнение към общите му условия. Счита, че същият
следователно се явява валидно правно основание за изплащане на процесната сума.
1
Посочва, че от приетата и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че всички вноски от застрахователната премия са били платени в полза на
застрахователя. Твърди, че редакцията на т. 1.7. от Добавък „Клауза Е - Заместващ
автомобил“ не може да се тълкува в смисъл, че се променят падежните дати на премийните
вноски и същите следва да се считат изискуеми с настъпване на застрахователното събитие.
Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявения иск, както и да присъди
направените по делото разноски.
Въззиваемият – ответник ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, в законоустановения
срок, чрез пълномощника си – юрк. С. Г., с надлежно учредена представителна власт по
делото, е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно
изложените съображения, като счита изводите на районния съд за правилни и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното производство, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания съдът намира
следното:
От представените по делото писмени доказателства е видно, че на 22.12.2019 г., в
района на гр. София, е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на
МПС „Хонда ЦРВ“, с per. № *********, застрахован по застраховка Гражданска отговорност
в ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, вследствие на което са нанесени вреди на МПС
„Рено Меган“, с per. № *********, собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, застраховано по
застраховка Каско в ЗД „Евроинс“ АД, както и че средствата за отстраняване на вредите по
2
застрахования автомобил възлизат на 2017,01 лв. (с включени 15 лв. ликвидационни
разходи), която сума е и била заплатена от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД на ЗД
„Евроинс“ АД. Ето защо настоящият състав на съда приема, че със заплащането на
застрахователно обезщетение за отремонтиране на щетите по „Рено Меган“, с per. №
*********, ответното дружество извънсъдебно е признало, че са налице всички
предпоставки за ангажиране на регресната му отговорност.
По отношение на процесната сума от 415,62 лв., която ищецът твърди, че е заплатил
на „Еспас Ауто“ ООД за предоставен на застрахования по имуществената застраховка
заместващ автомобил, следва да се отбележи, че по делото са представени Общи условия за
застраховка „Каско на МПС“ на ЗД „Евроинс“ АД, в сила от 26.03.2018 г. (л. 13-17-гръб от
делото пред СРС), които са действали към момента на сключване на застраховката Каско,
обективирана в застрахователна полица 00500100339870 от 11.12.2019 г. (л. 12 от делото
пред СРС). Съгласно чл. 7, ал. 2, изр. 2 от ОУ, всяко изменение на договора се документира с
добавък (анекс) към застрахователната полица или друг писмен акт, който се съставя от
застрахователя в 2 еднообразни екземпляра и се подписва от страните.
От представената от ищеца застрахователната полица, се установява, че покритите
рискове по силата на застрахователния договор попадат в приложното поле на клауза „А“ от
раздел III на общите условия (ОУ) – пълно каско. Видно от представената полица, в
застрахователното покритие по процесния договор не фигурира клауза „Е“ за ползване под
наем на заместващ автомобил. Същевременно, въпреки наведените от ищеца във въззивната
жалба твърдения за сключен добавък към застрахователния договор, включващ „Клауза Е –
Заместващ автомобил“, по делото не са представени доказателства за сключване на такъв
добавък или анекс за въпросното покритие, респ. за включването му в покрити рискове „А“,
съгласно представените ОУ.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че ищецът не е установил
при условията на пълно и главно доказване, в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК, че платената от ищеца сума за заместващ автомобил попада в обхвата на покритието
по сключената имуществена застраховка „Каско“.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания и с оглед
обстоятелството, че правните изводи на двете съдебни инстанции се съвпадат, то
обжалваното решение следва да се потвърди.
При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във вр. с чл.
273 ГПК в полза на въззиваемия – ответник следва да се присъди сумата от 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение за производството пред СГС.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20207734 от 04.11.2021 г., постановено по гр. д. №
41774/2020 г. по описа на СРС, 73-ти състав.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Христофор Колумб № 43, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс
3
груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Позитано № 5,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4