МОТИВИ към Присъда № 260015 от 25.03.2021 г. на Районен съд – Хасково, постановена по
н.о.х.д. № 1074 по описа за
2020 година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесли срещу
подсъдимия В.Х.Т. обвинителен акт, с който на същия му е предявено
обвинение за извършено престъпление
по 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 30.07.2020 г. в град Хасково
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „*****“,
с рег. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно
1.43 на хиляда, установено по надлежния ред.
В съдебно заседание пред Районен
съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково,
в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в
който е предявено и счита, че деянието и авторството били несъмнено установени
и доказани от събраните по делото доказателства, които подлага на съответен
анализ. Подлага на анализ и установените по делото факти и обстоятелства,
свързани със здравословното състояние на подсъдимия и конкретно това на
инкриминираната дата от гледна точка възможността за приложение на института на
крайната необходимост по чл. 13 от НК, каквато в случая не съществувала, по
съображения, подробно изложени в хода на съдебните прения. След обсъждане и
анализ на установените смекчаващи вината обстоятелства и отегчаващи
отговорността такива, предлага съдът, след като признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение, да му определи наказание по реда на чл. 55 от НК, а
именно по вид „Лишаване от свобода” под законовия минимум, но за срок от поне 8
месеца, което следвало, предвид данните за съдимостта на подсъдимия, да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим, както и глоба, на основание чл. 55, ал.
2 НК в размер на 190 лева. Счита, че не следвало да бъде налагано кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
тъй като подсъдимият бил неправоспособен водач на моторно превозно средство.
Аргументира и становище относно възлагането на направените в хода на
наказателното производство разноски в тежест на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия В.Х.Т. – адв.
И. *** пледира за невиновност на неговия подзащитен при наличните
доказателства, събрани от първоинстанционния съд,
след като преди това изразява становище за неизясненост
на фактическата обстановка, поради непопълване на доказателствената
съвкупност вследствие отхвърляне на искането за събиране на такива, в това
число и за изслушване на съдебномедицинска експертиза. Заявява в хода на
съдебните прения, че защитата в нито един момент в хода на наказателното
производство не отричала факта на употреба на алкохол от страна на подсъдимия, факта на управление на моторно
превозно средство и за стойността на отчетената стойност на концентрацията на
алкохол в кръвта, както и за съзнаването свойството и значението на
извършеното, но така също без съмнение поведението на подсъдимия било
предприето единствено и само с цел защита на собствените му живот и здраве. Същият,
в момент на остра хипертонична криза, разсъждавал единствено и само в посока
как по – скоро да достигне до болницата, тъй като лекуващите лекари му били
дали тъкмо такова предписание – в случаи на изостряне на състоянието му, да
потърси незабавно медицинска помощ. Тъкмо съпоставяйки защитавания от
подсъдимия интерес, се обосновавал изводът за липса на обществена опасност на
деянието, поради необходимостта той да бъде съхранен именно по начина, по който подс. В.Х.Т. е възнамерявал да стори това. Поради изложените
подробно аргументи в защита на тезата за липса на обществена опасност, макар и
при доказаност на формалното проявление на
обективните признаци от състава на престъпление
по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, моли подсъдимият да бъде признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а като последица от това,
нямало как в негова тежест да бъдат възложени направените в хода на
наказателното производство разноски.
Подсъдимият
В.Х.Т., редовно призован, се явява лично и заявява, че разбира
повдигнатото му обвинение и признава извършването на деянието, но счита, че то
било извършено при крайна необходимост. В хода на съдебното следствие, дава подробни обяснения
за случилото се, а в хода на съдебните прения отново поддържа тезата, заявена
от неговия защитник. В дадено му право на последна дума заявява, че няма какво
да добави.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият В.Х.Т. е роден на *** ***, същият е ***********, с адрес:
*******.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 1132, издадена от Районен съд – Хасково на 31.07.2020 г. подсъдимият В.Х.Т.
е осъждан, като има данни да е бил освобождаван и от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а НК с налагане
на административно наказание. Последните по време осъждания за същия, имащи
значение при произнасянето в настоящото производство са тези по: НОХД № 437 по
описа на РС – Хасково, по което за престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и
т. 4, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 4 НК му е наложено наказание с влязъл в сила на 06.02.2018 г. съдебен
акт наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца при общ режим,
изтърпяно на 06.06.2018 г. и НОХД № 193/2017 г. по описа на Окръжен съд –
Хасково, по което за престъпление по чл. 244, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК му е наложено наказание с влязъл в сила на 08.03.20218 г. съдебен
акт наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца при общ режим, а с определение
по същото дело, на подсъдимия е определено едно общо наказание измежду
наложените му с цитираните осъждания – лишаване от свобода за срок 4 месеца, изтърпяно
при общ режим на 06.06.2018 г. От събраните за подсъдимия характеристични данни
се установява, че по отношение на същия има данни за криминални регистрации и
многобройни заявителски материали, а в квартала, в
който живее не се ползва с добро име. В подадената декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние сочи, че не получава доходи от трудова
или друга сред изброените дейности, не притежава недвижимо имущество, но има
регистрирано на свое име моторно превозно средство лек автомобил марка „Опел“, модел
„*****“, с рег. № *****, който факт се потвърждава и от справката за регистрация
на превозното средство.
Според данните в приложената справка за
водач/нарушител от региона, издадена от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, подсъдимият
В.Х.Т. няма издадено на негово име свидетелство за управление на МПС и се води на
отчет в ОД на МВР - Хасково Сектор „Пътна полиция“ - Хасково като последните години
има налагани наказания за нарушаване правилата за движение по пътищата,
включително и по чл. 150 от Закона за движението по пътищата.
На 30.07.2020 г. вечерта, подсъдимият
В.Х.Т. в около 20.30 часа отишъл в дома на вуйчо си - свидетелят П.И.Г., който живеел
в *****, град Х., на ул. „******“ № 32. Въпреки здравословното му състояние и
установената към онзи момент, видно от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО на
МБАЛ-НКБ-ЕАД, амб. № 4676 от 27.05.2020 г., основна
диагноза: стенокардия, неуточнена и придружаващи заболявания – хипертонично
сърце без застойна сърдечна недостатъчност и въпреки,
че бил наясно с терапията, включваща прием на медикаменти и спиране на
консумацията на алкохол и тютюнопушене, подс. В.Т.
донесъл едно „патронче“ ракия „Пещерска“, около 200
мл. В този период имал семейни проблеми и поради тази причина често пребивавал
в дома на своя вуйчо, в който живеел и свид. И.П.Г. –
братовчед на подсъдимия. На инкриминираната дата, отвън, на улицата пред двора
на къщата, бил паркиран и собственият на подсъдимия лек автомобил марка „Опел“,
модел „*****“, с рег. № *****. След пристигането му в дома на своя вуйчо,
тримата – подсъдимият В.Х.Т., свид. И.П.Г. и свид. П.И.Г. седнали заедно, като подсъдимият и свид. И.Г. консумирали алкохол, а свид.
П.Г. – не, тъй като имал забрана от лекарите за това, поради заболяване.
Двамата изпили по около 100 мл ракия, след което свид.
И.Г. си легнал, тъй като бил на работа, а подс. В.Т.
останал в компанията на своя вуйчо, когато почувствал, че му става зле. Тъй като,
както бе посочено вече, имал хронично заболяване - високо кръвно и проблеми със
сърцето, подс. В.Т. разполагал с апарат и си измерил кръвното
налягане, което било 210/150. Изпил едно хапче „хлофазолин“
и едно хапче „аспирин протект“ и изчакал да види дали
състоянието му ще се подобри. След като видял, че медикаментите не му действат в
желаната степен, той позвънил на двама негови братовчеди, които не отговорили
на телефонното обаждане, поради което, без да потърси Спешна медицинска помощ
на ЕЕН 112 или да повика таксиметров автомобил, подс.
В.Т. решил да последва съвета на лекуващия си лекар и при криза да потърси медицинска
помощ, като сам тръгне за град Хасково към Спешно отделение на „МБАЛ – Хасково“
АД. Подсъдимият знаел, че вуйчо му, на когото бил на гости въпросната вечер нямал
книжка и никога не бил управлявал автомобил. Така, подс.
В.Т., въпреки че бил употребил алкохол и съзнавал това, решил да се придвижи до
Спешно отделение на „МБАЛ – Хасково“ АД с лек автомобил марка „Опел“, модел „*****“,
с рег. № *****. Качил се в превозното средство, където приел медикамент с
успокояващо действие и привел лекия автомобил в движение, насочвайки се към
главния път в кв. ****, към град Х.
В същото време, свидетелите И.Р.М. и Р.Б.Т.,
двамата на длъжност „мл. инспектор“ в Сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР Хасково,
изпълнявали своите служебни задължения, като автопатрул.
В около 23.10 часа на 30.07.2020г. извършвали обход на района, когато забелязали
движещия се лек автомобил марка „Опел“, модел „*****“, с рег. № *****и подали със
служебния автомобил светлинен и звуков сигнал на водача на автомобила за
извършване на проверка, който спрял до тях.
В хода на извършената проверка на документите,
установили, че водачът на автомобила е подс. В.Х.Т. ***,
като същият заявил, че не е в състояние да представи свидетелство за управление
на МПС, тъй като никога не му е било издавано такова на негово име. При извършената
справка чрез оперативен дежурен при РУ на МВР - Хасково се установило, че действително
на името на водача на превозното средство в лицето на подс.
В.Т. нямало издадено валидно СУМПС. При проведения разговор с него, на полицейските
служители им направило впечатление, че същият е във видимо нетрезво състояние и
миришел на алкохол и така у тях се породило
съмнение, че последният управлява лекия автомобил под въздействието му. За съдействие
бил извикан екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково. Докато
изчаквали, подс. В.Х.Т. споделил пред органите на
МВР, че му било лошо и бил тръгнал са потърси медицинска помощ, поискал вода и
приседнал на тротоара. На място пристигнал свид. Н.М.М. - мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Хасково, заедно с колегата си К.Й.В.. След като подсъдимият
им бил посочен като водач на спряното за проверка МПС, свид.
М. извършил проверка за употреба на алкохол на подс. В.Х.Т.
с техническо средство Алкотест „Дрегер
7510“ с фабр. № ARBA 0088 по надлежния ред, предвиден
в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози /обн. ДВ, бр.
61/28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г./. Техническото средство отчело стойност
над 1,2 на хиляда, а именно: 1,43 на хиляда алкохол в кръвта на водача чрез измерване
на съдържанието в издишания от подсъдимия въздух. На подсъдимия В.Х.Т. бил издаден
и връчен срещу подпис Талон за медицинско изследване сер.
№ 0051200 г. за явяване в „Спешно отделение“ при „МБАЛ – Хасково АД“, град Хасково.
Полицейските служители – И.Р.М. и Р.Б.Т. отвели подсъдимия със служебния
автомобил до лечебното заведение, където същият бил медицински освидетелстван, но
не дал кръв за изследване, след като заявил, че приема показанията на
техническото средство, което било отразено в протокола за медицинско изследване
и вземане на зоби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози. Въз основа на установеното при освидетелстването обективно състояние
на подсъдимия, същият бил оценен като негоден за задържане, според отразеното в
приобщения като писмено доказателство Лис за преглед на пациент в Спешно
отделение № 10079 от 31.07.2021 г., където бил вписан и отказа да даде кръвна
проба.
Затова, след приключване на прегледа
и проверката, подсъдимият В.Х.Т. бил отведен от РУ на МВР – Хасково с цел
единствено документално оформяне на резултата от извършената проверка, като
водач на МПС, където в негово присъствие, вече на дата 31.07.2020 г., бил съставен
от свид. Н.М.М. Акт за установяване
на административно нарушение серия GA № 204288 от 31.08.2020 г., за допуснатите
от същия нарушения по Закона за движение по пътищата, а именно чл. 150 и чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП. След предявяването му, актът за установяване на
административно нарушение бил подписан от подсъдимия без да впише обяснения или
възражения в предвидената за това графа, отбелязвайки, че няма такива, а
екземпляр от акта му бил връчен на датата на неговото съставяне, според
отразеното в приложената разписка.
Гореизложената фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените
към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справка за съдимост и бюлетини
за съдимост, справки за водач, акт за установяване на административно
нарушение, както и от събраните гласни доказателства, включително и чрез приобщаване
по съответния ред на събраните такива в хода на досъдебното производство, а именно
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите И.Р.М., Р.Б.Т., Н.М.М., К.Й.В., И.П.Г. и П.И.Г. дадени в хода на съдебното следствие, както
и приобщените от досъдебното производство, чрез прочитането им по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 НПК за някои от тях. Необходимо,
най – напред, както е изтъквано и в във всички останали случаи, е да се има предвид,
че обясненията на подсъдимия в наказателния процес, освен средство за защита, са
основно гласно доказателство и следва да се ценят наред с всички останали. В тази
връзка, съдът дава вяра на изложеното в обясненията на подсъдимия относно
здравословното му състояние в периода преди и на инкриминираната дата, за
наличието на личен проблем, свързан с неразбирателство с жената, с която
съжителствал, както и че на процесната дата вечерта,
наистина е бил в дома на свидетелите И.П.Г. и П.И.Г., където е консумирал
алкохол, както и че по – късно същата вече му е прилошало. Дава се вяра и на
изложеното от подсъдимия, че е разполагал с мобилен телефон, както и че
впоследствие се е качил да управлява процесното
моторно превозно средство, негова собственост, а скоро след това е бил спрян от
органите на РУ на МВР – Хасково в лицето на първите двама от изброените
свидетели за извършване на проверка, както и че ги е уведомил, че не се чувства
добре и че има нужда от вода. Така също и за по – голяма част от последващите събития във връзка с процесния
случай и проверката, осъществена по отношение на подсъдимия в качеството му на
водач на моторно превозно средство. В тази част, обясненията на подсъдимия са последователни
и съответстват на събраните писмени доказателства, приети в хода на съдебното следствие,
като достоверни източници относно датата, мястото и начина на осъществяване на инкриминираното
деяние, както и от гласните доказателствени източници,
кредитирани от съда с доверие, съдържащи се в показанията на свидетелите И.Р.М.,
Н.М.М., К.Й.В. и отчасти в тези на Р.Б.Т.. Техните показания
са логически последователни и с изключение на отделни нюанси, дължащи се на липсата
на ясен спомен, най – вече у свид. Р.Б.Т. са вътрешно
безпротиворечиви, като кореспондират с материализираните
в писмената документация по делото факти. Същевременно, липсват факти и обстоятелства,
които да съставляват индиция за възможна заинтерисованост от изхода на спора или предубеденост у визираните
лица, които предупредени за отговорността по чл. 290, ал. 1 НК, пресъздават последователно
и убедително хронологията на събитията за инкриминираната дата и на последващите рано сутринта на следващия ден. Изложеното важи
съответно и относно действията, предприети от тях при спирането на водача за
проверка, съответно за служителите от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково -
след изпращането им за оказване на съдействие на техните колеги от РУ на МВР –
Хасково, за заварените на място лица и за предхождащото и последващото
поведение на подсъдимия, както и за предприетите от тях действия по проверка на
водача и отвеждането му в Спешно отделение на „МБАЛ – Хасково АД“, град Хасково
и след това – в сградата на РУ на МВР - Хасково. Показанията им в тази част като
логични, и еднопосочни, следва да се приемат за достоверни. Относно факта на
консумиране на алкохол от подсъдимия в процесната вечер,
съдът дава вяра на изложеното от свидетелите И.П.Г. и П.И.Г., макар и
преценката на първия относно количеството да не е била съвсем адекватна и
противоречива в двете фази на производството. Така също относно факта на
влошаване на здравословното състояние на подсъдимия след употребата на алкохол
същата вечер и на предприето управление на собствения му лек автомобил, както и
за местонахождението на процесното моторно превозно
средство на инкриминираната дата при пристигане на подсъдимия в дома на свидетелите
И.П.Г. и П.И.Г. в съответната част, в която имат възприятия. Всъщност, липсва
такова непреодолимо противоречие в гласните доказателствени
източници, което да отрече изцяло достоверността на част от тях, като самият
подсъдим не отрича осъществяването на описаните по – горе факти и
обстоятелства, като отделните нюанси във възприятията не променят този извод. Самият
подсъдим не оспорва и осъществяване на признаците на деянието, а дори и
съзнаването от негова страна, че го извършва, но възразява по отношение на
обществената му опасност, оттам за съставомерността на
поведението му, с оглед подбудите за осъществяване, свързани със защитата на
собственото му здраве. Това обаче се явява въпрос за правната оценка на иначе безпротиворечиво установените обстоятелства, а доводи в
тази насока ще бъдат изложени по същество при мотивиране на правните изводи.
Настоящият съдебен състав
намира, че въз основа на
така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по
чл. 246 НПК, че подсъдимият В.Х.Т. е осъществил
деяние, което да бъде субсумирано
под състава на престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от Наказателния кодекс, за което същият
е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна
страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление,
предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинението,
е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.
Като елемент от състава на престъплението
в закона е посочена точно определена величина в границата на минимума, за съдържанието
на алкохол в кръвта на дееца - 1,2 промила, очертаващи наказателната му отговорност,
за разлика от отговорността по административен ред по ЗДвП, където минимума е по
– занижен – 0,5 на хиляда. Следователно точното й определяне е от съществено значение
за характера на отговорността на дееца. Тази величина следва да се установи по несъмнен
начин само с предвидените от закона средства. Без каквото и да е съмнение е, че
надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното
количество от над 1,2 на хиляда, достатъчно за съставомерност
по текста на чл. 343б, ал. 1 от НК, е този по Наредба № 30/2001 г. и в случая специалните
правила са изцяло съобразени. По делото е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият
е употребил алкохол. Факт, който последният сам признава в хода на разследването
и конкретно в дадените на досъдебното производство и приобщени от съда обяснения,
а така също се потвърждава недвусмислено и от интерпретацията на отчетените стойностни
параметри на наличния алкохол в кръвта – 1,43 на хиляда, установено чрез субсидиарния подход за определяне количеството алкохол в кръвта
- с техническо средство, приложим в хипотезите като настоящата, в които лицето
отказва да даде кръвна проба за изследване, независимо от това дали в даден
предходен момент е проявило съгласие и воля да съдейства за вземането на кръв и
извършването на лабораторно изследване за определяне концентрацията на алкохол.
С оглед изложеното, установен без съмнение
в хода на съдебното следствие, пред първоинстанционния
съд, е фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол и то в количество,
довело до наличие на съдържание на етилов алкохол в концентрация над допустимата
от закона, визирана в разпоредбата на чл. 343б от НК, а именно 1,43 на хиляда.
За да бъде осъществено деянието, криминализирано в цитираната норма, е необходимо деецът, освен
да е употребил алкохол, в резултат на което концентрацията в кръвта му да бъде над
1.2 на хиляда, да е управлявал моторно превозно средство. Последното налага анализ,
кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство, изпълващо със съдържание
основания елемент на изпълнителното деяние на състава на престъпление по чл.
343б НК, за който подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност.
Според дадените разяснения в Постановление
№ 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по
въпроса, имащо задължителен за съдилищата характер, понятието "управление",
употребено в чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите
и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са
свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици,
независимо дали превозното средство или бойната или специалната машина се намира
в покой или в движение. Това тълкуване на понятието „управление” настоящият съдебен
състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното
деяние, визирано в текста на чл. 343б, ал. 1 от НК. Това приложение обаче следва
да е съответно, предвид спецификите от обективна страна на отделните транспортни
престъпления и в частност на това по чл. 343б от НК. Последното се явява престъпление
на просто извършване, т.е. за да бъде осъществен състава на престъпление не се изисква
настъпването на някакъв престъпен резултат, т.е. липсва предвиждане на съставомерни последици.
По делото се установи, както от показанията
на разпитаните свидетели, така и от изявлението на самия подсъдим, съдържащо
признание на факта, че той именно е управлявал процесния
лек автомобил марка „Опел“, модел „*****“, с рег. № ***** при извършване на
проверката, наличието на деяние и неговото авторство.
От субективна страна, следва да се
отбележи, че подсъдимият е бил наясно във факта, че на инкриминираната дата
поема управлението на процесния лек автомобил,
въпреки че е неправоспособен водач и след като е употребил алкохол, поради
което налице е интелектуалният момент при формиране на умисъла. За да се
отговори на въпроса дали е извършил деянието виновно при условията на единствено
възможната в случая форма на умисъла - пряк умисъл следва да се отчете и
наличието на волевия момент, като тук се налага да бъдат обсъдени факти и
обстоятелства във връзка с подбудите за извършване на деянието при оценка
наличието и степента на обществена опасност в контекста на приложението на
института на крайната необходимост по чл. 13 НК. Причините
за извършване на деянието и конкретно подбудите за предприемане на процесното управление
- да бъде откаран самият подсъдим до болнично заведение в град Хасково, действително
имат характер, който води да извод за по – ниска степен на обществена опасност.
Но не дотам да се приеме наличието на малозначителност
на деянието или хипотеза на крайна необходимост, за да бъде обоснована липсата на
обществена опасност, оттам на съставмерност. Животът и
здравето на хората са висши ценности и тяхното охраняване и опазване следва да бъде
толерирано, но проблемът със здравословното състояние на подсъдимия е следвало да
бъде разрешен по съответния ред, който е бил и възможен, и логически
предпочитан, защото е единствения разумен. Той резонно включва търсене на спешна
и неотложна помощ, като тезата на защитата, че кв. ***** на град Х. и конкретно
адресът, на който се е намирал подсъдимият е бил недостъпен, вероятно се има
предвид и за линейка, поради ремонтни дейности на инфраструктурата не отговаря на
действителността, след като сам подсъдимият е успял с управлявания от него лек
автомобил, от дома на свидетелите И.П.Г. и П.И.Г., където се е намирал, до
изхода на главната улица, да премине очевидно без непреодолими препятствия.
Същият, приемайки че се намирал в състоянието, което описва в дадените
обяснения, при положение, че разполага с мобилен телефон, от който сам сочи, че
е адресирал обаждания, след като е измерил високите стойности на кръвно
налягане, е следвало според настоящия съдебен състав да предприеме единствено
разумното поведение - да потърси лекарска помощ, но като позвъни на ЕЕН 112, а
не като сам предприеме изключително рисковата в този момент дейност по
управление на МПС – веднъж поради здравословното състояние, в което се е
намирал и втори път – поради съзнавания факт на употреба на алкохол, впрочем в
разрез с предписаната му терапия и вероятно непосредствена причина за
хипертоничната криза. А наред с изложеното, деянието е предприето и при
съзнаване от страна на подсъдимия, че е неправоспособен водач, равностойно на
възражението му, че и вуйчо му също не разполага с правоспособност да управлява
МПС, при което логически възниква въпросът и за следващата възможност, а именно
да ползва услугите на таксиметров превоз, ако се има предвид географското му положение
и близостта с общинския център – град Хасково, разполагащ с болнично заведение и
функциониращ център за оказване на спешна и неотложна медицинска помощ в сградата
на „МБАЛ – Хасково АД“. Или казано по друг начин, подсъдимият, дори да е бил заплашен
от влошаване на здравословното му състояние, е имал в себе си медикаменти и се е
намирал във фактическа ситуация, която по никакъв начин не е бил лишен от
възможността да потърси и получи спешна медицинска помощ по начин, който е
съзнаван от него като разумен, а не чрез предприемане на допълнителен и във
всички случаи – необоснован риск за себе си и за околните с предприемане
управлението на МПС след консумация на алкохол и доказана неправоспособност.
Затова, поведението му в никакъв случай не може да обоснове липсата на
обществена опасност на деянието, а тъкмо напротив, тъй като за дееца е
съществувал друг логически достижим в мисловната дейност и житейски приемлив за
търсене и получаване на спешна или неотложна медицинска помощ, така, че да не з*****ши
собственото си здраве и да не наруши обществения интерес при зашита на това
свое лично благо, поради което не са налице материалноправните
предпоставки по чл. 13 от НК за изключване на обвинителната теза и за липсата
на необходимост от реализиране на наказателна
отговорност по визирания от прокуратурата текст НК, като допълнителен анализ в тази насока не се налага и този фактор
– здравословното му състояние, не би могъл да оправдае съставомерното
му поведение. Действително, подбудите за предприемането му са основани на разбирането
за здравето като висше човешко благо, но извършвайки правнорегламентираната
дейност по управление на МПС без съответното право за това и в пияно състояние е
могъл вместо ползи, да допринесе за настъпване на определени сериозни вредни последици
и затова не би могла да се толерира от закона без значение подбудите. Те биха могли
да бъдат преценени единствено от гледна точка възможността за смекчаване на отговорността
на подсъдимия.
При определяне вида и размера на наказанието
за подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна,
съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал.
1 от Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена опасност
на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите
за извършване на престъплението. При индивидуализация
на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца в контекста на
отчетената, конкретна стойност на количество алкохол в кръвта 1,43 промила,
надвишаваща прага от 1.2 на хиляда, но не значително. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прие и цялостното процесуално поведение на подсъдимия,
което може и следва да бъде окачествено като положително – подсъдимият се явява
и дава обяснения по случая пред съда. Налице са обаче други факти, които следва
да бъдат интерпретирани в светлината на отегчаващи отговорността обстоятелства,
като обремененото съдебно минало на подсъдимия, в контекста на регистрирани
нарушения на правилата за движение по пътищата в последните години. Не следва да
бъдат пренебрегнати и фактическите данни за личността на подс.
В.Х.Т. – за него са събрани данни, които го характеризират изцяло в негативен
план. Решаващо обаче в дейността по този пункт за преценката на съда е
здравословното състояние на подсъдимия, което макар и да не изключва
отговорността, следва да се определи като обстоятелство с изключително, при
преценка степента на отговорността, значение и обосноваващо приложението на чл.
55 от НК
Предвид изложеното, преценявайки поотделно
и в съвкупност доказателствата от значение за преценката, съобразявайки принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието
и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от
свобода”, съдът прие за подсъдимия В.Х.Т. то да бъде определено при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, в хипотезата на изключително смекчаващо вината обстоятелство
за основното наказание. По този начин предвиденото в закона наказание “лишаване
от свобода” съдът прие да бъде за срок от 3 месеца, което да се изтърпи, на основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим. Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото. Изложеното
по – горе се явява и критерият, по който бе отмерен и размерът на наказанието „глоба“
под установения специален минимум в рамките на ограничението по ал. 2 на чл. 55 НК, като бе съобразено и имущественото
състояние на подсъдимия, а именно 150 лева, а липсата на права, от които да
може да бъде лишен обосновава подхода за кумулативно предвиденото наказание „Лишаване
от право да управлява МПС”. На основание чл. 343г, вр.
чл. 343б, ал. ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК,
каквото по отношение на подсъдимия съдът не наложи.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата по делото.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.