РЕШЕНИЕ
№72/20.2.2020г. 19.02.2020 г. гр. Ямбол
в името на народа
Ямболският районен съд, Наказателно отделение, V-ти състав, на двадесет и
трети януари две хиляди и двадесета година,в публично заседание, в състав:
Председател:
Георги Василев
Членове:1………………..
2………………..
Секретар:
Е. В.
Прокурор:
………………
като
разгледа докладваното от съдия Г.Василев
АНД №
1116/2019 г. по описа на ЯРС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „МИЧ“ ЕООД, гр.Ямбол, с
представител М. М. М., против Наказателно постановление/НП/№ 155/21.08.2019г. на
Директора на Басейнова Дирекция “Източнобеломорски район/БД“ИБР“/,с което за
нарушаване на чл.44, ал.1 от Закона за водите/ЗВ/, на основание чл.200, ал.1,
т.2 от ЗВ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в р-р на 2000 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, но в писмени
бележки поддържа жалбата. Пледира за отмяна на НП на процесуално основание,
като сочи допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, навежда
доводи, че не е собственик на съоръжението, от което се ползва вода за
автомивката.
Вьззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител, но в
писмени бележки моли за потвърждаване на НП като законосъобразно и обосновано.
Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
При извършена проверка на 16.04.2019 г. от главни експерти на БД „ИБР“, ИРМ – Сливен – свидетелите А.Г.-М. и А.Г. –
на обект: автомивка, находяща се в гр. Я., общ. Я., област Я., ул.***, стопанисвана от „МИЧ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Я., ***,
представлявано от М. М. М., се констатирало
наличието на един брой изградено и оборудвано водовземно съоръжение - тръбен
кладенец (ТК), намиращо се при географски координати: N *** Е *** Устието на ТК е
изведено посредством метална тръба в затворено помещение. Видимата част на
експлоатационната колона на ТК е от PVC тръба с диаметър 110 мм. По информация
на М.М.,
дълбочината на тръбният кладенец е около между 8-10 м. Водовземането от
подземни води се осъществявало помпено, посредством
помпа WASSERKONIG, тип: HW3700, Напор 45м, дебит 62л/мин. Подземните води от
тръбния кладенец директно се подавали във
водопроводната мрежа към обекта. Водата се ползвала
за други нуждите на обект –
автомивка- стопанисвана от „МИЧ“ ЕООД. За измерването
на отнетите и използвани водни маси при водовземното съоръжение нямало монтирано измервателно устройство.
За правото на водовземане от подземни води
посредством тръбен кладенец и съоръженията към него, разположен при географски
координати N *** Е *** към
момента на проверката нямало издадено разрешително
по ЗВ и в БД „ИБР“ не е
постъпвала преписка от „МИЧ“ ЕООД за издаване на такова.
За извършеното нарушение е съставен
Констативен протокол № *** г., а по-късно и АУАН № *** който е
връчен надлежно на представител на „МИЧ“ ЕООД, гр.Я..
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е
постъпило писмено възражение срещу АУАН, издаден от св. А.Г.-М. в присъствието на св. А.Г..
На 21.08.2019 г. Директорът на БД“ИБР“ издал НП, с което наложил на
жалбоподателя на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Горната фактическа обстановка сьдьт приема за установена от събраните по
дело гласни и писмени доказателства. Сьдьт кредитира изцяло показанията на свидетелите,
т.к. са логични, последователни и безпротиворечиви, и кореспондират с писмените
доказателства по делото - АУАН, НП, известия за доставяне и покана за съставяне
на АУАН, КП № *** г., заповеди на Д-р БД“ИБР“ - приети и прочетени от съда на
основание чл.283 от НПК.
От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима и
подадена в срок. Разгледана по сьщество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
сьображения :
АУАН и НП са законосъобразно издадени,
като съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя
ЮЛ, че има допуснати нарушения по чл.42 и чл.57,ал.1 от ЗАНН. Административното
нарушение е формулирано точно от фактическа и правна страна. Това е видно и от
приложения към преписката КП № СЛ 87/16.04.2019 г., получен от представител на
жалбоподателя и приобщен към преписката с АУАН, от който е ясно къде е
извършено нарушението. И в АУАН, и в НП е посочено точно, кога, къде и какво
нарушение е извършено/ползване на вода без разрешително за водоползване/,
поради което съдът не споделя доводите на жалбоподателя за неяснота при
квалификацията на нарушението от фактическа и правна страна при изготвяне на
АУАН и НП.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е
извършил от обективна и субективна страна посоченото в АУАН и НП
административно нарушение, т.к. не е имал разрешително за водоползване по
чл.44, ал.1 от ЗВ, а е ползвал вода за автомивка. В случая е ирелеватно дали ЮЛ
е собственик на имота, в който е ставало ползването на водата или само е
ползвало този имот, след като е установено категорично, че няма издадено
разрешение за водовземане и има ползване на вода от подземен източник.
Визираното разрешително се издава не само на собственик на имота, а и на ЮЛ, ЕТ
и ФЛ, които го ползва/чл.50, ал.3, т.1 и чл.60, ал.6, т.1 от ЗВ/.
И контролният и наказващият органи правилно са посочили нарушената при
т.нар. “безвиновна отговорност“ от жалбоподателя разпоредба от ЗВ, но неправилно
е определена административнонаказателната разпоредба от същия нормативен акт, по
която е ангажирана отговорността на ЮЛ. Жалбоподателят е санкциониран по
чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ за ползване на воден обект и съоръжение без
основание/чл.46, ал.1, т.1, б.“ж“ и ал.6 от ЗВ/, а е следвало да бъде
санкциониран по чл.200, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗВ, защото няма издадено
разрешително за водоползване и ползва вода без необходимото за това
основание/чл.44, ал.1 от ЗВ/, както изрично е отбелязано в АУАН и в НП. В
случая е нарушена разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН или не е наложено
съответното административно наказание на жалбоподателя за нарушението на
разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗВ. Съдът не може да отстрани допуснатото от
наказващия орган нарушение, защото не разполага с такива правомощия, като в
случая нарушителят е санкциониран неправилно за нарушение, което не е посочено
да е извършил, поради което НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
В тази връзка, съдът приема за основателно искането на жалбоподателя за отмяна
на НП, но не по изложените в жалбата и писмените бележки доводи и отхвърля като
неоснователна аргументацията на процесуалния представител на наказващия орган,
че НП е законосъобразно, след като жалбоподателят е наказан за нарушение, за
което не е санкциониран с АУАН и НП.
Разноски по делото на жалбоподателя ЮЛ не се дължат, защото не са поискани
и не са представени писмени доказателства за това.
По тези сьображения, сьдьт счита, че
НП следва да бьде отменено и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯРС
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП № 155/21.08.2019 г. на Директора на Басейнова Дирекция
“Източнобеломорски район“, с което на „МИЧ“ ЕООД, гр.Ямбол, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Я., ж.к. ***,
представлявано от М. М. М., за нарушаване на чл.44,
ал.1 от ЗВ, на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000/две хиляди/лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Ямбол в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Районен сьдия: