Определение по гр. дело №3988/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 декември 2025 г.
Съдия: Ванина Здравкова Младенова
Дело: 20251110103988
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50058
гр. София, 05.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20251110103988 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. С. С. срещу „М*“ ЕООД,
която отговаря на изискванията за редовност и предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е относимо и
необходимо, поради което следва да се уважи.
Следва да се изиска ч. гр. д. № 23414/2022 г. по описа на СРС за послужване.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА ч. гр. д. № 23414/2022 г. по описа на СРС.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите,
формулирани в исковата молба, както и на следните задачи, поставени от съда:
1.Отразеният ГПР по договора за потребителски кредит включва ли като компонент
неустойка за неосигуряване на обезпечение - поръчител, солидарен длъжник по чл. 12 от
договора;
2. Какъв е размерът на начислената неустойка за неосигуряване на обезпечение;
3. Неустойката включена ли е в главницата и върху нейният размер начислявана ли е
възнаградителна лихва?
1
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лева, вносим от ответника в едноседмичен срок от
съобщението.
УКАЗВА на страната, че при невнасяне на определения депозит в посочения срок, на
основание чл. 161 ГПК съдът може да приеме за доказани фактите, относно които
страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Б. Б..
Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства за внесения депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 23.02.2026 г. в 13:10
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявен е отрицателен установителен иск от Р. С. С. срещу „М*“ ЕООД с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от
1038,21 лв., представляваща част от главницата по запис на заповед, издаден на 28.05.2021 г.
за сумата от 2538,21 лв. от ищеца в полза на ответника за обезпечаване на задълженията по
Договор за заем № 50233 от 28.05.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 28.05.2021 г. между страните е сключен Индивидуален
Договор за заем № 50233 за сумата от 766,94 евро, с левова равностойност 1 500 лева. Сочи
се, че на същата дата е сключен и Договор за предоставяне на допълнителни услуги във
връзка със сключен договор за паричен заем № 50233. Ищецът твърди, че за обезпечаване на
кредита на 28.05.2021 г. е издаден Запис на заповед за сумата от 2 538,21 лева, която сума
представлява сбор от вноските по погасителния план и включвала главница, лихва и
неустойки. На 23.05.2022 г. е издадена Заповед № 14390 за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №23414/2022 г. по описа на СРС, с която била
осъдена да заплати на ответника сумата от 2173,91 лева, представляваща главница по запис
на заповед от 28.05.2021 г., ведно със законната лихва от 28.04.2022 г. до изплащане на
вземането, както и държавна такса в размер на 44,00 лева и 383,00 лева адвокатско
възнаграждение. Сочи, че не е подала възражение по реда на чл. 414 от ГПК срещу
заповедта за незабавно изпълнение. Счита, че не дължи част от главницата, за която са
издадени заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист, тъй като договорът,
респ. част от клаузите му, били нищожни. Развилото се заповедно производство, не е пречка
за потребителя да възрази впоследствие относно действителността на договора за кредит,
като се позовава и на практика на СЕС в този смисъл. Твърди, че между страните е сключен
договор за кредит при ГЛП 39,72 % и ГПР 42,10 %. Договорената между страните
възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което
оспорва клаузата, която я урежда като нищожна поради накърнява добрите нрави. Доколкото
клаузата за възнаградителна лихва е съществен елемент от договора, то счита, че
2
нищожността , води до нищожност на целия договор. Посоченият в договора ГПР не
отговаря на действително приложимия, тъй като в него не била включена неустойката.
Счита, че е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че неустойката е скрит добавък
към възнаградителната лихва. Развива подробни съображения в насока, че неустойката
представлява разход по кредита и като такъв следва да се включи в ГПР, в който случай
обаче излага, че размерът на ГПР надхвърля допустимия по закон. С оглед изложеното
счита, че дължи връщане на чистата стойност на кредита. В условията на евентуалност
оспорва като нищожни клаузите на чл. 12, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Договора, тъй като не
са индивидуално уговорени между страните. Изискванията за предоставяне на обезпечение
са били на практика неизпълними. Твърди, че неустойката излиза извън присъщите
функции, както и че прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Счита, че
главницата по записа на заповед е формирана чрез включване на лихви и неустойка, което е
в противоречие с нормативните изисквания. В обобщение сочи, че дължи връщане на
остатъка от чистата стойност на кредита – 1135,70 лв. Поради изложеното прави искане да
се постанови решение, с което да се признае за установено, че не дължи сумата от 1038,21
лв. – част от главницата в общ размер на 2173,91 лв. по запис на заповед, за която е издадена
заповед за незабавно изпълнение.
С уточняваща молба с вх. № 219371/23.06.2025 г. и в изпълнение указанията на съда, ищцата
е посочила, че записът на заповед е издаден въз основа на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Договор за
предоставяне на допълнителни услуги към процесния договор за заем. Посочено е, че сумата
по записа е равна на общото задължение по договора, включващо и неустойка. Записът на
заповед е издаден за обезпечаване на процесния договор за заем. Поддържа, че заповедта за
незабавно изпълнение е влязла в сила. Сочи, че сумата от 1 038 лева е включена в главницата
от 2 173, 91 лева. Счита, че не дължи сумата от 1 038 лева, т.к. била формирана от неустойки
и лихви, дължими въз основа на нищожен договор, респ. нищожни клаузи.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва,
че между страните е сключен договор за заем за сумата от 1500 лв. Развива подробни
съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на нормативните
изисквания. Излага доводи, че неустойката е дължима поради неизпълнение на конкретно
договорно задължение, поради което сочи, че същата не следва да се включва в размера на
ГПР. Подробно излага, че уговорената неустойката не накърнява добрите нрави, както и че
не излиза извън присъщите функции. Твърди, че клаузата, предвиждаща заплащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение е индивидуално уговорена. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявяване на
иска.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, от които произтича
процесното вземане - наличието на валиден договор за заем, сключен с ищцата при спазване
3
на разпоредбите на ЗПК, наличието на валидна клауза за неустойка, уговорена за
неизпълнение на договорно задължение.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелствата: че между страните е сключен договор за заем, със соченото от ищеца
съдържание, както и че в полза на ответника е издаден запис на заповед на 28.05.2021 г. за
сумата от 2538,21 лв. за обезпечаване на задълженията по Договора за заем, за която сума по
ч. гр. д. № 23414/2022 г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
задълженията по която са погасени изцяло от ищцата.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от Мариана Николова, Мария Г. - тел. 02/8955 423 за Софийски районен съд,
както и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „ЦАР БОРИС
III“ № 54, ет. 2, ст. 204, както и на http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра. Разяснява на
страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин
размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4