Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 27.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийският
районен съд в открито заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА
при
секретаря Т. Ч., с участието на прокурора ..........................., като
разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело № 465 по описа на Районен съд гр. Харманли за
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9, вр. чл.10а, ал.1 от ЗПК, по чл.422 от ГПК,
вр. чл.92 от ЗЗД и по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД за установяване на
парични вземания.
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9, вр.
чл.10а, ал.1 от ЗПК, по чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД и по чл.422 от ГПК, вр.
чл.86 от ЗЗД за установяване на парични вземания от "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул**** действащ чрез пълномощника юрк.Т.В., против Г.А.Р. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***,***
Ищецът твърди, че на 16.02.2015 г. между „Изи Асет
Мениджмънт"' АД /Заемодател/ и Г.А.Р. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с №
2249034, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и
предложение за сключване на договор за паричен заем. С подписването на договора
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 500,00
лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията,
при които кредиторът бил отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждали от
договора и Общите условия към нето. Съгласно клаузите на договора, страните са
постигнали съгласие, че договорът за заем имал силата на разписка, видно от
което заемната сума по договора била
предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на договора, т.е.
реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора. Така
предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя на
заемателя, съставлявало изпълнение на задължението на заемодателя да предостави
заема и създавало задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни
вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски, които
заемателят се задължил да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена
в размер на 533,28 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от
страните била в размер на 33,28 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за
паричен заем, заемателят се задължил да
върне кредита в срок до 8.06.2015 г. на 16 равни седмични погасителни вноски, в
размер на 33,33 лева всяка, като падежът па първата погасителна вноска е
23.02.2015 г., а падежът на последната погасителна вноска е 8.06.2015 г.С подписването
на Договора за заем заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил
подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае
договорът да бъде сключен.
На основание чл. 16, ал.
2 от Договора за паричен заем, заемателят е заявил, че е запознат и се е
съгласил с Тарифата за таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД, актуална към
датата на сключване на договора, която се намирала на видно място в офиса и на
интернет страницата: www.easycredit.bg, съгласно която, в случай
че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал на заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени
разходи се начислявала за всеки следват 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябвало да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45.00 лв.На
основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи
за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от
договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт"
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен",
като поръчителите подписвали договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не е
представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия била начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 191,84 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена
на 16 равни вноски, всяка в размер на 11,99 лева, платими на съответните
падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка
била с конкретно определен размер в договора за заем, като не била изчислена в
процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща
заемателят била в общ размер на 45,32 лева. На основание Закона за
потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на
длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва
за периода от 24.02.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва е 204,38 лева, който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва. Длъжникът не бил извършил плащане по дължимия
паричен заем към дружеството на ищеца. Твърди се, че срокът на договора е
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 8.06.2015 г. и не е
обявяван за предсрочно изискуем.
На 1.09.2015 г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция
за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2249034/16.02.2015 г., е прехвърлено в собственост
на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ***е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК***. По реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/2249034 от 11.09.2015 г. за станалата
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит на адреса на длъжника. Видно от известието за доставяне, писмото е
връчено редовно, съгласно чл. 46, ал. 2 от ГПК и е получено от ответника чрез И.
И., в качество му на съпруг, на 23.09.2015 г.
Ответникът не изпълнил
задължението си към "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, поради
което за последното е възникнал правен
интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията на ищеца за сумите от главница
500.00 лв договорна лихва 33,28 лв., ведно със законната лихва за забава от
датата на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението,
неустойка за неизпълнение 191.84 лв., обезщетение за забава в размер на 204,38
лв. и такса разходи в размер на 45,00 лв. или обща сума в размер на 974,50 лв.
и по образуваното ч. гр. д. 109/2019 г. по описа на Районен съд - Харманли е
издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, което от своя страна обуславял правния ни интерес от подаването на
настоящата искова молба.
Във връзка с гореизложеното, моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответника Г.А.Р., ЕГН **********,***, че
дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК, *** следните
суми: 500,00 лв. (петстотин лева), представляващи главница по договор за
паричен заем; 33,28 лв. представляваща договорна лихва за периода от 23.02.2015
г. до 8.06.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска);45,00 лв. ,
представляващи такса разходи; 191,84 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 23.02.2015 г. до 8.06.2015
г. (падеж на последна погасителна вноска); 204,38 лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 24.02.2015 г. до датата на подаване на
заявлението в съда;както и законна лихва за забава върху главницата от датата
на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли да бъдат присъдени и
всички разноски в настоящото производство.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначения му на
същото основание особен представител, който оспорва предявения иск изцяло по
основание и по размер. В
отговора се сочи, че предявените искове са недопустими. Съща така, че представеният
договор за цесия е не били посочени сумите платени от цесионера на
цедента, а в исковата молба изрично се твърдяло, че това е възмездно
прехвърляне. От процесния Договор за потребителски кредит се установявало, че
размера на неустойката в полза на кредитора била в размер на от 1151 % от
стойността на заема. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части
не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части. В случая не била налице нито
една от тези две хипотези -нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по
право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит
би бил сключен и ако в него не са включени тази клауза. Нямало повелителна
правна норма, която да замести нищожната, а явно без тази клауза кредиторът не
би сключил договора. Предвид на това в случая не била приложима нормата на
чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор
обуславяли недействителността на целия договор. В случая следвало да бъде взета
предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която била приложима за процесното
договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски
кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по
чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и на
ГПР. Предвид на това и след като калузите в процесния договор, като нищожни не
пораждали правно действие, то договора на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11,
ал.1, т.9 и т. 10 във вр. с чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД следвало да се прогласи за
недействителен. Счита, че следва целият
процесен договор да бъде прогласен за нищожен или алтернативно само чл.4 от
него поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД. Сочи, че чл.2 т.2 от договора, отнасяща се за размера
на лихвения процент по заема,следва да бъде прогласен за нищожен поради противоречие
с добрите нрави на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, тъй като съгласно установената
съдебна практика по сходни казуси за договори, сключени преди изменението на
ЗПК от
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство
по делото се представи и прие предложение за сключване на договор за паричен
заем, отправено на 16.02.2015 г. от ответника до „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК
****, като е посочил параметри на желания заем. Въз основа на това заявление, е
сключен договор за паричен заем № 2249034 / 16.02.2015 г. между "Изи Асет
Мениджмънт“ АД, като заемодател, и ответника, като заемател. Заемодателят се е
задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 500 лв., която
последният да му върне в срок от 16 седмици, на 16 погасителни вноски от по 33,33
лв. Главница и 11,99 лева неустойка, с изрично посочени падежни дати на всяка
от вноските в периода 23.02.2015г. до 08.06.2015г. ; с фиксиран годишен лихвен
процент по заема от 40%, лихвен % на ден, приложим при отказ от договора 0,11%;
с общ размер на всички плащания 533,28 лв., с ГПР 49,05% /чл.2/. С подписването
на договора, заемателят е удостоверил, че е получил от заемодателя заемната
сума, като договорът има силата на разписка за предадена и получена сума
/чл.3/. Страните са се съгласили, в случай на неизпълнение от заемателя на
задължението за предоставяне на обезпечение, чрез поръчител или банкова
гаранция – в 3-дневен срок от сключване на договора, същият да дължи неустойка
от 191,84 лв., платима разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски, като
към всяка вноска се добавя сумата от 11,99 лв. /чл.4/. При забава в плащането
на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната
лихва върху забавената сума за всеки ден забава /чл.8/. Заемодателят има право,
по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице /чл.10/.
Договорът е подписан в два еднообразни екземпляра, по един за всяка от
страните, от представител на заемодателя и от ответника. Приложени към договора
са тарифа на дружеството за разходи и такси, както и указания от ръководството
му за реда за предоставяне на потребителски кредити, описан в 9 стъпки.
Рамков договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., е сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, като продавач/цедент, и ищцовото дружество като
купувач/цесионер, с предмет – прехвърлянето на ликвидни и изискуеми вземания на
продавача, произхождащи от договори за заем, които вземания ще се
индивидуализират в Приложение № 1 към този договор /т.2.1/. Общият размер на
вземанията, подлежащи на прехвърляне, се посочва в съответното приложение № 1,
като всяко едно от прехвърлените вземания включва всички непогасени задължения,
заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, засечени към
датата на подписване на съответното приложение № 1 /т.2.4./. На датата на
прехвърляне, за която дата се счита тази на подписването и подпечатването на
съответното приложение № 1, купувачът придобива всички права върху продадените
и прехвърлени вземания и от този момент приложението става неразделна част от
рамковия договор /т.4.1./. След посочената дата, продавачът се задължава да
предостави на купувача писмено потвърждение за сключената цесия, според чл.99
ал.3 от ЗЗД /т.4.4./. Купувачът се е задължил да изпрати писмени уведомления до
длъжниците за цесията, като с подписването на рамковия договор продавачът го
упълномощава с правата за уведомяване на длъжниците, като допълнително се
задължава да издаде и изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа във
формата и съдържанието, определени от страните в приложение № 4 /т.4.5./. По
делото се представи извлечение от Приложение № 1/01.09.2017 г. към рамковия
договор за цесия, в което под № 921 е индивидуализиран като длъжник ответникът
по кредит № 2249034/16.02.2015г. с отпусната главница от 500 лв., общо дължимо по кредита към 01.09.2015 г.
– 725,12 лв., от което – 788,60 лв. остатък от дължимата сума, 18,48 лв.
остатък от договорна лихва. Пълномощно от 09.09.2015г. от законния представител
на дружеството – цедент в полза на ищеца – цесионер, последният да уведоми от
името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са
цедирани, съгласно рамковия договор и приложение № 1 към него, във връзка с
чл.99 ал.3 от ЗЗД, с право да преупълномощава други лица с тези права.
Приложено към исковата молба е уведомление до ответника, подписано от
юрисконсулта на ищцовото дружество за сключения рамков договор за цесия и
приложение № 1 към него, като считано от датата на получаването му, кредитор по
договора му за паричен заем е ищцовото дружество, на когото следва да плаща. С
тези права юрисконсултът е бил упълномощен, по силата на т.3 от пълномощно с
нотариална заверка на подписа с рег. № 11325/21.09.2017 г. на нотариус с рег. №
042 от законните представители на ищцовото дружество – цесионер. Съобщението до
ответника по чл.131 от ГПК,с приложените преписи от исковата молба и от
приложенията й,в т.ч. от горецитираното уведомление, са му били връчени при
условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК.
За цялостното изясняване
на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и
изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно
и безпристрастно дадено. Вещото лице е установило, че по процесния заемен
договор ответникът не е платил нито една
от дължимите вноски, като дължима от него била сумата в общ размер на 725,12 лева = 500,00 лева главница +
33,28 лв. договорна лихва + 191,84 лв. неустойка за периода 23.02.2015г.
до 08.06.2015г.
За процесното си вземане
против ответника, ищецът в настоящото производство е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.рег. № 872/01.02.2019г.
, въз основа на което е образувано производство по ч.гр.дело № 109/2019 г. на
ХРС. Заявителят е основал вземането си на процесните договор за паричен заем,
рамков договор да цесия и приложение № 1 към него, както и на обстоятелството,
че задълженията по заемния договор длъжникът следвало да изпълни на 08.06.2015
г. – последната падежна дата, като от тогава до подаване на заявлението,
падежите по всичките му задължения изтекли, а той не ги изпълнявал. По това ч.гр.дело
е издадена заповед № 54/05.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 05.02.2019 г., по силата на която е разпоредено, длъжникът – ответникът
в настоящото производство, да заплати на кредитора –
ищецът в настоящото производство, сумата в размер на 500,00 лева – главница,
представляваща задължение по договора за паричен заем помежду им, вземането по
който е прехвърлено с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г. и приложение № 1 към него
от 01.09.2015 г. в полза на „Агенция за събиране на вземанията ” ЕАД; сумата в
размер на 33,28 лева - договорна лихва за периода от 23.02.2015 г. до 08.06.2015
г.; сумата в размер на 191,45 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
сумата в размер на 204,38 лева – законна лихва за периода от 23.02.2015 г. до
08.06.2015 г.; 45,00 лева – такси и разходи, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 01.02.2019г. до
окончателното й изплащане, както и деловодни разноски от 25 лева за държавна
такса и 50 лева за възнаграждение за юрисконсулт. Заповедта е била връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, при което съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил с
настоящата искова молба, изпратена по куриер в рамките на срока.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Предявеният иск е
допустим, като подаден в законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415
ал.4, вр. ал.1 т.2 от ГПК, срок и от надлежна активно легитимирана за това
страна. Разгледан по същество, същият се явява частично основателен. По
категоричен начин по делото се установиха облигационните правоотношения, от
които ищецът черпи процесните си права. По писмено предложение на ответника,
като заемател, отправено на 16.02.2015г. до „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като
заемодател - помежду им е сключен процесният договор за паричен заем № заем № 2249034/16.02.20105 г. От назначената по делото
експертиза и от съдържанието на чл.3 от договора, се установи, че заемодателят
е изпълнил основното си задължение по договора, като е предал в собственост на
заемателя сумата от 500 лв. Същевременно, ответникът е поел задължението, да му
върне сумата в срок 16 седмици, на 16 погасителни вноски от по 33,33 + 11,99 = 45,32 лева, с изрично посочени падежни дати
на всяка от вноските в периода 23.02.2015 г. до 08.06.2015 г., с фиксиран
годишен лихвен процент по заема от 40%, лихвен % на ден, приложим при отказ от
договора 0,11%; с общ размер на всички плащания 533,28, с ГПР 49,05%. В случай
на неизпълнение от заемателя на задължението за предоставяне на обезпечение,
чрез поръчител или банкова гаранция – в 3-дневен срок от сключване на договора,
каквото неизпълнение в случая не се спори, че е налице - същият дължи и
неустойка от 191,84 лв., платима разсрочено заедно с всяка от погасителните
вноски, като към всяка вноска се добавя сумата от 11,99 лв. При забава в
плащането на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя
законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
Съдът
приема за надлежно уведомяването на ответника Г.А.Р. , че задълженията й са
прехвърлени на ищеца с горепосочения договор за цесия, което е станало с връчване, съгласно чл.
46, ал. 2 от ГПК и е получено от ответника, чрез И. И., в качество му на
съпруг, на 23.09.2015 г. с уведомително писмо с изх.
№ УПЦ-П-ИАМ/2249034 от 11.09.2015 г. от „Изи Асет
Мениджмънт” АД чрез ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, действащ като
пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт” АД, което се потвърждава от приетото като
доказателство пълномощно. „Агенция за събиране
на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/,
ЕИК ****, е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ***.
Така представеното доказателство не бе оспорено от ответницата, както и не се
оспори факта на получаването му и съответно неговото съдържание. С факта на
подписване на договора, съответно от постигане на съгласие за сключването му,
вземането към ответницата по договора за паричен заем е преминало от предишния
кредитор върху новия кредитор - ищеца, който става носител на вземането, което
обстоятелство обуславя и наличието на материалноправната му легитимация. Ето
защо, не може да се приеме,че прехвърлянето на вземането няма да породи действие
по отношение на ответницата. Разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД не
съдържа изискване за срок за съобщаване и форма за съобщаване, като няма
значение и начинът, по който цесията ще се съобщи от цедента на длъжника.
Смисълът на съобщението е да се попречи длъжникът да престира на лице, което не
му е кредитор. Действието на съобщението до длъжника се явява правнорелевантно
единствено и само до това, че изпълнение с погасяващ ефект може да се направи
единствено на цесионера. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът
може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор.
Безспорно е по делото, че ответницата не е платила нито една от дължими суми по
договора за потребителски заем в полза на който и да било от кредиторите. Съдът
счита обаче, че тя дължи изпълнение именно към ищеца, като приема, че
съобщаването на извършеното прехвърляне на вземането е направено чрез връчване
на обсъденото по-горе уведомително писмо. Действително уведомяването за цесията
трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор. Допустимо е обаче
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до
длъжника, като негов пълномощник. Според съда такова упълномощаване не
противоречи на целта на нормите на чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Съгласно чл. 36 от ЗЗД,
представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем
се определя според това, което упълномощителят е изявил /чл. 39 от ЗЗД/ и
няма ограничения по закон, свързани с уведомяването за цесията. Или, няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши уведомлението
за цесията, в каквато насока е и задължителната съдебна практика, изразена в
Решение № 137/02.06.2015 г., постановено по гр.д. № 5759/2014 г., II
г.о., ГК на ВКС, Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.
о., ТК на ВКС.
Сключеният
между страните договор попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит /ЗПК/. Същевременно, към него е
приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила
от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и
нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка,
съдът има предвид, че следва да следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право
документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави /решение № 229 от
21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР
№ 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./; 4.) е налице неравноправна клауза в
потребителски договор /решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; решение № 23
от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др./. Предвид гореизложените
съображения, клаузите от процесния договор относно ГЛП, ГПР и неустойката - съдът намира за нищожни, като
неравноправни и неиндивидуално уговорени /чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.9 и 18,
вр.чл.147 от ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.24 от ЗПК/.
Общата потребителска закрила по
чл. 146 ал.1 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, предвижда, че неравноправните
клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от
две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на индивидуално
договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС
система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на
по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от
гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на
информираност. В конкретния случай, съдът приема, че начинът на договаряне
категорично изключва формиране на волята на страните по всяка една от клаузите
на договора, част от които са и във вреда на потребителя, нарушават значително
равновесието между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност /чл.143 от ЗЗП/.
Преди всичко, по делото не се установи, ответникът да е получил преддоговорна
информация от заемодателя за точните параметри на кредита. В представеното
предложение за сключване на договора не се съдържа информация за ГЛП и ГПР,
който ще се прилага, както и за клаузата за неустойка. В този смисъл клаузите
на процесния договор по отношение на ГЛП, ГПР и неустойката са неравноправни,
по силата на чл.143 т.9 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, т.к. налагат приемането на
условия, с които потребителят не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора; в резултат на което той не е бил в състояние да
прецени икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още
едно основание за неравноправието им, по силата на чл.143 т.18 от ЗЗП, вр.
чл.24 от ЗПК. Същевременно, тези клаузи /за ГЛП, ГПР и неустойката по договора/
ищецът не доказа да са били индивидуално уговорени с ответника, за да е
приложимо спрямо тях изключението по чл.146 ал.1 от ЗЗП. Напротив
предоставената му за попълване бланка – предложение за сключване на договора е
типова, стандартизирани са и действията по сключване на договора, според
описания от ръководството на заемодателя ред за това – л.20 от делото, който
ред не предвижда възможност за ответника, да влияе на съдържанието на клаузите;
при което се налага извод, че сключеният договор е с клаузи, подготвени
предварително - типови и стандартно предлагани на клиентите на заемодателя за
съответния вид кредит /чл.146 ал.2 от ЗЗП/. При позоваване на неравноправен
характер на договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда,
както е в случая, за евентуално неравноправен характер на клауза от
потребителски договор, съгласно решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/14 г.
на ВКС, І т.о., търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното
уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството, че договорът е
подписан е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. Ако
посоченото обстоятелство - подписване на договора от потребителя, би
освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били
индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване на
защитата при всички потребителски договори. Индивидуално уговорена клауза по
смисъла на чл. 146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била
изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била
изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното
съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. В случая
обаче по вече изложените съображения, ответницата не е разполагала с такъв
избор. В изложения смисъл е и задължителната съдебна практика по решение № 98/
25.07.2017 г. по т.д. № 535/2016 г., ТК, I т.о. на ВКС. Предвид гореизложените
съображения, клаузите от процесния договор относно ГЛП, ГПР и неустойката
- съдът намира за нищожни, като неравноправни и неиндивидуално уговорени
/чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.9 и 18, вр.чл.147 от ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД,
вр. чл.24 от ЗПК/. Тези клаузи обаче са толкова съществени за процесния
договор за паричен заем, че тяхната неравноправност води до нищожност на целия
договор – чл.146 ал.5 от ЗЗП. Съгласно чл. 26 ал. 4 от ЗЗД нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право
от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице
нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента възнаградителна лихва, ГПР и неустойка да бъдат
заместени по право от повелителни норми на закона или договорът за
потребителски кредит да се сключи и ако в него не са включени трите клаузи.
Като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден, включването
на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено
като изрично изискване в чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в случая
не е приложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе
клаузи на процесния договор обуславя недействителността му като цяло.
Независимо от гореизложените
съображения, основаващи се на общата потребителска закрила по ЗЗП, в случая е
налице недействителност на процесния договор за потребителски кредит и на
основание ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, която разпоредба не е била съобразена. Нормата установява изискване,
договорът за потребителски кредит да съдържа подробно условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Съдът
намира, че това императивно законово изискване не е било удовлетворено от
клаузите на договора. Уговорено е лаконично, че връщането на кредита става на
16 погасителни вноски от по 33,33 лв., с изрично посочени падежни дати на всяка
от вноските в периода 23.02.2015г. до 08.06.2015г.., с общ размер на плащанията
533,28 лв.; без към така формулирания погасителен план да са включени
вноските по неустойката, предвидена в размер от 191,84 лв., платима разсрочено
заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка вноска се добавя сумата
от 11,99 лв. Ето защо и на основание чл. 22, вр. чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК,
процесният договор за потребителски кредит е недействителен.
Независимо от
горното, клаузите от процесния договор относно ГЛП, ГПР и неустойката -
съдът намира за нищожни и на основание чл.21 от ЗПК.
Както
се посочи, съгласно чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК, задължителен реквизит от всеки
договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в
размер на 49,05 %, а ГЛП е в размер на 40 %.В
случая по отношение на формирането на размерът договорната лихва, обективен
критерий може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да се приеме
като максимален. В съдебната практика се приема, че максималният размер, до
който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти
законната такава /за обезпечени – два пъти, в този смисъл Решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 на второ г. о. Решение № 906/30, 12,
По аналогични съображения, е
нищожна и процесната клауза за неустойка, като противоречаща на добрите нрави,
според критериите по задължителната съдебна практика - ТР № 1 от 15.06.2010 г.
по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили
неустойка в размер от 191,84 лв., платима разсрочено заедно с всяка от
погасителните вноски, като към всяка вноска се добавя сумата от 11,99 лв. Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договореното. Предвидено е още
предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска
по договора, като вноските нарастват. Такава клауза изцяло противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично
нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително, няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това
надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението
на вторично задължение, като само по себе си непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди. На следващо място ЗПК ограничава обезщетението
за забава на длъжника по договор за потребителски кредит до размера на
законната лихва (чл. 33 ал.2 от ЗПК). Тъй като противоречието между клаузата за
неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва
изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение,
според чл.21 от ЗПК, вр. чл. 26 ал. 1, вр. ал. 4 от ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение по нея. Предвид гореизложените съображения,
клаузата от процесния договор относно неустойката е нищожна и на още едно
основание - като неравноправна и неиндивидуално уговорена, съобразно чл.146
ал.1, вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.24 от ЗПК.
Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия
/чл.23 от ЗПК/. В този смисъл, ищецът като цесионер може да се легитимира като
носител на материалното право единствено за неизплатената главница по
цедираното му вземане на заемодателя по заемния договор, доколкото само
съществуващи вземания могат да се прехвърлят и сред тях не са вземанията за
възнаградителна лихва, за неустойка и за обезщетение за забава по приетите за
нищожни клаузи.
Съгласно заключението на вещото лице по
назначената съдебно- счетоводна експертиза, неоспорено от страните от „Справка
извлечение от системата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по Договор за паричен заем
№ 2249034/16.02.2015 г.“ / третата
таблица от заключението на вещото лице/ ответницата не е платила нито една
вноска и съответно
няма погасена сума от дължимите по Договора №2249034/ 16.02.2015 г.,
поради което вземането на ищеца е в размер на дължимата главница -500,00 лева, ведно със законната
лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на
30.11.2016г. до окончателно изплащане на вземането, на която ищецът има право
съгласно чл.86 ЗЗД, а останалата й част исковата претеннция
следва да се отхвърли като неоснователна.
По отношение на претендираните
от ищеца суми за начислени такси,
разходи за събиране на просрочени вземания, съдът намира следното:
Съобразно извършената по
делото съдебно-счетоводна експертиза по процесния договор за заем са начислени
такси разходи за събиране на вземането на обща стойност 45 лева. За дължимостта
на посоченото вземане ищецът се позовава на чл. 8 от договора, съгласно който
дължимата таксата била в размер на 9 лева се начислявала за всеки следващ 30
дневен период, всички начислени разходи за събиране на вземането не можело да
надхвърлят 45 лева. По делото не са ангажирани никакви доказателства за
направата на подобни разходи – за изпращане на писма, съобщения, провеждане на
телефонни разговори, а още по-малко за техния размер. Ето защо не е налице
валидно правно основание за възникването на такова задължение за
заемополучателя– ответник, поради което сумата от 45 лева е недължима.
С оглед указанията дадени в т.11г от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото
производство следва с
отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по
разноските в заповедното производство, като разпредели отговорността за същите
съобразно уважената част на иска, доколкото тези разноски не се включват в
предмета на установителния иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно
отхвърлянето на иска.
Предвид
това и съответно на уважения иск, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на
38,48 лв. за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.
За процесулано представителство в настоящото производство
на ищеца се дължи и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в
размер на 200 лв. съгласно чл.37 от ЗПП и чл.13, т.2 и чл.25, ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца съгл. чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл.13, т.2 и чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ следва да се присъдят и направените в настоящото
исково производство разноски също съответно на уважения иск в размер на общо
474,60 лв. за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, по
отношение на ответника Г.А.Р. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***,*** съществуването на вземането на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*****4,
представлявано от изпълнителния директор Н. Т. С., за сумата от 500,00 лв. – главница, дължима по
договор паричен заем № 2249034/16.02.2015г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и Г.А.Р. с
ЕГН **********, вземанията по който са прехвърлени с Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., ведно с
Приложение №1 от 01.09.2015г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно със законната лихва
върху тази сума от подаване на заявлението на 01.02.2019г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед №54 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 05.02.2019г. по ч.гр.д. №109/2019г. по описа на
РС-Харманли.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „****, представлявано от
изпълнителния директор Н.Т. С., против Г.А.Р. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***«*****искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.10а, ал.1 от ЗПК, вр. чл.9 от ЗПК и чл.92
от ЗЗД и по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника
Г.А.Р. с ЕГН **********, постоянен адрес: ******* съществуването на вземанията
на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД за договорна
лихва от
33,28 лв. за периода от 23.02.2015г.
до 08.06.2015г., за такса разходи от
45 лв., за
неустойка от 191,84 лв. за
периода от 23.02.2015г. до 08.06.2015г., за лихва за забава от 204,38
лв. за периода от 24.02.2015г. до
подаване на заявлението в съда на 01.02.2019г.,дължими по договор
паричен заем № 2249034/
16.02.2015г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Г.А.Р.
с ЕГН **********,
вземанията по който са прехвърлени с Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., ведно с Приложение
№1 от 01.09.2015г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на
вземания”
ООД, за които суми е
издадена Заповед №54 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 05.02.2019г. по ч.гр.д.№109/2019г. по описа на РС-Харманли, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.А.Р. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,****на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, да заплати на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. ****, представлявано от изпълнителния директор Н. Т. С., направените по
настоящото гр.д.№ 465/2019г. по описа на РС-Харманли разноски в размер на 474,60 лв. за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.А.Р.
с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,**** на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****, представлявано от
изпълнителния директор Н. Т. С., направените в заповедното производство по ч.гр.д.№109/2019г. по описа на РС-Харманли
разноски в размер на 38,48 лв. за държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: