Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар С.Тодорова, като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 14917 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявeни са от Г.М.Г.
против В.С.И. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.30,
ал.3 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД, вр чл.99, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на недвижим
имот - дворно място, находящо се в
гр.София, кв.“Гео Милев“, ул.“*****, представляващо УПИ IV -387 от кв.149 по плана
на София, при квоти от по ½ ид.част. След придобиването на дворното
място върху него била построена сграда с
предназнание „хотел“, която също била съсобственост между ищеца и ответника при
равни квоти. За нея било издадено разрешение за ползване на 25.04.2005 г.
Сградата била построена изцяло със средства на ищеца и със средства на трето за
спора лице - „В.-****“ ЕООД. Ответникът не заплатил никакви средства за
построяването на сградата. Ответникът не заплащал и дължимия данък недвижими
имоти(земя и
сграда) и такса битови
отпадъци за процесния недвижим имот през периода 2011 г. - 2016 г. Тези разходи
били заплатени изцяло от ищеца. С уточняващи молби от 22.04.2021 г., от
21.06.2021 г. и от 18.10.2021 г. ищецът неколкократно уточни стойността на
разходите, които е заплатил, вместо ответника, за данък недвижими имоти и такса
битови отпадъци и каква част от тях претендира в настоящото производство. С последната уточняваща молба от 18.10.2021 г.
заявява, че ответникът му дължи сумата от 16 693.49 лв., представляваща част от
21 693.49 лв. – разходи за заплатен данък недвижими имоти за периода 2011 г. -2016 г., и сумата от 14 127.70 лв., представляваща част от 19 127.70 лв. - разходи
за такса битови отпадъци за периода 2011 -2016 г. Наред с това ищецът твърди, че ответникът му дължал и сумата
от 282 500 лв., представляваща част от 1 189 292.15 лв. – пазарна стойност на извършени подобрения от ищеца, изразили се в
построяването на хотел „Рай“ в съсобствения имот/уточняваща молба от 22.04.2021
г./. Наред с това ответникът му дължал и
сумата от 10 000 лв., представляващи част от 443 000 лв. – придобито от ищеца
вземане по договор за цесия от 03.09.2011 г., сключен между „В.-****“ЕООД/като
цедент/ и ищеца/като цесионер/, с който договор било прехвърлено вземане на „В.-****“
ЕООД от ответника за направени разходи за извършване на строителство на хотел
„Рай“ в процесния недвижим имот. По изложените съображения ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати следните
суми: 16 693.49 лв., представляващи част от 21 693.49 лв. – разходи за данък недвижими
имоти(земя и
сграда) за периода
2011 г.-2016г. за съсобствения недвижим имот; сумата от 14 127.70 лв., представляваща част
от 19 127.70 лв. – разходи за такса битови битови отпадъци за периода 2011
г.-2016г. за съсобствения недвижим имот; сумата от 282 500 лв., представляваща
част от 1 189 292.15 лв. – пазарната стойност на извършени подобрения от ищеца,
изразили се в построяването на хотел „Рай“ в съсобствения имот /уточняваща
молба от 22.04.2021 г./; 10 000 лв., представляващи част от 443 000 лв. –
придобито от ищеца вземане по договор за цесия от 03.09.2011 г., сключен между
„В.-****“ЕООД/ като цедент/ и ищеца/като цесионер/, с което е прехвърлено
вземане на „В.-****“ от ответника за направени разходи за извършване на
строителство на хотел „Рай“, ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от 07.11.2018г. до окончателното изплащане и направените по
делото разноски.
Ответникът оспорва исковете. Оспорва да съществуват
предявените с исковата молба вземания. При условията на евентуалност поддържа
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията. Оспорва
ищецът да е извършвал строително-монтажни работи в имота без знанието и
съгласието на ответника. Оспорва ищецът да е влагал свои лични средства за подобрения на съсобствения имот. Твърди, че ако ищецът е вложил лични
средства, то те не се са били за подобрения, а за да обслужат личния му
интерес, насочен към използване на съсобствения имот като търговски обект – хотел и ресторант, приходите от който
прибирал само той. Средствата за придобиване на терена, върху който бил
построен процесният хотел “Рай“, както и тези, за последващото му изграждане,
били осигурени от продажбата на лични имоти на ищеца и ответника, а така също и
от постъпления от друг общ семеен бизнес – хотелиерство, осъществявано в друг
хотел – „Хотел Р.**“, находящ се в близост. Целият строителен процес на новия
хотел бил осъществен съвместно от ищеца и от ответника, като ангажиментите им не били еднакви, но били разпределени.
Ищецът се занимавал основно с
организацията на строителния процес, а ответникът се занимавал с дейността в
„старата" съсобственост, която осигурявала приходите за строежа на новата
съсобственост. От проектните книжа до разрешението за ползване - всичко било съгласувано меду двамата
съсобственици. За осигуряване на средствата за строителство фирмата на ищеца - „В.-****"
ЕООД, изтеглила кредит от „Пиреос банк/България/"АД. За обезпечаване на
този кредит била учредена договорна ипотека
върху стария „Хотел Р.**" от бабата, майката на ответника и от ищеца.
Средствата за погасяване на кредита били осигурявани от дейността на стария
хотел. Освен кредитните средства се
наложило да бъдат осигурени и допълнителни средства, които били реализирани
чрез продажбата на закупените преди това от страните имоти. Така ищецът
продал два магазина, апартамент и гараж
- на 07.05.2001 г. продал магазин № 3 в гр. София на ул. "*****; на 29.06.2001 г. продал магазин
№ 4, находящ се в гр. София, ул. "*****; на 15.11.2001 г. продал апартамент
№ 6, ет.2, в гр. София, ул. "*****; на 16.11.2001 г. продал гараж № 18, в
гр. София, ул. "*****. Ответникът продал два магазина и един гараж – на
18.04.2001 г. продал магазин № 1 в гр. София, ул. "*****; на 07.05.2001 г.
продал магазин № 2, в гр. София, ул. "*****" N2 10; на 21.12.2011
г.продал апартамент № 4, ет.1, в гр. София, ул. "*****" № 8. Майката
на ответника дарила на ищеца апртамент № 2 и Гараж № 5, в гр. София, ул. "*****"
№ 8. Всички парични средства, получени от горепосочените продажби, били насочени към строителството на
„новия" хотел. Така изграждането на процесния имот било извършено
съвместно и с общи средства. След
построяването на хотела и въвеждането му в експлоатация, ищецът, без да дава
отчет за похарченото по време на строителството, заявил претенции, че той бил
дал повече от ответника и майка му, заради което първите 2-3 години еднолично ще
събира печалбата от експлоатацията на „новия" хотел. При това положение
той следвало да понася и данъчните тежести, свързани със собствеността - местен
данък и такса смет, за което страните се били разбрали предварително. Уговорката
била, след този начален 2-3 годишен период,
всичко да се разпределя поравно. Страните имали уговорка старият хотел да се
експлоатира от ответника и майка му, чрез търговско дружество, и да поемат
плащането на всички данъци за него, вкл. и на частта, която дължал ищецът, като
печалбата от стария хотел следвало да се дели
поравно. Ищецът не предоставил никаква част от печалбата от новия хотел
на ответника и майка му. Това изострило отношенията помежду им. При една от
срещите им дори забранил на ответника да посещава новия хотел. Ответникът оспорва
да е възникнала хипотеза на водене на
чужда работа без пълномощие (гестия). Нито била
налице разумна причина за извършване на такава работа, нито бил
уведомен за извършването на такава работа, за да изясни какви са целите на
гестора (дали се намесва в чуждите дела, за да защити интереса на
неприсъстващия - да поправи или запази имота му) и дали защитава
максимално интереса на ответника (дали работата е водена добре), нито бил получил
отчет, който изчерпателно да посочи всички действия, които са извършени
(правни или фактически), придружени с документи и други доказателства, с
които всеки един разход да получи своя имуществен израз, нито било извършено
предаване на резултата от работата. Относно претенциите за разходите за данък недвижими
имоти и такса смет – тези разходи също били заплащани от ответника в свой
интерес, срещу уговорка между страните, че в замяна той ще ползва еднолично
целия имот. По отношение на таксата за битови отпадъци /ТБО/, ответникът
заявява, че това не е данъчна тежест, а възнаграждение за обществена услуга
(чл.63, ал.1 вр. чл.67, ал.1 ЗМДТ). При спазване на
принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците,
този разход следвало да се заплаща от ищеца. По изложените съображения счита,
че тези претенции също следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни, тъй като не са възникнали. При условията на евентуалност,
моли претенциите за разходите за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци да
бъдат отхвърлени като погасени по
давност. Твърди, че част от тези претенции са били предмет на осъдително
решение по гр. д. 21 070/2017г., по описа на СРС, 140 състав, и са платени на
ищеца, ако е имало претенции, които не са били погасени по давност. Моли съда
да осъди да отхвърли исковете.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът и
ответникът са роднини по съребрена линия, от трета степен -
вуйчо и племенник, и са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр.
София, ул. „*****, представляващ дворно място, имот №190 а от кв.149 по плана
на гр.София, м. “Гео Милев“ с площот 595 кв.м, заедно с построената в него
сграда, от 31 кв.м., при квоти в съсобствеността - по 1/2 идеална част за всеки от тях. (нот. акт № 23/05.02.2001 г.,
том I, рег.№ 270, нот.дело № 25/05.02.2001 г. на нотариус Б.)
Видно от разрешение за строеж №
655/22.11.2002 г. на Главния архитект на София на ищеца и ответника е разрешено
преустройство, съобразно одобрени проекти, на съществуващата едноетажна сграда
в хотел, подземни гаражи и ресторант.
Видно от разрешение за ползване № ДК
-07-142/25.04.2005г. , издадено от ДНСК, е разрешено ползването на извършения
строеж.
Представено
е разрешение № 502/14.05.2001 г. за ползване на друг хотел, находящ се на адрес: гр.София, ул.“*****“ №13, Столична
община, район „Слатина“.
С договор от
12.02.2003 г. ищецът е възложил на „Т."
ООД, ЕИК *****, „цялостно изграждане
на хотел „Рай", ул.“Акад.Н.Обрешков“, жк.“Гео Милев“, парцел IV-387, кв.149,
София“.
Представени
са приложение №1 и №2 към договора и документ “Състояние на обект „Цялостно
изграждане на хотел“ Рай“, ул.“Акад.Н.Обрешков“, ж.“Гео Милев“. В приложение №1
към договора са описани строително-монтажните работи, които трябва да бъдат
извършени. Приложението е подписано от ищеца и представител на „Т.“ООД –
В.Николов. В приложение №2 е посочена стойността на строително –монтажните
работи – 1 008 000 лв.
Представени
са 20 бр. разписки, издадени в периода 22.03.2003 г.- 01.03.2004 г., от които
се установява, че подписалото ги лице Вал. Николов е получило различни суми, с
основание - аванс по договор за различни месеци, както и суми „за С.". Не е
посочен платецът на сумите.
Представен
е договор за цесия от 03.09.2011 г., сключен между трето лице - "В.-****"
ЕООД - като цедент, и ищеца - като цесионер. С този договор цедентът е прехвърлил
безвъзмездно на цесионера вземания, описани в 49 пункта, определени като „произтичащи от финансирани и
заплатени строително-монтажни работи и доставка на стоки и
материали при и по повод изграждането на хотел „Рай" върху собствения на
цесионера парцел, находящ
се в гр.София, кв.“Гео Милев“, ул.“Акад.Н.Обрешков“, УПИ IV-387 от
кв.149.
Представен
е договор от 14.04.2003 г., сключен между трето лице - „В.-****" ЕООД -
като възложител, и фирма ЕТ „Т.-Е.С." - като изпълнител, с който е
възложено извършване на „Климатизация, вентилация и отопление по
проект на хотел „Рай", срещу договорено възнаграждение от 149 000 лв, без
ДДС.
Въз основа
на този договор са съставени и представени 5 бр. фактури, издадени в периода
30.03.2004 г.-17.05.2004 г., на обща стойност 156 000 лв, с ДДС.
Представен
е от ищеца опис на 156 бр. фактури, без да са представени самите фактури. В
описа е посочено, че издател на фактурите са различни фирми, а получател -
трето лице - „В.-****" ЕООД, за доставка на строителни материали, доставка
и монтаж на вентилационни системи, извършване на различни строителни дейности.
Представени
са 26 бр. приходни квитанции, издадени от СО-Дирекция ПАМДТ-Слатина, на името
на ищеца и на името на ответника, видно от които за периода 2011 г. - 2016 г., е
заплащан „Данък недвижими имоти" и „Такса битови отпадъци", за
съсобствения имот, описан по административен адрес. В приходните квитанции,
издадени на името на ответника, срещу платил сумата е поставен подпис, който
видимо е същият подпис, който е поставен и в приходните квитанции, издадени на
името на ищеца./л.16-30/.
От заключението на счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се
установява, че по делото са представени 20 разписки за платени суми на обща стойност 520 000 лв., които са
подписани единствено от получател. В разписките като получател е посочено име –
В.Н., което съответства на името на управителя на „Т.“ ЕООД, подписал договора
за цялостно изграждане на хотел “Рай“ от 12.02.2003 г. В разписките не е
посочен платецът на сумите. От първични счетоводни документи, издадени от „Т.“ ООД
на името на „В.-****“ ЕООД се установява, че „В.-****“ ЕООД има издадени
фактури по сключен договор за изграждане на хотел „Рай“ от 12.02.2003 г. с „Т.“
ООД на обща стойност от 210 670 лв. без ДДС или 252 804 лв. с ДДС. „В.-****“
ЕООД е извършило по повод изграждането на хотел “Рай“ общо разходи в размер на
734 751.83 лв. без ДДС или 881 277.64 лв. с ДДС, като в тези суми са включени и
сумите по фактурите, издадени от „Т.“ ЕООД на „В.-****“ ЕООД. В представените
документи за някои от фактурите, за които е посочено, че трябва да се заплатят
по банкова сметка, ***е плащания. Тези доставки са на обща стойност от 57
755.74 лв. без ДДС или 69 306.88 лв. с ДДС.
В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че не е правил проверка в счетоводството,
водено от третото лице - „В.-****" ЕООД, тъй като дейността на това
дружество е прекратена през 2003 г. В счетоводната документация се съдържат
почти само първични счетоводни документи. Не се съдържат хронолигчни извлечения
от сметки. Не може да отговори дали счетоводството е водено редовно. Разписките,
които е посочил в заключението, са от по-ранен период, а фактурите са издадени
след това. Във фактурите е посочено като основание – договор с дата от
12.02.2003 г. Дневниците за продажби на „В.“ ЕООД не се пазят в НАП.
Представени са договори за продажба на
недвижими имоти от ищеца и ответника, извършени през 2001 г. Ищецът е продал на
07.05.2001 г., на 29.06.2001 г., на 15.11.2001
г. и на 16.11.2001 г., съответно два
магазина, апартамент и гараж, за продажна цена на първия магазин от 13 300 лв.,
на втория магазин от 40 000 лв., на апартамента от 68 715.90лв. и на гаража от 13
306.70 лв./нот. акт № 131/07.05.2001 г., том първи, рег. № 1116, нот.дело №
133/2001 г.; нот. дело 186/29.06.2001 г., том втори, рег. № 6777, нот.дело №
343/2001 г.; нот.акт № 35/15.11.2001г., том трети, рег. № 8436, нот.дело № 381
/2001; нот.акт № 190/16.11.2001 г., том първи, рег. № 4894, нот.дело № 198/2001
г./
Ответникът
е продал на 18.04.2001 г., на 07.05.2001 г. и на 21.12.2011 г. два свои магазина и един апаратмент за продажна цена
на първия магазин от 26 100 лв., на втория
магазин от 11 900 лв. и на апартамента
от 46 000 лв. / нот. акт № 110/18.04.2001 г., том първи, рег.№ 940, нот.дело №
115/2001 г.; нот.акт № 132/07.05.2001 г., том първи, рег. № 1117, нот.дело №
134/2001 г.; нот.акт № 190/21.12.2011 г., том осми, рег. № 15199, нот.дело
№1410/2011 г./.
Представен
е нот. акт № 75/18.03.2004 г., том първи, рег. № 3429, н.д. № 73/2004 г., видно
от който третото лице „В.-****" ЕООД е получило банков кредит, за чието обезпечаване
е учредена договорна ипотека върху друг съсобствен
имот на ищеца, сестра му и майка му, представляващ хотел „Р.**", находящ
се в гр.София, ул.“*****“ № 13, Столична
община, район „Слатина“ .
Представени
са удостоверения за категоризация на двата хотела: „Рай"
и „Р.**".
Видно от пълномощно
с нот. заверка на подписа рег.№ 3041/12.05.2006 г., на нотариус рег.№ 367 на НК
- Е.Е.и пълномощно с нотарилна заверка заверка на подписа рег.№ 1419/04.04.2011
г. и заверка на съдържанието рег.№ 1420/04.04.2011
г., том 1, акт 43 на нотариус рег.№ 367 на НК - Е.Е.ответникът е
упълномощил ищеца да продава и отдава под наем притежаваната от упълномощителя
½ ид.част от правото на собственост върху процесния имот, както намери за добре, вкл. да го продава сам на
себе си. Ответникът е упълномощил ответника да получи от негово име продажната
цена, при евентуална продажба на вещното прво, или да получи от негово име
наемна цена за него.
С
декларация от 27.11.2014 г. пред нотариус Е.Е.ответникът е оттеглил
пълномощното от 04.04.2011 г.
С договор
за наем от 18.05.2016 г. ответникът, действащ чрез своя пълномощник - ищеца, е
отдал под наем своята ½ идчаст от хотел „Рай" на И.С.Г..
С договор
за наем от същата дата – 18.05.2016г. – И.С.Г. е преотдала под наем ½ ид.част
от хотела на „Р.-****“ ЕООД, чийто управител е Г.М.Г..
Представени
са нотариални актове за сделки, извършени през периода 1993 г. – 1997г., от
които се установява какви недвижими имоти са придобили през този период ищецът Г.М.Г.,
ответникът В.С.И., както и придобито вещно право на строеж от Надежда Мирчева Т../
нот.акт № 152/23.03.1995 г., том 25, н.д. № 4956/1995г. на нотариус при СРС; нот.акт
№ 120/14.12.1997г. по нот.дело № 2664/1997г. на нотариус при СРС; нот.акт №
38/19.08.1997 г. по нот.дело №
22075/1997г. на нотариус при СРС; нот.акт № 15/13.06.1996 г. по нот.дело №
12103/1996г. на нотариус при СРС; нот.акт № 192/07.04.1993 г. по нот.дело №
7260/1993 г. на нотариус при СРС; нот.акт № 151/23.03.1995 г. по нот.дело №
4955/1995 г. на нотариус при СРС; нот.акт № 121/14.12.1997 г. по нот.дело №
2665/1997г. на СРС/. Съдът не обсъжда подробно тези нотариални актове, тъй като
от значение за спора е какви имоти са продали страните за финансиране на
строителството на процесния хотел, а не какви имоти са придобили.
С нотариален
акт № 22/18.04.2012 г., том първи, рег. № 1775, нот.дело № 21/18.04.2012 г.
Надежда Мирчева Т. е дарила на брат си Г.М. Г.свой апартамент и гараж, находящи
се в гр.София с данъчна оценка на имотите от 108 213.70 лв.
Видно от
решение № 323800/26.01.2018г. по гр.д. № 21070/2017г. на СРС, ГО, 140 състав,
ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.30, ал.3 от ЗС сумата от 10 000 лв. – частично от 41 883.81
лв., ведно със законната лихва от 03.04.207г. до погасяването на вземането, представляващо
разходи за платени данъци и такса смет за периода от 2011г. до 2016г. за
процесния съсобствен имот – поземлен имот, представляващ дворно място, намиращо
се в гр.София, кв.“Гео Милев“, ул.“*****, представляващо УПИ IV-387 от
кв.149 по плана на София; на основание чл.30, ал.3 от ЗС сумата от 5 000 лв. –
частично от 575 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 03.04.2017г. до погасяване на вземането, представляващо
стойността на извършени подобрения от ищеца в съсобствения имот – поземлен
имот, представляващ дворно място, намиращо се в гр. София, кв.“Гео Милев“, ул.“*****,
представляващо УПИ IV -387 от кв.149 по плана на София, изразяващи се
в построяването на хотел „Рай“; на основание чл.59, вр чл.99, ал.1 от ЗЗД,
сумата в размер на 5000 лв.- частично от 448 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 03.04.2017г. до погасяване на
вземането, представляващо придобито от ищеца вземане по силата на договор за
цесия от 03.09.2011 г., сключен между „В.“ЕООД/в качеството на цедент/ и Г.М.Г./в
качеството на цесионер/, свързано с извършени разходи за строителство от „В.-****“
ЕООД при изграждането на хотел „Рай“ в процесния имот – поземлен имот,
представляващ дворно място, намиращо се
в гр.София, кв.“Гео Милев“, ул.“*****, представляващо УПИ IV-387 от
кв.149 по плана на София. Въз основа на решението е издаден изпълнител лист на
06.07.2018 г. /л.81-84/.
В своите
показания св. Н.Т., майка на ответника и сестра на ищеца, заявява, че
произходът на паричните средства, с които е построен новият хотел ( хотел
„Рай"), е от семеен бизнес в друг съсобствен наследствен имот, на
който са направили преустройство и са започнали да осъществяват хотелска
дейност в хотел “Р.**“, находящ се на ул.“*****“ №13. Съсобственици в стария
хотел били ищецът, свидетелката и тяхната майка. Управител на стария хотел бил ищецът, а
ответникът и свидетелката се занимавали с почистването на хотела, приемането на
гости, без да участват в самото управление. Съсобствениците делели всичко
поравно. Впоследствие именно с приходите от този хотел ищецът започнал да
купува имоти, апартаменти, магазини. През 2001 г. с приходите от хотел „Р.**“
бил закупен терен на името на ищеца и на ответника. В новозакупеното място
започнали строежа на новия хотел „Рай“, който бил финансиран със средства от
дейността на стария хотел „Р.**“. Всички приходи от стария хотел се влагали в
строежа на новия хотел. Учредена била ипотека върху стария хотел за получаване
на заем, средствата от който също бил вложени в новия хотел. Заемът бил връщан със средства от дейността
на стария хотел “Р.**“. Ищецът и ответникът продали всички имоти, които били
закупили, като ответникът предоставил средствата на ищеца, за да бъдат вложени
в строителството на новия хотел. След построяването на хотела ищецът заявил, че
е вложил повече средства от свидетелката и сина й, поради което ще ползва новия
хотел две – три години, а след това ще започнат да получават и те някакви
средства оттам, но това не се случило. По отношение на данъците се уговорили,
че който ползва новия хотел, той ще ги заплаща. Ищецът плащал данъка, защото
прибирал приходите от новия хотел. Той се занимавал с плащането на строителите на новия хотел. На свидетелката
не е известно през периода на изграждане на новия хотел ищецът да е имал други източници на доходи, освен доходите от
стария хотел и от продажбата на имотите.
Свидетелката дарила свой апартамент на ищеца, който след това той продал и
прибрал сумата. Той искал тя да му дари този апартамент, а в замяна й
предоставил ползването на стария хотел.
Съдът
кредитира показанията на св. Т., макар същата да е заинтересована от изхода на
спора, тъй като показанията й са последователни, логични, житейски правдиви и
се подкрепят от останалите доказателства по делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Ищецът е предявил кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД, вр
чл.99, ал.1 от ЗЗД.
Исковете за заплащане на сумата от 16 693.49 лв.,
представляваща част от 21 693.49 лв. – разходи за данък недвижими имоти за
периода 2011 г.-2016 г. – и сумата от 14
127.70 лв., представляваща част от 19 127.70 лв. – разходи за такса битови
битови отпадъци за периода 2011 г. - 2016 г. са с правно основание чл.30, ал.3
от ЗС. Двата иска са уточнени от ищеца с последна уточняваща молба от 18.10.2021 г./л.246/.
Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участвува в
ползите и тежестите на общата вещ,
съразмерно с частта си. За да бъдат уважени предявените искове трябва да е
осъществен следният фактически състав: 1/страните да са съсобственици на
процесния имот и да са установени квотите им в съсобствеността; 2/ да е
установен размерът на дължимия данък за имота и на дължимата такса битови
отпадъци за периода 2011 г.-2016 г.; 3/да е доказано, че ищецът е заплатил
данъка и таксата за битови отпадъци.
В настоящото производство са установени
всички факти от състава на чл.30, ал.3 от ЗС. Страните са съсобственици при
квоти от по ½ ид.част от недвижим имот - дворно място, находящо се в гр.София, кв.“Гео Милев“, ул.“*****,
представляващо УПИ IV-387 от кв.149 по плана на София, ведно с построената в него сграда -
хотел “Рай“. Страните не спорят относно съсобствеността и
притежаваните от тях идеални части от правото на собственост, които факти се
потвърждават и от представения по делото нот.акт № 23/05.02.2001 г., том I, рег.№ 270, нот.дело № 25/05.02.2001 г. на
нотариус Б. и са установени със сила на пресъдено нещо с решение №
323800/26.01.2018г. по гр.д. № 21070/2017г. на СРС, ГО, 140 състав.
Ответникът не оспорва, че не е заплащал данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за процесния имот за периода 2011 г. - 2016
г. Този факт е установен със сила на пресъдено нещо с решение по гр.д. № 323800/26.01.2018г. по гр.д. № 21070/2017г. на СРС, ГО, 140 състав.
От представените по делото квитанции,
издадени от Столична община, за периода 2011 г. - 2016 г., се установява, че за
процесния недвижим имот, описан по административен адрес, са извършени плащания
за дължимия данък недвижими имоти(земя и сграда) и такса битови отпадъци, като всички плащания,
вкл. и задълженията на ответника, са погасени от Г.М.Г..
Неоснователно е възражението на ответника, че
не дължи данък недвижими имоти и такса
битови отпадъци, тъй като не е ползвал хотела. Съгласно чл.11 от ЗМДТ, данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци се заплаща от собственика или от
ползвателя на имота при учредено вещно право на ползване. В конкретния случай
не е осъществена хипотеза на учредено вещно право на ползване, поради което
няма основание данъкът и таксата да се заплащат само от единия съсобственик.
Основателно е възражението на ответника за
изтекла погасителна давност.
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. С подаването на исковата молба на 07.11.2018
г. давността са прекъсва./чл.116, б.“б“ от ЗЗД/. В този смисъл вземанията за
периода 01.01.2011 г. - 06.11.2013 г. са погасени по давност, не и за перода
07.11.2013 г. до датата на подаване на исковата молба – 07.11.2018 г. От
представените квитанции от 24.04.2014 г., от 16.03.2015 г. и от 16.03.2016 г.,
издадени от Столична община, на името на В.С.И., се установява, че за периода 07.11.2013
г. - 07.11.2018 г. ищецът е заплатил дължимия
от ответника данък недвижими имоти в размер на 11 516.63 лв. и такса битови
отпадъци в размер на 10 344.68 лв., до които размери исковете са основателни, а
в останалата част, до пълните предявени размери, следва да бъдат отхвърлени,
съответно до пълния размер от 16 693.49 лв., представляващ част от 21 693.49
лв. – дължим данък недвижими имоти, и до пълния размер от 14 127.70 лв.,
представляващ част от 19 127.70 лв. –дължима такса битови отпадъци.
По предявения иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС за
заплащане на сумата от 282 500 лв., представляваща част от 1 189 292.15 лв. –
пазарната стойност на изградения хотел, за който разходите са направени от
ищеца по договор от 12.02.2003 г., сключен с „Т.“ ООД, за цялостно изграждане
на хотел “Рай“, находящ се в гр.София, на ул.“Акад. Н.Обрешков“,
жк.“Гео Милев“, парцел IV-387, кв.149/ уточняваща молба от 22.04.2021 г. – л.200 -205/:
Ищецът основава иска си на твърдения, че с
ответника са съсобственици на имота, като изграждането на хотела е осъществено
със съгласието на ответника, но със средства само на ищеца. При тези твърдения
правната квалификация на иска е по чл.30, ал.3 от ЗС. В т.І.5 на ППВС №6/1974г. е
прието, че ако съсобственикът не е владелец на частите на останалите
съсобственици, отношенията му с тях за подобренията се уреждат, съгласно чл.30, ал.3 от ЗС. Това принципно положение е разВ. в
практиката на ВС и ВКС – решение 532/17.06.94г. по гр.д.№382/94г. на ВС, І ГО;
решение №615/02г. по гр.д.№93/02г. на ВКС, І ГО и др. В тях се приема, че
когато съсобственикът извършва подобрения в качеството си на владелец на своята
идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици и подобренията са извършени със съгласието
на останалите съсобственици,
отношенията по повод извършените подобрения се уреждат по правилото на чл.30,
ал.3 от ЗС.
За да бъде уважен предявеният иск трябва да е
осъществен следният фактически състав: 1/страните да са съсобственици на
процесния имот и да са установени квотите им в съсобствеността; 2/ да е
установено какви точно СМР са договорени и извършени по договора за цялостно
изграждане на хотел „Рай“ от 12.02.2003 г., сключен с „Т.“ ООД; 3/ищецът да е заплатил стойността на СМР.
Със
сила не пресъдено нещо с решение № 323800/26.01.2018г. по гр.д. № 21070/2017г. на СРС, ГО, 140 състав, са
установени фактите от състава на предявения иск по чл.30, ал.3 от ЗС до размера на 5 000 лв. - установено е
че страните са съсобственици при равни квоти на недвижим имот - дворно място, находящо се в гр.София, кв.“Гео Милев“,
ул.“*****, представляващо УПИ IV-387 от кв.149 по плана на София; че в имота е построен хотел “Рай“ със
средства, заплатени вповече от единия от
съсобствениците - ищецът, като са установени разходи за построяването на хотела
от 10 000 лв., от които е присъдена дължимата от ответника сума от 5000 лв.; прието
е за установено, че хотелът е построен
със знанието и съгласието на ответника.
Събраните по настоящото дело доказателства потвърждават, че страните са
съсобственици на процесния хотел при равни квоти, както и че строителните
дейности са извършени със знанието и съгласието на ответника. Това обстоятелство се потвърждава от
разрешението за строеж и от разрешението за ползване на хотела/л.11 и л.13/,
издадени на името и на двамата съсобственици, както и от показанията на св. Т.
– майка на ответника и сестра на ищеца, която заявява, че ищецът и ответникът
са вложили средства от дейността на стария хотел „Р.**“ в построяването на новия хотел „Рай“, както и
са вложили лични свои средства.
Видно от договора от 12.02.2003 г.
ищецът е възложил на „Т.“ ООД цялостно изграждане на хотел “Рай“, находящ се в
гр.София, на ул.“Акад. Н.Обрешков“,
жк.“Гео Милев“, парцел IV-387, кв.149.
Конкретните СМР са
описани в приложение №1 към договора от 12.02.2003 г., а тяхната стойност е
определена в приложение № 2 към договора
на 1 008 000 лв.
Представени
са разписки, издадени през периода 22.03.2003 г.- 01.03.2004 г., за платени
суми на Вал. Николов, като в разписките е посочено основание - „аванс по
договор“ за различни месеци, както и суми „за С.". Не е
посочен платецът на сумите.
От заключението на счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установи, че по
представените по делото разписки, подписвани от В.Н. – управител на „Т.“ ООД, е
платена сума в размер на 520 000 лв. Не е посочен платец на сумите, но предвид отразеното
в тях основание “аванс по договор“ и обстоятелството, че договорът за
изграждане на хотела е сключен между ищеца и „Т.“ООД, чийто управител е
Николов, както и предвид обстоятелството, че с рзписките разполага именно
ищецът, който ги е представил по делото, въз основа на тези косвени
доказателства съдът приема, че плащанията са извършени от ищеца.
Спорен въпрос е дали сумата е
заплатена с лични средства на ищеца или с общи средства на страните, получени
от дейността на стария хотел и от продажбата на техни имоти.
По делото се установи, че ищецът
през 2001 г. е продал два магазина, апартамент и гараж при обща продажна цена от 135 322.60
лв. / нот. акт № 131/07.05.2001 г., том
първи, рег. № 1116, нот.дело № 133/2001 г.; нот. дело 186/29.06.2001 г., том
втори, рег. № 6777, нот.дело № 343/2001 г.; нот.акт № 35/15.11.2001г., том
трети, рег. № 8436, нот.дело № 381 /2001; нот.акт № 190/16.11.2001 г., том
първи, рег. № 4894, нот.дело № 198/2001 г./
Ответникът също е продал през
2001 г. два магазина при обща продажна
цена от 38 000 лв./ нот. акт № 110/18.04.2001 г., том първи, рег.№ 940, нот.дело № 115/2001
г.; нот.акт № 132/07.05.2001 г., том първи, рег. № 1117, нот.дело № 134/2001 г./.
През 2011 г. ответникът е продал и
свой апартамент/нот.акт №
190/21.12.2011 г., том осми, рег. № 15199, нот.дело №1410/2011 г./, но тази
продажба е извършена след като хотелът вече е бил построен, разрешението за
ползване на хотела е издадено на
25.04.2005г./ л.13/.
От показанията на св.Т., които съдът
кредитира, се установи, че средства от дейността на стария хотел са били
влагани в дейността на новия хотел, както и средства от продажбата от недвижимите имоти на ищеца и
ответника.
Не е установен конкретният размер на
общите средства от дейността на стария хотел, които са били вложени в строителството
на новия хотел. Събраните доказателства обаче установяват, че действително
ищецът и ответникът са участвали със свои средства в изграждането на хотела.
Съпоставката между общата продажна
цена, която е получил ищецът през 2001 г. за продадените от него имоти, с
общата продажна цена, която е получил ответникът през 2001 г. за продадените от
него имот, сочи че ищецът е разполагал с
повече средства, които е вложил в построяването на хотела./св. Т./, като сумата
вповече възлиза на 97 322.60 лв.(135 322.60
лв./продажната цена от имотите на ищеца/ - 38 000лв./продажната цена от имотите
на ответника). По делото не са ангажирани
доказателства ищецът да е разполагал с други средства, извън средствата от
продажбата на имотите и общите средства от дейността на стария хотел. В този
смисъл платената от него сума от 520 000 лв. по издадените разписки, подписани
от Николов, включва не само лични негови средства, но и средства на ответника,
както и общи средства от дейността на стария хотел.
Независимо, че по делото е
установено, че ищецът е заплатил вповече разходи за построяването на
съсобствения хотел, в сравнение с ответника, неговото вземане е погасено по
давност. Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Разписките за направени разходи са
построяването на хотела са издадени през
периода 22.03.2003г. - 01.03.2004г.
Построяването на хотела е било приключило към 25.04.2005 г., когато е издадено
разрешението за ползване/л.13/, а исковата молба е подадена на 07.11.2018 г.,
към която дата вземанията за направените разходи за построяването на хотела
вече са погасени по давност.
По изложените съображения, предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
По
предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, вр чл. 99, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 10 000 лв., представляващи част от 443 000 лв. –
вземане, прехвърлено с договор за цесия от 03.09.2011 г., което ответникът дължи на „В.-****“ ЕООД за извършването на строителство на хотела/уточняваща
молба от 20.05.2019г. – л. 100-105/:
За да бъде уважен предявеният
иск трябва да е доказан следният фактически
състав: 1/обедняване на кредитора – намаляване на неговото имущество, което в
конкретния случай да се е изразило в направени разходи от „В.-****“ ЕООД за
строителство на процесния хотел; 2/обогатяване на длъжника; 3/да съществува
връзка между обогатяването и обедняването; 4/да не съществува основание за разместването
на благата; 5/ с договора за цесия от 03.09.2011 г. да е прехвърлено вземането
на „В.-****“ ЕООД на ищеца; 6/
ответникът да е уведомен за цесията.
Видно от договор за цесия от 03.09.2011 г., сключен между
"В.-****" ЕООД - като цедент, и ищеца - като цесионер, цедентът е
прехвърлил безвъзмездно на цесионера вземания, описани в 49 пункта, определени
като „произтичащи от
финансирани и заплатени строително-монтажни работи и доставка на стоки и
материали при и по повод изграждането на хотел „Рай" върху собствения на
цесионера парцел, находящ
се в гр.София, кв.“Гео Милев“, ул.“*****, УПИ IV-387 от
кв.149.
Видно от уточняваща молба от 20.05.2019г./л.
100-105/ ищецът твърди, че „В.-****“ ЕООД е направил разходи за СМР и за доставка
на стоки и материали за изгаждането на хотел „Рай“, за които са издадени
фактури през периода 2003 г. -2004 г. Само за един от разходите по т.44 е
посочено, че е по фактура, издадена през 2009г./фактура № 4176/21.09.2009г./,
т.е ищецът претендира обезщетение за неоснователното обогатяване, което се е
изразило в направени разходи от цедента „В.-****“ ЕООД през периода 2003 – 2009
г.
Със сила
на пресъдено нещо с решение №
323800/26.01.2018г. по гр.д. № 21070/2017г. на СРС, ГО, 140 състав, са
установени фактите от състава на предявения иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД, вр
чл.99, ал.1 от ЗЗД до размера на 5 000 лв.
Спорен
въпрос по делото е дали цедентът „В.-****“ ЕООД е направил разходи за
строителството на хотела за сумата над вече присъдените с решение № 323800/26.01.2018г. по гр.д. № 21070/2017г.
на СРС, ГО, 140 състав - 5 000 лв. до 443 00 лв. по посочените от ищеца
фактури, издадени през периода 2003 -2009 г.
От
заключението на счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно
и безпристрастно дадено, се установи, че на експерта са представени първични счетоводни
документи за извършени от „В.-****“ ЕООД по повод изграждането на хотел “Рай“
разходи в размер на 734 751.83 лв. без ДДС/ 881 277.64 лв. с ДДС/, като в тази
сума са включени и суми по фактури, издадени от „Т.“ ЕООД на „В.-****“ ЕООД, на обща стойност от 210 670 лв. без ДДС/252
804 лв. с ДДС/. Някои от фактурите е
трябвало да бъдат платени по банкова сметка, ***ни плащания, като стойността на
неизвършените плащания е 57 755.74 лв.
без ДДС/69 306.88 лв. с ДДС/. Следователно, заплатените от „В.-****“ ЕООД
разходи по издадените фактури са общо в размер на 676 996,09 лв. без ДДС/734
751.83 лв. – 57 755.74 лв./
В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че не е извършил проверка в счетоводството,
водено от третото лице - „В.-****" ЕООД, тъй като дейността на това
дружество е прекратена през 2003 г. В счетоводната документация се съдържат
почти само първични счетоводни документи. Не се съдържат хронологични
извлечения от сметки. Не може да отговори дали счетоводството е водено редовно.
Разписките, които е посочил в заключението, са от по-ранен период, а фактурите
са издадени след това. Във фактурите е посочено като основание – договор с дата
от 12.02.2003 г. Дневниците за продажби на „В.“ ЕООД не се пазят в НАП.
При така
събраните доказателства, тъй като вещото лице е работило с първични
счетоводни документи, съдът приема, че „В.-****“
ЕООД е направило разходи за построяването на хотела в размер на 676 996,09 лв.
без ДДС.
С договора
за цесия от 03.09.2011 г. вземането е прехвърлено на ищеца, а ответникът е уведомен за извършената цесия при
разглеждането на исковата молба по гр.д.
№ 21070/2017г. на СРС, ГО, 140 състав.
Вземането по договора за цесия обаче е погасено
по давност. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. Съгласно
чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Вземането за
обезщетение по чл.59 от ЗЗД е изискуемо от деня на разместването на благата. От
заключението на счетоводната експертиза се установи, че плащанията от цедента „В.-****“ЕООД
са извършени през 2004 г./ приложение №1 към заключението/, като най-късното
плащане е на 02.12.2004 г., т.е към 03.12.2009г. е изтекла давността и за
най-късно извършеното плащане от цедента, а исковата молба е подадена на 07.11.2018
г.
По изложените съображения, предявеният иск като погасен
по давност, следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 2540,65 лв., съразмерно на уважената част от исковете(21 861.31 лв./ цена на
уважените искове/ х 37 575.35 лв./обща цена на разноските/ разделено на 323
321.19 лв./обща цена на исковете).
Ответникът не е представил доказателства за направени
разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.С.И., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – за адв.П.,
да заплати на Г.М.Г., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** – за адв.П., на основание чл.30, ал.3 от ЗС, сумата от 11
516.63 лв. – представляваща разходи за платен данък недвижими имоти/земя и
сграда/ за периода 07.11.2013 г. - 07.11.2018 г. за съсобствен недвижим имот,
представляващ дворно място, находящо се в гр.София, кв.“Гео Милев“, ул.“*****,
представляващо УПИ IV -387 от кв.149 по плана на София, ведно с построената в
него сграда с предназначение “хотел“, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 07.11.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен размер от 16
693.49 лв., представляваща част от 21 693.49 лв. и за периода 01.01.2011 г. - 06.11.2013 г.
ОСЪЖДА В.С.И., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – за адв.П., да заплати на Г.М.Г., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** – за адв.П., на основание чл.30, ал.3 от ЗС, сумата от 10 344.68 лв.
– представляваща разходи за платена такса битови отпадъци за периода 07.11.2013
г. - 07.11.2018 г. за съсобствен недвижим имот, представляващ дворно място,
находящо се в гр.София, кв.“Гео Милев“, ул.“*****, представляващо УПИ IV -387 от кв.149 по плана
на София, ведно с построената в него сграда с предназначение “хотел“, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2018 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до пълния предявен размер от 14 127.70 лв., представляваща
част от 19 127.70 лв., и за периода
01.01.2011 г. - 06.11.2013 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.М.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***
– за адв.П., против В.С.И., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – за адв.П.,
иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС за заплащане на сумата от 282 500 лв.,
представляваща част от 1 189 292.15 лв. – пазарната стойност на извършени
подобрения от ищеца, изразили се в построяването на хотел “Рай“, в съсобствен
недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр.София, кв.“Гео
Милев“, ул.“*****, представляващо УПИ IV -387 от кв.149 по плана на София, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2018г.
до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.М.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***
– за адв.Б.П., против В.С.И., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – за адв.П.,
иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, вр чл.99, ал.1 от ЗЗД, за сумата от
10 000 лв., която е част от 443 000 лв., представляваща придобито от Г.М.Г.
вземане по договор за цесия от 03.09.2011 г., сключен между „В.-****“ ЕООД /в
качеството на цедент/ и Г.М.Г. /в качеството на цесионер/, свързано с направени
разходи за строителство от „В.-****“ ЕООД при изграждането на хотел „Рай“ в недвижим
имот, представляващ дворно място, находящо се в гр.София, кв.“Гео Милев“, ул.“*****,
представляващо УПИ IV -387 от кв.149 по плана на София, ведно със законната
лихва, считано от 07.11.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.С.И. да заплати на Г.М.Г., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 2540,65 лв., съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :