Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.04.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ Д.
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Д. в.гр.дело № 2499 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 02.01.2018 год., постановено по гр.дело № 392/2017 г. по описа на СРС, Г.О., 28 състав, е отхвърлен,
предявения от „Т.С.“-ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
против П.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен от „Т.С.“-ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, че П.В.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи на Т.С.“-ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 131,49 лв.- лихва за забава за периода от 31.10.2013
г. до 21.10.2016 г., като неоснователен. С решението съда е осъдено Т.С.“-ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.В.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 500 лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Срещу решението на СРС, 28 с-в е постъпила въззивна жалба от „Т.С.“-ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.Л.Г.с искане същото да бъде отменено изцяло и вместо това
да бъде постановено друго, с което бъде уважен предявения установителен
иск. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните
разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник П.В.Д., чрез пълномощника си адв.К.Т. оспорва жалбата, като неоснователна. Моли жалбата
като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Третото лице-помагач „Т.С.“-ЕООД,
гр.София, не взема становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно,
като постановено при спазване на съдопроизводствените
правила и материалния закон, и при обоснованост на правните изводи за
неоснователност на предявения
установителен иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от
него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в
жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените
във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Настоящият съдебен
състав счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно неоснователност на предявения установителен
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД са правилни
и законосъобразни, в съответствие
на материалния закон.
Съдът приема, че с оглед разпоредбата на
чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на
топлинна енергия, количеството и стойността на доставената
топлинна енергия в имота на ответника, както и че
размера на обезщетението за забава върху стойността на доставената топлинна
енергия възлиза на претендираната сума.
На следващо място при условията на пълно доказване
ищецът по предявения установителен иск следва да
докаже освен правоотношението между страните, но и обстоятелството, че реално е доставил твърдяното
количество топлинна енергия, което е правопораждащ
факт за
вземането за цена на доставена топлинна енергия за релевантния период,
както и за заплащане на претендираното обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за доставена в имота на ответника
топлинна енергия. Такова доказване в процесния случай
не е проведено от ищеца чрез ангажираните в настоящето производство
доказателства. За установяване на факта по доставяне
на топлинна енергия ищецът не е ангажирал никакви доказателства по делото.
В настоящия случай, по делото са допуснати
от първоинстанционния съд поисканите от ищеца две
експертизи, съответно съдебно- техническа експертиза и съдебно- счетоводна експертиза,
но поради невнасяне на депозит от страна на ищеца, съдът е отменил определението
си за тяхното допускане. С оглед на което
довода на ищеца за допуснато процесуално нарушение от СРС, изложен в депозираната от него въззивна жалба се явява неоснователен.
Ищецът следва да установи фактите, на които основава
исковата си претенция. В случая по делото от страна на ищеца, при прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест не са ангажирани никакви
доказателства за установяване на фактите, на които същия основава исковата си
претенция срещу ответника.
С оглед на изложеното, предявения установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. В тази връзка правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в
частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение
на разноските за въззивното производство.
С
оглед изхода на спора, на въззивника-ищец не се
следват разноски за настоящата инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата
страна- ответник следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 500 лв., съгласно договор
за правна защита и съдействие от 11.02.2020 г. и списък по чл.80 от ГПК, като с
оглед направеното от въззивника- ищец, чрез неговия процесуален
представител в писмена молба от 11.02.2020 г., възражение по чл.78, ал.5 от ГПК
за прекомерност, което съдът намира за основателно, с оглед фактическата и
правна сложност на делото, същото следва да бъде намалено до размер на сумата
от 300 лв.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 02.01.2018 год.,
постановено по гр.дело № 392/2017 г. по
описа на СРС, Г.О., 28 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“-ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на П.В.Д.,
ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр.
с чл.273 от ГПК, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща направените
пред въззивната инстанция разноски /заплатено адвокатско
възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг.
на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Т.С.“-ЕООД, гр.София, като трето лице – помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД, ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.