Р Е Ш Е Н И Е
№ 898 / 10.7.2020г.
гр. Перник, 10.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 6768 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 439 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на С.Д.Д., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му
представител – адв. А. С., срещу „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК: *********, с която
се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата
от общо 1409.43 лева, от които:
640.80 лева представляват главница, 369.81 лева представляват законна лихва
върху главницата за периода от 27.01.2014 г. до 04.10.2019 г., 25 лева
представляват държавна такса, 250.90 лева представляват разноски по изп.д. №
20191720400863/2019 г. и 122.92 лева представляват такса по чл. 53 от Тарифата
за ДТ по ГПК – които суми са обективирани в покана за доброволно изпълнение (ПДИ)
изх. № 10708/04.10.2019 г. по изп.д. № 20191720400863/2019 г. по описа на СИС
към РС Перник на ДСИ М.С., което изпълнително дело е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 28.01.2014 г. по ч.гр.д. № 622/2014 г. по описа на
Пернишки РС, поради погасяването на вземанията по давност. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че срещу ищеца е било образувано ч.гр.д. № 622/2014 г. по
описа на Пернишкия РС като в хода на същото е издаден изпълнителен лист от
28.01.2014 г. на основание чл. 417 от ГПК по запис на заповед от 30.05.2012 г.,
предявена на 19.12.2013 г. Посочва се, че въз основа на изпълнителния лист е
образувано изп.д. № 863/2019 г. при ДСИ към РС Перник за посочените по-горе
суми. Излагат се подробни доводи, че последните са погасени по давност,
доколкото в периода от 17.04.2014 г., когато е извършено последното действие по
събиране на сумите, до 17.04.2019 г. от взискателя не са предприемани никакви
действия по принудително изпълнение. В тази връзка се излагат и доводи с оглед
приложението на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. С тези
аргументи се иска предявените исковe да бъдат
уважени.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, в който
предявените искове се оспорват. Излагат
се подробни доводи, че процесните вземания не са погасени по давност, доколкото
досежно същите е било образувано и предходно изпълнително дело по описа на ЧСИ
Веселка Любенова. В тази връзка се твърди, че последната е удостоверила като
последно извършено действие налагане на запор върху банкови сметки на длъжника
с дата 17.11.2015 г. В тази връзка се посочва, че към датата 03.10.2019 г.,
когато е подадена молбата за образуване на изп.д. № 863/2019 г., погасителната
давност относно вземанията не е изтекла.
В съдебно
заседание, проведено на 15.06.2020 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и видно от материалите
по приложените изп.д. № 63/2014 г. по описа на ЧСИ В.Л./район на действие СГС/
и изп.д. № 863/2019 г. по описа на ДСИ М.С., от ответника „НД Мениджмънт” е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ /запис на заповед/ по чл. 417 от ГПК срещу ищеца за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 519/28.01.2014 г. по
ч.гр.д. № 622/2014 г. по описа на РС Перник. Доколкото е допуснато незабавно
изпълнение на вземанията по делото е издаден изпълнителен лист от 28.01.2014 г.
Въз основа на последния по молба на ответното
дружество от 19.02.2014 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Веселка
Любенова, като на последния е възложено да извърши действия по принудително
изпълнение /запор на банкови сметки/.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на
длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение – като
липсват данни същата да е връчена на длъжника.
Установява се също, че на 21.02.2014 г. въз основа на
запорно съобщение от ЧСИ е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника. В тази връзка от длъжника са
събрани на два пъти по 70 лева – на 23.03.2014 г. и на 16.04.2014 г., след
което от работодателя на същия е получено съобщение, че лицето е уволнено.
На следващо място от изпълнителното дело се
установява, че на 06.01.2015 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на
запори върху банкови сметки на длъжника, макар от банките да се върнали
съобщения, че длъжникът няма такива. Нови запорни съобщения са изпратени на
17.11.2015 г. Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия. Не са събирани и други суми от длъжника.
От ЧСИ е издадено постановление за прекратяване на делото на 03.09.2019 г.
От приложеното в цялост копие от изп.д. № 863/2019 г.
по описа на ДСИ М.С. се установява, че същото е образувано въз основа на
горепосочените заповед за изпълнение и изпълнителен лист – по молба на
ответника от 03.10.2019 г., съдържаща искане за прилагане на конкретни действия
по принудително изпълнение /запор на трудово възнаграждение/. По делото са
извършвани справки за имущественото състояние на длъжника като до същия е
изпратена и покана за доброволно изпълнение – като е връчена на длъжника на
24.10.2019 г. На 30.10.2019 г. е постъпила молба от взискателя, с която се иска
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Други действия по
изпълнителното дело не се извършвани, няма данни и за постъпили от длъжника
суми.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 439,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист
от 28.01.2014
г., издаден по ч.гр.д. № 622/2014 г. по описа на РС Перник, обективирани в
актуалния си размер в ПДИ изх. № 10708/04.10.2019 г. по изп.д. №
20191720400863/2019 г. по описа на СИС към РС Перник на ДСИ М.С.. Съдът
възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата
молба / а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента
на предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело относно
процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира исковите претенции за допустими. Посоченият извод се
обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
Съдът счита
производството по делото за изцяло допустимо, доколкото няма данни събраните по
първото изпълнително дело 140 лева да са платени на взискателя, поради което
същите са отнесени за погасяване на разноски на ЧСИ.
По основателността:
По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми следва да
се отбележи, че в съдебната практика действително е налице спор относно
давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в случаите, когато
се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД и в частност
относно т.нар. периодични плащания, погасявани и съгласно Тълкувателно решение
№ 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС с кратката
тригодишна давност. В настоящия случай обаче вземанията, предмет на
производството, произтичат от запис на заповед. По тези съображения и доколкото
записът на заповед е абстрактна сделка – т.е. същата няма основание /а и
твърдения за наличие на друго каузално правоотношение не са въведени от никоя
от страните/, то съдът приема, че независимо дали вземанията са установени с
влязла в сила заповед за изпълнение или с влязло в сила решение, то спрямо
последните следва да се прилага общата петгодишната погасителна давност
съгласно чл. 110 от ЗЗД.
По отношение на вземанията за лихви следва да се отбележи, че действително
същите са определени като периодични плащания съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
погасявани с три годишна давност. Настоящият състав обаче поддържа становището,
че след като и за вземането за лихви е издадена заповед за изпълнение, то
последното също следва да се погасява с общата петгодишна давност, така както
ако делото се беше развило в исков процес и имаше постановено съдебно решение.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че по същността си правните последици
на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло
в сила съдебно решение, доколкото последната има установително действие в
отношенията между страните. Заедно с това влязлата в сила заповед за изпълнение
съставлява пречка за оспорването на процесните вземания въз основа на
обстоятелства, които са били известни на длъжника или на доказателства, с които
е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение по
чл. 414 от ГПК. Предвид така съществуващата закона уредба следва да се приеме,
че законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характер на
влязло в сила решение относно вземането, доколкото атакуването на същата е
ограничено аналогично спрямо атакуването на влезли в сила решения ( така
възприетото становище кореспондира и с трайна съдебна практика – напр.
Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г.
о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г.
о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г.,
II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК). В настоящия случай се касае за лихва –
представляваща законна лихва за забава, присъдена върху вземането по записа на
заповед, от датата на подаване за заявлението до окончателното плащане.
На следващо
място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът навежда единствено доводи
за изтекла погасителна давност след образуване на първото изпълнително дело,
поради което и като предмет на делото не са въведени твърдения за изтекла
давност преди издаване на заповедта за изпълнение, съответно на изпълнителния
лист, нито преди образуване на изпълнителното производство.
В конкретния случай по делото се установява, че въз основа на заповедта за
изпълнение и издадения изпълнителен лист от 28.01.2014 г. по молба на ответното
дружество на 19.02.2014 г. при ЧСИ В. Л.
е образувано изп.д. № 63/2014 г.
В тази насока следва да се отбележи, че между датата на издаване на
заповедта – 28.01.2014 г. и датата на образуване на изп.д. № 63/2014 г. –
19.02.2014 г. е изминал период от едва няколко седмици. Действително по по това
дело липсват данни кога е връчена заповедта за изпълнение на длъжника, но по
другото изпълнително дело същата е връчена на 24.10.2019 г. заедно с ПДИ.
Доколкото, както се отбеляза и по-горе, в исковата молба са наведени единствено
доводи за погасяване на вземанията по давност след образуване на изпълнителното
дело, то съдът счита, че срещу заповедта не са постъпили възражения и същата е
влязла в сила.
На следващо място по посоченото изпълнително дело е наложен запор върху трудово
възнаграждение на длъжника – от 21.02.2014 г. – като на 28.03.2014 г. и
16.04.2014 г. от същото са удържани по 70 лева /общо 140 лева/. Противно на
твърденията в исковата молба обаче по изпълнителното дело са извършвани и други
изпълнителни действия – на 06.01.2015 г. и на 17.11.2015 г. са изпратени
запорни съобщения до различни банки. Други действия по изпълнителното
дело не са извършвани. По тези съображения изпълнителното производство следва
да се приеме за прекратено по закон /еx lege/ на
19.02.2016 г., доколкото с изключение на молбата за образуване, от взискателя
не са отправени други искания за извършване на изпълнители действия в
продължение на период от две години. Следва да се отбележи че за настъпване на
това прекратяване е без значение дали и кога съдебният изпълнител е постановил
нарочен акт в този смисъл / в случая чак на 03.09.2019 г./.
При
преценката дали след образуване на изпълнителното дело процесните вземания са
погасени по давност съдът намира, че следва да съобрази разрешенията, дадени с Постановление
№ 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС /ППВС/. Съгласно последното по арг. от чл.
116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването
на изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността
относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
давността за процесните вземания е била прекъсната на 19.02.2014 г. – с
образуването на изп.д. № 63/2014 г. Отново съгласно
цитираното ППВС тази давност обаче е била не само прекъсната, но същата е
спряла и да тече през
време на изпълнителното производство по изп.д. № 63/2014 г. относно принудителното осъществяване на
вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. Това спиране на
давността съдът приема за преустановено
едва от момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с цитираното
ППВС, извършена с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на 4-то г.о. ВКС,, разрешението на което настоящият състав на съда възприема. В същото,
съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС (отм.); ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ
(2007 г.), е прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в
който са постановени и обявени по съответния ред. Последващите тълкувателни
решения се състоят от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на
правната норма, а с втората част се обявява за загубил сила предшестващ
тълкувателен акт и тя поражда действие от момента на постановяването на новото
тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен
акт престава да се прилага. Затова установеното с новото тълкувателно решение
тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за
които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях след приемането на новото тълкувателно
решение или по такива, които са били заварени към този момент /също –
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на 4-то г.о. на ВКС; Решение
№ 363/12.11.2018 г. по в.гр.д. № 489/2018 г. на Пернишкия ОС/.
Въз основа
на тази съображения относно
прекъсването и спирането на давността за вземанията по изпълнителния лист,
предмет на настоящото исковото производство, момента на преустановяване на
спирането на погасителната давност за тях – 26.06.2015 г. (отмяната на даденото
с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с резултата от
предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата перемпция на
изпълнителното производство, съдът приема, че новата погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от момента на
отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС
тълкуване – т.е. 26.06.2015 г. В тази
връзка давността е била спряна в периода от 19.02.2014 г. до 26.06.2015 г. като
от 26.06.2015 г. за вземанията е започнала да тече нова давност като едва от
този момент спрямо изпълнителното дело вече намира приложение цитираното
тълкувателно решение. Съобразно същото следващо действие, което е довело до
прекъсване на давността – са запорните съобщения от 17.11.2015 г. – по арг. от т.
10 от цитираното тълкувателно решение и т. 5 от Тълкувателно решение №
3/10.07.2017 г.по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка в периода
от 26.06.2015 г. до 17.11.2015 г. отново не е изтекла петгодишна давност. По
арг. от т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС последното
изпълнително действие по изп.д. № 63/2014 г., което е прекъснало давността за
процесните вземания, е изпращането на запорни съобщения на 17.11.2015 г. Доколкото
посоченото тълкувателно решение е прието на 26.06.2015 г., а изпълнителното
дело е прекратено по право на 19.02.2016 г., то датата на перемпията няма
отношение към давността.
Второто
изпълнително дело № 863/2019 г. по описа на ДСИ С. е образувано на 03.10.2019
г. Доколкото в молбата за образуване на същото е посочено, че се иска налагане
на запор върху трудово възнаграждение на длъжника, то посочената молба отново е
прекъснала давността за процесните вземания. В тази връзка между последното
действие, спряло давността по първото изпълнително дело – на 17.11.2015 г., и
датата на образуване на второто изпълнително дело – 03.10.2019 г. отново не е
изтекъл петгодишният давностен срок. Давността е прекъсната отново на 30.10.2019
г., когато ответникът взискател е поискал налагане на запор на банкови сметки.
Доколкото и от датата 30.10.2019 г. до настоящия момент не е изтекъл петгодишен
период, то следва изводът, че процесните вземания не са погасени по давност.
По отношение на изложените от жалбоподателя аргументи, свързани с новите
разрешения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира същите за принципно
правилни, но частично неприложими спрямо производството по изп.д. № 63/2014 г. Това е така, доколкото до постановяването на ТР № 2 по т. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС приложима задължителна съдебна практика, с която правните субекти е следвало да се
съобразяват, представлява Постановление
№ 3 от 18.XI.1980 г. За пълнота следва да се
отбележи, че сходно разбиране, макар и по друг правен въпрос, е застъпено и в
практиката на Европейския съд по правата на човека – решение от 10.01.2019 г.
по дело № 48149/09 – Valkova v.
С оглед
гореизложеното предявените искове са изцяло неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. С оглед изхода на същото
обаче такива се дължат само на ответника.
Последният претендира
разноски в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение. Същите са
действително извършени, видно от представения договор за правна защита и
съдействие, поради което следва да бъдат присъдени изцяло. Претендираните
разноски за адвокатски хонорар от страна ответника са в минималния размер по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което липсва основание за намаляването им поради
прекомерност. Това е така, доколкото договорът за правна защита и съдействие е
сключен преди постановяването на Решение № 5419/08.05.2020 г. по адм.д. №
14384/2019 г. на ВАС 5-чл. състав и Решение № 13062/03.10.2019 г. по адм.д, №
3596/2016 г. на ВАС 3-чл състав.
Искането за
разноски на ищеца е неоснователно.
Водим от горното,
Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С.Д.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, против „НД
Мениджмънт“ ООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. Черешово топче № 25, за признаване за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от общо 1409.43 лева, от които: 640.80 лева
представляват главница, 369.81 лева представляват законна лихва върху
главницата за периода от 27.01.2014 г. до 04.10.2019 г., 25 лева представляват
държавна такса, 250.90 лева представляват разноски по изп.д. №
20191720400863/2019 г. и 122.92 лева представляват такса по чл. 53 от Тарифата
за ДТ по ГПК – които суми са обективирани в покана за доброволно изпълнение (ПДИ)
изх. № 10708/04.10.2019 г. по изп.д. № 20191720400863/2019 г. по описа на СИС
към РС Перник на ДСИ М.С., което изпълнително дело е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 28.01.2014 г. по ч.гр.д. № 622/2014 г. по описа на
Пернишки РС, поради погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА С.Д.Д., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „НД Мениджмънт“
ООД, с ЕИК: ********* сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА