№ 277
гр. Перник, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20251720200316 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 34-0000504 от
03.02.2025г., издадено от началник Областен отдел „Автомобилна
администрация“ (ОО „АА“), гр. Перник, с което на Г. Д. Н., ЕГН **********
за извършено нарушение на чл.36, §1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 му е
наложено на основание чл.93в, ал.17 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвтПр) административно наказание глоба в размер на 1500.00 лв (хиляда и
петстотин лева).
Жалбоподателят Г. Д. Н., по изложени в жалбата доводи, моли НП да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Релевират се
съображения за допуснати съществени процесуални нарушение, свързани с
липса на ясно и точно описание на релевантните обстоятелства на твърдяното
нарушение и тяхната относимост към вменената за нарушена разпоредба.
Твърди се, че не е извършил процесното нарушение. Предвид изложеното се
иска отмяна на обжалвания правораздавателен акт.
В съдебно заседание Г. Д. Н. участва лично и се представлява от
пълномощника си адв. П. Н. от АК гр. Благоевград. Поддържат се изложените
в жалбата съображения. Допълнително се релевират аргументи, че е
допуснато съществено процесуално нарушение при посочване в НП на
мястото на нарушението, което било различно от мястото на извършването му.
Иска се присъждане на направени разноски във връзка със заплатен
1
адвокатски хонорар на пълномощника.
Административнонаказващият орган (АНО) началник ОО „АА“, гр.
Перник - редно призован, не се явява и не се представлява. В
придружителното писмо, с което административнонакателната преписка е
изпратена на съда, се изразява становище за неоснователност на жалбата, като
се моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е процесуално допустима, за което са изложени съображения в
приложеното по делото Разпореждане № 433 от 04.03.2025г.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 16.01.2025г., около 13:00 часа, на АМ Струма, 3 тунел, 15 км,
попадащ на територията на община Перник, в посока от гр. София към гр.
Благоевград, жалбоподателят Г. Д. Н. управлявал товарен автомобил „Рено
Премиум 440 ДХИ“ с рег. № *** от кат. N3, с прикачено към него ремарке,
извършващ обществен превоз на товари по маршрут гр.София -
гр.Благоевград, съгласно пътен лист № 0080648. Пътното превозно средство
попада в обхвата на Регламент (ЕС) № 165/2014 и било оборудвано с аналогов
тахограф. Тогава жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите Д. С.
Д. и Е. К. Д., които по това време изпълнявали служебните си задължения по
контрол на обществения превоз. В хода на проверката контролните органи
установили, че водачът е без документи, които са регистрирали времето на
управление, прекъсванията и почивките му през предходните 28 календарни
дни: тахографските листа използвани от него през предходните 28 дни, всички
ръчни записи и разпечатки, направени в предходните 28 дни, както и
удостоверение за дейности, за което св. Д. Д. съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 00441 от 16.01.2025г., който бил
предявен на водача и подписан от него без възражения. Актосъставителят
квалифицирал деянието на Н. като нарушение на чл.36, §1 от Регламент (ЕС)
№ 165/2014.
Жалбоподателят депозирал пред АНО възражение, като приложил
протокол от крайпътна техническа проверка № 122816 от 16.01.2025г.,
свалени данни от тахографа на автомобила за периода 14.01.2025г.-
16.01.2025г., сочещи, че в посочения времеви отрязък не е управлявал
автомобила и GPS сателитна снимка.
Въз основа на съставения АУАН и след като приел възраженията за
неоснователни, началника на ОО „АА“, гр. Перник издал обжалваното НП, с
което наложил на Г. Д. Н. на основание чл.93в, ал.17 от ЗАвтПр
административно наказание глоба в размер на 1500.00 лв за извършено
2
нарушение на чл.36, §1 от Регламент (ЕС) № 165/2014.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът при за безспорно
установена, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН № №
00441 от 16.01.2025г., възражение по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, ведно с приложени
към него материали, заверени копия на пътен лист № 0080648 от 16.01.2025г. 3
три броя товарителници (от 11.01.2025г., 14.01.2025г. и 14.01.2025г.), Заповед
№ 116 от 28.02.2024г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ (ИА „АА“), Заповед № РД-08-107 от
29.02.2024г. на министъра на транспорта и съобщенията и длъжностна
характеристика на длъжност „инспектор“.
Фактическите обстоятелства, изложени в АУАН се потвърждават от
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Д. С. Д. и Е. К. Д., чиито
показания съдът кредитира с доверие, тъй като същите са логични, в синхрон
помежду си са и възпроизвеждат непосредствено възприетите от тях
обстоятелства.
От правна страна:
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице – св. Д. С. Д.,
инспектор към ОО „АА“, гр. Перник, извършил проверката съобразно
правомощията си по чл.91 от ЗАвтПр и съставил акта на основание чл.92, ал.1
от ЗАвтПр и представената длъжностна характеристика.
Оспореното НП е издадено в кръга на компетенции на АНО,
оправомощен съгласно т.6 от Заповед № РД-08-107 от 29.02.2024г. на
министъра на транспорта и съобщенията, а качеството на наказващия орган е
удостоверено със Заповед № 116 от 28.02.2024г. на изпълнителния директор
на ИА „АА“.
АУАН е съставен в деня на извършване на проверката, в присъствието
на жалбоподателя, а обжалваното НП е издадено в срока по чл.34, ал.3 от
ЗАНН.
Съгласно чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, АУАН трябва да съдържа описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Според чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, задължителен елемент от съдържанието на НП е описанието на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е станало това, както и доказателствата, които го потвърждават.
В оспореното НП нарушението е индивидуализирано като е посочено,
че водачът е без документи, които са регистрирали времето на управление,
прекъсванията и почивките му през предходните 28 календарни дни:
тахографски листа, карта на водача, както и записите от нея, ръчни записи и
разпечатки, удостоверение за дейности, поради което не може да бъде
направен анализ за спазване на времената за управление и почивки,
определени в Регламент (ЕС) № 561/2006 от страна на водача. Видно от
товарителници с № 5094549/11.01.2025г. и № 5094552/14.01.2025г. водачът е
3
извършвал превоз на 11 и 14.01.2025г. От така даденото словесно описание не
може да се разбере за какво нарушение е ангажирана
административоннаказателната отговорност на жалбоподателя и при какви
обстоятелства е извършено твърдяното нарушение. От една страна са
посочени единствено две дати – 11.01. и 14.01.2025г., в които се твърди, че
жалбоподателят е извършвал превози, поради което не е ясно защо се искат
документи за целя предходен 28 дневен срок, считано от проверката.
Освен това от фактическото описание на нарушението, дадено от АНО,
не става ясно за непредставяне на какъв точно документ е обвинен водачът,
тъй като са изброени всички възможни такива – тахографски листа, карта на
водача, както и записите от нея, ръчни записи и разпечатки, удостоверение за
дейности. По този начин са включени няколко изпълнителни деяния,
съставомерните белези на които са различни и отговорността за неизпълнение
на всяко едно от задълженията е скрепено с различните състави на
отговорността по чл.93в, ал.17, от т.1 до т.4 от ЗАвтПр, т.е. обвиненията за
всяко едно от посочените нарушения съществуват самостоятелно и
независимо едно от друго, поради което и конкретното вменено нарушение
следва да бъде описано единствено с релевантните съставомерни белези.
Недопустимо е налагане на наказание по чл. 93в, ал.17 от ЗАвтПр без да се
конкретизира съответната хипотеза визирана в една от четирите точки на
посочената разпоредба. Водачът не може едновременно, за един и същи
период, да представи тахографските листа, ръчните записи и разпечатките,
тъй като същите се дължат алтернативно, предвид различното
предназначение на тези документи.
От друга страна нарушението е описано и като непредставяне на
удостоверение за дейности, каквото изискване няма нито в Регламент (ЕС) №
164/2014, нито в Регламент (ЕО) № 561/2006. Представянето на удостоверение
е предвидено в чл.10 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. за необходимите мерки
за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 164/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014г. относно тахографите в
автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за
необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006г. за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и
(ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО)№ 3820/85 на
Съвета, като то е наименувано удостоверение по образец съгласно Решение на
Комисията от 12 април 2007г. относно формуляр във връзка със социалното
законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт.
Посочената разпоредба и самата Наредба не са вписани нито в описателната
4
част, нито в диспозитива на АУАН и НП.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят, освен, че са
задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко
нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин
винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. В същата насока е
и констатираното несъответствие между описанието на приетото за
установено нарушение от фактическа и правна страна, посочената като
нарушена норма и приложената санкционна такава, тъй като в действителност
възможността нарушителят да бъде наясно в какво е обвинен е била
ограничена. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални
нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с
материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е
квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.
Константна е съдебната практика, че не посочването и/или неясното и не
конкретно посочване на нарушените правни норми води до ограничаване на
правото на защита на посоченото за нарушител лице, което има за последица
издаването на незаконосъобразно НП.
На следващо място, съдът прие за основателно възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, застъпено в хода на съдебните
прения, за неправилно посочване на мястото на извършване на
административното нарушение в издаденото НП, което но същество
представлява самостоятелно съществено процесуално нарушение.
В АУАН е вписано, че жалбоподателят е извършил нарушението, за
което е санкциониран на АМ Струма, 3 тунел, км 15, в посока от гр. София,
което се потвърждава и от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие св. Е. К. Д.. В тази насока са и обясненията на жалбоподателя, които
съответстват на кредитирания по делото пътен лист № 0080648. В издаденото
НП е посочено, че нарушението е извършено на коренно различно място, а
именно на АМ Струма, разклона за с. Боснек, в посока гр.София. Не подлежи
на съмнение, че правото на защита включва запознаването на нарушителят с
фактическите и правните рамки на вмененото му нарушение. Мястото на
извършване на нарушението е задължителен реквизит от фактическите рамки
на нарушението, както за съставения акт, така и за издаденото въз основа на
него НП. Посочването на различно място в НП е нарушение на
императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е съществено, тъй
като затруднява правото на нарушителя. С наказването на жалбоподателя с
НП за деяние, извършено на друго място явно е опорочена процедурата,тъй
като с АУАН не му е било предявено такова обвинение, което е довело до
незаконосъобразност на оспорения правораздавателен акт.
Горепосочените съществени процесуални нарушения при съставянето
5
на АУАН и издаването на оспореното НП в своята съвкупност са накърнили
съществено правото на защита на жалбоподателя да разбере по един ясен и
непротиворечив начин всички елементи на вмененото му нарушение. Същите
са напълно достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, което
обезсмисля обсъждането на фактическата обстановка по същество.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, който има право на такива
предвид изхода на спора - отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата
на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения на л. 44 договор за правна защита и
съдействие от 16.04.2025г. се установява, че санкционираното лице е
възложило на адвокат П. Н. от АК Благоевград оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд
Перник по обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 600.00 лева и е заплатено изцяло в брой при
подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд.
По делото не е направено възражение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното искането на пълномощника на жалбоподателя за
присъждане на разноски следва да бъде уважено в пълния заявен размер от
600.00 лв, който ИА „АА“-София, в чиято структура се намира АНО следва да
заплати на Г. Д. Н..
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 от ЗАНН и
чл.63д, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 34-0000504 от 03.02.2025г.,
издадено от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.
Перник, с което на Г. Д. Н., ЕГН ********** за извършено нарушение на
чл.36, §1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 му е наложено на основание чл.93в,
ал.17 от Закона за автомобилните превози административно наказание глоба в
размер на 1500.00 лв (хиляда и петстотин лева).
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”-
София да заплати на Г. Д. Н., ЕГН ********** сума в размер на 600лв
(шестотин лева), представляваща съдебни разноски по АНД №
20251720200316 по описа за 2025г. на Районен съд Перник.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
6
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7