Решение по дело №1943/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			27.05.2020
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	20.05.		2020

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Росица Кечева

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		1943		2019

 

                                дело №                          по описа за                    г.

 

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано от Димитър Бончев, срещу А. Николова К., ЕГН **********,***, с правно основание чл.422 от ГПК. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: 1000 лв. – главница по договор за паричен заем № 3154567 от 16.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението; 84, 68 лв. - договорна лихва; 504, 60 лева - неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение; 45 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 86, 19 лв. - обезщетение за забава върху непогасената главница, за периода от 20.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че на 16.02.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, като кредитор и А. Николова К., като кредитополучател, е сключен договор за паричен заем № 3154567, съгласно който кредиторът е отпуснал на ответника заем в размер на 1000 лева. С подписването на договора ответникът удостоверил получаването на заемната сума, като се е задължил да върне сума в размер на 1084, 68 лв., ведно с договорната лихва  от 84, 68 лв., на 4 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 271, 17 лв. (включваща главница и договорна лихва). Падежът на последната вноска е на 17.06.2018 г.

При забава с повече от 30 календарни дни в плащанията е дължима такса за разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, която се претендира в размер на 45 лв.

Съгласно договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави обезпечение на задълженията си – двама поръчители физически лица или валидна банкова гаранция. Заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, поради което е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 504, 60 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 4 равни вноски, всяка в размер на 126, 15 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Заемателят не е извършил плащания по договора. Срокът на договора е изтекъл на 17.06.2018 г. и не е обявявана предсрочна изискуемост.

Дължимо е и обезщетение за забава в размер на 86, 19 лв. за периода от 20.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

На 01.09.2018 г. с приложение №1 към рамков договор за цесия от 16.11.2010 г. всички вземания по описания договор били прехвърлени от „Изи Асет Мениджмънт" АД – цедент, на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Направено е искане уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, да бъде връчено заедно с нея. 

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 718/2019 г. по описа на ДнРС и е издадена заповед за изпълнение. Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като неоснователен. Твърди се недействителност на клаузата за неустойка като неравноправна и поради противоречие на добрите нрави, нищожност на клаузата за такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, на размера на уговорените лихва и ГПР поради противоречие на добрите нрави. Оспорена е и действителността на договора за цесия поради липса на посочена цена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил договор за заем № 3154567 от 16.02.2018 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и А. Николова К., с размер на заема 1000 лв., с фиксирана годишна лихва 40, 00 % и ГПР 48, 22 %, обща сума за плащане 1084, 68 лв. Договорено е връщане на заема на 4 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 271, 17 лв., с посочени дати за всяка вноска. В чл.4 е уговорено задължение за предоставяне на обезпечение, при неизпълнение на което е уговорена неустойка в размер на 504, 60 лв., чието заплащане е разсрочено за срока на договора. Съгласно чл.8 от договора при забава е дължимо обезщетение в размер на законната лихва. В чл.3 изрично е посочено, че с подписването на договора заемателят удостоверява получаването на сумата по заема. Съгласно чл.16, ал.2 заемателят е запознат и е съгласен с Тарифата за таксите на заемодателя, видно от която при забава в плащанията с повече от 30 календарни дни е дължима такса за разходи за събиране на вземането с максимален размер 45 лв.

Ищецът е представил и рамков договор за цесия от 16.11.2010 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД /цедент/ за прехвърляне на вземания, включително по процесния договор, видно от приложението към договора от 01.09.2018 г.; пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците за цесията и уведомление до ответника.

Приложено е ч.гр.д. № 718/2019 г. по описа на ДРС, по което са дадени указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 718/2019 г. по описа на РС – Дупница. Ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в полза на цедента за претендирания период: сключването на договора за заем, предаването на сумата по договора, поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума; наличието на договорна клауза за неустойка и наличието на предпоставките за нейната дължимост, основанието и размера на претендираните суми за такси и разноски.

С доклада по делото е прието за безспорно сключването на 16.02.2018 г. на процесния договор за заем между „Изи Асет Мениджмънт" АД и А. Николова К. и получаването от ответницата на сумата по заема, удостоверено с подписването на договора от заемополучателя.

Изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД предишният кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането цели да предотврати погрешно извършване на плащания на цедента. В конкретния случай такива плащания не са налице, поради което е ирелевантно неуведомяването на ответника за цесията преди завеждане на иска. Към исковата молба е приложено уведомление до него, като с връчването на исковата молба и приложенията уведомяването за цесията е извършено надлежно - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. Връчването чрез особен представител е равносилно на връчването лично на страната – чл.45, изр.2 ГПК. Цесията легитимира ищеца като носител на претендираното вземане.

Неоснователно е оспорването на действителността на договора за цесия поради липса на посочена цена. Прехвърлянето на вземане може да бъде и безвъзмездно /по аргумент за противното от разпоредбата на чл.100, ал.1 ЗЗД/. В случая е уговорена цена, видно от пар.3 от рамковия договор за цесия от 16.11.2010 г., посочена в приложението към договора от 01.09.2018 г. и заличена, тъй като нейната величина е ирелевантна за предмета на доказване по делото.

Не е обявявана предсрочна изискуемост на вземането.

Неоснователно е възражението за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, тъй като годишният процент на разходите се равнява на 48, 22 % и не надвишава посочения в чл.19, ал.4 от ЗПК - до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Не е спорно, че заемополучателят не е извършвал плащания и дължи: за главница - 1000 лв., за договорна лихва – 84, 68 лв., поради което искът за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на тези вземания на ищеца е основателен.

Предвид липсата на извършени плащания, е основателна и претенцията за обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 86, 19 лв. за периода от 20.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Основателно е възражението, че клаузата за неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП. Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. В случая уговорената неустойка не е във връзка с изпълнението на задължението на заемателя да върне заетата сума, а с допълнително поето задължение за предоставяне на обезпечение; неизпълнението на това допълнително задължение не означава автоматично неизпълнение на основното задължение по договора, респ. – настъпване на каквито и да е вреди за заемодателя. Поради това уговореният размер на неустойката – 504, 60 лева, при получен заем в размер на 1000 лв., е необосновано висок. Посочената клауза не е уговорена индивидуално и е нищожна съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП.  

Основателно е възражението, че претендираната такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение противоречи на чл.33, ал.1 от ЗПК. Изрично в този смисъл е Решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т. о., ТК, в което е прието, че възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.33, ал.1 от ЗПК.

Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен частично чрез признаване по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за сумите: 1000 лв. – главница по договор за паричен заем № 3154567 от 16.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 02.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; 84, 68 лв. - договорна лихва; 86, 19 лв. - обезщетение за забава върху непогасената главница, за периода от 20.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Искът за признаване по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за сумите 504, 60 лева - неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение и 45 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото /за държавна такса – 215, 59 лв., юрисконсултско възнаграждение – 100 лв., възнаграждение на назначения особен представител на ответника – 350, 40 лв./ съразмерно с уважената част от исковете в размер на 452, 87 лв.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 718/2019 г. по описа на ДРС /в размер на 34, 41 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно с уважената част от исковете в размер на 57, 40 лв.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Николова К., ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумите: 1000 лв. – главница по договор за паричен заем № 3154567 от 16.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 02.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; 84, 68 лв. - договорна лихва; 86, 19 лв. - обезщетение за забава върху непогасената главница, за периода от 20.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК; ОТХВЪРЛЯ иска за установяване по отношение на ответника съществуване на вземане на ищеца за сумите 504, 60 лева - неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение и 45 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение

ОСЪЖДА А. Николова К., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, разноски по водене на делото в размер на 452, 87 лв. съразмерно с уважената част от исковете, както и разноски по ч.гр.д. № 718/2019 г. по описа на ДРС в размер на 57, 40 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

Посочената от ищеца банкова сметка ***: ***, в „Обединена българска банка” АД.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: