№ 4193
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря Б. Е. П.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110146781 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Д. З.“ АД срещу „ДЗИ - О.
З.“, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
Ищецът твърди, че на 10.12.2021 г., в гр. София, на ул. „Фредерик Жолио Кюри“
№ 13-14, е настъпило събитие – ПТП между застрахованото при него по застраховка
„Каско” МПС „Фолксваген Голф“ с рег. № СВ **** ВС, и застрахования при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил „Мерцедес“ с рег.
№ СВ **** ВА, осъществено в срока на застрахователно покритие по двата договора за
застраховка. Сочи, че ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования при
ответника автомобил, както и че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на
застрахования при ищеца автомобил. Твърди, че щетите са отстранени в сервиз, като за
извършения ремонт застрахователят е платил обезщетение в размер на 5551,42 лв. и е
извършил ликвидационни разходи в размер на 15 лв. Сочи, че ответното дружество
било поканено извънсъдебно да погаси регресното вземане, в отговор на което е
извършено плащане на сумата от 3479,47 лв., като непогасена останала разликата от
2071,95. Поради това в настоящото производство претендира от ответника сума в
размер на 1288,71 лв. (след допуснато изменение на иска), предявена като частичен
иск от иск за сумата от 2071,95 лв., представляваща разликата между регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 10.12.2021 г., и доброволно
възстановената от ответника сума, включваща ликвидационни разноски, ведно със
1
законната лихва от 30.08.2022 г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 35,44 лв. (след
допуснато изменение на иска), предявена като частичен иск от иск за сумата от 56,98
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 23.05.2022 г. до 29.08.2022 г.
Въз основа на гореизложеното счита, че исковете следва да бъдат уважени.
Ответникът оспорва иска по размер, като счита, че претендираните вреди не
съответстват на действителната стойност на увреденото имущество, тъй като са
завишени. Счита, че отговорността му е реализирана напълно с извънсъдебното
погасяване на сумата в размер на 3479,47 лв., поради което счита, че искът следва да
бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“
между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на
реализиране на риска; наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на
увреждащото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие;
реализиране на ПТП на 10.12.2021 г. със сочените в исковата молба участници и място
вследствие на противоправното поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил и по негова вина, настъпване в причинна връзка с него на описаните в
исковата молба вреди, изплащане от страна на ищцовото дружество на застрахователно
обезщетение по процесната застраховка „Каско“ в сочения в исковата молба размер;
извънсъдебно погасяване от страна на ответното дружество в полза на ищеца на сума в
размер на 3479,47 лв. по предявената извънсъдебно регресна претенция.
Не се спори, а и се установява от приложената по делото регресна претенция, че
същата е получена от ответника на 21.04.2022 г., видно от входящия номер на същата
(л. 50).
За изясняване на механизма на процесното ПТП и причинно-следствената връзка
между същото и щетите по увредения автомобил са събрани писмени доказателства и е
изслушано заключението на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ).
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП (л. 9),
настъпило на 10.12.2021 г. (в срока на застрахователното покритие), подписан от
Симона Минева, като водач на МПС „Мерцедес“ с рег. № СВ **** ВА и Кристина
Любомирова, като водач на „Фолксваген Голф“ с рег. № СВ **** ВС. В него е
начертана скица на ПТП и са отразени увреждания по МПС „Фолксваген Голф“ с рег.
№ СВ **** ВС – увреждания по двете врати – вдясно долу. От протокола се
установява, че процесното ПТП е настъпило в при извършване на маневра ляв завой от
водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № СВ **** ВА, който при излизане на
главен път не пропуснал движещия се по него лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
2
№ СВ **** ВС, управляван от Кристина Любомирова. Протоколът за ПТП
представлява частен свидетелстващ документ, чието доказателствено значение се
преценява с оглед останалите събрани по делото доказателства и при съобразяване, че
отразява непосредствените впечатления на участниците в ПТП, които са трети
незаинтересовани от изхода на делото лица.
Въз основа на данните в протокола за ПТП експертът е дал следното заключение
относно механизма за ПТП: същото е настъпило на 10.12.2021 г. около 17.30 ч., като
лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № СВ **** ВА на кръстовището с ул. „Жолио Кюри“
водачът предприема маневра ляв завой, като не пропуска и реализира ПТП с движещия
се по главен път лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № СВ **** ВС.
Според заключението на вещото лице всички вреди по автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № СВ **** ВС (предна дясна врата и задна дясна врата) са в причинна
връзка с процесното ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на същия,
изчислена на база средна пазарна цена към датата на ПТП е 4753,18 лв.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно,
като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените по делото
доказателства и е отговорило в пълнота на поставените задачи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на регресното вземане
съдът приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от фактическия
състав на съдебно предявеното вземане за главница, с изключение на действителния
3
размер на щетите, надхвърлящи размера на частичното погасяване.
Ето защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже каква е
действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП,
надхвърлящи размера на извършеното от ответника частично погасяване.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът съобрази
заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, според която размерът на
обезщетението, изчислено по средни пазарни цени възлиза на 4753,18 лв., от която
сума следва да се приспадне извънсъдебно погасената сума от 3479,47 лв.
Регресното вземане възниква в размер на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на
действителните вреди. Съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата. Съдът
приема, че сумата от 15 лв. представлява обичаен размер на разноските при
ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и
обичайните разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер - 1288,71 лв.
/непогасен остатък от 1273,71 лв. + 15,00 лв./.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2
КЗ следва да се уважи изцяло за предявения в настоящото производство размер, като
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество сумата
4
от 1288,71 лв., представляваща непогасено регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от процесното ПТП, в т.
ч. и 15 лв. – обичайни ликвидационни разноски.
Върху присъдената главница се дължи законната лихва, считано от 30.08.2022 г.
до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен паричен дълг и изпадане на
ответника в забава, както и че поканата е отправена 30 дни преди началната дата на
забавата.
Периодът на забавата в случая е от 23.05.2022 г. до 29.08.2022 г. С
обстоятелството, че ответникът не оспорва факта на получаване на поканата за
плащане на 21.04.2022 г., посочена като дата на печат върху същата, (т.е. над 30 дни
преди началния срок на забавата), предвид установения по делото размер на
главницата и въз основа на вменената му по силата на чл. 162 ГПК компетентност с
помощта на общодостъпен калкулатор, съдът счита, че следва да уважи изцяло
исковата претенция на дължимото обезщетение за забава, което възлиза на сумата от
35,44 лв.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът претендира разноски, като по делото са налице доказателства за
плащане на 101,55 лв. държавна такса, 350 лв. депозит за САТЕ, а следва да бъде
присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда
съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални
действия. Ето защо предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 551,55 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – О. З.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „Д. З.“ АД, ЕИК
********* на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 1288,71 лв., предявена като
частичен иск от иск за сумата от 2071,95 лв., представляваща разликата между
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за
вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 10.12.2021 г., и доброволно
възстановената от ответника сума, включваща ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от 30.08.2022 г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 35,44 лв.,
предявена като частичен иск от иск за сумата от 56,98 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 23.05.2022 г. до 29.08.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗЕАД „ДЗИ – О. З.“ ЕАД, ЕИК
5
********* да заплати на „Д. З.“ АД, ЕИК ********* сумата от 551,55 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6