Решение по дело №579/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 108
Дата: 30 май 2022 г. (в сила от 30 май 2022 г.)
Съдия: Йовка Казанджиева
Дело: 20214300500579
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Ловеч, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на тридесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214300500579 по описа за 2021 година
С Определение № 199/04.05.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 155 Апелативен съд –
гр. Велико Търново е отменил определение № 161/11.03.2022 г., постановено по в.гр.д.
№ 579/2021 г. на окръжен съд гр. Ловеч и е върнал делото на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Посоченото по-горе в.ч.гр. д № 579/2021 г. по описа на Окръжен съд гр. Ловеч е
образувано по жалба вх. № 5248/20.12.2021 г. от Н. К. К. с постоянен адрес гр*****, ЕГН
**********, чрез пълномощника си адв. П. К. от ЛАК против насрочена публична продан
по изп. дело № 20168790400545 на ЧСИ Велислав Петров на несеквестируем имот,
представляващ недвижим имот, находящ се в гр.*****, втори етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда, представляваща самостоятелен обект с идентификатор
72343.500.969.4.2 с площ от 90 кв.м., представляващо жилище - апартамент, заедно с 1/3
идеални части от Урегулиран поземлен имот с идентификатор 72343.500.969, находящ се на
в гр.*****. Сочи, че това е единствено жилище на длъжника по смисъла на чл.444, т.7 от
ГПК, като същият не притежава друг подобен имот. Излага ,че като единствено жилище,
имотът предмет на възбраната е несеквестеруем и публичната му продан е недопустима и
незаконосъобразна. Изтъква, че съгласно съдебната практика несеквестируемостта се състои
в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило
доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се
пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата
върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му
и възможността да преживява нормално за в бъдеще. Длъжникът е уведомен за насрочената
публична продан след насрочването и. С оглед изложеното, моли настоящата инстанция да
постанови решение с което да отмени насрочената публична продан на имота, което
представлява единствено жилище на длъжника. На основание чл. 438 от ГПК, прави искане
за спиране на насрочената публична продан.
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК е постъпило становище кредитора „ИВИ 2008" ЕООД с
1
ЕИК: *****, седалище и адрес на управление в гр. ***** чрез адв. СТ. П. П. - САК. Счита,
че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Сочи, че към момента
на образуване на изпълнителното дело, длъжникът е бил собственик на два жилищни имота,
а именно: 1/. сграда, пл. № - 583, предназначение за жилищна сграда , еднофамилна, парцел
XI, площ по документи - 60.000 кв. м., находящ се с.Български извор, ул." Извора, и
представляващ, ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 60 кв.м., както и лятна кухня със
застроена площ 20 кв.м., с адрес: обл. ЛОВЕЧ, общ. ТЕТЕВЕН, с.Български извор ул.
Извора, №3; 2/ Самостоятелен обект в сграда, пл. № 969, предназначение -Жилищна сграда -
еднофамилна, парцел - XVI, площ по док. - 114.000 кв. м., находяща се в гр.Тетевен, ул.
"Христо Ботев", и представляващ ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна
жилищна сграда, ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, с адрес- обл.
ЛОВЕЧ, общ. ТЕТЕВЕН, гр.Тетевен ул. ул. "Христо Ботев", №29, ет.2, п.к.5700. Излага, че
ЧСИ правилно е приел, че жилището на длъжника представлява жилищен имот - къща,
находяща се в село Български Извор, общ. Тетевен,обл.Ловеч, поради което не е наложил
възбрана, не е извършвал опис и не го е изнасял на публична продан, а е насочил
принудителното изпълнение към описания втори жилищен имот, находящ се в гр. Тетевен,
като е наложил възбрана и го е изнесъл на публична продан. Сочи, че на 11.12.2017г.
длъжникът е продал жилището си в с. Български Извор, общ. Тетевен и по този начин
доброволно се е лишил от защитата, която му дава чл. 444, ал. 7 от ГПК. Твърди, че към
момента на насочване принудителното изпълнение към апартамента, находящ се в град
Тетевен, ул. Христо Ботев 29, последният не е единствено жилище на длъжиникът, поради
което правилно и законосъобразно ЧСИ е насочил изпълнение към него. Моли съда да
остави без уважение жалбата на Н. К. К. срещу насрочената публична продан по
изпълнително дело 545/2016г. по описа на ЧСИ Велислав Петров.
По делото, в изпълнение на чл. 436, ал.3 от ГПК е приложено становище и на ЧСИ
Велислав Петров, peг. № 879 с район на действие ОС-Ловеч. Сочи, че по молба на " ИВИ
2008 " ЕООД, депозирана чрез адв. С.П. на основание издаден на 23.03.2015 г., по гр.д. №
73/ 2015 г. по описа на Районен съд Тетевен, 03 състав, изпълнителен лист, въз основа на
заповед за изпълнение от 10.02.2015г. е образувано изпълнително дело №20168790400545
срещу длъжник "ЛЕСПРОМ ТЕТЕВЕН" ЕИК *****, за заплащане на парично задължение и
присъединен взискател - Т. М. В., ЕГН **********. Изтъква, че е постъпила жалба срещу
насочване принудителното изпълнение върху твърдяно несеквестируемо имущество -
недвижим имот, представляващ 1/3 идеална част поземлен имот с идентификатор №
72343.500.969, с адрес: гр. Тетевен,ул. "Христо Ботев" № 29, с площ: 224 кв.м, ВЕДНО с
ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда, представляващ
самостоятелен: обект в сграда с идентификатор 72343.500.969.4.2, с площ от 90 кв. метра.
Излага, че съгласно разпоредбата на ч. 444, ал.7 от ГПК за да се приложи института на
несеквестируемостта е необходимо към момента на вписване на възбраната върху
процесния имот / на 03.05.2016г. /, длъжникът да не притежава други недвижими имоти,
като в случая е установено, че същият е разполагал с недвижим имот, намиращ се
с.Български извор,„Извора",общ.Тетевен. На 11.12.2017г. длъжникът Н.К. доброволно го е
продал, като така се лишил от защитата на чл. 444, ал.7 ог ГПК. Излага, че с извършената
продажба на имота в с.Български извор, длъжникът целял да увреди настоящия си кредитор
и в тази връзка сделка би била относително недействителна спрямо кредитора, а по
отношение на длъжника не следва да важи закрилата на чл. 444 т. 7 от ГПК за
несеквестируемост на единствено жилище. Сочи ,че следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че към момента на започване на принудителното изпълнение по
отношение процесния имот - извършване на опис на имота / на 28.09.2016г./, длъжникът е
уведомен за предприетите действия и не е направил възражение. Изтъква, че К. е депозирал
молби за разсрочване на дълга, въз основа на които взискателят е отменял насрочен опис и
многократно е спирал насрочена публична продан, а поради обстоятелството, че не
2
изпълнявал поети задължения за внасяне на суми по разсрочването на дълга, отново са
предприемани действия по събиране на същия, чрез насрочване на публична продан на
процесния имот по молба на взискателя. Счита жалбата за допустима, но неоснователна по
изложените съображения.
В съдебно заседание, процесуалният представител на длъжника в лицето на адв. К. моли
съда да отмени разпореждането за насрочване на публична продан по изпълнително дело №
545/2016 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, с предмет недвижим имот, находящ се в гр.
Тетевен, улица „Христо Ботев" № 29, представляващ жилище - апартамент, тъй като това е
единственото жилище на длъжника по смисъла на чл. 444 ал. 7 от ГПК. Излага, че от
приложения към изпълнително дело нотариален акт е видно, че длъжникът е притежавал
идеални части от имота в с. Български извор, като не е единствен собственик на същия,
както и че по делото не са събрани доказателства, установяващи, че тези идеални части
представляват жилище по смисъла на чл. 40 от ЗУТ. Освен това изтъква, че след
разпореждането си и имота, Н.К. доброволно е внесъл суми по изпълнително дело №
545/2016г. за погасяване на дълга по него.Твърди, че от приложените към изпълнителното
дело доказателства се установява, че не е спазена процедурата по насрочване на публичната
продан, тъй като длъжникът не е уведомен за същата, за опис, за извършване на оценка, не
му е връчвано заключение на вещо лице за оценка, съгласно изискванията на чл. 485 ал. 2 от
ГПК, която да има възможност да оспори. Твърди, че не е извършена оценка, а е направен
доклад за актуализация на пазарната оценка от 08.06.2021г. , който също не е връчен на К.,
както и че молбата за присъединяване на взискател по и.д № 1135/21г. по описа на ЧСИ
Велислав Петров е от 08.06.2021г., а издаденото удостоверение в този смисъл е от
07.06.2021 г. Сочи, че на доверителят й не е връчвана покана за доброволно изпълнение по
и.д. № 1135/21г., като той е платил сумата от 7000 лева на 26.07.2021г. за пълно погасяване
на дълга по изпълнително дело № 545/2016г. , като няма изготвено разпределение за тази
сума. Освен това изтъква,че на 17.08.2021г., длъжникът е подал молба до ЧСИ за
прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело 545/2016г., като по
същата към момента няма произнасяне. Моли съда да отмени разпореждането за насрочване
на публична продан като незаконосъобразно, както и да им бъдат присъдени разноските по
делото.
Процесуалният представител на взискателите, моли да бъде оставена без уважение
жалбата. Излага, че от справката на Агенцията по вписване е видно, че на 11.12.2017г.
длъжникът се разпоредил с недвижим имот, находящ се в с. Български извор , като това
разпоредително действие е извършил след образуване на и. д. № 545/2016г. Сочи, че към
посочената дата, не е наложена възбрана и ЧСИ не е насочил изпълнението към
недвижимия имот, находящ се в гр. Тетевен, улица „Христо Ботев" № 29, който
представлява втори имот на длъжникът. Твърди, че по този начин, длъжникът се е лишил от
правото на защита по чл. 444 т.7 от ГПК. Оспорва твърдението, че дългът е платен изцяло,
посочвайки наличието двама взискатели от един и същ ред по смисъла чл. 136 от ЗЗД,
задълженията към които се погасяват съразмерно.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата, мотивите и
писмените доказателства по делото приема, че компетентен да се произнесе е
Ловешкият окръжен съд.
Жалбата е подадена от длъжник, с правно основание чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК, в
предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.
От приложените към делото писмени доказателства е видно, че с молба вх.№
05503/ 17.03.2016г. подадена от „Иви 2008 “ЕООД, ЕИК *****, чрез пълномощника си
адв. С.П. - САК, съдебен адрес: гр. София, бул.“Македония“№10,ет.1,ап.9 до Велислав
Петров - ЧСИ , с район на действие ОС-Ловеч е направено искане за образуване на
3
изпълнително дело, въз основа на представен изпълнителен лист №170, издаден на
23.03.2015 г. на основание чл.404, т.1 и чл.405, ал.1от ГПК по ч.гр.д.№ 73/2015 г. по
описа на Тетевенски районен съд, по силата на който длъжникът „ЛЕСПРОМ
ТЕТЕВЕН“ЕООД,ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
:гр.Тетевен,обл.Ловеч, ул.“Трети март“№ 5, представлявано от Н. К. К. и Н. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр.Тетевен, обл.Ловеч, ул.“Христо Ботев“№ 29 са осъдени
солидарно да заплатят на кредитора „ИВИ 2008“ЕООД,ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:гр.Тетевен, обл.Ловеч,ул.“Христо Ботев“ № 11, представлявано от
И.С.Х. сумата от 24 888 лева, представляваща главница; законна лихва върху
главницата, считано от 30.01.2015г. да окончателното изплащане; 497,76 лева,
представляваща държавна такса и сумата от 500 лева, представляваща разноски за
възнаграждение за правна помощ. По изпълнителното дело е присъединен в качеството му
на взискател Т. М. В., ЕГН ********** за дължими вземания: 24 980,12 лева – главница,
ведно със законна лихва върху нея, считано от 15.03.2019г. до окончателното и изплащане,
която към 07.06.2021г. е в размер на 5 666,46 лева; 15 453,92 лв – неолихвяема сума, както и
последваща се такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ, която към 07.06.2021г. е 3 575,89 лева,
на основание Удостоверение по чл.456 ГПК от ЧСИ Велислав Петров, рег.№ 879 , с район
на действие ОС-Ловеч.
С молба, взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл. 18 от ЗЧСИ. В хода на
принудителното изпълнение са извършени множество процесуални действия, насочени към
осребряване на имуществото на длъжника, като на 03.05.2016г. по искане на кредитора
„ИВИ 2008 „ЕООД е наложена възбрана върху недвижим имот, а именно: Самостоятелен
обект в сграда, пл. № 969, предназначение -Жилищна сграда -еднофамилна, парцел - XVI,
площ по док. - 114.000 кв. м., находяща се в гр.Тетевен, ул. "Христо Ботев", и
представляващ втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, ведно с
припадащите се ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, с адрес- обл.
Ловеч, община Тетевен, гр.Тетевен ул. ул. "Христо Ботев", №29, ет.2, п.к.5700 / видно от
приложена справка по лице л.140/. Имотът е бил изнесен на публична продан с
обявление, / л.196/ за което длъжникът е бил уведомен със съобщение /л. 202/.
Впоследствие по отношение на описания по-горе имот са изготвяни седем броя
обявления за продажба /л. 225, 264, л.291, л. 311,л. 340, 387, л. 451/, като е била
изготвена нова актуална оценка на 25.05.2021 г./л. 374/ .
В конкретния казус е видно, че изпълнително дело № 545/2016г. с длъжник Н. К. К.,
ЕГН **********, лично и като представляващ „Леспром Тетевен" ЕООД, ЕИК ***** е
образувано на 17.03.2016г. Към този момент К., видно от приетата и вложена като
доказателство по делото справка от Агенцията по вписванията /л.16 /, освен описания по-
горе имот, обект на публична продан е притежавал и недвижим имот, находящ се в с.
Български извор, област Ловеч, улица Извор № 3. представляваща сграда, пл. № 583,
предназначение - жилищна сграда - еднофамилна ,парцел XI, площ по документи - 60 кв.м,
жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м, както и лятна кухня със ЗП 20 кв. м.
Принудителното изпълнение е било насочено срещу недвижим имот, находящ се в гр.
Тетевен, улица „Христо Ботев" № 29, ведно с 1/3 идеална част от втори жилищен етаж,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72343.500.969.1.3, с площ от
114 кв.м/л. 92/. В процеса на принудително изпълнение по отношение на процесния имот в
гр.Тетевен, длъжникът се е разпоредил с притежавания от него имот в с. Български извор,
обл.Ловеч, като на 11.12.2017г. го е прехвърлил възмездно на друго физическо лице
/справка от Агенцията по вписванията/.
По делото не се спори кой имот е предмет на възбрана и публична продан,
респективно за съда е установена безспорно идентичност между недвижим имот,
представляващ 1/3 идеална част от урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.Тетевен,
4
съставляващ имот № ХУ1-979кв.25 по плана на гр.Тетевен, с площ на поземления имот 224
кв.м., който съгласно кадастралната карта от Служба по геодезия, картография и кадастър –
гр.Ловеч, представлява поземлен имот с идентификатор № 72343.500.969 по кадастралната
карта на гр.Тетевен, одобрена със заповед № РД-18-16/06.03.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма, с адрес на поземления имот:
гр.Тетевен, ул.“Христо Ботев“№ 29, с площ 224 кв.м.; трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване / до 10м/, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: кв.25, парцел 16, при съседи:
72343.500.7135; 72343.500.967; 72343.500.968; 72343.500.7095; ведно с втори жилищен етаж
от двуетажна масивна жилищна сграда, представляваща самостоятелен обект в сградата с
идентификатор 72343.500.969.4.2, с площ 90 кв.м.,предназначение : самостоятелен обект :
жилище, апартамент, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж, / описан съгласно обявление на ЧСИ / л. 451 от и.д.№ 545/16г. по
описа на ЧСИ с рег.№ 879, район на действие ОС-Ловеч и справка по кадастралната карта
на ГККК-Ловеч – л. 167/ и недвижим имот, представляващ 1/3 идеална част от уригулиран
поземлен имот, находящ се в гр.Тетевен, съставляващ имот № ХУ1-979 кв.25 по плана на
гр.Тетевен, с площ на поземления имот 224 кв.м., който съгласно кадастралната карта от
Служба по геодезия, картография и кадастър –гр.Ловеч, представлява поземлен имот с
идентификатор № 72343.500.969 по кадастралната карта на гр.Тетевен, одобрена със
заповед № РД-18-16/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед: няма, с площ 224 кв.м.;трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване – ниско застрояване / до 10м/, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: кв.25, парцел 16, при съседи: 72343.500.7135; 72343.500.967;
72343.500.968; 72343.500.7095; ведно с втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна
сграда, представляваща самостоятелен обект с площ 114 кв.м., ведно с припадащите се
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, с адрес: обл. Ловеч, общ.
Тетевен, гр.Тетевен, ул. ул. "Христо Ботев", №29, ет.2 / описан в л.187 от и.д.№ 545/16г.,
съгласно Удостоверение за вписвания,отбелязвания и заличавания за имот АВ и справка по
кадастрална карта на самостоятелен обект в сграда – л.168 от и.д.№ 545/16г. по описа на
ЧСИ с рег.№ 879, район на действие ОС-Ловеч /.
Не се спори, че към момента на налагане на възбраната върху процесния имот,
длъжникът е притежавал идеални части от втори жилищен имот в с.Български извор, който
впоследствие възмездно е отчуждил.
С оглед изложено, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
От приложените писмени доказателства по изпълнителното дело, както и съобразявайки
приложените към жалбата и становищата такива съдът приема за безспорно установено, че
длъжникът е притежавал и друго недвижимо имущество, което да обезпечи жилищните му
нужди, налично към момента на налагане на възбраната – 03.05.2016г. в полза на
кредитора. От приложеното удостоверение от Службата по вписванията към Агенцията по
вписванията за наличие на вписвания и отбелязвания по партидата на длъжника за периода
01.01.2010г. – 04.06.2021г., се установява, че на 11.12.2017г. е извършено възмездно
прехвърляне на 2/3 и.ч. от недвижим имот, собственост на длъжника. С оглед и
постановките, дадени в т.1 ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да изследва и
да се произнесе по въпроса относно секвестируемостта на веща, обект на принудителното
изпълнение. Преценката относно това обстоятелство следва да бъде извършена, съгласно
разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК. Според същата, изпълнението не може да бъде насочено
срещу жилището на длъжника, ако той и някой от членовете на неговото семейство, с които
живеят заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в
процесното жилище. Посочената разпоредба закриля длъжникът в случаите, в които
принудителното изпълнение е насочено срещу единственото му жилище и когато той се
разпореди с него, отпада и закрилата по отношение на това имущество, тъй като с това си
5
действие, същият демонстрира, че то не необходимо за неговото оцеляване /Решение №
456/25.06.2010 г. по гр. дело № 1294/2009 г. на четвърто гражданско отделение на ВКС/.
Посочената практика намира приложение и в случаите, при които към момента на налагане
възбраната върху процесен имот, длъжникът е притежавал втори имот, който след това
доброволно е отчуждил, демонстрирайки, че той не му е необходим, макар да е бил
уведомен, за наложена възбрана и насочено принудително изпълнение върху първия имот.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на длъжника, че не са
събрани доказателства, че имотът представлява жилище съобразно чл. 40 ЗУТ. Видно и от
характеристиките на имота, същият представлява жилище със застроена плащ от 60 кв.м., и
отделно лятна кухня с застроена площ от 20 кв. м. Длъжникът е прехвърлил 2/3 и.д. от
посочения имот. Предвид това, съдът намира, че посоченият имот е отговарял на
характеристиките на чл. 40 от ЗУТ, способен да задоволи жилищните нужни на длъжника и
семейството му. На следващо място, при преценка добросъвестността на длъжника, не без
значение е и обстоятелството, че към момента на насочване принудителното изпълнение
към възбранения имот - опис на същия на 28.09.2016г.,за което длъжникът е бил уведомен
и многократно спиране и възобновяване на публичната продан върху него ,поради
неизпълнение на задълженията от страна на длъжника, на 11.12.2017г. той се е разпоредил
възмездно с невъзбранен имот, по отношение на който ЧСИ не е извършил обезпечение.
Съдът счита,че с действие се цели заобикаляне разпоредбите на чл. 422, във връзка с чл.
444,т.7 от ГПК, а именно, продавайки наличното си невъзбранено имущество, длъжникът
цели увреждане на кредиторите, претендирайки несеквестируемост спрямо останалото
имуществото .

По изложените съображения настоящата инстанция приема, че следва да се остави
без уважение УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 57098/24.11.2021 г. от Н. К. К., ЕГН **********,с
адрес:гр.Тетевен, ул.“Христо Ботев“ № 29, чрез пълномощника си –адв.П. К. - ЛАК, против
Обявление за провеждане на публична продан на 21.12.2021г. по изпълнително дело №
545/2016г. по описа на ЧСИ Велислав Любомиров Петров, рег.№ 879, с район на действие
ОС-Ловеч , като неоснователна
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, съдът

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 57098/24.11.2021 г. от Н. К. К., ЕГН
**********,с адрес:гр.Тетевен, ул.“Христо Ботев“ № 29, чрез пълномощника си – адв.П.
К. - ЛАК, против Обявление за провеждане на публична продан на 21.12.2021г. по
изпълнително дело № 545/2016г. по описа на ЧСИ Велислав Любомиров Петров, рег.№
879, с район на действие ОС-Ловеч , като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7