РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. В., 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:П.Т.
при участието на секретаря Х.И. Х.
като разгледа докладваното от П.Т. Гражданско дело № 20213110105898 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от В. Г., гражданка на Р.М., родена
на *** и АН. Г., гражданин на Р.М., роден на ***г., представлявани от адв. М.И., срещу КР.
М. Д., с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден
да заплати в полза на В. Г. сумата от 1923 евро, с която ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищцата, поради грешка при превода и без основание, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението, както и ответникът да бъде осъден да заплати в полза на АН. Г.
сумата от 1000 евро, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца,
поради грешка при превода и без основание, ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба следното: На 21.04.2016г. ищцата наредила два
парични превода чрез международни оператори на платежни услуги в полза на ответника,
съответно за сумата от 961 евро през У. Ю. и 962 евро през М.Г.. На 22.06.2016г. ищецът
наредил паричен превод в размер на 1000 евро чрез М. АД. Посочените парични преводи са
осъществени по погрешка от всяко от физическите лица. Плащанията са осъществени без
основание. В условията на евентуалност се сочи, че основанието за заплащане на сумата не
е осъществено или е отпаднало с обратна сила. Налице е неоснователно обогатяване от
ответника при всеки случай.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника в следния смисъл: В началото на 2016г. ищецът АН. Г. предложил на ответника
сътрудничество в сферата на туризма. Обещал голям обем от туристи, но имал проблеми,
поради които не можел да превежда пари официално по банковата сметка на фирмата на
ответника. Поискал заем от ответника в размер на 3000 евро, като пристигнал лично до
България за сумата. Отишли заедно до офиса на ответника и последният му предал заемната
сума. Парите от заема били лични средства на ответника, поради което той пожелал да му
1
бъдат върнати по лична сметка. Освен това ответникът трябвало да плати резервацията на
изпратени от ищеца туристи. С получените от ищците преводи ответникът дори обеднял,
защото не покривали необходимата сума по резервацията.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установява се от приложения по делото превод на български език от платежно
нареждане по „М.Г.“, че на 21.04.2016г. В. Г. е превела на К.Д. сумата от 962,00 евро. Не е
посочено основание, въз основа на което да е преведена сумата. Общо преведената сума е в
размер на 1000,00 евро, като 38,00 евро е комисионата за трансфер.
Установява се от приложения по делото превод на български език от платежно
нареждане по „У. Ю.“, че на 21.04.2016г. В. Г. е превела на К.Д. сумата от 961,00 евро. Не е
посочено основание, въз основа на което да е преведена сумата. Общо преведената сума е в
размер на 1000,00 евро, като 39,00 евро е комисионата за трансфер.
Установява се от приложения по делото превод на български език от платежно
нареждане по „М.“ АД, че на 22.06.2016г. АН. Г. е превел на К.Д. сумата от 1000,00 евро. Не
е посочено основание, въз основа на което да е преведена сумата. Общо преведената сума е в
размер на 1010,00 евро, като 10,00 евро е комисионата за трансфер.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищците бе да установят в
процеса при условията на пълно и главно доказване, че процесните суми са били преведени
по сметка на ответника. В тежест на ответника бе да установи наличието на основание за
получаване на процесните суми.
Предвид на събраните по делото доказателства ищците установиха, че в полза на
ответника са преведени сумите от 961,00 евро, 962,00 евро и 1000,00 евро. Твърденията на
ответника, че с тези преводи ищците са погасили вземане по сключен между страните
договор за заем останаха недоказани. Ответникът не ангажира никакви доказателствени
искания в тази връзка. Дори да се приеме, че все пак е бил сключен договор за заем, то няма
твърдения страна по този договор да е било лицето В. Г..
Чл. 55, ал. 1 ЗЗД урежда, че който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Първият фактически състав
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на
основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага
от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Съдебната практика е категорична, че когато ответникът не докаже
претендираното от него основание или ищецът докаже репликата си, че основанието е
нищожно, искът се явява основателен. Решение № 276 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 4663 /
2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
С оглед на гореизложеното предявените искове следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът дължи в полза на ищците сторените разноски в размер на 1349,16 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА КР. М. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „Г.С. Р.“ **, ет. *, ап. * да
заплати на В. Г., гражданка на Р.М., родена на ***, идентификационен номер ***, с адрес в
гр. К, Р.М., ул. „М. К.“ **, ап. **, лична карта ***, издадена на ***г., сумата от 1923,00 лв.,
с които ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на В. Г., поради липса на
основание, предвид извършените парични преводи на 21.04.2016г. в размер на 962,00 евро и
961,00 евро, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 21.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
2
ОСЪЖДА КР. М. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „Г.С. Р.“ **, ет. *, ап. * да
заплати на АН. Г., гражданин на Р.М., роден на ***г., идентификационен номер ***, с
адрес в гр. К., Р.М., ул. „М. К.“ **, ап. **, лична карта ****, издадена на ***г., сумата от
1000,00 лв., с които ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на А. Г., поради
липса на основание, предвид извършения паричен превод на 22.06.2016г. в размер на
1000,00 евро, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 21.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА КР. М. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „Г.С. Р.“ **, ет. *, ап. * да
заплати, в полза на А. Г., гражданин на Р.М., роден на ***г., идентификационен номер ***,
с адрес в гр. К., Р.М., ул. „М. К.“ **, ап. **, лична карта ***, и В. Г., гражданка на Р.М.,
родена на ***, идентификационен номер ***, с адрес в гр. К., Р.М., ул. „М. К.“ **, ап. **,
лична карта ***, сторените от последните разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на общо 1349,16 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3