РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Варна , 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на трети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Росица А. Тончева
Даниела П. Костова
при участието на секретаря Геновева Х. Ненчева
в присъствието на прокурора Станислав Дончев Андонов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20203000600289 по описа за 2020 година
Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e
образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимата Н.А.К., ЕГН
********** против присъда № 29/04.06.2020 г., постановена по НОХД №
1216/2019 год. по описа на Окръжен съд – Варна.
С атакувания съдебен акт подсъдимата К. е била призната за виновна за
осъществено престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2 и 7 вр. чл.26 ал.1 от
НК, за което на основание чл.54 от НК и е наложено наказание „Лишаване от
́
свобода“ за срок от три години, чието изпълнение на осн. чл.66 ал.1 от НК е
било отложено с изпитателен срок от четири години.
С присъдата е била ангажирана и гражданската отговорност на
подсъдимата, като тя е осъдена да заплати на Държавата, представлявана от
Министъра на Финансите, обезщетение за претърпените имуществени вреди в
резултат на деянието – сума в размер на 117 396, 35 лева, ведно със законната
лихва, считано от 28.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и държавна такса в размер на 4 695,85 лева в полза на Държавата по сметка на
Окръжен съд – Варна
В тежест на подсъдимата са възложени и направените по делото
1
разноски.
Въззивното производство пред Варненски Апелативен съд е образувано
по бланкетна жалба на защитника на подсъдимата К., в която се твърди
необоснованост и неправилност на постановения съдебен акт. Иска се от
въззивната инстанция отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова, с която Н. К. да бъде оправдана по предявеното й
обвинение.
В съдебно заседание предсставителят на Апелативна прокуратура
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира, че
първата инстанция е изложила убедителни аргументи в подкрепа на изводите
си, включително и по отношение на отмереното наказание.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимата – адв.П.Д. от АК
Варна, поддържа жалбата и допълнението към нея, като развива доводите си
в няколко насоки. На първо място се поддържа оплакване, че първата
инстанция превратно е интерпретирала събраните пред нея гласни
доказателства и като последица е достигнала до грешни изводи за
взаимоотношенията между подс.К. и свид.Ж.. Според защитата подс.К. е
давала средствата за дължимия данък на св.Ж., която обаче не ги внесла в
бюджета. Затова и защитата оспорва субективната страна на деянията, тъй
като подсъдимата не била със съзнание, че избягва плащането на това
задължение. Поради което и се иска оправдаване на жалбоподателката.
Подсъдимата Н. К. също заявява, че не се счита за виновна по
отправеното обвинение и моли да бъде оправдана.
Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши
изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид
жалбата, както и становищата на страните, констатира:
Жалбата на подсъдимата е неоснователна.
Настоящото въззивно производство е второ по ред.
С присъда № 34 от 17.05.2019г., състав на ВОС е признал Н. А. К. за
невинна и я оправдал изцяло по повдигнатото й обвинение по чл.255, ал.3, вр.
ал.1, т.2 и т. 7, вр. чл.26, ал.1 от НК.
С решение №148 от 05.11.2019г., състав на Апелативен съд – гр.Варна е
преценил, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви, поради което е
отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане.
При повторното разглеждане на делото окръжният съд е провел съдебно
2
следствие в хипотезата на чл. 371, т.1 от НПК, в което е положил дължимата
грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина.
От събраните и проверени в съдебно заседание гласни и писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съд
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Н. К. била съсобственик и управител на „Сити Груп“
ООД, а впоследствие и едноличен собственик на дружеството от 2007г.,
когато то било трансформирано в ЕООД. Като ЕТ „Анастас Василка К.“
/собственост на нейната майка/ подсъдимата извършвала счетоводни услуги и
обслужвала счетоводно множество дружества, сред които и ЕТ "Форест А. Г."
и „Терем Плюс“ ЕАД.
Свид. Ж.П. Ж. била собственик на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ с ЕИК
*********, вписано като търговец на 29.02.1992г. по фирмено дело
№1868/1992г. на ВОС, със седалище гр.Вълчи дол, ул.Стефан Караджа № 5А.
Основният предмет на дейност била търговия на едро с алкохолни и други
напитки. Едноличният търговец бил регистриран по ЗДДС на 24.02.1994г. На
01.09.2008 дружество „Радина 75“ ЕООД придобило ЕТ “Радина 75 Ж.П.“.
Свид. К.Д., свид. Ж.М. и Р.А. работели в счетоводната кантора на подс.
К..
Свид. Ж.П. и подс. Н. К. се познавали отдавна, като от около 2000-та
година подсъдимата започнала да води счетоводството на ЕТ„Радина 75
Ж.П.“. За тази цел свид. П. упълномощила нея и нейна служителка да подават
в ТД НАП - Варна справки-декларации и отчетни регистри, както и
декларации обр. 1 и 6 за наети лица по трудови договори.
За периода 2000-2008 год. подсъдимата подавала в НАП-Варна СД и
дневници за покупки и продажби от името на ЕТ „Радина - Ж.П.“ по
представени от свид. П. документи. През този период между подсъдимата и
св.Ж.П. се зародили приятелски отношения, включително и между
семействата им.
През 2009 година подсъдимата и нейната майка продали на св.Ж.П.
апартамент в гр.Девин. Подс.К. имала опасения, че семейството й може да
загуби собствеността върху жилището, тъй като изпитвала затруднения с
изплащането на кредит. Надявала се свид.Ж. Ж. да й „върне“ апартамента в
бъдеще, като разчитала на приятелските им отношения.
Междувременно още през 2008г. свид. П. решила да прекрати дейността
си като ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, но не пристъпила към дерегистрация на
търговеца по ЗДДС. Затова се договорила с подс. К. да подава в ТД НАП -
Варна „нулеви“ СД по ЗДДС. Свид. П. демонтирала фискалната памет на
3
касовия апарат на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ на 05.09.2008г., за което уведомила
данъчните служби със съответния протокол. Предоставила пълномощно на
подс. К. и на нейни служителки да я представляват пред ТД НАП - Варна във
връзка с висящи ревизионни производства, както и да подават пред НАП -
Варна според уговорката им нулеви СД. След този момент св.Ж. Ж.
продължавала да осъществява търговската си дейност чрез „Радина 75“
ЕООД. Решила обаче, че счетоводното обслужване на дружеството ще се
осъществява не от подсъдимата, а от друг счетоводител – св.М.Д..
Подсъдимата К. била натоварена единствено с ангажимент да подава
„нулеви“ СД по ЗДДС за ЕТ, за което на нея и служителките в кантората й
освен пълномощно, бил предоставен печата на ЕТ.
През 2010 год. подс. К. започнала да се занимава с мода – проектирала и
изработвала своя линия детски дрехи под наименованието „FH Junior“. През
2012 год. подсъдимата намерила купувач за тези дрехи, който обаче поставил
условието продажбите да се осъществяват от търговец, регистриран по ЗДДС.
Затова подс.К. решила да продава дрехите през ЕТ „Радина 75 Ж.П.“,
възползвайки се от предоставените пълномощно и печат. Така тя започнала
да продава дрехи на дружество „Топ Чойс“ ООД с управител свид. В.Н.А..
Издавала фактура като продавач от името на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ и касов бон
за продажбите, като на фискалния бон било отразено, че той е издаден от ЕТ
„Радина 75 Ж.П.“. Номерът на фискалното устройство обаче не отговарял на
това ЕТ, и бил регистриран на несъществуващо лице.
За да не се внася дължимото ДДС по извършените от нея чрез ЕТ
„Радина 75 Ж.П.“ реални продажби на дрехи, подс. К. вписвала в дневниците
за покупки на същия търговец номера на фактури, „издадени“ от ЕТ " Форест
А. Г." и „Терем Плюс“ ЕАД, като съответно включвала и в техните дневници
за продажби същите номера на фактури. Тези сделки не били осъществени, а
само документално оформени. Справките-декларации на всички тези
дружества били подавани от подсъдимата чрез пълномощни, издадени от
собствениците на дружествата, или с електронния подпис на подсъдимата.
Отчетните регистри и справките-декларации на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ били
изготвяни от подсъдимата като в дневниците за покупки тя вписвала
несъществуващи покупки, а в дневниците за продажби – реалните доставки на
дрехи към „Топ Чойс“ ООД. По този начин неправомерно претендирала
данъчен кредит и го приспадала от дължимия към фиска ДДС.
По описания начин в периода 15.04.2013 - 14.01.2014 год. в гр.Варна,
подс.К. изготвила от името на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ - гр. Варна и депозирала в
ТД НАП- Варна общо девет справки - декларации и дневници, както следва :
1. В Справка - декларация по ЗДДС от 15.04.2013г. на ЕТ „Радина 75
Ж.П.“ за данъчен период м.03.2013г., подадена с вх. № 03001937737 пред ТД
НАП - Варна, и в приложения към нея дневник за покупки подс. К. включила
фактура № 6/29.03.2013 г. /с включен ДДС в размер на 3000,00 лв./ с издател
4
“Терем плюс” ЕООД.
Всички продажби на дружеството били към „Топ Чойс“ ООД и имали за
предмет продажбата на дрехи.
2. В Справка - декларация по ЗДДС от 15.05.2013г. на ЕТ „Радина 75
Ж.П.“ за данъчен период м.04.2013г., подадена с вх. № 03001955010 пред ТД
НАП - Варна, и в приложения към нея дневник за покупки подс.К. включила
фактура с №200168/01.04.2013г. с издател ЕТ “Форест- Ан.Г.”. По нея
подсъдимата декларирала, че има право на пълен данъчен кредит в размер на
3500,00 лв.
Всички продажби на едноличния търговец били към „Топ Чойс“ ООД и
отново имали за предмет продажбата на дрехи.
3. В дневника за покупки към справка - декларация по ЗДДС от
14.06.2013г. на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“, подадена в ТД НАП вх. №
03001972947/14.06.2013г., за данъчен период м. 05.2013г., подс.К. включила
фактури, издадени от ЕТ “Форест-Ан.Г.” с №300055/31.05.2013г. /с включен
ДДС в размер на 1618,60лв./и № 300056/31.05.201 Зг. /с включен ДДС в
размер на 1506,00 лв./. По тях подсъдимата декларирала, че има право на
пълен данъчен кредит в размер общо на 3124, 60 лв.
Всички продажби на едноличния търговец и в този период били към
„Топ Чойс“ ООД и касаели продажбата на дрехи.
4. В дневника за покупки за данъчен период м. 06.2013г. на ЕТ „Радина
75 Ж.П.“, приложен към справка декларация по ЗДДС от 15.07.2013г.,
подадена в ТД НАП с вх. № 03001990075, подс. К. включила фактури,
издадени от ЕТ “Форест- Ан.Г.” с №300095/30.06.2013г. /с включен ДДС в
размер на 2300,00лв./ и № 300096/30.06.2013г. /с включен ДДС в размер на
700,00 лв./. Общият размер на ДК, за който подсъдимата претендирала по тези
фактури възлизал на 3 000 лв.
Продажбите на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ и в този период били към „Топ
Чойс“ ООД и касаели продажбата на дрехи.
5. В дневника за покупки за данъчен период м. 07.2013г. на ЕТ
„Радина 75 Ж.П.“, приложен към справка декларация по ЗДДС от
14.08.2013г., подадена в ТД НАП с вх. № 03002006548, подс. К. включила
фактура с №11/30.07.2013г., с издател “Терем плюс” ЕООД Размерът на ДК,
за който подсъдимата претендирала по тази фактура бил 11400,00 лв. В
дневника за продажби отново имало реални такива към „Топ Чойс“ ООД.
6. В дневника за покупки за данъчен период м.08.2013г. на ЕТ „Радина
75 Ж.П.“, приложен към справка декларация по ЗДДС от 16.09.2013г.,
подадена в ТД НАП с вх. № 03002024029, подс. К. включила фактури с
№3000172/31.08.2013г. /с включен ДДС в размер на 11000,00лв./, №
5
11/29.04.2013г. /с включен ДДС в размер на 11280,00 лв./ и №
3000173/31.08.2013г. /с включен ДДС в размер на 300,00лв./ с издател ЕТ
“Форест- Ан.Г.”. Размерът на данъчния кредит, който подсъдимата
претендирала по тези фактури общо възлизал на 22 580.00лв. В дневника за
продажби отново били включени реалните доставки на дрехи към „Топ Чойс“
ООД.
7. В дневника за покупки за данъчен период м.10.2013г. на ЕТ „Радина
75 Ж.П.“, приложен към справка декларация по ЗДДС от 14.11.201Зг.,
подадена в ТД НАП с вх. № 03002058216, подс. К. включила фактура с №
300053/31.05.2013г. с издател ЕТ Форест- Ан.Г.”. Размерът на ДК, който
подсъдимата претендирала по тази фактура бил 25 724,00лв. В дневника за
продажби отново били включени реалните доставки на дрехи към „Топ Чойс“
ООД
8. В дневника за покупки за данъчен период м.11.2013г. на ЕТ „Радина
75 Ж.П.“, приложен към справка декларация по ЗДДС от 14.12.2013г.,
подадена в ТД НАП с вх. № 03002075295, подс. К. включила фактура с №
15000015/30.04.201Зг. с издател ЕТ “Форест- Ан.Г.”. Размерът на ДК, за който
подсъдимата претендирала по тази фактура бил 23 287,75лв. В дневника за
продажби отново били включени реалните доставки на дрехи към „Топ Чойс“
ООД.
9. В дневника за покупки за данъчен период м.12.2013г. на ЕТ „Радина
75 Ж.П.“, приложен към справка декларация по ЗДДС от 14.01.2014г.,
подадена в ТД НАП с вх. № 03002092776, подс. К. включила фактури с №№
1500015/30.04.2013г. /с включен ДДС в размер на 17180,00лв./, №
15000016/30.12.2013г. /с включен ДДС в размер на 3600,00 лв./ и №
1500018/30.04.2013г. /с включен ДДС в размер на 1000,00лв./ с издател ЕТ
“Форест- Ан.Г.”. Размерът на ДК, за който подсъдимата претендирала по тях
общо възлизал на 21 780,00лв. В дневника за продажби отново били
включени реалните доставки на дрехи към „Топ Чойс“ ООД.
През 2014 год. по отношение на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ започнала
данъчна проверка, в хода на която от свид. Ж.П. били изискани за
представяне документи във връзка с извършената и декларирана от търговеца
дейност. Така свид. Ж. разбрала, че подсъдимата е използвала собствената й
фирма /едноличен търговец/, за да осъществява продажби и да развива своя
дейност, като обаче не внасяла дължимите за това данъци. Свид. Ж.
установила, че от името на ЕТ от подс.К. са декларирани покупки и
продажби, вместо подс.К. да подава нулеви справки - декларации, за което
подала жалба до прокуратурата. Установила също така, че на 20.10.2010г. при
нотариус В.П. бил заверен договор за покупко- продажба на ЕТ “Радина 75
Ж.П.“ с купувач свид. В.Т.. В деня на заверяване на договора за продажба на
предприятието Т. заверил при същия нотариус и две пълномощни - към подс.
Н. К. и към нейната служителка свид. Р.С. . Договорът не бил вписан в
6
Търговския регистър.
На свид. Т. било прехвърлено и друго дружество, собственост на подс.
К. - „Сити Груп“ ЕООД.
По делото са разпитани лицата представляващи дружествата, които
според дневниците за покупки на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ би следвало да са
продали стоки на ЕТ.
ЕТ "Форест А. Г.” била регистрирана през 1998г. Собственик и
управител бил св.А.А.Г.. С договор за покупко - продажба от 25.10.2010г.
предприятието било прехвърлено на А.И.А.. Вписването в Търговския
регистър е извършено на 01.02.2011г. Фирмата била променена на ЕТ „Форест
А.А.“. В деня на заверяване на договора за продажба на предприятието А.
заверил при нотариус В. П. и две пълномощни - за подс. Н. К. и за нейна
служителка Р.С.. С Уведомление за упълномощаване, оттегляне на
упълномощаване и промяна на електронен адрес с вх.
№0300И0117843/06.02.2012г. от името на ЕТ ’’Форест А. Г.” с представляващ
А.А. е упълномощена ЕТ “Анастас-Н. К.“ и с Уведомление за
упълномощаване, оттегляне на упълномощаване и промяна на електронен
адрес с вх.№0300И0166819/15.11.2012г. от името на ЕТ ’’Форест А. Г." била
упълномощена подс. Н. К.. След тази дата СД по ЗДДС на дружеството били
подавани с електронен подпис на подс. Н. К..
В разследвания период ЕТ „Форест А. Г.“ не е извършвало дейност, в
дружеството имало назначени по трудов договор само две лица. Видно от
справка от ТД НАП Варна това са свидетелите Д.К. и К.К. - фактически
съжители и бащи на децата на подс. К.. Дружеството е дерегистрирано по
ЗДДС на 27.05.2013г., като въпреки това била подадена СД по ЗДДС за м. май
на 14.06.2013г., с ел.подпис на подс. К..
Първоначалният собственик - свид. А.А.Г., в свидетелските си
показания заявява, че е регистрирал ЕТ „Форест- А. Г.“ през 1998 или 1999г.,
като първоначално същата продавала дрехи, а по-късно се преориентирала
към продажба на санитарен фаянс. Търговецът имал наети складови
помещения и бил регистриран по ЗДДС. През 2010г. свид. А. Г. решил да
продаде дружеството си. Чрез негов приятел се запознал с лице с малко име
„Дидо“, който намерил купувач за фирмата. „Дидо“ завел свид. Г. и купувача
в една счетоводна кантора, която се намирала в гр.Варна в Цветния квартал.
Собственичката на кантората се представила като Н. Там били изготвени
документите по прехвърлянето. После заедно с „Дидо“ и купувача посетили
нотариус и подписали договора за продажбата. Неговия счетоводител имал
контакт с Н. и й предал счетоводните документи и печата на фирмата. Г.
заявява, че видял печата при Н. при съставяне на договора и тя споделила, че
ще води счетоводството след прехвърлянето на ЕТ.
7
Следващият собственик на дружеството - свид. А.И.А., заявява, че е
купил ЕТ „Форест- А. Г.“ преди няколко години. Тогава чрез негови познати
се запознал с лице с малко име „Дидо“, който го попил дали иска да му
прехвърлят една фирма и да му платят за това. Казал му, че фирмата няма
задължения, и че временно ще му я прехвърлят и после Дидо щял да си я
вземе обратно. А. се съгласил. Заедно ходили при нотариус и след като
прехвърлили фирмата, му било заплатено. Не са му били давани документите
и печата на фирмата, не бил наясно какво е подписал при нотариуса. Не бил
работил с фирмата и не бил извършвал никаква търговска дейност.
При претърсване на офис, находящ се в гр. Варна, ул.Синчец № 25,
ползван от подс.Н. К., е намерен и иззет печат на фирма ЕТ „Форест А.А.“.
„Терем Плюс“ ЕАД -
На 26.04.2013 била вписана промяна в съвета на директорите на това
дружество и като представляващ била посочена С.М.. В разследвания период
като пълномощник на М. действал свид. А.Г. /или Х./, като той бил и
единственото назначено на работа лице.
Свид. Г. през 2012 бил назначен като член на съвета на директорите, и
по същото време седалището на фирмата било преместено в гр. Варна, на
адрес ул.“Синчец“ №25 /където се намирал офисът на подс.К./. Свид. Г. не си
спомня как точно се е свързал с тогавашна счетоводителка на дружеството —
подс. Н. /Нели/ К.. Изготвил пълномощно, с което я упълномощил да се
разпорежда с банковите сметки на дружеството, тъй като й имал доверие. На
подс. К. предоставил и фирмен електронен подпис, с който тя да изготвя и
подава в ТД НАП документите, свързани с дейността на дружеството. К. не
му показвала съответните документи/декларации, но твърдяла пред него, че
всичко е документално оформено и дружеството няма данъчни задължения. В
края на 2012г. и началото на 2013г. свид. Г. не бил в България, а
същевременно трябвало да заплати наложена му глоба, поради което и
помолил за това подс. К.. По-късно установил, че тя е изтеглила пари от
сметката на дружеството, но не е заплатила сумата за глобата. Тогава се
усъмнил в лоялността на счетоводителката си и след още една финансова
злоупотреба от страна на К., решил да премести счетоводството на
дружеството. Свързал се с настоящата си счетоводителка - Ф.Н.. Двамата
заедно посетили офиса на подс. К. и поискали тя да им предаде документите
на фирмата. Подс. К. отлагала. Значително по - късно им предала папка с
някакви документи, в които имало фактури за покупки, но нямало фактури за
продажби. След запознаване с подадените от К. справки-декларации, били
подадени коригиращи такива в ТД НАП - Варна за м.06 и 07.2013г. Това се
наложило поради некоректни записвания от страна на К. в дневниците за
продажби към тези справки-декларации. Свид. Г. посочва, че не му е позната
8
фирма ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ и не е имал никакви търговски отношения с този
търговец.
„Топ Чойс“ ООД било с управител свид. В.А., и извършвало търговия
на дребно на конфекция, аксесоари и др. През периода м.01.2013 - м.02.2014
г. негов контрагент бил ЕТ “Радина 75 Ж.П.“, като по този повод свид.В.А.
контактувал единствено с подс. К., която познавал отдавна. Предмет на
сделките били покупки на детски дрехи с марка „FH Junior“, произвеждани от
подс. К.. При всяка доставка на дрехи К. му предавала и фактура с касов бон.
На свид. А. му направило впечатление, че тя била с издател ЕТ “Радина75
Ж.П.“ и на въпроса му защо е така, подсъдимата му показала пълномощно, с
което била упълномощена от този търговец. След проверка от страна на
свидетеля се оказало, че ЕТ “Радина75 Ж.П.“ е действаща и е регистрирана по
ЗДДС. Така дружество „Топ Чойс“ ЕООД продължило покупките си от подс.
К.. За всички тях му били издадени фактури от ЕТ „Радина 75 Ж.П.“.
Заплащането ставало в брой, за което му били издавани касови бонове.
Впоследствие данъчните органи извършили ревизия на „Топ Чойс“ ООД
по ЗДДС. С изготвения ревизионен акт не бил признат ползвания от
дружеството пълен данъчен кредит по сделките с ЕТ “Радина75 Ж.П.“. Актът
бил обжалван пред Административен съд - Варна. По делото били
представени Договор за дизайнерска изработка на детска колекция „FH
Junior“ от 01.02.201Зг. със страни „ЕТ Радина 75 -Ж.П.“ и Н. А. К. и фактури с
издател ФЛ Н. К. и получател „ЕТ Радина 75 -Ж.П.“. С влязло в сила решение
Административен съд Варна признал реалността на доставките на дрехи,
извършени от ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ към „Топ Чойс“ ООД.
Назначени са и изслушани и криминалистически експертизи. Предмет
на изследване по първата от тях са били копия на фактури с издател ЕТ
’’Радина 75 Ж.П." от инкриминирания период и Уведомление за
упълномощаване, оттегляне на упълномощаване и промяна на електронен
адрес с вх.№0300И0120046/15.02.2012г от името на ЕТ "Радина 75 Ж.П." и
упълномощено лице подс. К.. От заключението става ясно, че в две от
фактурите подписът за „Съставител“ е изпълнен от подс. К.. В рамките на
първото съдебно производство е била назначена допълнителна СТЕ
/приобщена и при второто разглеждане на делото/, от която е видно, че
подписът на Уведомление за упълномощаване, оттегляне на упълномощаване
и промяна на електронен адрес с вх.№0300И0120046/15.02.2012г от името на
ЕТ "Радина 75 Ж.П." и с упълномощено лице подс. К. е копие на подпис,
изпълнен от Ж.Е.М. – служител в счетоводната кантора на подсъдимата.
Втората експертиза е имала за задача да установи лицето, положило подпис
за „Възложител“ и „Изпълнител“ в Договор за дизайнерска изработка на
детска колекция „FH Junior“ от 01.02.2013г. със страни „ЕТ Радина 75 -Ж.П.“
и Н. А. К.. Вещото лице е дало заключение, че подписът за изпълнител както
и ръкописният текст под него са положени и изпълнени от Н. К.. Не може да
9
се отговори на въпроса от кое лице е изпълнен подписът за „Възложител“. С
оглед този извод на експерта следва да се уточни, че св. Ж.П. Ж. категорично
отрича да се е подписвала в този договор.
В хода на досъдебното производство е била назначена разбира се и
ССчЕ, чието заключение сочи, че неправомерно приспаднатият от ЕТ
“Радина75 Ж.П.“ и неследващ се данъчен кредит по несъстояли се сделки с
„Терем Плюс“ ЕАД и ЕТ “Форест – А. Г.“ е в размер на 117 396, 35 лв.
По делото са извършени разпознавания, на които свид. В.Т. разпознал
свид.Д.К. като лицето „Дидо“, което го е свързало с жена си, за да прехвърлят
дружествата на негово име, а подс. К. – като лицето „Нели“, която е оформила
документите за продажбата. Св. В.Т. е купувачът по договора за покупко-
продажба на ЕТ “Радина 75 Ж.П.“, заверен на 20.10.2010г. в кантората на
нотариус В.П., който договор не бил вписан в Търговския регистър. На свид.
Т. било прехвърлено и друго дружество, собственост на подс. К. - „Сити
Груп“ ЕООД.
Видно от изложеното, въззивната инстанция възприема за установена
фактическа обстановка напълно идентична с тази, залегнала в основата на
първоинстанционния акт. И това е така, тъй като настоящият съдебен състав
счита, че сочените факти са били правилно и логично приети за установени
от окръжния съд въз основа и след анализ на събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, които като цяло могат да
бъдат обособени в две групи – според начина им на събиране. Към първата
група следва да се отнесат тези, приобщени по съответния процесуален ред
към доказателствата по делото на основание чл.373, ал.1 и чл.283 от НПК –
това са протоколите за оглед, протоколите за разпит на досъдебното
производство на свидетелите А.И.А., А.А.Г., А. Г., В.Н. А., В.Д. Т., К.Ц.Д. ,
Д.Ж.Л., Д.С.М., С.И.И., В.И.А..
Към втората група следва да се отнесат доказателствата,
непосредствено събрани от първоинстанционния съд чрез разпит на
подсъдимата Н. К., и на свидетелите Р.А., К.М., К.К., Д.К., Л.З., Г.Р., Б.Х.,
Н.В., Ж.П. Ж., М.Д., Т.А..
Въззивният прочит на всички тези доказателствени източници /и в двете
групи-събрани по надлежния процесуален ред/ позволява да бъдат напълно
споделени изводите на съда по отношение на установеността на всички
значими за предмета на доказване обстоятелства - авторството на деянието,
времето и мястото на извършването му и предмета на престъпление.
Първостепенният съд е направил детайлен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, като се е спрял на всеки един от тях и е изложил
10
разумни съображения по отношение на това кои от тях следва да бъдат
ползвани с доверие, кои не и поради какви причини. Решаващата съдебна
инстанция е спряла вниманието си на гласните доказателствени средства, от
които е откроила показанията на свидетелите Ж. Ж., Ж.М. и Р.А. (последните
две служителки в счетоводната кантора на подс.К.), като с основание е
приела, че чрез тях се установяват безпротиворечиво основните факти по
делото – обстоятелството че през инкриминирания период от време търговска
дейност като ЕТ „Радина 75 – Ж.П.“ е развивала единствено подс.К., както и
че това е ставало без знанието и съгласието на свид.Ж.. Показанията на тези
свидетели са достоверен източник на информационни факти по отношение на
реалните отношения между подсъдимата и свид.Ж.П..
Съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетелите, чиито
показания са били приобщени със съгласието на страните по реда на чл.371,
т.1 от НПК, изброени и по-горе. Именно чрез показанията на св.Г., А. Г. и
А.А. се установява обстоятелството, че за да намали задължението на ЕТ
„Радина 75 Ж.П.“, генерирано от дейността на подсъдимата, отново тя е
„ползвала“ други търговци, за които е имала достъп до счетоводството им,
разполагала е с представителна власт и печат – ЕТ „Форест“ и „Терем плюс“
ЕАД. За целта жалбоподателката е имитирала покупки за ЕТ „Радина 75
Ж.П.“ от тези търговци. Нереалността на инкриминираните покупки
категорично е установена както от свидетелските показания на посочените
свидетели Г., А. Г. и А.А., така и от обстоятелството, че „Терем плюс“ ЕАД е
подало коригиращи СД за м.06 и 07.2013г., тъй като дружеството не е
извършвало продажби на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че първата
инстанция е игнорирала обясненията на подс.К.. Напротив, окръжният съд е
подложил на внимателен анализ заявеното от нея и частично е кредитирал
нейните обяснения. Логично и мотивирано е отхвърлено като недостоверно
твърдението й, че дължимият ДДС тя е давала на св.Ж. Ж., която от своя
страна й предавала фактури с прикрепен касов бон. Обясненията на
подсъдимата, че касовите бонове и фактурите на „Топ Чойс“ ООД, „Терем
плюс“ ЕАД и ЕТ „Форест“ са й били предоставяни от св.Ж. Ж., се оборват от
показанията на самата Ж., А., Г., А. Г. и А.А. както и от изготвената съдебно –
почеркова експертиза. Според заключението й подписите, положени за
съставител в копия на фактури с издател ЕТ „Радина- 75- Ж.П.“ и получател
„Топ Чойс“ ООД са копия на подписи, които са изпълнени от Н. А. К..
В допълнение на аргументацията на първата инстанция, следва да бъде
посочено, че деятелността на подсъдимата не се изчерпва с просто
бездействие – неплащане на дължим ДДС. Нещо повече - тя е предприела и
осъществила редица активни действия по имитация на търговска дейност и
счетоводното й записване с цел намаляване на реално дължимия ДДС.
Именно Н. К. е имитирала покупки от името на ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ на стоки
11
от „Терем плюс“ ЕАД и от ЕТ „Форест“. Подсъдимата К. е подала и
инкриминираните девет броя справки-декларации, в които е заявила
невярното обстоятелство за дължим данъчен кредит. По този начин подс.К. за
целия период е претендирала без основание данъчен кредит в размер на
114 396,35 лв. от реално дължимия и неплатен ДДС в размер на 117 396,35 лв.
С горното тя не само не е платила дължимия данък добавена стойност, но е
избегнала и неговото установяване. Затова и въззивната инстанция намира
нейните обяснения на израз на правото й на защита, но опровергани от
останалия доказателствен материал по делото – в това число и заключението
на графологическите експертизи, които установяват по категоричен начин, че
част от представените по делото писмени доказателства не са подписани от
св.Ж., макар да изхождат от нейно име, а от трети лица – вкл.подсъдимата К.
и св.Ж.М. – служител в счетоводната кантора през периода м.ноември 2011 до
м.март 2013 г. През този период свид.М. не е познавала, дори не е виждала
св.Ж., въпреки че счетоводно ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ е било обслужвано от
подс.Н. К.. Горното се установява от протокола за разпит на св.Ж.М.,
депозиран в хода на досъдебното производство и прочетен на основание
чл.281 ал.5, вр.ал.1 от НПК. Видно от показанията на св.Р.А., депозирани в
рамките на съдебното следствие, тя е работила в счетоводната кантора на
подсъдимата през периода 2008 до средата на 2011 г. Тя познава свид.Ж. Ж.,
която е била клиент на подсъдимата и често е посещавала офиса. Това е
продължило до момента, когато св.Ж. е създала ЕООД, когато е прехвърлила
счетоводното обслужване на новото дружество при друг счетоводител.
Самата А. в нито един момент не е разбрала, че подсъдимата К. е започнала да
се занимава и с производство на дрехи, нито пък е ставала свидетел на
разговори между К. и св.Ж. за продажба на дрехи.
Въззивната инстанция не споделя становището на защитата за
превратно тълкуване на показанията на св.Т.А. и св.Р. от страна на
първоинстационния съд. ВОС е подложил твърденията им на внимателен
анализ и ги е отхвърлил обосновано като недостоверни. Заявеното от тези две
свидетелки – клиенти на подс.К., че през 2013 год. са виждали размяна на
фактури и пари между Н. К. и Ж.П., се опровергава от заявеното от
служителките в счетоводната кантора, които ежедневно са я посещавали, за
да осъществяват трудовите си задължения и които не са възприели подобни
действия. На следващо място св.Р. пред първата инстанция е твърдяла, че е
виждала единствено подсъдимата да дава пари на свидетелката Ж., но не и
размяна на фактури или бонове. При констатирано противоречие с
твърденията й пред предходен съдебен състав, тя променила позицията си,
заявявайки, че е виждала „хвърчащи“ бонове. По безспорен начин по делото е
установено, че тези „хвърчащи“ бонове не са издадени от касов апарат на ЕТ
„Радина 75 Ж.П.“, нито на „Радина 75“ ЕООД. На следващо място правилно
ВОС е отказал да кредитира с доверие и показанията на св.Т.А., тъй като
свидетелката е пресъздавала не собствените си възприятия, а
предположенията си относно отношенията между подсъдимата и св.Ж.,
12
изкристализирали във въпроса й – „Иначе защо Нели ще й дава пари?“
Заявеното от св.А., че срещите между подсъдимата и св.Ж. са се
осъществявали през инкриминирания период, са били категорично
отхвърлени и при проведената очна ставка между нея и св.Ж..
Първоинстанционният съд логично е достигнал до извод, че интензивните
взаимоотношения между подсъдимата и св.Ж. са били преди инкриминирания
период от време, когато ЕТ „Радина 75 Ж.П.“ е осъществявал търговска
дейност и е бил счетоводно обслужван от Н. К. , т.е. между 2000 и 2009
година. Тогава именно са осъществени и сделките, които сочи подсъдимата
като мотив за влошаване на техните отношения по-късно – продажбата на
апартамента в гр.Девин и „продажбата“ на баровото оборудване. В таза
насока са и показанията на св.Д.К. и К.К. – съжителствали с подсъдимата през
различни периоди и бащи на двете й деца.
В обобщение - изводът на първата инстанция по въпросите на чл. 301,
ал.1, т.т.1, 2 и 3 НПК са основани на установените при спазване изискванията
на процесуалния закон фактически положения, като в съответствие с тях
законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата по
предявеното й обвинение – не е налице нито необоснованост, нито нарушение
на материалния закон. Затова и въззивната инстанция се солидаризира
напълно както с фактическите, така и с правните изводи на ОС Варна относно
материалноправната квалификация на деянията, осъществени от Н. К. в
условията на продължавано престъпление. Без съмнение с действията си тя е
осъществила състава на престъплението по чл.255, ал.3, вр.ал.1. т.2 и т.7 от
НК, тъй като в периода 15.04.2013 год. до 14.01.2014 год. в гр. Варна, в
условията на продължавано престъпление, като осъществяваща фактически
дейността на управител на ЕТ "Радина 75 Ж.П.", за девет данъчни периода,
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери, като потвърдила неистина в подадени пред НАП - ТД гр.
Варна справки-декларации по чл. 125 от ЗДДС и приспаднала неследващ се
данъчен кредит по общо девет броя справки декларации /посочени по-
напред/, като общият размер на укритите данъчни задължения и
приспаднатият неследващ се данъчен кредит е 117 396.35 лв. /сто и
седемнадесет хиляди триста деветдесет и шест лева и тридесет и пет
стотинки/ .
Правните си изводи първата инстанция е сторила и при съблюдаване на
задължителните указания, дадени с т.3 от ТР № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2015 г., ОСНК - тъй като през инкриминирания период подс.К. е
била единственото физическо лице, което фактически е извършвало
стопанска дейност чрез ЕТ „Радина 75 Ж.П.“. Именно Н. К. във фактически
план обективно е изпълнявала присъщите функции на данъчно задължено
лице и реализирайки съзнателно някоя от формите на изпълнително деяние по
чл. 255 от НК е допринесла за настъпване на съставомерния резултат -
избягване на установяването и плащането на данъчни задължения.
13
Доказването на всички тези обстоятелства и извеждане на прекия умисъл на
дееца е в тежест на обвинителната власт съобразно стандартите за
справедливост на наказателен процес. В конкретният случай обвинението, че
подсъдимата, макар да не е била законен представител на ЕТ „Радина 75
Ж.П.”, явяващо се данъчно задължено лице, то същата обективно е
осъществявал търговската му дейност и е извършвала функции по данъчното
й отразяване и отчитане, е напълно доказано. Тя е имала пълната представа за
сключваните сделки, тяхното изпълнение, за инкасирани приходи и
направени разходи, както и е подавала месечни справки-декларации по ЗДДС
по повод осъществявана както реална, така и фиктивна търговия. Затова и
именно тя следва да понесе отговорността (както наказателна, така и
гражданска) за умишлено избягване установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери, каквото обвинение й е било
повдигнато. В този смисъл и Решение № 22/14.07.2014 г. на ВКС, II но , както
и задължителните указания, дадени с т.3 от ТР № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2015 г., ОСНК.
Прекият умисъл за извършване на деянието се извежда от действията
на подсъдимата, които са насочени и към конкретната цел – получаването на
неследващи се парични средства, чрез избягване установяването и плащането
на данъчни задължения в особено големи размери /сумата от 117 396.35 лв.,
която надхвърля многократно критерия на чл.93, т.14 от НК/. Както и от
факта, че подсъдимата е със икономическо образование, счетоводител по
професия /очевидно дизайнер по призвание/, поради което е изключително
добре запозната със счетоводните стандарти, и правилна, на които е
подчинена счетоводната дейност на едно дружество. Налице е и
продължавано престъпление - когато данъчно задълженото лице
неколкократно нарушава по някой от посочените в чл.255 от НК начини
законоустановените си задължения към фиска, то осъществява през известни
периоди от време един и същи престъпен състав при постигане на един и
същи престъпен резултат – избягване установяването и плащането на данъци.
Налице е единство на увреденото правно благо, при еднородност на вината и
начина на извършване на деянието. Следващите действия се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предходните, с което се
осъществява изискванията за закона за продължавано престъпление по см. на
чл.26 от НК.
Не е налице и явна несправедливост на наложеното на подсъдимата
наказание. Нормата на чл.255, ал.3 от НК предвижда наказание лишаване от
свобода от три до осем години и конфискация на част или цялото имущество,
и при индивидуализацията на наказанието съдът е взел предвид всички
имащи значение за това факти. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства първата инстанция е приела чистото съдебно минало на Н. К.,
14
добрите й характеристични данни, родителските й задължения - майка на две
деца, трудовата й ангажираност. Съдът е отчел и изминалия продължителен
период от време от осъществяването на деянието до момента на ангажиране
на наказателната отговорност на подсъдимата – повече от шест години. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство правилно е бил преценен размерът
на избегнатите данъчни задължения, който надхвърля критерия по чл.94 т.14
от НК около 10 пъти.
Затова и определеното от първоинстанционния съд наказание от три
години лишаване от свобода при значителен превес на смекчаващите вината
обстоятелства не е завишено – то е на минимума и е съобразено с
обществената опасност на деянието и данните за личността на подсъдимата.
Нито една от коментираните по-горе характеристики на деянието и личността
на дееца обаче не може да се разглежда като изключителна или като
многобройни в количествен план. На следващо място не е налице и втората
кумулативно предвидена предпоставка за приложението на чл. 55, ал.1, т.1 от
НК - определеното в приложимата наказателноправна норма наказание
лишаване от свобода с минимален предел от три години да се явява
несъразмерно тежко. С оглед особеностите на конкретния случай и качествата
на дееца, въззивната инстанция намира, че би било обществено неоправдано
налагане на подсъдимата наказание лишаване от свобода за по-малък срок.
Съвкупната преценка на относимите към наказателната отговорност на
подсъдимата обстоятелства изисква за извършеното престъпление да се
определи наказание лишаване от свобода в съгласие с чл. 54 от НК в
минималния предвиден в чл. 255, ал.3 от НК – три години, така както е
постановил и окръжният съд.
Въззивната инстанция не намира основания да преразгледа и
приложението на института на условното осъждане, тъй като : - второ - не
разполага с подобна процесуална възможност предвид липсата на протест; - и
първо – тъй като материалноправните предпоставки за приложението на
т.нар. условно осъждане са налице, а и за поправянето на подсъдимата и
постигане целите на наказанието не е нужно неговото ефективно изтърпяване
– което пък е очевидно предвид характеристиките на личността на К..
Накрая следва да се отбележи, че в гражданската си част присъдата
също е правилна и законосъобразна - като съобразена с обвързващото
съдилищата становище на ВКС на РБ, залегнало в т.1 на Тълкувателно
решение № 4/12.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСНК. Т.е.
логично е била ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимата, тъй
като извършеното от нея съставлява и деликт, и води до имуществени вреди
за държавата.
При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 313 от НПК,
въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното
производство или в рамките на проведеното съдебно/, които да се явяват
15
съществени по смисъла на НПК и да налагат връщане на делото за ново
разглеждане на от друг състав на съда.
По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд
намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде
потвърдена изцяло, както в нейната наказателно-осъдителна, така и в нейната
гражданско-осъдителна част.
Поради което и на основание чл.338 от НПК Варненският апелативен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 29/04.06.2020 г., постановена по НОХД
№ 1216/2019 год. по описа на Окръжен съд – Варна.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от
уведомлението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16