М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА
по НОХД № 2012 / 2014 год. на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказ. състав
Русенската
районна прокуратура е обвинила подсъдимия Н.З.А. в това, че през периода 27.12.2013
г. – 10.01.2014 г., в гр.Русе, в условията на опасен
рецидив и продължавано престъпление – на два пъти, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у М.Д.А.,
че е колега и ще му върне сумата от 40 лв., до десет минути, с която да си
заплати паркинга, както и у К.В.Д., като му се представил за колега и поискал
да му уедри дребни банкноти в размер на 100 евро с едри банкноти в евро, с
което причинил имотна вреда в размер на 235,58 лв. – престъпление по чл.211 вр. с
чл. 209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В проведеното съдебно производство прокурорът
поддържа обвинението, така както е внесено в съда. Счита, че от събраните
доказателства по делото по несъмнен начин се доказва авторството на
престъплението и пледира на подсъдимия да бъде наложено ефективно наказание
лишаване от свобода.
Подсъдимият признава участието си в
престъплението и твърди, че за това бил подбуден от свид. М.Х.К.. По
същество пледира за справедлива присъда.
Защитникът му, пледира подс.А. да бъде оправдан поради
невменяемост.
Районният съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди изложените от страните
доводи, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Н.З.А. е роден на *** ***, български
гражданин, без образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН: **********.
На 27.12.2013г. помолил св. Т.Г.К. да го
закара в района на Безмитна зона в гр. Русе. Последния се съгласил и с управлявания
от него лек автомобил “Сеат” с рег. № ВТ 09-62 ВР се отправили
към Безмитна зона. На бул. “Тутракан” № 44 на ТИР паркинг в района на Напорни
тръби, подс.А. видял товарен автомобил “Скания” и казал на св. К. да спре зад него и да го изчака. Подс.А. решил да измами водача на товарния автомобил - св. М.Д.А.,
като му се представи за колега и му поиска пари, с които да плати паркинга за
товарния си автомобил. Той заговорил св.А. като се представил за негов колега и
обяснил, че са му нужни 40 лева, за паркинга на товарния му автомобил на
митницата, който струвал 80 лева, а той разполагал само с 40 лева. Уверил го,
че шефа му скоро ще се появи и до 10 минути ще му върне парите. Св.А. останал с
впечатление, че действително е така и дал на подсъдимия 40 лева. След това подс.А. се отдалечил, качил се в автомобила управляван от
св. К. и заедно напуснали мястото. По-късно подсъдимият платил на св.К. 20 лева
за извършената транспортна услуга.
На 10.01.2014г. подс. А. отново помолил К. да го
закара, но този път в района на КТМ в гр. Русе, при което последния се съгласил.
В близост до фирма “Фибран” намираща се на бул. “Тутракан”
100, подсъдимият му казал да спре автомобила и да го изчака. Там А. се насочил към
св. К.В.Д., който бил водач на товарен автомобил “Даф”
с рег. СА 12-92 ТТ. Представил му се като колега и обяснил, че е паркирал наблизо
извън двора на предприятието и също ще разтоварва. Помолил го да му уедри
дребни банкноти в размер на 100 евро с едри банкноти в евро, които щял да донесе
от паркирания извън предприятието камион. Д. решил да му услужи и извадил банкноти
в общ размер на 100 евро с различен номинал от 5, 10 и 20 евро, които
предоставил на подсъдимия. А. ги взел и се насочил към портала. От своя страна
св.Д. проследил действията на подсъдимия и забелязал, че отвън нямало паркиран
товарен автомобил. Това го усъмнило, че може да е измамен и тръгнал след подсъдимия.
Той видял как А. се качил в автомобила на К. и легнал на задната седалка. Св. Д.
застанал пред този автомобила и по този начин му попречил да напусне района. Подс.
А. като видял това, излязъл навън, подал банкнотите евро на Д. и му се извинил.
От своя страна св. Д. се опитал да го задържи, но подсъдимия успял да избяга. В
същото време И. М. - охранител във фирма “Фибран”,
подал сигнал до полицията и на място били изпратени полицейските служители св. М.Г. и П. Т. С протокол за доброволно предаване св. К.
предал на органите на полицията мобилен телефон “Нокия”
2610 със СИМ карта, бейзболна шапка и 1бр. запалка,
които били на подс.А. и останали в автомобила.
По повод на извършените от подсъдимия деяния
била извършена проверка от полицейските служители - св. М.Г. и св. И.И.. Пред тях
подс.А. признал авторството на деянията и описал
механизма на извършването им.
Тази
релевантна на наказателното производство фактическа обстановка съдът приема въз
основа на обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите М.Д.А., К.В.Д., Т.Г.К., М.П.Г., И.Й.И. и М.Х.К.; протокол за доброволно
предаване; разписка; декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние; справка за съдимост.
От показанията на свид. М.Д.А., К.В.Д., Т.Г.К. се установява
описаната в обвинителния акт обстановка. Свид.К. лично откарвал с автомобила си
подсъдимия до паркинга на Напорни тръби и до фирма “Фирбран”
в района на КТМ. На първото място подсъдимия разговарял със свид.М.А.. От показанията му
се установя, че подсъдимият го въвел в заблуждение, че е колега и не му
достигат 40 лв. за паркинг, поради което го помолил да му услужи с обещанието
да ги върне малко по-късно. Свид.А. дал тази сума на
подсъдимия, който напуснал района и не я е върнал. От показанията на свид.Д. е видно, че пред него подсъдимия се представил за
колега. Свидетелят сочи, че А. го помолил да му уедри дребни банкноти в размер
на 100 евро с едри банкноти в евро, които щял да донесе от паркирания извън
предприятието камион. Свид.Д. се доверил и дал на
подсъдимия банкноти с различен номинал от 5, 10 и 20 евро, на обща стойност 100
евро. Видно от показанията му, лично възприел как подсъдимия се качва в лек
автомобил и ляга на задната седалка, а не отива до товарен такъв. Същият застанал
пред автомобила и не му позволил да напусне района. Свидетелят заявява, че
подсъдимият е върнал парите, които е взел от него.
Пред свид.И.И.,
подсъдимият признал авторството на първото деяние и описал механизма на
извършването му.
От свидетелските показания на М.Г. се установява, че лично е извършил проверката по втория
случай. Пред него подсъдимият признал авторството и дал обяснения за механизма
на деянието.
Показанията на тези свидетели не си
противоречат, взаимно се допълват, подкрепят се от останалия доказателствен
материал по делото и се кредитират изцяло от съда.
Видно от протокол за доброволно предаване, свид.К. предал на органите на МВР мобилен телефон “Нокия” 2610 със СИМ карта, бейзболна
шапка и 1бр. запалка, които били на подс.А. и останали в автомобила му. По – късно с разписка свид.М.Г. ги предал на органите на досъдебното
производство.
Подсъдимият признава извършените от него
деяния, но твърди, че е бил подбуден да ги осъществи от М.Х.К.,
в която бил влюбен.
В частта им досежно К. обясненията
му не следва да се кредитират, тъй като не се подкрепят от събраните по делото
доказателства, в това число и от показанията на самата свидетелка. Видно от
тях, действително подсъдимият е изпитвал чувства към нея, но тя не е имала
подобни към него, поради което е била подложена на системни опити за контакти,
които тя се е опитвала да избягва. Съдът намира обясненията му в тази им част за
защитна теза, с оглед смекчаване на наказателната отговорност, както и за опит
да злепостави свид.К., при така стеклия се развой на
отношенията им.
От
справката за съдимост на подсъдимия е видно, че същият има множество предишни
осъждания.
Според
декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние подсъдимия А.
е несемеен, безработен и не притежава недвижими имоти и моторни превозни
средства.
Анализа на всички доказателства разгледани
отделно и в тяхната съвкупност, налага следните правни изводи:
Подсъдимият е пълнолетен и вменяем,
следователно е наказателноотговорно лице. Съгласно чл. 31, ал. 1 от НК, той
може да бъде субект на престъплението,
за което е обвинен.
С деянието си от обективна страна през периода 27.12.2013 г. –
10.01.2014 г., в гр.Русе, в условията на опасен рецидив и продължавано
престъпление – на два пъти, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
и поддържал заблуждение у М.Д.А., че е колега и ще му
върне сумата от 40 лв., до десет минути, с която да си заплати паркинга, както
и у К.В.Д., като му се представил за колега и поискал да му уедри дребни
банкноти в размер на 100 евро с едри банкноти в евро, с което причинил имотна
вреда в размер на 235,58 лв.
От субективна страна е действал при пряк
умисъл — съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и искал настъпването им. Знаел, че е
деянието е противоправно и наказуемо и с него ще нанесе на М.Д.А. и К.В.Д. имотна вреда в размер на 235,58 лева и въпреки това го е извършил.
Посегателството е извършено в условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като подс. А.
изпълнил двете деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление, през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предхождащото. Въпреки че второто деяние е останало във фазата
на опита, общата му деятелност следва да се обсъжда като продължавано престъпление.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.5 от НК, когато някои от деянията са довършени, а други
представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху
характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за
опит. В случая, подсъдимият е имал цялостно поведение насочено към сдобиване
със средства по измамлив начин, чрез въвеждане в заблуждение на водачи на
товарни автомобили, представяйки се за колега. За да може бързо да се отдалечи
от местата на измамите, използвал и автотранспортните услуги на свид.К.. Последното му деяние останало недовършено по
независими от волята му причини, единствено защото свид.Д.
се усъмнил и предприел действия за предотвратяването му. В този смисъл липсва
основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.26, ал.5 от НК, поради
което на подсъдимия не следва да се налага наказание при опит.
С първото деяние са причинени вреди в размер
на 40 лева, а с второто в размер на 195,58 лв., тъй като левовата равностойност
на 100 евро е 195,58лв. съобразно фиксирания курс на БНБ. Така с престъплението
били причинени вреди в размер на 235,58 лв.
Престъплението подсъдимият извършил в
условията на опасен рецидив, по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК. Същият бил
осъждан повече от два пъти за умишлени престъпления от общ характер, като по
НОХД № 1427/2009г. на РС Русе, по НОХД № 738/2011г. на РС Русе, по НОХД № 1334/2011г.
на РС Русе, по НОХД № 1433/2011г. на РС Русе и по НОХД № 1595/2011г. на РС Русе, му били
определени наказания “Лишаване от свобода”, за деяния извършени като пълнолетен
и изпълнението им не било отлагано по реда на чл.66, ал.1 от НК и не е изтекъл предвидения в чл.30 от НК петгодишен срок от изтърпяването
им.
Съдът не споделя наведените от страна на
защитата доводи за невменяемост от страна на подсъдимия. По делото не са налице
никакви данни, които да доведат до съмнение относно неговата способност да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
което от своя страна до обоснове изготвянето на психиатрична експертиза. Тъкмо
обратното, налице са доказателства за напълно координирани, контролирани и
осъзнати действия от подсъдимия по време на извършване на престъплението.
Същият много добре е съзнавал противоправността на
извършеното от него, което се потвърждава и от обстоятелството, че при второто
деяние, след като е бил възпрепятстван да се отдалечи от местопрестъплението,
се е извинил и е върнал парите предмет на измамата.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че
подсъдимият Н.З.А., следва да бъде признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.211 вр. с чл. 209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие самопризнанията на подсъдимия,
с което способства за установяване на обективната истина; възстановяването на
по-голямата част от причинените вреди и сравнително ниската им стойност.
Отегчаващо отговорността обстоятелство се явяват множеството му предходни
осъждания, извън тези квалифициращи деянието като опасен рецидив, както и
липсата на трудови навици.
Съдът, не намери многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото
предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно
тежко, поради което намира, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 55
от НК. Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, нито
пък изключителни по своя характер. Поради тази причина на подсъдимия следва да
се наложи наказание лишаване от свобода в пределите на предвиденото за
престъплението наказание.
При така изложеното и на основание чл.211 вр. с чл. 209, ал.1 вр. с чл.26,
ал.1 от НК, чл.54 вр. с
чл.36 от НК на подсъдимия следва да се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Така определеното наказание би постигнало
целите да се предупреди и превъзпита подсъдимият Н.З.А.
към спазване на установения в държавата правен ред и в бъдеще да се съобразява
с него, както и че ще се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани.
Веществените доказателства по делото - мобилен
телефон “Нокия” 2610 със СИМ карта, бейзболна шапка и 1бр. запалка, след влизане на присъдата в
сила да се върнат на подсъдимия.
Мотивиран
от горните си съображения съдът постанови присъдата си по това дело.
Районен
съдия: