Решение по НАХД №1339/2025 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1128
Дата: 25 септември 2025 г.
Съдия: Катя Ганева Савова
Дело: 20253110201339
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1128
гр. Варна, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. С.
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20253110201339 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на К. К. К. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“ бл.227, вх.4, ет.8, ап.137 чрез процесуален представител срещу
НП № 086/18.02.2025 г. на Заместник-кмет на Община Варна, с което на
основание чл.178е от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50.00 /петдесет/ лв. за нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, иска се отмяна на НП,
като се твърди, че не е извършено вмененото административно нарушение.
Претендират се разноски на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител адв.Т.
С. П. от АК-Варна, който поддържа жалбата на изложените в нея основания и
моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – зам. кмета на Община Варна не се явява
представлява се в съдебно заседание от юрисконсулт С.Д., надлежно
упълномощена и приета от съда. Моли НП да бъде потвърдено изцяло и по
размер.Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
1
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С обжалваното наказателно постановление, издадено въз основа на
АУАН (акт за установяване на административно нарушение) №
00005254/04.02.2025 година, жалбоподателя е санкциониран на основание чл.
178е от ЗДвП - Закон за движението по пътищата ("Наказва се с глоба от 50 до
200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини,
детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в
населените места извън разрешените за това места. ") за нарушение на чл. 15,
ал. 7 от ЗДвП ("Забранено е паркирането на МПС в паркове, градини и детски
площадки в населените места извън обозначените за това места "), изразяващо
се в това, че на 21.01.2025 г. около 23, 55 часа в гр. Варна, ж.к.“Владислав
Варненчик“ до бл.212, извън обозначените за това места е паркирал лек
автомобил "Тойота" с рег. № В 55 66 ВК в градина.
Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,
актосъставителят св.К. М. Т. както и съставителя на фишът, който бил
анулиран, св. Н. П. Л. потвърждават констатациите в акта за установяване на
административно нарушение. Посочват, че е отразил фактическата
обстановка, така както е установена.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за
обективни, конкретни, безпристрастни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на
свидетелите Т. и Л. и от приложените по делото писмени доказателства
прочетени и приети от съда по реда на чл. 283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което
е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
2
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – зам. кмета на Община Варна,
като АУАН също е съставен от компетентно лице.
Акта е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел при
установяване на нарушението и съставянето на акта.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП забранява преминаването и
паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски
площадки в населените места извън обозначените за това места.
В случая актът за установяване на административно нарушение е
съставен на жалбоподателя за това, че е паркирал автомобила в градина в гр.
Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“ до бл.212. Доколкото Законът за движение
по пътищата не съдържа легална дефиниция на понятията, ползвани от чл. 15,
ал. 7 и чл. 178е – паркове и градини, установената съдебна практика приема,
че преценката за извършено нарушение по чл. 178е от ЗДвП следва да бъде на
правена с оглед специалните норми на Закона за устройство на територията.
Съобразно нормата на чл. 61 от ЗУТ посочените обекти (паркове и градини)
съставляват озеленени площи за широко обществено ползване - основа на
зелената система на територията на общините и предвидени като
местоположение и площ с подробните устройствени планове. Съгласно чл.
103, ал. 2 от ЗУТ, Общите устройствени планове определят преобладаващото
предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на
териториите, обхванати от плана, а по силата на чл. 107, ал. 1 от ЗУТ с Общия
устройствен план на град с неговото землище или на селищно образувание с
национално значение се определят "територии за паркове и градини". За
осъществяването на нарушение по чл. 15, ал. 7 от ЗДвП следва да е налице
озеленена площ, която е предвидена с плана като парк или градина, като
същата следва да е реализирана реално, тъй като ако планът в тази му част не
е осъществен на практика, няма да е налице парк или градина.
По делото АНО не е представил доказателства / копия на част от ОУП
на Община Варна и графични скици/ от които да е видно че процесната
територия попада в територия на комплексно застрояване, като участъка в
ж.к.“Владислав Варненчик“ до бл.212, е градинка. Дори при наличие на
такива, това обаче не води автоматично до извод, че мястото, на което е бил
3
паркиран автомобила представлява градина. Дори да се приеме, че посочената
в АУАН и НП е градина, това според състава на съда не е достатъчно, за да се
приеме, че административното нарушение е извършено виновно. Това е така,
защото, за да е налице извършено нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, следва
освен озеленени площи да са предвидени с плана като парк или градина, а и
същите да са реализирани като такива, за да се приеме, че при паркиране в
тези площи е осъществено деянието, обявено за наказуемо с разпоредбата на
чл. 178е от ЗДвП.Обстоятелството че тази площ не е била реализирана ката
градина се потвърждава от показанията на св.И.П.И., живущ в същия
жилищен квартал.
От друга страна, от приложените по преписката писмени
доказателства- извадка от публичен регистър на гр. Варна, ж.к.“Владислав
Варненчик“ до бл.212, се установява, че процесното пространство няма
характеристика на тревна площ, не е парк или градина.
Предвид изложеното състава на съда намира, че посоченото
пространство няма характеристики нито на градина, нито на тревна площ,
поради което вмененото във вина на въззивника нарушение по чл. 15, ал. 7 от
ЗДвП не е извършено виновно.
Поради това съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
на 04.12.2019 г. процесуалния представител на жалбоподателя К. К. К., адв. Т.
П. от АК Варна е направил искане преди края на съдебното заседание за
присъждане на разноските по делото, като е заявил, че предвид представеното
по делото пълномощно защитата по делото се осъществява по реда на чл.38,
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. В конкретния случай производството по
делото продължи в две съдебни заседания, не е с фактическа или правна
сложност. По тези съображения в полза на адв. Т. П. от АК-Варна, следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер
от 400 лв., определен съгласно Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо съдът намира, че следва да осъди
Община гр. Варна, да заплати на адв.Т. П. от АК-Варна сторените от него
разноски в размер на 400 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ НП № 086/18.02.2025 г. на Заместник-кмет на Община
Варна, с което на основание чл.178е от ЗДвП на К. К. К. ЕГН ********** с
адрес: гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл.227, вх.4, ет.8, ап.137 е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лв.
за нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Община гр. Варна да заплати в полза на адв.Т. С. П. - АК
Варна сумата от 400 лв., представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от
АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5