Р Е
Ш Е Н И Е
№____
гр.
Варна,_______2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХІ-ти
състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и
седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:ТИНКА
КОСЕВА
при
секретаря М.П., като разгледа докладваното от съдията адм.дело N3236
по описа на Административен съд
Варна за 2016г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, вр. чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на М.Т.Х. ***,
депозирана чрез адв.А. срещу Решение №РД-11-26/09.11.2016г. на Изпълнителния
директор на ИА“Автомобилна администрация“, с което по т.3 от подаденото
заявление е постановен отказ за предостадвяне на исканата информация.
В жалбата се твърди, че решението е
незаконосъобразно и неправилно е отказан достъп до исканата инфармация.Оспорват
се изводите на административния орган за наличието на предпоставките на чл.13,
ал.2, т.1 от ЗДОИ, съгласно който достапът до информация може да бъде
ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на
органите и няма самостоятелно значение.Жалбоподателят твърди, че исканата
информация има самостоятелно значение, тъй като касае изминилата 2015г., а
съответните актове базирани на нея са вече издадени и исканата информация
по-никакъв начин не е свързана с оперативна подготовка, която предполага бъдещи
действия.
На изложените основания се
претендира отмяна на атакуваното решение в частта, в което е постановен отказ
за предоставяне на информация.Претендира се
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът Изпълнителен директор на
ИА“Автомобилна администрация“, редовно призован не изпраща представител.Не
изразява становище по подадената жалба.
След преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и
от активно легитимирана страна, в частта относно изрично постановения отказ по
ЗДОИ.
От представените по делото доказателства се установява
следното:
Жалбоподателят М.Х. е подал заявление за достъп
до обществена информация с вх.№51-00-10-28/26.10.2016г. до Изпълнителния
директор на ИА“Автомобилна администрация“, както следва: т.1.Списъкът с
утвърдения план-график за проверка в предприятие на транспортните предприятия
за 2016г., съгласно чл.12, ал.2 ,т.1 от Наредба №Н-14 от 27.08.2009г. издадена
от МТИТС;т.2.Броят на назначените и извършени проверки в предприятия в района
на област Варна и т.3 Списъкът за 2016г. по чл.21, ал.2 от Наредба №Н-14 от
27.08.2009г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните
проверки на пътя и в предприятията и за класифициране на превозвачите и на
лицата, извършващи превози за собствена сметка, съдържащ превозвачите, със
седалище област Варна, ведно с рисковата им класификация, както и справката по
чл.20, ал.1 на същата наредба, изготвена от Директора на ОО“АА“ Варна за 2015г.
По повод на подаденото заявление е постановено
оспореното в настоящето производство Решение №РД-11-26/09.11.2016г. на
Изпълнителния директор на ИА“Автомобилна администрация“, с което е предоставен
частичен достъп до исканата информация, като по т.3 на подаденото заявление е
постановен отказ за предоставяне на информацията с мотиви, че същата е служебна
и достъпът може да бъде ограничен на осн.чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ, а именно,
когато информацията е свързана с оперативна подготовка на актовете на органите
и няма самостоятелно значение.
Така устатовеното от фактическа страна, мотивира следните
правни изводи:
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ е задължен субект, поради което при депозиране на
заявление, което отговаря на изискванията на чл.25, ал.1 от ЗДОИ, е длъжен да
се произнесе с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането /чл.28,
ал.2 вр. с чл.34 от ЗДОИ/, така и когато отказва да предостави информация/чл.38
от ЗДОИ/, което е сторено с процесното решение.
В случая със заявлението за достъп до
обществена информация е направено искане за предоставяне на информация:“т.3
Списъкът за 2016г. по чл.21, ал.2 от Наредба №Н-14 от 27.08.2009г. за начина на
провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в
предприятията и за класифициране на превозвачите и на лицата, извършващи
превози за собствена сметка, съдържащ превозвачите, със седалище област Варна,
ведно с рисковата им класификация, както и справката по чл.20, ал.1 на същата
наредба, изготвена от Директора на ОО“АА“ Варна за 2015г“.Като форма за
предоставяне в заявлението е посочена:на технически носител на съответната
електронна поща.
Решението е издадено от компетентен орган и в
предвидената от закона форма.
Обществените отношения, свързани с достъпа до
обществена информация са уредени от ЗДОИ.Законът не посочва конкретен държавен
орган, натоварен с функции по предоставяне на достъп до обществена информация.В
чл.28, ал.2 ЗДОИ е предвидено, че органите или изрично, определени от тях лица
вземат решение за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата
обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.
В процесният случай Изпълнителният директор на
ИА“Автомобилна администрация“ е органът на държавна власт, който е сезиран с
искането, следователно той е коммпетентният орган, който следва да се произнесе
по подаденото заявление за достъп до обществена информация.
Решението е писмено, в съответствие с
разпоредбите на чл.59, ал.2 вр. с ал.3 АПК и специалната разпоредба на чл.28,
ал.2 ЗДОИ, съответно са спазени изискванията за форма.
Съдът обаче намира ,че решението е постановено
при липса на мотиви и неправилно е
приложен материалния закон.
Мотивите на органа за постановения отказ са
следните:по своя характер исканата информация е служебна, достъпът до която
може да бъде ограничен на осн.чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ, когато тя:1.е свързана
с оперативна подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение.
Следователно, съдът приема, че се касае до
служебна обществена информация.По този въпрос не е имало спор пред
административния орган, който е разгледал искането по същество.
В
обжалваното решение в частта на постановения отказ по т.3 е визирана
разпоредбата на чл.13,ал.2,т.1 от ЗДОИ, която предпоставя ограничение за
предоставяне на инфармация от този тип-когато е свързана с оперативна подготовка
на актовете на органите и няма самостоятелно значение.
Конкретни
съображения обаче защо търсената информация по т.3 от заявлението,
попада в приложното поле на хипотезата на чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ не са
изложени.Голословно е посочено, че информацията по т.3 е служебна и няма
самостоятелно значение.В този смисъл решението в тази част е немотивирано.
В чл.13, ал.1 от ЗДОИ е прокламиран принципа за
сводобен достъп до служебната информация.Същевременно съдът установи, че не са
налице предпоставките, визирани в чл.13, ал.2,т.1 от ЗДОИ, в които е ограничен
достъпа до служебна информация.За да не може да бъде предоставена въпросната
информация тя трябва да е свързана с оперативна подготовка на актовете на
органите и няма самостоятелно значение/мнения, препоръки, изготвени от органа
или за органа, становища и консултации/ или да съдържа мнения и позиции във
връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име,
както и сведения свързани с тях и е подготвена от администрациите на
съответните органи.
Списъкът
за 2016г. по чл.21, ал.2 от Наредба №Н-14 от 27.08.2009г. за начина на
провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в
предприятията и за класифициране на превозвачите и на лицата, извършващи
превози за собствена сметка, съдържащ превозвачите, със седалище област Варна,
ведно с рисковата им класификация, както и справката по чл.20, ал.1 на същата
наредба, изготвена от Директора на ОО“АА“ Варна за 2015г“, поискани със
заявлението не попадат в ограниченията за предоставяне на служебна информация.
Съдът намира, че исканата информация по т.3 от
заявлението има самостоятелен характер, тъй като не спада към категорията на
такава, която подпомага, допълва и коригира окончателно съставените графици, тя
касае представянето на самите тях.Тя не съставлява нито мнение, препоръка,
становище и др., които законодателят е посочил в чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ, като
информация, която няма самостоятелен характер.
На следващо място за изготвяне на съответния
списък се вземат предвид наказанията за извършени в предходната календарна
година, в случая 2015г., което касае вече издадени актове и изключва тази
информация да е свързана с оперативна подготовка.Самият списък следва да бъде
изготвен до края на януари 2016г., но касае нарушенията извършени през 2015г.,
поради което няма как тази информация да е свързана с оперативна подготовка.
В предвид на изложените съображения, съдът
намира, че постановеният с решението отказ по т.3, следва да бъде отменен, като
ненадлежно мотивиран и издаден в
противиоречие с материалния закон.
Доколкото спорът по делото не може да се реши
по същество, следва да се върне като преписка на органа, за постановяване на
решение, при съобразяване с мотивите на настоящото решение и предоставяне на
исканата информация по т.3 от заявлението.
С жалбата е направено искане за присъждане на
направените по делото разноски.С оглед изхода на делото, съдът намира искането
за основателно, поради което следва да се осъди ответника да заплати 514лв.
разноски, съгласно представен списък от жалбоподателя по чл.80 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл.41, ал.1
от ЗДОИ и чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №РД-11-26/09.11.2016г. на Изпълнителният
директор на ИА“Автомобилна администрация“, в частта с което е отказан достъп до
обществена информация по т.3 от заявление
с вх.№51-00-10-28/26.10.2016г. на М.Т.Х..
ВРЪЩА
делото като преписка на Изпълнителният директор на ИА“Автомобилна администрация“
за разрешаване на достъпа до обществена информация по т.3 от заявление с
вх.№51-00-10-28/26.10.2016г. на М.Т.Х., в 14 дневен срок от влизане на
решението в сила.
ОСЪЖДА
Изпълнителният директор на ИА“Автомобилна администрация“ да заплати на М.Т.Х. с
адрес ***3 сумата в размер на 514 лева,
представляващи съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: