№ 542
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110212330 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на А. П. М. срещу Наказателно постановление № КПК-НП-
262/08.08.2024г.на Председател на КПК, с което на основание чл. 115, ал.1 от ЗПК за
извършено нарушение на чл. 52, ал.1, т. 3, вр. чл. 49, ал.1, т. 2 от КПК е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Твърди, че не е адресат на
посочената норма и длъжността директор на детска градина, която е заемала не е от изрично
посочените в разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК. Релевира доводи, че отговор на този
въпрос е търсила и от компетентните органи, а именно чрез интернет страницата на КПК.
Намира, че АУАН и НП са издадени извън предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. На
самостоятелно основание намира, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, тъй като забавянето не е значително, не са произтекли вредни последици и
нарушението е първо по ред. Моли за съдебен акт в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призована, не се явява, не се представлява. По
делото е постъпило становище, че не възразява делото да бъде разгледано в нейно
отсъствие.
Въззиваемата страна, редовно призована се представляват от юрк. Михайлов, който оспорва
жалбата и пледира атакувания акт да бъде потвърден изцяло като правилен и
законосъобразен. Излага пространствени съображения, че не са допуснати визираните
1
нарушения. Посочва, че жалбоподателят в подал встъпителна декларация и е имал
съзнанието, че е задължено лице. По изложените доводи намира нарушението за доказано.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Считано от 03.11.2022г. жалбоподателката А. М. встъпила в длъжност като директор
на ДГ „Г.Ф.“ , с Зайчар, общ. Руен.
На 06.10.2023 г. влязъл в сила Закон за противодействие на корупцията /ЗПК/. В така
приетия нормативен акт бил разширен обхвата на лицата, заемащи публични длъжности по
чл. 6, ал.1 от ЗПК, които са задължени да подават декларации за имущество и интереси по
чл. 49, ал.1, т.2 и т. 4 от ЗПК пред КПК.
С писмо изх. № РД -11-43 (1)/14.02.2024г. кметът на Община Руен уведомил КПК, че
считано от 05.12.2023г. М. е освободена от длъжността директор на детска градина в с.
Зайчар, общ. Руен.
На 30.04.2024г. св. М. Т. на длъжност старши инспектор в дирекция "Публичен
регистър" на КПК, извършила проверка на получените и вписани в регистрационните
дневници декларации за имущество и интереси на лицата, задължени по ЗПК да подават
декларации за имущество и интереси. Констатирала, че жалбоподателката М. не била
подала декларация по образец на основание чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК в
едномесечен срок от освобождаването от длъжност – 05.12.2023
Поради това до постоянния адрес на М. било изпратено писмо, с което била
поканена да се яви в сградата на КПК за съставяне на АУАН на 13.05.2024г.
На 09.05.2024г. М. подала декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал.1, т. 2
от ЗПК.
На 13.05.2024г. св. Т. провела и телефонен разговор с жалбоподателката, за който
съставила констативен протокол, при който М. изявила желание АУАН да бъде съставен в
нейно отсъствие и да й бъде изпратен за връчване чрез общинската администрация.
Св. Т. приела, че са налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН и в присъствието
на двама свидетели, съставил АУАН № КПК-АУАН-ПР-1364/13.05.2024г., в който приела, че
в качеството на задължено лице на основание чл. 6, ал. 1, т. 50 ЗПК, като не е подала
декларация за имуществото и интересите си в КПК в едномесечен срок след
освобождаването си от длъжност в срок до 05.01.2024г. е нарушила разпоредбата на чл. 52,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК.
АУАН бил изпратен за връчване чрез общинската администрация и бил връчен на
нарушителя на 17.05.2024г., видно от инкорпорираната в него разписка.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу така
2
съставения АУАН.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и при дадена му аналогична правна квалификация
съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК, наказващият орган
издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 115, ал. 1
ЗПК наложил на жалбоподателката М. глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, надлежно
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
По делото не са налице противоречиви доказателства, поради което е безпредметно
обсъждането на отделните доказателствени източници.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото заповеди.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
Нарушението е установено на 30.04.2024г., като актът за установяване на административно
нарушение и последвалото наказателно постановление са съставени в предвидените в чл.34
3
ЗАНН срокове. Дори да се приеме, че най-ранната дата на узнаване на извършеното
нарушение е 14.02.2024г., когато КПК са били уведомени за освобождаването от длъжност
на М., то АУАН е съставен на 13.05.2023г., респ. в 3 месечния срок от откриване на
нарушителя.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По приложението на материалния закон:
Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП е законосъобразно от
материалноправна гледна точка.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за допуснато от нея нарушение на
разпоредбите на чл. 52, ал.1, т. 3 от ЗПК, вр. чл. 49, ал.1, т. 2 от ЗПК.
Посочената разпоредба вменява на адресатите си – лицата по чл. 6, ал.1 от ЗПК да подадат
декларацията по чл. 49, ал.1, т. 2 от ЗПК за имущество и интереси в едномесечен срок от
освобождаването си от длъжност.
По делото няма спор, че М. е освободена от длъжност директор на детска градина на
05.12.2023г. и срокът за изпълнение на вмененото от закона задължение е бил до
05.01.2024г.
Няма и спор, че същата го е изпълнила на 09.05.2024г.
Съдът счита, че възраженията на жалбоподателя, че не е задължено лице са несъстоятелни,
най- малкото поради факта, че видно от материалите по делото, същата е подала
встъпителна декларация по вече отменения ЗПКОНПИ.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, вменява на членовете на управителните органи на
икономически обособените лица и структурни единици по чл. 13, ал. 4 от Закона за
публичните финанси, както и управителите и членовете на органите на управление или
контрол на общински или държавни предприятия и ръководителите на техните териториални
поделения, както и на други юридически лица, които са бюджетни организации по смисъла
на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси такова
задължения. Съгласно § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните
финанси „Бюджетни организации“ са всички юридически лица, чиито бюджети се включват
в държавния бюджет, в бюджетите на общините, в бюджетите на социалноосигурителните
фондове, както и всички останали юридически лица, чиито средства, постъпления и
плащания се включват в консолидираната фискална програма по силата на нормативен акт
или по реда на чл. 171. „. Именно такава бюджетна организация е и детска градина „ Г.Ф.“ в
с. Зайчар, общ. Руен . Според разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗПУО "институциите в
системата на предучилищното и училищното образование са юридически лица", а според чл.
4
2, ал. 3 от ЗПУО "Институциите в системата на предучилищното и училищното образование
са детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие и
специализираните обслужващи звена". Законодателят е предвидил общинските институции
в системата на предучилищното и училищното образование да се финансират чрез бюджета
на общините (чл. 52, ал. 2 от ЗПУО). Следователно посочената детска градина като
общинска и като институция в системата на предучилищното образование се финансира от
бюджета на Община Руен и е бюджетна организация по смисъла на § 1, т. 5 от
допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси и чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредба № 15 от 22 юли 2019 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти
посочва, че директорът на общинска детска градина е органът за управление на детската
градина, тъй като директорът на държавна и общинска детска градина и на държавно и
общинско училище като орган за управление и контрол изпълнява изрично изброените в
текста функции и правомощия. Доколкото в случая липсва колективен орган на управление,
за да говорим за членовете на управителните органи на бюджетна организация по смисъла
на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, а е налице едноличен орган, но става отново въпрос за лице с
правомощия за управление, съдът счита, че следва да се приравни хипотезата, като се
приеме, че жалбоподателят, в качеството му на директор на общинска детска градина, е
лице, заемащо публична длъжност и представляващо орган на управление на бюджетна
организация.
В този смисъл съдът счита, че жалбоподателят попада в кръга на задължени лица по чл. 6,
ал. 1, т. 50 от ЗПК и е следвало в едномесечен срок от заемане на длъжността на директор да
подаде декларация при освобождаване от длъжност, което обаче е направено едва на
09.05.2024г.
Видно от наложената глоба в размер на 1000, 00 лева, същата се явява в минимален размер.
Съдът не счита, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. Деянието, представляващо административно нарушение, е формално, поради което
не следва да се обсъжда липсата или наличието на вредоносни последици. По делото не се
констатира наличието на смекчаващи обстоятелства. Обстоятелството, че нарушението е
първо по ред и че декларацията е подадена няколко месеца след срока, не могат да се
определят като такива. Задълженията за деклариране на имущество и интереси на лицата,
заемащи публични длъжности, са ясно и изчерпателно дефинирани в ЗПК, като сроковете за
това са императивни. Непознаването, незнанието и неполагането на необходимите грижи по
реда на закона не освобождава от отговорност нарушителя. Наложената парична глоба в
размер от 1000, 00 лева има своя достатъчен предупредителен ефект да мотивира
жалбоподателя занапред да изпълнява задълженията си по ЗПК да подава съответни
декларации за имуществените си права и интереси.
Предвид гореизложеното, обжалваното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН в полза на
5
въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира юрисконсултско
възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита,
че възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ минимален размер, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КПК-НП-262/08.08.2024г.на Председател
на КПК, с което на основание чл. 115, ал.1 от ЗПК за извършено нарушение на чл. 52, ал.1,
т. 3, вр. чл. 49, ал.1, т. 2 от КПК е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1000 лева.
ОСЪЖДА А. П. М. с ЕГН: ********** да заплати в полза на КПК сумата от 80,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6