№ 224
гр. Разград, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20243330101811 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано след обезсилване на решението по гр. д. №
520/2022 г. по описа на РС Разград на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК и
връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд,
съобразно мотивите на въззивното решение.
И. В. И., В. И. Й. и М. И. В., тримата от гр. Русе, чрез процесуалния им
представител адв. А. Ч. от АК Велико Търново, са депозирА. искова молба
срещу Б. А. Д. (Б.А.Д.) и Л. М. Д. (Л.М.Д.), двамата от *******, общ. Цар
Калоян, с която молят да се приеме за установено, че ответниците не са
собственици на сграда № 2 със застроена площ 74 (седемдесет и четири) кв.
м., разположена в поземлен имот с идентификатор 27156.501.552 с площ 452
кв. м. в землището на *************************************, при съседи:
27156.501.552, 27156.501.537, 27156.501.553, 27156.501.231.
Сочат, че ищецът И. В. И. закупил недвижим имот, представляващ
дворно място, цялото от 1 050 кв. м., съставляващо урегулиран парцел VI-
731,730 в кв. 76 по плана на *******, общ. Цар Калоян и построените в него
две паянтови жилищни сгради на по един етаж, при съседи: от двете страни
улици, Й.Д.С., А.А.А., Л.М. и Б.Д., за което представят нотариален акт № 89,
том VIII, рег. № 453, дело № 2530/1994 г.
С последващ нотариален акт № 164, том VI, дело № 3006/1996 г. И. В. И.
и съпругата му И.Д. И. продА. на Р. К. С. само 710 кв. м. от гореописания
недвижим имот – дворно място, цялото от 1 050 кв. м., находящо се в *******,
за което е отреден имот пл. № 731 в кв. 76 по плана на ******* и за което
дворно място е отреден парцел VI-730,731 в кв. 76, ведно с построената в
имота паянтова жилищна сграда при съседи за имота: от две страни улица,
парцел VII-732 и IV-740.
1
Твърдят, че втората паянтова жилищна сграда, която била придобита с
описания по-горе нотариален акт № 89 по дело № 2530/1994 г., останала
собственост на И. В. И. и съпругата му, след смъртта на която като нейни
наследници останА. И. В. И. и децата им В. И. Й. и М. И. В..
Част от тази сграда била идентична с описания в нотариален акт № 176,
том IV, дело № 1363/1990 г. на ответниците дюкян. Твърдят, че видно от
предходния нотариален акт на продавачите, от които бил придобит дюкяна, №
64, том III, дело № 709/1978 г., същият представлявал стая с площ 8 кв. м. и
вече не съществувал.
Сочи се в исковата молба, че при водено гр. дело № 689/2019 г. по описа
на Районен съд Разград, за делба между Р. К. С., А. Е. С. и Б. А. Д. и Л. М. Д.,
последните неправилно били признати за изключителни собственици на
сграда № 2, която е със застроена площ 74 кв. м. и която тримата ищци считат
за своя собственост. Претендират разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са подА. отговор на исковата
молба, в която изразяват становище за неоснователност на предявения иск и
молят същият да бъде оставен без уважение, като им се присъдят направените
разноски.
Навеждат, че с нотариален акт № 89, т. 8, peг. № 453, дело № 2530 от
06.12.1994 г., ищецът И. В. И. закупил от свои родственици идеални части от
710/1050 ид. части от дворното място, цялото от 1 050 кв. м., съставляващо
урегулиран парцел VI-730, 731 в квартал 76, ведно с две паянтови жилищни
сгради. Оспорват твърдението, че е закупил цялото дворно място от 1 050
кв.м., тъй като по нотариален акт покупката била на идеални части – 710/1050
идеални части от поземления имот.
Излагат твърдения, че с нотариален акт № 164, т. VI, дело 3006 от
23.10.1996 г. първият ищец и съпругата му се разпоредили с всички свои
идеални части от процесния имот, като продА. на Р. К. С. всички свои идеални
части, а именно 710/1050 ид. части от същия поземлен имот и от този момент
насетне те не притежавА. никаква собственост върху поземления имот.
Твърдят, че с нотариален акт № 176, том 4, дело 1363 от 23.10.1990 г.
закупили 1/3 ид. част от същото дворно място, цялото от 1 050 кв. м., заедно с
построените в южната част на имота масивна жилищна сграда, дюкян и
сайвант. Оспорват твърдението в исковата молба, че ищците са запазили
собствеността върху втората паянтова жилищна сграда. Към 1994 г., в
нотариалния акт, с който ищците закупили идеални части от имота, били
посочени две паянтови жилищни сгради, които са съществувА., но те нямА.
нищо общо с дюкяна (сграда № 2). Сочат, че към 1996 г., когато ищците
продА. идеалната си част от поземления имот на Р. С., втората паянтова
жилищна сграда вече била съборена и не съществувала, затова не била
описана в нотариалния акт. Според ответниците, дюкянът е съществувал към
1978 г. и изцяло бил продаден от М.О.К. на Б. Т. И. и Д. О. И., от своя страна Б.
и Д. продА. на ответниците идеална част от поземлен имот заедно с всички
придобити от тях сгради – жилищна сграда, сайвант и дюкян. Ответниците
твърдят, че никога до този момент никой не бил предявявал претенции за
собственост или съсобственост на дюкяна и те винаги се считА. за единствени
собственици на тази сграда.
Видно от скица № 42 от 11.03.1992 г., дюкянът бил вътрешно
модернизиран с предназначение – магазин за хранителни стоки и кафе-бар,
2
издадена била виза за проект от главния архитект на Община Цар Калоян.
Твърдят още, че дюкянът никога не е бил с площ само от 8 кв. м., а площта му
била 74 кв. м. (сграда 27156.501.552.2), което било видно от комбинирана
скица № 4/21.03.2019 г. на Община Цар Калоян, скица № 42 от 11.03.1992 г. и
скица № 15-457743/28.04.2022 г. на АГКК.
Твърди се още, че от 1992 г. до 2002 г. процесният дюкян с площ от 74
кв. м. бил ползван и експлоатиран от ответниците като хранителен магазин и
кафе-бар. Дюкянът бил нанесен със същата квадратура, съществуваща и към
настоящия момент, в кадастралния план от 1972 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт № 89 от 06.12.1994 г., том VIII, дело № 2530/1994 г.
ищецът И. В. И. закупил 26/30 ид. ч. от 710/1050 кв. м. дворно място, цялото
от 1 050 кв. метра, съставляващо урегулиран парцел VI-731,730 в кв. 76 по
плана на *******, общ. Цар Калоян, както и 26/30 ид. ч. от построените в него
две паянтови жилищни сгради на по един етаж, при съседи: от двете страни
улици, Й.Д.С., А.А.А., Л.М. и Б.А.Д..
С Нотариален акт № 164 от 23.10.1996 г., том VI, дело № 3006/1996 г., И.
В. И. и съпругата му И.Д. И. продА. на Р. К. С. 710 кв. метра от дворно място,
цялото от 1 050 кв. метра, находящо се в *******, за което е отреден имот пл.
№ 731 в кв. 76 по плана на ******* и за което дворно място е отреден парцел
VI-730,731 в кв. 76, ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда
при съседи за имота: от две страни улица, парцел VII-732 и IV-740.
Видно от Нотариален акт № 176 от 23.10.1990 г., т. IV, дело 1363/1990 г.,
ответниците придобили чрез покупко-продажба 1/3 ид. част от същото дворно
място, цялото от 1 050 кв. м., заедно с построените в южната част на имота
масивна жилищна сграда, дюкян и сайвант.
За изясняване на спорния по делото въпрос относно собствеността върху
паянтова сграда – дюкян, по делото са разпитани като свидетели А.К.А., Е.М.,
Б. И. и Д. И..
Св. КонстанцА.ева твърди, че е собственик на съседния имот и живее в
съседство с Б. и Л.. През 1994 г. И. В. купил две сгради, заедно със 710 кв.м.
двор и през 1996 г. продал на баща й едната сграда, заедно със 710 кв.м. двор,
а другата сграда останала за него. Спорът сега бил точно за тази сграда. На
скицата, находяща се на стр. 106 от гр. д. № 520/2022 г. на РРС, свидетелката
показва сграда № 2, отбелязана в жълто и сграда № 3, отбелязана в зелено,
които И. В. закупил, като уточнява, че той продал на баща й сграда № 3, а
сграда № 2 в жълто на скицата останала за И. В.. Погледната отвън, от
улицата, ясно се виждало, че тази сграда имала три стаи. На снимка № 1 на
стр. 77 от гр. д. № 56/2023 г. на РОС свидетелката показва лявата половина и
сочи, че до вратата имало стена и това било на Л. Д.. Дюкянът, купен от Б. и
Л., който бил около 8 кв. м., се намирал в северозападната част на сградата, а
югоизточната част била на И.. Откъм имота на свидетелката имало врата,
която водела към втората стая. По-възрастните хора в селото знаели за този
дюкян, който бил само 8 кв. м. В този дюкян около една година работела
шивачка, а след това дюкянът станал тото пункт. През 1996 г., когато бащата
на свидетелката станал собственик, тази сграда не се ползвала от Л. и Б..
Твърди, че по време на делбата след като разбрА., че цялата сграда оставала в
частта на баща й измислили, че те са имА. хранителен магазин от 1992 г. до
3
2002 г., който 10 г. функционирал. За него обаче никой не знаел, никой не бил
чувал и никой не бил пазарувал от там. Измислили това, защото Л. и Б. знаели,
че не са собственици на цялата сграда, но искА. да се възползват от давностно
владение. Личните впечатления на свидетелката били от 1994 г., когато И.
купил тези сгради. През годините той идвал в имота си, последно – през 2022
г. Първо И. В. предложил на Л. Д.ов да купи имота, но той отказал. След това
предложил на баща й. В югозападната част на сградата имало врата и
прозорец. Това бил дюкянът, който бил 8 кв. м. От вратата, където би трябвало
да има стена, до края било на И. В.. На скицата на стр. 76 в кафяв цвят, в
югоизточната страна, тази стена в дясно от червената линия била част от
полусъборената сграда. Това било останало от тази сграда в кафяво. Според
свидетелката на това място не е имало търговски обект. Имало кафене, но
хранителен магазин нямало.
Св. М. посочва северозападната част на сградата от снимка № 1 на стр.
77 от гр. д. № 56/2023 г. на РОС, като твърди, че на това място е работила две
години като шивачка от 1962 г. до 1964 г., но закрили цеха, тъй като нямало
работа, след което отворили тото пункт в тази стаичка от 8 кв. м., като тя
станала касиер в него. Тото пунктът бил там, където тя работила като
шивачка, в същото помещение. Тото пунктът съществувал от 1966 г. до
1981/82 г. В югоизточната част на сградата живеели Й.Д., И. Д. и Н. Д., а И. В.
купил сградите от тях през 1994 г. Той първо идвал с жена си и децата си
събота и неделя, след това разредил идването си и казвал, че жена му
починала и затова не идвал често. Свидетелката не помни югоизточната част
на сградата да е била търговски обект, не била пазарувала там. Било жилищна
сграда, в която живеели хора.
Св. Б. И. познава ответниците, тъй като продА. къщата на тях.
Ответницата и съпругата му работели заедно в кметството. Твърди, че са им
продА. къща с дворното място. Той и съпругата му станА. собственици на
имота през м. май 1978 г., а на ответниците продА. имота през 1990 г. Каквото
купили от бившия собственик, това продА. и на тях. Свидетелят сочи, че е бил
собственик на цялата постройка на снимка № 1 на стр. 77 от гр. д. № 56/2023 г.
на РОС. А частта от сградата, която оставала в крайната югоизточна част от
постройката, не била негова. На скицата на стр. 76 частта от сградата,
оцветена в синьо-лилаво твърди, че е била негова. На снимка № 9 сочи, че
имало зеленчуков магазин, който се ползвал от ТКЗС и помещение, в което се
продавА. прежди. Това било в югоизточната част на сградата. Когато купил
имота, ТКЗС плащА. наем за зеленчуковия магазин и те така продА. имота на
ответниците. В съседство до зеленчуковия магазин имало барче. ТКЗС
продължили да плащат наем на ответниците. Когато свидетелят купил имота,
първо имало бръснар, но човекът остарял, после идвА. хора от гр. Цар Калоян
и продавА. прежди, като плащА. наем. Това, което се виждало на снимка № 9,
там никога не били живели хора, нямало и такава възможност да живеят хора,
но имало ток и вода В крайната югоизточна част имало една стена, но тя не
беше тяхна. Имало на това място залепена отделна постройка.
Св. И. твърди, че познава Б. и Л., тъй като с Б. били колежки в
кметството, работели към ЕСГРАОН. Купили имота през 1978 г. и от 1979 г. до
1989 г. били в този имот, след което го продА. на Л. и Б.. Не били правили
нищо по имота след като го купили. Вътрешно правили ремонт, но постройки
не били строили или събаряли. Имотът се намирал срещу кметството. На
снимка № 9 от стр. 78 от гр. д. № 56/2023 г. на РОС свидетелката сочи, че в
4
тази постройка (сграда № 2) имало две помещения. Относно помещението,
очертано с червена линия от вещото лице, за частта, която е в ляво от
очертанията, когато го купили продавачът казал „Това е моето, а сега ще е
ваше“. Всичко, което се виждало на снимка № 9 било собственост на
свидетелката и съпруга й. Частта в розово-кафяво в най-югоизточната част, в
дясно от линиите, очертани от вещото лице, била на баба Р.. Имало там
бръснарница, когато купили имота през 1978 г. ВземА. наем от ТКЗС за
помещението, очертано в червени линии, което било зеленчуков магазин.
Бръснарницата била в ляво от тези очертания и за нея отделно им плащА.
наем на ръка. Възрастен бил човекът, напуснал и го оставил помещението.
След това там вземА. прежда за боядисване. Другото си било зеленчуков
магазин и когато продавА. имота на ответниците, им заявили, че това е тяхна
собственост и вземат наем за двете помещения. Така и ответниците
продължили да вземат наем за същите помещения. В тези помещения не са
живели хора, тъй като имало бръснарница и зеленчуков магазин. Когато
ответниците станА. собственици, не били правили нищо по имота и той
продължил да съществува като зеленчуков магазин. Имало барче, което било
един обект, след това направили хранителен магазин, който бил друг обект.
Тези обекти ги стопанисвал Л., но в момента не функционирА., работели до
1994/95 г., цялото село ходело да пазарува от магазина. Когато продА. имота
на ответниците, им дА. ключовете за изкупвателния пункт за прежда и
зеленчуковия магазин. Никой не бил предявявал претенции към тези
магазини. Нито те като купувА. сградата някой имал претенции, нито при
ответниците доскоро някой имал претенции.
По делото са изслушани вещите лица, изготвили СТЕ при първото
разглеждане на делото и във въззивната инстанция. В. л. П. П. е извършило
оглед на място, когато изготвял заключението си. Сградата в голямата си част
била саморазрушаваща се, паянтова сграда. В нея имало две основни части,
като едната част се владеела от ответниците, а другата, в североизточната
част, която била почти разрушена, за нея претендирА. ищците. Вътре имало
някакво заведение за обществено хранене и магазин. Помещенията, които се
владеели от ответниците имА. вътрешна връзка между тях. Тази част, която се
претендира от ищците била без покрив, почти срутена към момента на огледа
от вещото лице. Тя не се обитавала от никого, не се владеела фактически, не
можело да се влезе в нея. Това се виждало отвън. Като се влезело откъм
частта, която претендирА. ищците, оттам се влизало в самата сграда, чийто
покрив бил паднал, стените също били пропаднА.. Сградата, оцветена в жълто
и отбелязана на скицата от кадастралната карта, била претенцията на ищците
и е под № 2 в скицата на стр. 108 от гр. д. № 520/2022 г. Намира се в
североизточната част на сградата. Сграда № 2 съществувала частично в най-
стария план и в последствие била запазена, била автентична. Тя фигурирала
във всички планове, които вещото лице е изследвало. Сграда № 2 по
кадастралната карта, както и старото жилище на ищците – сграда № 3, това
били сгради, които съществувА. и съществуват още в най-стария план на
населеното място, като в последствие имало построени други сгради, към тях
имало прилепени други стопански постройки. Това били жилищни сгради,
които са автентични и са заснети още в първия план на селото. Сгради № 2 и
№ 3 съществувА. във всички планове и все още съществуват. Сграда № 2,
независимо какви обособени части и самостоятелни обекти имало вътре, била
под един покрив. Тя във времето била достроявана. На снимка № 1 по гр. д. №
56/2023 г. на РОС от заключението на вещото лице К., била цялата сграда,
5
която в. л. е нанесъл в жълт цвят. На снимка № 4 извън червения контур било
това, което търсели ищците, а на снимка № 9, частта за която претендирА.
ищците, била в червен контур. Вещото лице В. К. сочи, че сградата, която
претендират ищците се намира в югоизточната част на уличната регулация,
съгласно скицата на стр. 76 от делото на РОС, оцветена в лилаво. В южната
част имало паянтово жилище, където в момента на огледа от нея се ползвало
като склад към кафе-бара, а над нея в северна посока, югозападната част на
паянтовото жилище, около 2/3, било обособено като зала за клиенти за
консумация с бара, а североизточната част със съвсем отделен вход, се
ползвала като магазин. Имало отделен вход за магазина, отделен вход за бара и
отделен вход за склада. Оцветеното в розово във формата на буквата „Г“ в
североизточната част на сградата, по време на огледа тази сграда била
съборена и само основите били на място. Някъде имало остатъци от тухлен
зид. Това било в североизточната част. В момента на това място се гледА.
кокошки, било оградено с мрежа. Оцветеното в жълто и зелено в
североизточната част, към момента на огледа сградите били съборени. Вещото
лице прави извод за нА.чие на сграда, оцветена в розов цвят на скицата,
поради нА.чието на основи и тухлени зидове.
С решението по приложеното гр. дело № 689/2019 г. по описа на РС
Разград, е допуснат до делба поземлен имот с идентификатор 27156.501.230 с
площ от 1 104 кв. м., заедно с построените в него сгради под № 1, 2, 4 5 и 6,
собственост на Б. и Л. Д., както и сграда № 3 – собственост на Р. и А. С..
Според вещото лице, изготвило заключението по делбата, сграда с
идентификатор № 27156.501.230.2 е със застроена площ 74 кв.м. и с тази
квадратура е била от 1972 г. и към момента.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните, прие следното от правна страна:
Отрицателният установителен иск е допустим дори и ищецът да
разполага с възможността да предяви положителен установителен иск за
своето право, тъй като за него съществува правен интерес да отрече правото
на ответника върху същия обект. Чрез отрицателния установителен иск
ищецът защитава своето право, отричайки правото на ответника върху същия
обект, или отричайки правата му, които са пречка, за да реА.зира собственото
си право. Ищецът има задължението да установи нА.чието на свое накърнено
материално право, което се нуждае от защита – да докаже фактите, от които то
произтича. За него ще е нА.це правен интерес посредством отрицателния
установителен иск да установи несъществуването на спорното право в
патримониума на ответника, който от своя страна носи тежестта да докаже
притежанието на правото.
Правният интерес на ищците се основава на твърденията им, че с
нотариален акт № 164, том VI, дело № 3006/1996 г. на нотариус при РзРС
ищецът И. В. И. и съпругата му И.Д. И. продА. на Р. К. С. само 710 кв. м. от
съсобствен недвижим имот – дворно място, цялото от 1 050 кв. м., находящо
се в *******, за което е отреден имот пл. № 731 в кв. 76 по плана на ******* и
за което дворно място е отреден парцел VI-730,731 в кв. 76, ведно с
построената в имота паянтова жилищна сграда при съседи за имота: от две
страни улица, парцел VII-732 и IV-740, а втората паянтова жилищна сграда,
която била придобита с описания по-горе нотариален акт № 89, том VIII, дело
№ 2530/1994 г. на нотариус при РзРС, останала собственост на И. В. И. и
съпругата му, след смъртта на която като нейни наследници останА. И. В. И. и
6
децата им В. И. Й. и М. И. В.. Така тримата ищци се легитимират като
собственици на процесната сграда, обозначена на скицата, приложена към
исковата молба като сграда № 2, въз основа на договор за покупко-продажба,
сключен от първия ищец и наследяване от страна на втория и третия ищец.
От друга страна, ответниците поддържат, че с нотариален акт № 176,
том IV, дело 1363 от 23.10.1990 г. са закупили 1/3 ид. част от същото дворно
място, цялото от 1 050 кв. м., заедно с построените в южната част на имота
масивна жилищна сграда, дюкян и сайвант, като дюкянът е съществувал и към
1978 г., когато изцяло бил продаден от М.О.К. на Б. Т. И. и Д. О. И., които от
своя страна продА. на ответниците идеалната част от поземления имот заедно
с всички придобити от тях сгради – жилищна сграда, сайвант и дюкян.
От представените по делото писмени доказателства и заключението по
съдебно-техническата експертиза, назначена при първоначалното разглеждане
на делото пред въззивния съд се установява, че сграда № 2 отразена в скица №
15-214704/12.03.2019 г. не е идентична с паянтовата жилищна сграда на един
етаж, посочена в нотариален акт № 89 от 06.12.1994 г., том VIII, дело №
2530/1994 г., с който първият ищец е закупил сградата. По регулационния
план на ******* от 1928 г. сграда № 2 е отбелязана като две отделни сгради –
югозападна с приблизителна площ от 22 кв. м. и североизточна с
приблизително площ от 52 кв. м., докато по плана от 1972 г. процесната сграда
№ 2 съществува като една сграда. Съгласно същото заключение,, няма
съвпадение между паянтовите сгради по нотариален акт № 89 от 06.12.1994 г.,
том VIII, дело № 2530/1994 г., от една страна и сградите, посочени в
нотариален акт № 64, том III, дело № 709/1978 г. и нотариален акт № 176, том
4, дело 1363 от 23.10.1990 г. от друга страна, т. е. липсва каквато и да било
идентичност между процесната сграда № 2 и която и да е паянтова жилищна
сграда, предмет на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 89 от 06.12.1994 г., том VIII, дело № 2530/1994 г.
Следва да се посочи и обстоятелството, че в нотариалните актове, с
които страните претендират да се легитимират като собственици на спорната
сграда № 2, самите сгради са описани по различен начин. Докато ответниците
са придобили масивна жилищна сграда, дюкян и сайвант, то ищците са
придобили две паянтови жилищни сгради, за една от които има данни че са
продА.. Следователно, ищците не са закупувА. и не са били собственици на
сграда, имаща предназначението на търговски обект, какъвто е дюкянът. Няма
спор по делото, а се установява и от всички разпитани свидетели,
включително и сочените от ищците, че сграда № 2 не е жилищна, а именно
търговски обект и като такава е ползвана още от 1978 г., а и преди това – св.
М. сочи, че е работила като шивачка в тази сграда, в помещение около 8 кв. м.
през 1962-64 г., след което същото помещение функционирало като тото пункт
от 1966 г. до 1981/82 г. Следователно, тази спорна сграда № 2 е различна от
паянтовите жилищни сгради, които са били собственост на ищците.
В настоящото производство не се установи друго, различно от
горепосоченото и в този смисъл предявеният отрицателен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на
ответниците следва да се присъдят разноските в производството, съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК – заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 1 500 лева и депозит за призоваване на свидетели 40,00 лева.
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. И. с ЕГН ********** и адрес
*******************************, В. И. Й. с ЕГН ********** и адрес
******************************* и М. И. В. с ЕГН ********** и адрес
**********************, срещу Б. А. Д. с ЕГН ********** и Л. М. Д. с ЕГН
********** и адрес за двамата *******,
***********************************, иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответниците не са собственици на сграда № 2 със застроена площ 74
(седемдесет и четири) кв. м., разположена в поземлен имот с идентификатор
27156.501.552 с площ 452 кв. м. в землището на
*************************************, при съседи: 27156.501.552,
27156.501.537, 27156.501.553, 27156.501.231, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. В. И. с ЕГН ********** и адрес
*******************************, В. И. Й. с ЕГН ********** и адрес
******************************* и М. И. В. с ЕГН ********** и адрес
**********************, да заплатят на Б. А. Д. с ЕГН ********** и Л. М.
Д. с ЕГН ********** и адрес за двамата *******,
***********************************, сумата от 1 540,00 лева (хиляда
петстотин и четиридесет лв.), разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8