№ 12598
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110129237 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
[***], ЕИК [***], срещу Ж. А. К., ЕГН ********** и В. А. К., ЕГН **********, в
качеството им на съсобственици на топлоснабден имот, находящ се в [***], с присъединен
абонатен № [***], с която моли съда да осъди ответниците да заплатят при условията на
разделна отговорност следните суми:
½ ид.ч. за Ж. А. К., или общо сумата от 127,70 лв., от която сума 94,54 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба - 02.06.2022 г., до окончателното й изплащане; 24,52 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 03.05.2022 г.; 6,90 лв., представляваща главница за ДР
за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба - 02.06.2022 г., до окончателното й изплащане, а 1,75 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 31.05.2019 г. до 03.05.2022 г., и
½ ид.ч. за В. А. К., или сумата от общо 127,70 лв., от която сума 94,54 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба - 02.06.2022 г., до окончателното й изплащане; 24,52 лв., представляваща лихва за
1
забава за периода от 15.09.2019 г. до 03.05.2022 г.; 6,90 лв., представляваща главница за ДР
за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба - 02.06.2022 г. до окончателното й изплащане, а 1,75 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 31.05.2019 г. до 03.05.2022 г.
В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответниците Ж. А. К., ЕГН
**********, и В. А. К., ЕГН **********, в качеството им на съсобственици /като
наследници на А. Т. К., бивш клиент на [***]/ на топлоснабден имот, находящ се в [***], с
присъединен абонатен № [***], по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явяват клиенти на
топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 27.06.2016 г., за продажба на
топлинна енергия от [***] на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са
относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за
изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок, след изтичане на периода, за който се
отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки,
в случай че не се заплатят задълженията по издадените ОУ в определения 45 дневен срок.
Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от [***] съобразно сключения
между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Ищецът е представил
писмени доказателства, като е поискал изслушване и на съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на
поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на
отоплителната услуга през процесния период.
Третото лице помагач [***] изразява становище по спора, като счита предявения иск за
основателен и доказан. Представя относими писмени доказателства относно извършените в
имота реални отчети на уредите и изготвяните изравнителни сметки за процесния имот и
период.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. А. К.,
ЕГН **********, с която оспорва дължимостта на процесните суми. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Посочва, че ищецът не е представил доказателства за
публикуването на изравнителни фактури на сайта на дружеството, с оглед което оспорва да
се дължи мораторна лихва, тъй като не се установява ответника да е поставен в забава.
Оспорва да дължи и сумите за дялово разпределение. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира се присъждане на разноските. Възразява срещу искането за допускане на
СТЕ и ССчЕ, като ненеобходими.
Ответницата Ж. А. К., ЕГН **********, редовно уведомена за ИМ на 15.09.2022 г., не
депозира отговор на исковата молба, не релевира възражения и не прави доказателствени
искания.
2
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е
указал на ищеца, че следва да докаже сключен между страните валиден договор за доставка
на ТЕ през процесния период или индивидуален такъв, сключен с ответниците; качеството
потребител /като собственици или ползватели/ на топлоснабдения имот за ответниците; 2.
точно изпълнение на договора от страна на ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот,
ползван от ответниците, по вид топлинна услуга /за отопление, топла вода, сградна
инсталация, услуга дялово разпределение/, обема на потребената ТЕ и стойността й,
отговаряща на одобрената за периода от ДКЕВР, цена. По възражението за давност,
релевирано в отговора на исковата молба в тежест на ищеца е възложено да докаже, че от
настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране
или прекъсване на давността. В случай, че се установи основанието за претендираните
вземания, на ответниците е указано да установят способ за погасяване на задължението си.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния период/
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е
дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно която в редакцията
й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е
собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
По делото се установява, че процесния апартамент находящ се в [***], в ляво /преди
[***]/ е бил дарен на А. Т. К. /баща на ответниците/ именно от ответника Ж. А. К. и нейния
съпруг Г. К. М., за което е представен и приет по делото Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № [***]/05.10.1988 г. на нотариус при [***]. По молба-аявление от А. К. до
[***], на името на същия е била открита партида за топлоснабдения имот, като му е бил
присъединен аб. № [***]. Видно от приетите по делото удостоверения за идентичност
апартамента, находящ се на адрес:гр. София, [***] на четвърти етаж, вляво по документ за
собственост /посочения по-горе н.а./ е идентичен с апартамент № [***], регистриран в
базата данни на ищеца с адрес: [***] с аб. № [***], заменен с инсталация № [***] и
договорна сметка [***]. Видно от протокола от 16.09.2002 г. от проведено общо събрание на
етажните собственици при избор на ФДР, за ап.10 в списъка на живущите е вписан именно
А. К., който срещу подпис е декларирал, че в апартамента има 3 бр. радиатори, 3 бр.
вентили, 3 бр. разпределители и 1 водомер за топла вода.
От приетото по делото като доказателство удостоверение за наследници на А. К. се
установява, че негови законни наследници са ответниците по делото и негови дъщери: В. А.
3
К. и Ж. А. К..
Въпреки, че при придобиването собствеността върху имота, А. К. е бил женен за М. Г.
К. и същата е била жива към датата на откриване на наследството, придобивния способ
„чрез безвъзмездна сделка - дарение“ сочи, че апартамента не е станал СИО, а индивидуална
собственост на дарения съпруг, в случая А. К.. В този смисъл е без значение изследване на
въпроса кои точно са наследниците и на М. К., въпреки че по делото е прието и
удостоверение за наследници от община [***], касаещо М. К., от което също се установява,
че единствените наследници на А. и М. К.и, са техните дъщери и настоящия ответници.
Предвид установеното, след смъртта на А. К., като негови единствени законни
наследници, ответниците В. К. и Ж. К., са станали собственици, по наследство на процесния
апартамент, при равни права от по ½ ид.ч.
Факт е, че изравнителната сметка и главния отчет, издадени в процесния отоплителен
период 2018-2019 г. са издадени на името на наследодателя А. К., но по делото, приетия
главен отчет представен от ФДР, като ТЛП, е подписан от ответницата В. К., като същия не
е оспорен по делото по отношение на истинността му.
От приложените от [***] документи, касаещи дялово разпределение - документ за
главен отчет, известие за доставка на дялово разпределение в т.ч. становището им по
исковете и заключението на СТЕ, се установява, че в процесния период е начислявано
количество топлинна енергия, единствено за подгряване на топла вода, като не е
начислявано количество ТЕ, отдадено от сградната инсталация и количество ТЕ, потребено
от отоплителните тела.
Видно от приетата по делото /неоспорени от страните/ изравнителна сметка относими
към аб. № [***], за отоплителния период и заключението на СТЕ, крайния резултат от
изравняването е - 196,00 лв., т.е. за получаване от абоната.
От заключението на техническата експертиза /приета като неоспорена от страните/
което съдът кредитира изцяло, е видно, че прогнозно фактурираните количества ТЕ са в общ
размер 384,00 лв. и са за начислени за ТЕ за БГВ., а след изравняването общия дължим
размер на реално измерената и потребена ТЕ възлиза на 188,00 лв. Установено е от вещото
лице, че сградата, в която се намира процесния ап.10 е с непрекъснато топлоснабдяване през
процесния период от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., както и че извършените измервания в
абонатната станция, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на
потребената ТЕ за имота на ответниците В. и Ж. К.и е в съответствие с изискванията на
действащата Наредба за топлоснабдяването и утвърдените от ДКЕВР цени на ТЕ за
процесния период.
От представените по делото и посочени по-горе писмени доказателства неоспорени по
реда на чл. 193 ГПК, както и от заключението на СТЕ, съдът приема, че се установяват
въведените с исковата молба твърдения ответниците Ж. А. К. и В. А. К. в качеството си на
съсобственици при равни дялове на топлоснабдения имот – Апартамент № [***], находящ се
в [***], да са потребители на доставяната до имота топлинна енергия и предвид нормата на
4
чл. 150, ал. 1 ЗЕ да са обвързани от облигация с ищеца с Договор при Общи условия, както и
че в имота на ответниците се е извършвала през процесния период 2018-2019 г. услугата
„дялово разпределение“ от избрана от ОС на сградата ФДР, в лицето на топлинния
счетоводител [***]. От представените от последното документи, касаещи дяловото
разпределение в имота, приети като доказателства и неоспорени от ответниците, се
установява, че действително в апартамента, собственост на ответниците през процесния
период е извършвана дейност по топлинно счетоводство, като е извършено и реално
отчитане на индивидуалните уреди за доставеното и изразходвано количество ТЕ за
отопление и топла вода, тъй като е бил осигурен достъп до имота от страна на ответниците,
за което свидетелства представения по делото 1 бр. редовен отчет.
От приетите по делото доказателства представени от ФДР - документи за главен отчет,
дялово разпределение за аб. № [***] и Обща справка за начислените и дължими суми, се
установява, че стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., отразена в Общата фактура № [***]/31.07.2019 г. /на л.25/ възлиза на сумата от
общо 189,08 лв. Тази сума отговаря на реално консумираната топлинна енергия за
процесния период. Издадените месечни фактури на база прогнозни количества потребена
ТЕ /в периода от м.05.2018 г. до м.02.2019 г./ са били сторнирани, като са издадени
съответните кредитни известия.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Предвид установяването на качеството на потребител на ответниците като
съсобственици на процесния имот и с оглед събраните по делото писмени доказателства
съдът приема за безспорно установено, че на ответниците В. и Ж. К.и, на горепосочения
адрес е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение в сграда, в режим на етажна
собственост и при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация и 1 бр. изравнителна сметка. Начислените при
ищеца количества потребена от ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената
от измервателните уреди и разпределена от ТЛП при спазване поднормативната уредба. Не
се установи по делото да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период
от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответниците са начислени сметките за
процесния период.
Предвид заявеното от ответника В. К. в ОИМ, че оспорва иска единствено по
основание, а в случай, че се установи, че същата отговаря за задълженията на
топлоснабдения имот към ищеца, в качеството й на собственик или ползвател, не оспорва
размера на претендираните суми, както и предвид липсата на ОИМ от страна на втория
ответник, по делото не е допусната ССчЕ, а следва да се приеме, че претендираната сума е
правилно определена от ищеца и отговаря на реално потребеното в имота количество ТЕ.
5
Ответниците не твърдят извършено плащане по издадената обща фактура.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за основателност на исковете, касаещи доставената, но
незаплатена ТЕ и мораторната лихва върху нея, следва да бъде разгледано своевременно
въведеното от ответника В. К., в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД, за изтекла
погасителна давност.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ пред съда на 02.06.2022г. В този смисъл, вземанията на
ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия и лихви са погасени за
месечните вноски с падеж преди 02.06.2019г. С исковата молба ищецът претендира
установяване на вземания преди тази дата, а именно от 01.05.2018 г. предвид на което
въведеното от ответниците възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, се
явява основателно за целия период, от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., тъй като видно от
приетата ОФ № [***]/31.07.2019 г., на ответниците са издавани месечни фактури до
м.02.2019 г., а съобразно приложимите ОУ от 2016 г., всяко месечно задължение е
изискуемо след 45 дни от изтичане на месеца, за който се отнася. В този смисъл, вземането
за м.2.2019 г. е станало изискуемо най-късно на 15.04.2019 г., което води до извод, че цялото
претендирано в производството вземане на ищеца, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019
г. е погасено по давност. Иска за главницата за ТЕ предявен срещу ответника В. А. К.,
предвид своевременно заявеното възражение за давност се явява изцяло неоснователен и
като такъв ще следва да се отхвърли. Предвид акцесорността на иска по чл.86 от ЗЗД, иска
за претендираната мораторна лихва върху главницата за ТЕ също се явява неоснователен,
предвид липсата на главен дълг, и като такъв също ще следва да се отхвърли.
6
Липсата на отговор на ИМ в срока по чл.131 от ГПК е преклудирало възможността на
ответницата Ж. К. да заяви възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца,
които се претендират от нея. Същата е заявила такова възражение едва преди първото
съдебно заседание, чрез молба-становище, подадена от нейно име, чрез адв. Д. Ч., но съдът
не следва да го разглежда и се произнася по него, поради настъпилата с изтичане на срока
по чл.131 от ГПК преклузия, предвидена с разп. на чл.133 от ГПК. В този см. Решение №
177/26.11.2010 г., на ВКС, ТК, постановено по т. д. № 46 по описа за 2010 г. на ВКС,
Решение № 111/08.10.2010г. по т. дело № 1068/2009г. на Първо ТО на ВКС и др .
Следователно, исковете за главница за ТЕ и мораторната лихва върху нея, предявени от
ищеца срещу ответника Ж. К. ще следва да се уважат в заявените от [***] размери, тъй като
се установява качеството й на потребител на ТЕ/респ. клиент на [***] и същата не оспорва
исковете по размер, като не твърди плащане.
По иска за главница за дялово разпределение и мораторна лихва върху нея:
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача.
Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Продавачът има право да
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, когато задълженията на
клиентите не са заплатени в срок от 45 дни от издаване на месечните фактури.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден
от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на таксата за услугата „Дялово разпределение“ и
дължи обезщетение в размерите по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В настоящия случай, ищецът
претендира дължими от ответниците суми за ДР, за период от м.04.2019 г. до м.04.2020 г., в
размери от по 6,90 лв. от всяка от ответниците. Тези вземания не попадат в обхвата на
погасителната давност, тъй като вземането за м. 04.2019 г. е изискуемо от 15.06.2019 г., като
давността е била прекъсната с подадената от ищеца ИМ от 02.06.2022 г.
От представените от ФДР [***] документи, касаещи дяловото разпределение в имота,
приети като доказателства и неоспорени от ответниците се установява, че действително за
сградата, в която се намира апартамента, собственост на ответниците е извършвана дейност
по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и
топла вода. От приетата по делото справка, отразяваща извлечението от сметката за аб. №
[***], се установява, че фактурираната и незаплатена цена на извършваната услуга по
дялово разпределение от ФДР е 13,78 лв. Не се установява това вземане на ищеца да е
погасено по давност, поради което същото е изцяло изискуемо и исковете за главницата за
7
ДР предявени срещу двете ответници ще следва да се уважат изцяло в заявените размери от
по 6,90 лв. спрямо всяка от тях, доколкото ответниците не твърдят плащане на тези свои
задължения в срока.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД следва да установи 1.парично задължение на ответника; 2. настъпила забава на
последния за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от [***] и одобрени от комисията Общи условия за
процесния период /тези в сила след 27.06.2016 г./ да са обвързващи и за ответниците В. К. и
Ж. К.. С разпоредбата на чл. 33, ал.2 от същите се определя срок за заплащане на дължимата
от купувача месечна цена на доставената топлинна енергия – 45 дни от изтичане на
периода, за койот се отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 /т.е. за
задълженията по ОФ, изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока по ал.2 – 45
дневен. В този смисъл, въпреки, че изискуемостта на вземанията по ежемесечните фактури
настъпва след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на срока /месеца/, за който се отнасят,
неплащането им в срок, не води до начисляване на лихви върху прогнозни суми, каквито
възражения е релевирал ответника в отговора. Напротив, обезщетение за забава се дължи
единствено върху стойността на задължението на потребителя, по общите фактури, в
случай, че не се плати в срока по чл.33, ал.4 от ОУ.
В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл.
84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна
енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на
доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Върху
погасената по давност главница от 94,54 лв., претендирана от ответника В. К. не се дължи и
мораторна лихва, за посочения от ищеца период от 15.09.2019 г. до 03.05.2022 г., а
ответника Ж. К. ще дължи и претендираната от ищеца мораторна лихва в размер на 24,52
лв., върху установената като дължима от нея главница за ТЕ в размер на 94,54 лв.
Ответниците не са представили доказателства за плащане на дължимата сума, поради
което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която същите не са
заплатили в срок, следва да бъде изцяло уважен. С оглед изложеното, цялото претендирано
от ищеца вземане за услугата дялово разпределение се явява изискуемо, а исковете и срещу
двете ответници като основателни за целия период и в пълен размер, следва да се уважат
изцяло в посочените в ИМ размери от по 6,90 лв.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден
от уговорения 45-дневен срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение
8
на задължението си за заплащане на цената на таксата за услугата „Дялово разпределение“ и
дължи обезщетение в размерите по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай ответниците
безспорно са изпаднали в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на таксата
дялово разпределение, като за периода на забава от 15.06.2019 г. до 03.05.2022 г. исковете
се явяват основателни и ще следва да се уважат в претендираните от ищеца размери от по
1,75 лв. от всяка от ответниците.
В заключение и на база приетите и обсъдени по-горе доказателства, общата дължима
сума от ответника В. А. К. възлиза на 8,65 лв., от която сума 6,90 лв. , представлява
главница за ДР за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба - 02.06.2022 г., до окончателното й изплащане, а
сумата от 1,75 лв., представлява мораторна лихва за забава върху главницата за ДР,
дължима за периода от 15.06.2019 г. до 03.05.2022 г.
Съответно общата дължима сума от ответника Ж. А. К., за която исковете ще следва да
се уважат изцяло, е претендираната с ИМ такава от ищеца, а именно: 127,70 лв., от която
сума 94,54 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба - 02.06.2022 г., до окончателното й изплащане, сумата от 24,52 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 03.05.2022 г., сумата от 6,90
лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.06.2022 г., до окончателното й
изплащане, и сумата от 1,75 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.05.2019 г.
до 03.05.2022 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни.
Ищецът е претендирал такива и е представил Списък по чл. 80 от ГПК за сторени от него
разноски в общ размер на 415,00 лв., от която сума за платена държавна такса - 100 лв., за
депозит за вещо лице – 300,00 лв. и за 3 бр. СУ – 15 лв. Отделно, предвид факта, че ищеца е
представляван в производството от юрисконсулт, на същия му се дължи и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, съгл. чл.78, ал.8 от ГПК, който съдът определя на
100,00 лв. Така от общия размер на разноските, сторени от ищеца в настоящото
производство възлизащи на сумата от 515,00 лв., от която на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед
уважената част от исковете му, му се следват разноски до размер от 274,94 лв.
На ответника Ж. К., предвид изхода на делото не се следват разноски, а на ответника
В. К., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съответно на отхвърлената част от исковете спрямо нея
ще следва да се признаят такива в размер на 372,94 лв., които ще следва да се присъдят
директно в полза на адв. Ч., оказала на ответницата безплатна помощ и съдействие в
производството.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Ж. А. К., с ЕГН ********** да заплати на [***], с ЕИК [***], представлявана от А. А. - изп.
директор, сумите от общо 127,70 лв., от която сума 94,54 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.06.2022 г., до
окончателното й изплащане, сумата от 24,52 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 15.09.2019 г. до 03.05.2022 г., сумата от 6,90 лв., представляваща главница за ДР за
периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба - 02.06.2022 г., до окончателното й изплащане, и сумата от 1,75 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 15.06.2019 г. до 03.05.2022 г.;
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
В. А. К., ЕГН ********** да заплати на [***], с ЕИК [***], представлявана от А. А. - изп.
директор, сумите от 6,90 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.04.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.06.2022
г., до окончателното й изплащане, и сумата от 1,75 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 15.06.2019 г. до 03.05.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените от [***], ЕИК
[***], срещу ответницата В. К. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ за заплащане на сумите от 94,54 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба - 02.06.2022 г., до окончателното й изплащане, сумата
от 24,52 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 03.05.2022 г.,
като погасени по давност.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, Ж. А. К., с ЕГН ********** да заплати на
[***], ЕИК [***], сумата от 274,94 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни
разноски в производството, съответно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв. [***], ЕИК [***] да
заплати на адв. Д. Й. Ч. от САК сумата от 372,94 лв., представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете срещу ответника В. К., за
оказаната на последната безплатна помощ и съдействие в производството.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„[***], с ЕИК [***] и седалище в [***].
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10