РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. Смолян, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20255440100206 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от М. Т. Ч. срещу Р. Т. Ч.. Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК, с които се иска да бъде установено по
отношение на ответницата, че ищцата не дължи като погасени по давност суми в общ
размер на 2 383,74 лв., от които главница в размер на 537,16 лева; законна лихва 490,99 лв.
за периода 16.09.2016 – 03.02.2025 г.; 1 073,44 лв. неолихвяеми вземания и 282,15 лв.
присъдени разноски, за които са издадени изпълнителни листове по ч.гр.д. № 829/2016 на РС
– Смолян; по гр.д. № 1020/2016 на РС – Смолян и в.гр.д. № 459/2017 на СмОС; по гр.д. №
98/2016 на РС – Смолян и в.гр.д. № 442/2017 на ОС - Смолян, за които е образувано изп.д. №
38/2025 по описа на ЧСИ с рег. № 908 на КЧСИ.
Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до
следното:
На 27.01.2025 г. получила покана за доброволно изпълнение на сумата от 4 365,50
лева, формирана от главница в размер на 537,16 лева; законна лихва 490,99 лв.; 1 073,44 лв.
неолихвяеми вземания; 282,15 лв. присъдени разноски; 1 013,83 лв. такси по тарифата към
ЗЧСИ и 967,93 лв. публични държавни вземания. Наложен й е запор на банкови сметки в пет
банки и на трудовото й възнаграждение, както и възбрана върху недвижимите имоти с
идентификатори *** и *** по КККР на ***. Твърди, че погасителната давност за посочените
вземания е изтекла към момента на образуване на изпълнителното дело. Претендира
присъждане на направените разноски.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва исковете като
1
неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на деловодните
разноски.
Излага съображения за неоснователност на исковете, свеждащи се до следното:
Между двете страни, които са сестри, са водени няколко съдебни дела, като едно е
заповедно, а други са искови, приключили с решения. Влязлата в сила заповед за изпълнение
е приравнена по правни последици на влязло в сила съдебно решение. И по влязлата в сила
заповед за изпълнение и по съдебните решения давността е пет годишна, независимо дали
се касае за периодично вземане.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и представлявана от *** поддържа
исковете и моли да бъдат уважени по изложените в пледоарията съображения.
Ответницата лично и представлявана от адв. И. моли исковете да бъдат отхвърлени,
по съображенията, изложени в отговора и пледоарията.
Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и след като обсъди събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 829/2016 по описа на РС – Смолян е разпоредено М. Т. Ч. от ***, ЕГН
********** да заплати на кредиторите Р. Т. Ч., от ***, ЕГН ********** и *** от ***, ЕГН
*** сумата от 1 118,32 лева, представляващи обезщетение за ползите, от които са лишени
кредиторите, от общата продажна цена в размер на 6 710 лв. на дървен материал, добит от
поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
***, одобрени със Заповед РД-18-1/20.01.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2016 г. до окончателното заплащане
на вземането, както и съдебни разноски в размер на 25 лева за държавна такса за образуване
на делото.
Заповедното производство се развило в исково производство по чл. 422 ГПК – гр.д.
№ 1020/2016 г. на РС - Смолян, по което е постановено Решение № 266/22.06.2017 г., с
което е признато за установено по отношение на М. Т. Ч., че същата дължи за плащане на Р.
Т. Ч. и *** сумата в общ размер от 1074,32 лева - по 537,16 лева, представляващи
обезщетение за ползите, от които са лишени от продажната цена на дървен материал, добит
по договор за усвояване на лесосечен фонд от 20.06.2014г. от поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със
Заповед РД-18-1/20.01.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от ***кв.м.,
ведно със законната лихва върху главницата в общия й размер от 1074,32, считано от
16.09.2016 г. /датата на подаване на заявлението по чгр.дело до окончателното заплащане на
вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК с №454/20.09.2016 г. по ч.гр.дело №829/2016 г. по описа на Районен съд- Смолян.
Отхвърлени са исковете на Р. Т. Ч. и *** срещу М. Т. Ч. в ЧАСТТА за установяване
съществуването на вземането за разликата над сумата в общия й размер от 1074,32 лева до
пълния размер от 118,32 лева, ведно със законната лихва върху сумата, представляваща тази
разлика по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с
№454/20.09.2016г. по ч.гр.дело №829/2016 г. по описа на Районен съд- Смолян. Осъдена е М.
Т. Ч. да заплати на Р. Т. Ч. и *** съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр.дело
№ 829/2016 г. по описа на РС- Смолян в размер на 25,00 лева за внесена държавна такса.
Осъдена е М. Т. Ч. да заплати на Р. Т. Ч. и *** съдебни разноски в исковото производство по
гр.дело № 1020/2016 г. по описа на РС- Смолян в размер на 139,29 лева.
С разпореждане № 2433/03.10.2017 г. по гр.д. № 1020/2016 г. на СмРС е върната
частната жалба на М. Ч. срещу постановеното решение поради неотстранени нередовности.
Това разпореждане е потвърдено с необжалвано Определение № 1195/07.12.2017 г. по ч.гр.д.
№ 456/2017 г. на ОС – Смолян.
Така решението по гр.д. № 1020/2016 г. на СмРС е влязло в сила на 20.01.2018 г.
Въз основа на влязлото в сила решение на СмРС на 31.12.2018 г. е издаден
2
изпълнителен лист по гр.д. № 1020/2016 г. на СмРС срещу М. Ч. за присъдените разноски
по заповедното производство в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева за внесена ДТ, както и
за съдебни разноски в исковото производство по гр.дело №1020/2016 г. по описа на РС-
Смолян в размер на 139,29 лева.
В последствие на 23.01.2019 г. е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1020/2016 г.
на СмРС срещу М. Ч. за присъдените разноски по частното въззивното производство в
размер на 200 лева.
Заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 829/2016 г. на СмРС, е влязла в сила с
влизане в сила на решението по гр.д. № 1020/2016 г. на СмРС, поради което въз основа на
нея на 31.12.2018 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 829/2016 г. на СмРС срещу
М. Ч. за сумата от 1 074,32 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които са лишени
от общата продажна цена в размер на 6 710 лв. на дървен материал, добит от поземлен имот
с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със
Заповед РД-18-1/20.01.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.09.2016 г. до окончателното заплащане на вземането.
С Решение № 318/24.07.2017 г. по гр.д. № 98/2016 на РС – Смолян е допусната
съдебна делба между Р. Т. Ч. и М. Т. Ч. на четири самостоятелни обекта в жилищна сграда с
идентификатори ***; ***; *** и *** по КККР на *** при квоти по 1/2 ид.част за всяка от
съделителките и е отхвърлен искът за делба в частта за 1/2 от таванското помещение,
представляващо обща част на жилищна сграда с идентификатор ***. Отхвърлено е искането
на Р. Т. Ч. на осн. чл. 344 ал. 2 от ГПК да бъде осъдена М. Т. Ч. да й заплаща сумата от 100
лв. месечно, представляваща наемна цена за ползването на самостоятелен обект с
идентификатор ***, считано от влизане в сила на определението до окончателното
извършване на делбата, като неоснователно. Отхвърлено е и искането на М. Т. Ч. на осн. чл.
344 ал. 2 от ГПК да бъде осъдена Р. Т. Ч. да й заплаща сумата от 105 лв. месечно,
представляваща наемна цена за ползването на самостоятелен обект с идентификатор ***,
считано от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата, като
неоснователно.
С окончателно Определение № 1177/12.12.2017 г. по в.гр.д. № 442/2017 г. на ОС –
Смолян е отменено като неоснователно Решение № 318 от 24.07.2017 година (с характер на
определение), постановено по гр.д. № 98/2016 година по описа на Смолянския районен съд
в частта, с която е отхвърлено искането на Р. Т. Ч. на осн. чл. 344, ал. 2 от ГПК да бъде
осъдена М. Т. Ч. да й заплаща сумата от 100 лв. месечно, представляваща наемна цена за
ползването на самостоятелен обект с идентификатор ***, считано от влизане в сила на
определението до окончателното извършване на делбата, като неоснователно, както и в
частта,с която е отхвърлено искането на М. Т. Ч. на осн.чл. 344, ал. 2 от ГПК да бъде
осъдена Р. Т. Ч. да й заплаща сумата от 105 лв. месечно, представляваща наемна цена за
ползването на самостоятелен обект с идентификатор ***, считано от влизане в сила на
определението до окончателното извършване на делбата, и вместо него е осъдена М. Т. Ч. на
осн.чл. 344, ал. 2 от ГПК да заплаща на Р. Т. Ч. след компенсация на претенциите на М. Т.
Ч. и Р. Т. Ч. по чл. 341, ал. 2 от ГПК обезщетение в размер на сумата от 47.50 лева
месечно, представляваща разликата между наемната цена за ползването на самостоятелен
обект с идентификатор *** и ***, считано от влизане в сила на определението до
окончателното извършване на делбата.
Въз основа на това определение, влязло в сила на 12.12.2017 г., е издаден на
04.08.2021 г. изпълнителен лист по гр.д. № 98/2016 г. на РС – Смолян в полза на Р. Т. Ч.
против М. Т. Ч. за сумата от 47,50 лв. месечно, представляваща разликата между наемната
цена за ползването на самостоятелен обект с идентификатор *** и ***, считано от влизане в
сила на определението до окончателното извършване на делбата.
Въз основа на издадените четири изпълнителни листове в нейна полза, с молба от
13.01.2025 г., депозирана пред ЧСИ с рег. № *** – *** Р. Т. Ч. е поискала образуване на
изпълнително дело срещу длъжника М. Т. Ч. за събиране на вземанията, съответно 1/2
ид.част от сумата от 1 074,32 лв. по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 829/2016 г. на
3
31.12.2018 г.; 1/2 ид.част от сумата от 25 лв. и 1/2 ид.част от сумата от 139,29 лв. по
изпълнителния лист, издаден по гр.д. № 1020/2016 г. на 31.12.2018 г.; сумата от 200 лв. по
изпълнителния лист, издаден по гр.д. № 1020/2016 г. на 23.01.2019 г. и по 47,50 лв. месечно
в периода 12.12.2017 – 30.10.2019 г. по изпълнителния лист, издаден по гр.д. № 98/2016 г. на
04.08.2021 г.
С разпореждане от 13.01.2025 г. на ЧСИ Андреева е образувано изп.д. № 38/2025 г. за
събиране на сумите: 537,16 лв. – главница и законна лихва върху нея, считано от 16.09.2016
г. до окончателното плащане по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 829/2016 г. на
31.12.2018 г.; 12,50 лв. и 69,65 лв. по изпълнителния лист, издаден по гр.д. № 1020/2016 г.
на 31.12.2018 г.; сумата от 200 лв. по изпълнителния лист, издаден по гр.д. № 1020/2016 г. на
23.01.2019 г. и по 1 073,44 лв. по изпълнителния лист, издаден по гр.д. № 98/2016 г. на
04.08.2021 г. – обезщетение за лишаване от право на ползване за периода 12.12.2017 –
30.10.2019 г., както и за такси и разноски в изпълнителното производство. Със същото
разпореждане са предприети първите изпълнителни действия – налагане на запор на
банковите сметки и вземанията на длъжника и налагане на възбрана върху самостоятелните
обекти с идентификатори *** и ***.
С покана за доброволно изпълнение, връчена на ищцата на 27.01.2025 г. същата е
поканена в двуседмичен срок доброволно да плати задължението по изпълнителното дело в
общ размер 4 365,50 лева, от които главница 537,16 лв. и законна лихва в размер на 490,99
лв. върху главницата за периода16.09.2016 – 03.02.2025 г. ; 1073,44 лв. неолихвяеми
вземания /мораторни лихви, обезщетения/; 282,15 лв. разноски, както и 1 013,83 лв. такси по
тарифата към ЗКЧСИ и публични държавни вземания в размер на 967,93 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК, с които се оспорват
вземанията по издадени четири изпълнителни листа, за събирането на които е предприето
принудително изпълнение срещу ищцата по изп.д. № 38/2025 по описа на ЧСИ *** с рег. №
*** по РКЧСИ.
Искът по чл. 439 ГПК е средство за защита на длъжника срещу принудителното
изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки. Оспорването на
изпълняемото право от длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В случая с предявените искове длъжникът по изпълнителното дело оспорва
съществуването на правото на принудително изпълнение в полза на взискателя поради
изтекла погасителна давност за вземанията по четирите изпълнителни листа.
Погасителната давност представлява период от време, с изтичането на който се
погасява възможността за събиране на едно вземане по принудителен ред. Погасителната
давност е юридически факт, който възниква след изтичане на определен в закона срок, който
поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на давността и да откаже
изпълнение.
Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява право на принудително
изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като задължава и овластява изпълнителния
орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по-кратък срок, а според
нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
4
новата давност е всякога пет години. Според разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо, като съгласно чл. 116, б.„б”
от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
В решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о. на ВКС, е разгледан
допуснатия до касационно обжалване въпрос относно приложимият срок /три или пет
години/, при който се погасява по давност вземане, установено с влязла в сила заповед за
изпълнение, който е възможно да е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в
постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК актове по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ІV г. о., ч. т. д.
№ 1366/2015 г. на ІІ т. о., ч. гр. д. № 4647/2015 г. на ІV г. о., ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ІV г. о.,
е прието, че „изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок на новата давност, която
тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло
в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.“
Следователно давността започва да тече от момента на влизане в сила на съдебното
решение, респ. на заповедта за изпълнение.
Безспорно се установи по делото, че срещу ищцата М. Ч. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 829/2016 г. по описа на РС - Смолян в полза на
кредитора Р. Ч.. Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 20.01.2018 г. с влизане в сила на
решението по чл. 422 ГПК.
Следователно от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение
погасителната давност за вземането е започнала да тече и съответно е изтекла на 20.01.2023
г.. Изпълнителното производство е образувано на 13.01.2025 г., след изтичане на давността
на вземането по изпълнителния лист, издаден въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение.
Безспорно се установи също, че срещу ищцата М. Ч. е постановено решение по гр.д.
№ 1020/2016 г. по описа на РС – Смолян, влязло в сила на 20.01.2018 г., от който момент е
започнала да тече погасителната давност за вземането по изпълнителния лист, издаден на
31.12.2018 г.. От същата дата е започнала да тече и давността на вземането по
изпълнителния лист, издаден на 23.01.2019 г., издаден въз основа на влязлото в сила
определение на въззивния съд за присъдените разноски в частното въззивно производство.
Изпълнителното производство е образувано на 13.01.2025 г., след изтичане на
давността на вземането по изпълнителните листове, издадени въз основа на влязлото в сила
решение и на определението на въззивния съд за присъдените разноски в частното въззивно
производство.
Безспорно се установи още, че определението на ОС – Смолян по в.гр.д № 442/2017 г.
за присъденото в делбеното производство обезщетение за ползването на самостоятелен
обект с идентификатор *** и *** в полза на ответницата за периода 12.12.2017 – 30.10.2019
г. в размер на 47,50 лв. месечно, е влязло в сила на 12.12.2017 г. като необжалваемо, откогато
е започнала да тече давността на вземането по издадения на 04.08.2021 г. изпълнителен лист
по гр.д. № 98/2016 г. на РС – Смолян и е изтекла на 12.12.2022 г., преди образуване на
изпълнителното дело.
Предвид изложеното вземанията по четирите изпълнителни листа, въз основа на
които е образувано изп.д. № 38/2025 г., са погасени по давност преди образуването на
изпълнителното производство, с което е погасено и правото на ответницата за
принудителното им събиране.
При това положение исковете са основателни и следва да бъдат уважени, като бъде
признато за установено по отношение на ответницата, че не съществуват вземанията й по
процесните изпълнителни листове като погасени по давност.
Относно разноските:
И двете страни са заявили искания за присъждане на деловодните разноски.
С оглед изхода от спора на ответницата не се дължат разноски.
Ищцата е направила съдебни разноски в общ размер 1020 лв., съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, от които 300 лв. за държавна такса върху цената
исковете и 720 лв. за платено адвокатско възнаграждение /ДПЗС на л. 7/. Дължимата върху
5
предявените искове държавна такса е в размер на 200 лв.. Останалите 100 лв. са внесени от
ищцата във връзка с исковете за 1 013,83 лв.- такси по тарифата към ЗЧСИ и 967,93 лв. –
публични държавни вземания, дължими към 03.02.2025 г., по отношение на които с влязло в
сила определение съдът прекрати производството по делото преди размяната на съдебните
книжа.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъдена ответницата да плати на
ищцата направените деловодни разноски, съобразно уважените искове, съответно ДТ в
размер на 200 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв.
По изложените съображения Смолянският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че не
съществуват поради изтекла погасителна давност вземанията на Р. Т. Ч., ЕГН **********, от
*** срещу М. Т. Ч., ЕГН **********, от ***, за сумите: 537,16 лева - главница и 490,99 лв. –
законна лихва за периода 16.09.2016 – 03.02.2025 г. по Изпълнителен лист от 31.12.2018 г.,
издаден по ч.гр.д. № 829/2016 г. по описа на Районен съд – Смолян; 12,50 лв. - държавна
такса и 69,65 лв. - съдебни разноски по Изпълнителен лист от 31.12.2018 г., издаден по гр.д.
№ 1020/2016 г. по описа на Районен съд – Смолян; 200 лева - разноски по Изпълнителен
лист от 23.01.2019 г., издаден по гр.д. № 1020/2016 г. по описа на Районен съд – Смолян и
1 073,44 лева - обезщетение за лишаване от право на ползване в периода 12.12.2017 –
30.10.2019 г. /предявено като неолихвяеми вземания/ по Изпълнителен лист от 04.08.2021 г.,
издаден по гр.д. № 98/2016 г. по описа на Районен съд – Смолян, за събирането на които е
образувано изпълнително дело № 38/2025 г. по описа на ЧСИ ***, рег. № ***, с район на
действие ОС - Пловдив.
ОСЪЖДА М. Т. Ч., ЕГН **********, от *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на Р. Т. Ч., ЕГН **********, от *** направените деловодни разноски в размер на 920
лв., от които 200 лв. за държавна такса и 720 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - Смолян.
Решението да се връчи на страните, като на ищцата чрез *** и на ответницата чрез
адв. И..
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6