Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр. Враца 27.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански
районен съд, IV наказателен
състав в публично заседание на 29.01.2020 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРА КАСАБОВА
При секретаря Ц.Цекова и в присъствието на прокурора…….като
разгледа докладваното от съдията НАХД №562 по описа за 2019г. на ВРС, въз
основа на закона и доказателствата :
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №08-00-636 от 18.04.2019г. на Заместник – министъра на
културата, с което на “****” ЕООД, гр.Враца, със седалище и адрес на управление
- с.***, обл.Враца, ул.“Седмочисленици”№6, с ЕИК
********* представлявано от Н.И.Я.с
ЕГН ********** - управител за извършено
нарушение на чл.83, ал.1, т.1, б.„В“ във връзка с чл.84 от Закона за
културното наследство/ЗКН/, на
основание чл.200 ал.1 пр.2 от ЗКН е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ, в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/
лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА ответника Министерство
на културата на Република България, да ЗАПЛАТИ на жалбоподателя “****”
ЕООД, гр.Враца, със седалище и адрес на управление
- с.***, обл.Враца, ул.“Седмочисленици”№6, с ЕИК
********* разноските по делото – сумата от 300.00
лева – за адвокатски хонорар съгласно чл.63
ал.3 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
14/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването пред Врачански Административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
“****” ЕООД, гр.Враца, със седалище и адрес на управление с.***,
обл.Враца, ул.“Седмочисленици”№6, с ЕИК ********* представлявано
от Н.И.Я.с ЕГН ********** – управител, е
обжалвала НП №08-00-636 от 18.04.2019г. на
Заместник – министъра на културата, с което на представляваното от нея дружество
за извършено нарушение на чл.83, ал.1,
т.1, б.„В“ във връзка с чл.84 от
Закона за културното наследство/ЗКН/,
на основание чл.200 ал.1 пр.2 от ЗКН
е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ, в
размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева. В жалбата, в съдебно заседание и писмени бележки чрез процесуален
представител – адв.М.М., се
излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на НП и се иска
отмяната му.
Ответникът по делото
Заместник Министърът на културата на Република България, чрез приложени от юрисконсулт
Н.А. писмени бележки изразява становище, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното с нея, НП следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Производството
по делото е по реда на чл.59 – 63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
П.И.И., на длъжност регионален
инспектор в Регионални инспекторати към Главна дирекция „Инспекторат за
опазване на културното наследство” при Министерство на културата бил натоварен на основание
Заповед № РД 09-319/11.05.2018г. на Министъра на културата и чл.192, ал.1, т.3
от ЗКН, с извършване на
проверка по отношение на имот недвижима културна ценност находящ се в гр.Враца.Проверката осъществил на място
и по документи съвместно с арх.М.А.- мл. експерт „Устройство на територията“ в
Община Враца, на дата 06.08.2018г., съгласно
отразеното в КП и АУАН, /а според отразеното в НП на дати - 08.06.2018г. и на 14.06.2018г. Резултатите от проверката, били отразени в Констативен протокол от 06.08.2018г.,
регистриран с вх. № 08-00-636/09.08.2018 г. на Министерство на културата за
извършено нарушение на чл.83, ал.1, т. 1 буква „в“ във връзка с чл.84 от
ЗКН.При проверката били установени следните обстоятелства: Сградата на ул.„Полковник Кетхудов“ №10 се намира в ПИ с идентификатор 12259.1019.161
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, съставляващ
застроен УПИ 1-161, кв.150. Самата сграда е с идентификатор 12259.1019.161.1. Обект
на проверката е първият етаж на сградата, самостоятелен обект с идентификатор 12259.1019.161.1.1 и предназначение за
търговска дейност. Правото на собственост върху имота принадлежи на Б.И.К., ЕГН
**********,***, съгласно Нотариален акт № 25 от 02.03.2005
г., издаден от Служба по вписванията - Враца, том 3, регистър 1313, дело № 494.
С Договор от 10.01.2018г. за
временно възмездно ползване на имот - търговски обект, посочен в чл.1 и чл.2 от
договора, индивидуализиран в приложен към договора акт за собственост и скица,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 12259.1019.161.1.1, находящ се в гр. Враца, ул.„Полковник Кетхудов“,
№10, ет.1, е отдаден под наем за срок от пет години от И.К., с ЕГН ********** и Т.К.,
с ЕГН **********, с адрес *** на И.Х.И., с ЕГН **********
и адрес ***.
Съгласно чл.7, ал.9 от Договора наемателя има правото
да преотдава част от имота за ползване на трети лица за договорения и платен
срок с предварителното съгласие на наемодателя.Като същият се възползвал от
това си право и с Договор за наем от 11.01.2018 г. И.Х.И. преотдал под наем обекта
на Н.И.Я.с ЕГН ********** - управител на „Талиа-Н“
ЕООД с.***, ул.„Седмочисленици“ № 6, БУЛСТАТ BG *********.
Въз основана посочените документи инспектор П.И.И. възприел, че към момента на проверката наемател на обекта предмет на
проверката - с идентификатор 12259.1019.161.1.1 - съгласно документацията била Н.И.Я.с
ЕГН ********** - управител на „Талиа-Н“ ЕООД с.***,
ул. „Седмочисленици“ № 6, с ЕИК *********. В хода на проверката било установено
и че сградата на ул.„Полковник Кетхудов“ №10 е
декларирана, като архитектурно -
строителен паметник на културата с Писмо № 587/20.02.1979 г. на НИПК.
Съгласно §12, ал.1 от ПЗР на ЗКН, „заварените
декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя
статут като декларирани обекти по този закон“.
Видно от документите приложени по делото същата
сградата е била обект на проверка по реда на чл.72, ал.3 от ЗКН, на 14.06.2017г., за което тогава е бил
съставен Констативен протокол с вх. № 10-00-162/21.06.2017 г. в МК.
При съпоставяне на състоянието сградата през 2017г. и при проверката извършена на 06.08.2018г. било установено, че
входната врата към ул.„Търговска“ е подменена, а дограмата на витрините е
боядисана с бяла боя. От предоставената от арх.А. информация, извършването на
ремонта е установено на 20 Юли 2018г., както и че ремонтът не е
съгласуван с министерство на културата, съгласно изискването на чл.83, ал.1,
т.1, буква „в“ и по реда на чл.84 от ЗКН.
Също
така било установено, че в противоречие с изискването на чл.21 от Договор
за наем от 11.01.2018 г., на търговският
обект г-жа Н.И.Я., извършила ремонта по устно разрешение от наемодателя И.Х.И.
/неин баща/.И в двата договора е предвидено ремонти и преустройства да се
извършват от наемателя само след съгласие на наемодателя, като съгласно чл.21
от Договора за пренаемане, това съгласие е предвидено да е „изрично писмено“
изразено и с „постигане на писмено споразумение между страните относно
разпределение на разноските“.
Въз основа на изложеното инспектор П.И.И.
възприел, че отговорност за извършения без съгласуване с МК, ремонт е на
дружеството „Талиа-Н“ ЕООД, представлявано от Н.И.Я.-
управител, като наемател. В тази връзка бил изготвен Констативен протокол с
вх.№ 08-00-636/09.08.2018г. в МК, като
бил приложен и Констативен протокол с вх. № 10-00-162/21.06.2017 г. в МК.
За констатираното нарушение на 02.11.2018г., актосъставителя П.И.И., в присъствието на свид.Т.Б.М. и И.Р.Н./свидетели
по акта/, съставил Акт за административно нарушение, в които нямало отразени номер и
дата и който в този си вид бил предявен
и връчен срещу подпис лично на управителя на фирмата жалбоподател - Н.И.Я.на същата
дата, а в графата за възражения последната е написала: „Не съм съгласна, тъй като всички
сгради на ул.Търговска са ремонтирани с нови дограми и врати и закона се прилага само
към мен. Акта ми беше връчен без номер и дата”. В последствие акта бил номериран и датиран, като - Акт
№15 от
02.11.2018г., които обаче обстоятелства не
били отразени в екземпляра връчен на жалбоподателя.
В акта било отразено, че: жалбоподателя - дружеството „Талиа-Н“ ЕООД,
представлявано от Н.И.Я.– управител, като
наемател по Договор за наем от 11.01.2018 г. на част от сграда - НКЦ, намираща
се в ПИ с идентификатор 12259.1019.161 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Враца, съставляващ застроен УПИ 1-161, кв. 150, с административен
адрес гр.Враца, ул.„Полковник Кетхудов“ №10, ет.1, с
идентификатор 12259.1019.161.1.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Враца, не е изпълнило разпоредбите на чл.83, ал.1, т.1, буква
„в“ от ЗКН, а именно: „Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени
територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се
изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по
реда на чл.84, ал.1 и 2, както следва: т.1.в единични културни ценности и в
техните граници:
в) искания и
документация за извършване на текущи и аварийни ремонти и укрепителни работи“, с
което актосъставителя приел, че е осъществен фактическия състав на чл.200, ал.1, пр.2 от ЗКН, доколкото
ремонтът на сградата представлява намеса в защитена територия за опазване на
културното наследство.
Последвало издаването на обжалваното Наказателно постановление №08-00-636 от 18.04.2019г. на Заместник –
министъра на културата, в което
дословно е пренесено текстовото описание на нарушението от АУАН, и в което било
посочено, че за извършено нарушение на чл.83,
ал.1, т.1, б.„В“ във връзка с чл.84
от Закона за културното наследство/ЗКН/,
на жалбоподателя на основание чл.200 ал.1
пр.2 от ЗКН е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ, в размер на 15 000 лева за констатираното нарушение.
Горната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите П.И.И.,Т.Б.М.,
И.Р.Н., И.Х.И. и св.Марияна Георгиева Н., АУАН, НП, жалба, Договори за наем, Констативен
протокол с вх. № 08-00-636/09.08.2018 г. в МК, Констативен протокол с вх. №
10-00-162/21.06.2017 г. в МК, както и от останалите приложените ведно с
административната преписка и по делото писмени доказателства приобщени по
делото.
Съдът намира жалбата за подадена
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество, същата е процесуално
допустима, но неоснователна по следните съображения:
На първо
място съдът
приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в рамките
на техните правомощия и компетенции, съгласно разпоредбите на ЗАНН и ЗКН, както и приложената Заповед
по делото.Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на НП, съдът
констатира допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
следното:
За да предизвика целените с издаването му правни
последици, наказателното постановление,
следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация.
Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа
наказателното постановление са посочени в чл.57
от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57,
ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби,
които са били нарушени виновно
- съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва
постановения от административнонаказващия орган
резултат.
Неспазването на така установените нормативни
изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт.
Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите
за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на
правата и правнозащитените интереси на гражданите и
организациите - страни в административнонаказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил към налагане
на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа
отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при
изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна, наличието на
мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразността и правилността
на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на
евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви
според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното
неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на
закона и е основание за отмяна на акта.
На второ място - съгласно разпоредбата на чл.42 т.3 пр.1 от ЗАНН - АУАН респективно на чл.57 ал.1 т.5 пр.2 от ЗАНН, касателно НП, трябва
да съдържат – дата на извършване на
нарушението в конкретният случай, нито в АУАН, нито в издаденото след това
НП, не е посочена конкретна датата или период на извършване на твърдяното
нарушение, така както законът
изисква.
В случая не е направен дори минимален опит за това. В контекста на
изложеното следва да се отбележи, че както в АУАН, така в НП са
отбелязани единствено датите на извършване на проверката, като дори и това посочване е непрецизно и
създава неяснота. Посочените дати на проверката са съответно в АУАН - 06.08.2018г., а в НП
- 08.06.2018 г., 14.06.2018г.
и 06.08.2018г., посочена е и
дата на предходна проверка - 21.06.2017г.
В НП
дори се сочи, че нарушението е констатирано на 06.08.2018 г., но отново не се сочи, кога е извършено. Единствено в
обстоятелствената част на АУАН, и тази
на НП се съдържа единичен
факт в тази насока, който обаче е споменат така мимоходом и без никакви
доказателства, че е трудно да се възприеме, като евентуално
възможна дата за извършване на нарушението, а именно: в АУАН на л.3 абз.1
и в НП на л.3 абз.1
е посочено: “От предоставената от арх.А. информация, извършването на ремонта е
установено на 20 юли 2018 г.“, но независимо от това посочване АНО, не
твърди това да е датата на извършването на претендираното нарушение.
В случая изписване на дата на извършване на нарушението изобщо липсва и в двата съставени от
наказващият орган документа, като дори отразеното, описание не е достатъчно от към конкретика, касателно визирания
реквизит. В
конкретния случай, е без значение факта, че жалбоподателя може и да се
е досетил за датата/периода/ на извършване на
нарушението, установено от органите на МК, като е ирелевантна причината поради, която
тя не е отразена доколкото законът не предвижда никакви изключения в тази посока. Отделно от изложеното до тук следва
да се отбележи и че дори и свидетелите в показанията си да сочат факти и
обстоятелства досежно датата на нарушението /което в
случая не е налице/, респективно да са единни в твърденията си относно този
задължителен реквизит на нарушението то, това не санира
допуснатото нарушение, тъй като датата
на нарушението е реквизит, които не следва да се предполага, нито да се
извлича по пътя на формалната логика, а следва да е точно и ясно конкретизиран в АУАН и НП, като липса на отразена дата на нарушение, води до порочна неяснота на релевантни относими факти,
които са от съществено значение за - описанието на нарушението и на обстоятелствата, при който е извършено.
На второ
място в издаденото
против настоящият жалбоподател НП и АУАН е посочено, като място на извършване на нарушението: „Първи етаж
на сграда на ул.„Полковник Кетхудов“ №10 с
идентификатор 12259.1019.161.1.1 и предназначение - за търговска дейност.
Сградата се намира в ПИ с идентификатор 12259.1019.161 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Враца, съставляващ застроен УПИ 1-161, кв. 150.
Самата сграда е с идентификатор 12259.1019.161.1.1“ - същевременно от показанията на разпитаните
по делото актосъставител и свидетели, от част от приложените по делото писмени
доказателства в това число КП от 21.06.2017 г. на МК, писмо от кмета на Община
Враца до МК, и приложения на /л.57/ снимков материал е видно, че предмета на нарушението не се отнася до
целият - „Първи етаж на сграда на
ул.„Полковник Кетхудов“ №10 с идентификатор
12259.1019.161.1.“ - защото този
първи етаж самият актосъставител още през 2017г. е установил,
че е разделен на две отделни
помещения, едно с вход от към улица „Кетхудов“, а
другото с вход от към улица „Търговска“, като самият актосъставител сочи, че
проверката касае именно по малкото от двете помещения - това с вход от към улица „Търговска“.
Нещо повече в т.ІІ пункт
5 от НП е посочено: „На 14.06.2017 г. сградата е била обект на проверка по реда на чл.72, ал.3
от ЗКН, за която е съставен Констативен протокол с вх. № 10-00-162/21.06.2017
г. в МК. При съпоставяне на състоянието тогава и при проверката на 06.08.2018
г. е видно, че:“входната врата към
ул.„Търговска“ е подменена, а дограмата на витрините е боядисана с бяла боя„
В писмото от кмета на Община Враца, с което се сезира МК за извършеното нарушение, също се сочи, че се касае: „за извършена
подмяна на витрина на партерния етаж в
сграда недвижима културна ценност, находяща се на ул.Търговска
№ 13, гр. Враца. По регулационен план описаната сграда попада в УПИ 1-161 /ц.и.12259.1019.161 по КК на гр. Враца/,кв.150, по плана на
ЦГЧ, - гр. Враца“.
В Констативен
протокол с вх.№ 08-00-636/09.08.2018г. в МК - т.I.По собствеността, е посочено: Самата сграда е с идентификатор и с
административен адрес гр.Враца, п.код 3000, ул.„Полковник Кетхудов“
№10. В този смисъл, посоченият в сигнала на Община Враца административен адрес ул. „Търговска“ № 13 е техническа
грешка. Обект на проверката е първият етаж на сградата, самостоятелен обект
с идентификатор 12259.1019.161.1.1 и предназначение за търговска дейност.
Изводимо от
изложеното, е че твърденията на актосъставителя
в изготвения и подписан лично от него КП и АУАН, че проверката е обхващала целият първият етаж на сградата, понеже същият е самостоятелен обект
с идентификатор 12259.1019.161.1.1 и предназначение за търговска дейност е
невярно и несъответно на обективната истина. Това е така защото в
показанията си пред настоящият съдебен състав същият заяви, че всъщност става
на въпрос, именно за проверка на по-малкото от двете магазинни помещения и по
конкретно, за това което е с вход от към улица Търговска и което според Община
Враца е с административен адрес ул.„Търговска“ № 13, като в случая
извода на актосъставителя, че посочения от Общината административен адрес е
техническа грешка е голословен. Факт, е че на посоченият адрес е имало
самостоятелно обособено магазинно помещение от 20 кв.м, което като
самостоятелен обект е било отдадено „за складово помещение на сватбена агенция“
под наем от лицето И.Х.И. на св.М.Г.Н.с Договор за наем от 11.01.2018г. По същият начин по които пак с Договор за наем от 11.01.2018 г. /тоест от същата дата/,
по голямото помещение от двете е било отдадено отново от лицето И.Х.И. под наем
на Н.И.Я.- управител на „Талиа-Н“ ЕООД с. ***.
От горното следва, че извода на наказващият орган, че
и второто магазинно помещение се стопанисва от настоящият жалбоподател понеже целият
партерен етаж има общ - идентификатор 12259.1019.161.1.1 - отново е невярно.
Предвид изложеното съдът намира, че посоченото в АУАН
и НП, като място на нарушението - не
изпълва изискванията на закона, конкретно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН касателно този
реквизит, тъй като липсва необходимата изчерпателност и детайлност, налице е
описание на едно място на нарушение, което е различно от действителното такова
установено по делото.
Мястото на
извършване на нарушението е съществен реквизит на НП и на АУАН, тъй като същото е определящо, както
по отношение на това кои са лицата, оправомощени да съставят актове, така и по
отношение на компетентността на АНО да издава НП за такива нарушения, а в
последствие и компетентността на съда, разглеждащ производства във връзка с
депозирани жалби против издадени НП.
Освен това
мястото на извършване на нарушението като елемент от състава на
административното нарушение и като основен реквизит на НП следва да бъде ясно и
конкретно, небудещо съмнение защото наред с останалите задължителни такива, не може
да бъде извличано по пътя на формалната или правна логика, още по - малко, да
бъде извличан по тълкувателен път от съдържанието на други реквизити или от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както е в настоящият случай.
Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на
обществените отношения от категорията на процесните,
и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към
отговорност лице.
В този смисъл са без значение индициите,
че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало
за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната
му отговорност.
Правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на
предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Липсата на място на
извършване на нарушението в НП, като основен реквизит от същото, представлява
съществено процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена императивна
правна норма.
На трето място липсата
на правилно, пълно и в необходимата конкретика -
отразяване на дата и място на извършване на нарушението по
същността си се явява липса на посочените
два основни реквизита и това
нарушение допуснато от наказващият орган при изготвяне, както на АУАН, така и
на НП, води от своя страна и до непълнота по отношение на описанието на нарушението и на обстоятелствата,
при който е извършено, които пък са нарушения на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и
на чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5 от ЗАНН,
Съгласно визираните разпоредби - АУАН и НП трябва да
съдържат - описание на твърдяното
нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено. От словесното описание
отразено в АУАН и НП се изяснява, че
извършеното от жалбоподателя нарушение се изразява в - извършване на ремонт
изразяващ се във подмяна на входната врата на магазин към ул.„Търговска“ и
дограмата на витрините е боядисана с бяла боя,. без извършеният
ремонтът да е съгласуван с министерство на културата, съгласно
изискването на чл.83, ал.1, т.1, б. „в“ и по реда на чл.84 от ЗКН.
Съгласно отразеното в Констативен протокол с вх.№ 10-00-162 от
21.06.2017г. в МК съдържание и по
конкретно отразеното в абзаца - т.IV. Проверка на място се установява, че на 21.06.2017г.
проверката е констатирала, че:„Сградата е
ъглова, на ул.„Полковник Кетхудов“ (запад) и
„Търговска“ (юг), с каменни основи и цокъл и тухлена зидария. Състои се от
партер, жилищен и тавански етажи, с по един балкон на първия етаж с ажурни
железни огради и малки капандури на покрива. Фасадите са измазани с хоросан, с
декоративни правоъгълни пана над прозорците на етажа.Партер: по-голямата част е
заета от един магазин с вход на ъгъла и големи витрини към двете улици; втори,
малък магазин, има на южната фасада.“ Тоест още през 2017г. същият актосъставител и със
същият свидетел на проверката е констатирал, че обекта на проверката му сграда
- с административен адрес – в гр.Враца
ул.„Полковник Кетхудов“ №10, ет.1, находяща се в УПИ 1-161, кв.150, в имот с идентификатор
12259.1019.161 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца и по
конкретно първи партерен етаж се
състой от две помещения обособени
като магазини – голям магазин с вход
на ъгъла и големи витрини към двете улици и втори по-малък магазин с вход на южната фасада тоест от към
ул.Търговска.
Видно от приложеното по делото писмо с вх. №
08-00-636/24.07.2018г. в МК от кмета на гр.Враца, е че същият на през месец юли
2018г. уведомява главния Директор HA ГД „ИОКН“ към
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА, за извършена подмяна на витрина на партерния етаж в
сграда недвижима културна ценност, находяща се на
ул.Търговска №13, в гр.Враца. Която по регулационен план попада в УПИ 1-161
/ц.и.12259.1019.161 по КК на гр. Враца/, кв.150, но плана на ЦГЧ, - гр. Враца.
Тук следва да се посочи и че дори показанията на
разпитаните по делото свидетели по акта не способстват съществено за изясняване
на фактическата обстановка в нейната пълнота и прецизност. Но е съществено
обстоятелството, че и двамата свидетели по акта в противовес на соченото от
актосъставителя твърдят, че същият е съставен в магазина с вход от към улица „Кетхудова“ и се е отнасял за нарушение касаещо
съседният магазина с вход от към улица Търговска, като са изрични, че между
двата обекта няма междинна врата.
Съгласно
константната съдебна практика, за да е описано нарушението следва в
обстоятелствените части на АУАН и НП да се съдържат обстоятелства и факти,
които описват извършеното нарушение с неговите
обективни и субективни признаци и участието на привлеченото към адм. наказателна отговорност лице в неговото извършване
/конкретни действия, съответно бездействия от страна на
извършителя/.
Съдът
намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени
такива и са достатъчно основание за отмяната на атакуваното НП, само на това
основание, тъй като водят до грубо
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от
възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, при
какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение. Наред с допуснатите и очертани до тук съществени
нарушения на процесуалните правила обжалваното НП се явява незаконосъобразно и от
материално - правна страна поради следното:
Безспорно, е че сградата с административен адрес гр.Враца,
ул.„Полковник Кетхудов“ №10, ет.1, с идентификатор
12259.1019.161.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца
е декларирана като архитектурно - строителен паметник на културата от 1979г. и като такъв запазва своя статут на недвижима културна ценност, поради
което всякакви ремонти и намеси следва да се осъществяват след разрешение от
МК.
Безспорно, е и че АНП още към 2017г.
е установил, че посоченият първи
партерен етаж обособен за търговски цели е разделен „вероятно“ от собствениците - И.К.и Т.К. на две отделни магазинни помещения, от които по голямото с вход от към
улица Кетхудов и по малко с вход от ул.Търговска,
като обстоятелството, дали това разделяне е станало по установения от закона
ред и от кого не е предмет на настоящото производство.
Безспорно, е и че И.К.и Т.К. отдават под наем на 10.01.2018г. целият първи
партерен етаж на И.Х.И.,
както и че той от своя страна още на следващият ден - на 11.01.2018г. отдава двата магазина под наем, със сключени договори от същата
дата, като по големият с вход от
към улица Кетхудов и водещ се на адрес гр.Враца
ул.„Полковник Кетхудов“ №10 е
отдаден на търговско дружество – „Талиа-Н“ ЕООД с.***/л.38-40/
с управител Н.Я./негова дъщеря/, а по малкият магазин с вход от ул.Търговска, и
водещ се на адрес гр.Враца ул.Търговска№13, на св.М.Н./л.41-43/.
Безспорно е и че св.Н. не е ползвала магазина до края на договорения
в договора едногодишен срок, а е напуснала помещението през месец май 2018г.,
като съгласно нейните показания - врата и дограмата на същото са били в много
лошо състояние, но въпреки това тя не е правила ремонт на същите, докато е
ползвала помещението.
От
друга страна свидетеля И.Х.И. в показанията си сочи, че никога не е отдавал под наем по
малкото помещение на търговско дружество – „Талиа-Н“
ЕООД с.***, че след прекратяване на договора със св.Н. през м. май 2018г.,
която е ползвала това помещение, не е отдавал въпросният обект с адрес ул.Търговска№13,
на други лица и че именно той е възложил ремонта на входната врата на по
малкото помещение понеже врата е била изгнила и с неугледен вид, като твърди че
не е отправил запитване за ремонта към МК, тъй като никъде в предоставените му
от собствениците документи не е било отразено, че обекта е недвижима културна ценност.
Същевременно
показанията на св.И. се потвърждават от доказателства приложени по делото - на /л.51/
Поръчка № 98 от 29.06.2018г. и на /л.52/ фактура№744/14.11.2018г. от които е
видно, че И.Х.И.,
като физическо лице на дата 29.06.2018г.
е направил заявка за изработка, доставка и монтаж на стъклена врата и витрини
за обект – гр.Враца ул.Търговска №13. Кога
е осъществен фактическият монтаж не се установява от доказателствата по делото,
безспорно е обаче, че към датата на единствената извършвана през 2018г. - проверка на посоченият обект - 06.08.2018г., е било налице подмяна на входната
врата и витрини на помещение находящо се на ул.Търговска
№13 и с вход от към същата улица, като
доколкото
ремонтът на посочената част от
сградата представлява намеса в защитена територия за опазване на културното наследство,
то същата е подлежала и на специален разрешителен режим, които не е бил спазен
в конкретният случай. Така констатираното нарушение обаче, не може да се вмени
на настоящият жалбоподател - дружество
– „Талиа-Н“ ЕООД с.*** защото същият освен, че не
е ползвател на проверявания обект то и не е отговорен за извършеният ремонт
доколкото доказателствата по делото сочат за извършител конкретно физическо
лице различно от жалбоподателя или неговият управител.
Ако
посочените факти бяха правилно установени и анализирани от наказващият орган,
то същият щеше да достигне до изводи различни от отразените в процесните документи.
Извън
изложеното до тук по същество на делото настоящият съдебен състав счита, че наличните
несъответствия между съдържанието/словесното описание на нарушението касателно мястото на нарушението, датата на нарушението,
датите на извършените проверки при положение, че сам актосъставителя твърди
една дата на проверка/ отразено в АУАН, и в НП, неяснотата, кой и за какво
конкретно деяние се санкционира,
представлява съществено нарушение на процесуални правила, което е самостоятелно
основание за отмяната на НП, тъй като обективно ограничава правото на защита на
нарушителя и по-специално - възможността му да организира защитата си съобразно
възприетите от наказващия орган, като пораждащи отговорността му факти, а от
друга това противоречие внася неяснота относно правнорелевантните
факти и състава на извършеното административно нарушение, които подлежат на
доказване в административнонаказателния процес. НП и
АУАН са строго формални актове, реда за издаването на които, и производството досежно същите са строго регламентирани в ЗАНН.
За това
неспазването от страна на административнонаказващия
орган на изискването на цитираните норми от ЗАНН в издаденото наказателно
постановление води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също
така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, доколкото районният съд в производството
по обжалване на наказателните постановления по реда на чл.59 - 63 от ЗАНН,
следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в
наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето
на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със
съответната законова норма, регламентираща същото като административно
нарушение.
Установяването в хода на съдебното
производство на съществуването или несъществуването на описаното в
наказателното постановление административно нарушение предпоставя
индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно всички
изисквания на чл.57 от ЗАНН. И макар, че законът в чл.53, ал.2 от ЗАНН дава
възможност на административнонаказващия орган да
издаде наказателно постановление, дори и в акта за установяване на
административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, то това положение не се отнася до издаденото наказателно
постановление, при което административнонаказващият
орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и
тези по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде
отменено само на това процесуално основание.
Затова
и съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №08-00-636 от 18.04.2019г. на
Заместник – министъра на културата,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО съгласно
чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При този
изход на делото ответника по
жалбата МИНИСТЕРСТВО
НА КУЛТУРАТА на Република България се ОСЪДИ да ЗАПЛАТИ на жалбоподателя
“****” ЕООД, гр.Враца, със седалище и адрес на управление
- с.***, обл.Враца, ул.“Седмочисленици”№6, с ЕИК
*********, разноските по делото – сумата
от 300.00 лева – за адвокатски
хонорар съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът постанови
решението си.