№ 327
гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20213110205236 по описа за 2021 година
МОТИВИ: Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на „Стар Пост ” ООД, представлявано от Д.Д.В., против Наказателно постановление №
03-014405 / 20.10.2021г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна,
с което на „ Стар Пост ” ООД е наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер на 5 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
С жалбата се навеждат твърдения, че в хода на производството са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, че акта и постановлението са издадени от
некомпетентни лица, че в тях не се съдържат задължителните реквизити, че е налице
противоречие между изложеното в акта и в наказателното постановление и че твърдяното
административно нарушение не е извършено. Поради това се иска цялостната отмяна на
наказателното постановление, а в условията на евентуалност-намаляване на размера на
наложената санкция.Направено е и искане за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се излага становище, че между работника и дружеството е имало
сключен граждански договор, както и че отношенията между тях не са били трудово –
правни, респективно че не е налице нарушение на КТ. Поради това и пледира
постановлението да бъде отменено изцяло, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да потвърди
атакуваното наказателно постановление, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение .
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 06.08.2021г. , около обяд , служители на Дирекция “Областна инспекция по
труда”-Варна , сред които св. М. , извършили проверка в офис на „Стар пост“ ООД,
намиращ се в гр.Варна, ул.“Тодор Икономов“ № 20. Повод за това било изпратено от ИА
„ГИТ“-София писмо с искане да бъде извършена проверка по спазване на трудовото
1
законодателство в обекти на дружеството. Преди да влязат в офиса, св. М. възприела
младеж, който внесъл в офиса пратки. Вътре в офиса на „Стар пост“ ООД св. М. видяла, че
в него има три лица, на които предоставили да попълнят декларации.
Едно от лицата- П.А.Д. в декларацията си посочил, че работи за „Стар пост“ ООД от
26.07.2021г. като куриер, с работно време от 09.00ч. до 14.00ч., с работно място офиса на
„Стар пост“ ООД на ул.“Тодор Икономов“ № 20, че има сключен граждански, а не трудов
договор, че извършва разнос на писма и пратки срещу дневно възнаграждение от 30 лева, че
почивни дни са събота и неделя, че има почивки в работния ден. Св. М. връчила призовка за
„ Стар пост ” ООД, като представител на дружеството следвало да се яви на 12.08.2021г. в
ДИТ-Варна и да представи подробно описани документи.
Сред представените в последствие документи бил Граждански договор, сключен
между „Стар пост ” ООД и П. Д. за изпълнение на услуги по превоз по определен маршрут.
Според него Д. бил приел да изпълнява за възложителя услуги, във връзка с
осъществяваната от него търговска дейност, а именно превоз със собствения си автомобил
по определен маршрут за„Стар пост“ ООД.За услугата се дължало заплащане от 30 лева,
като в тази цена не било включено горивото. Срокът , за който бил сключен договора бил от
26.07.2021г. до 15.08.2021г.
За установеното при проверката св. М. съставила доклад, съобразно изискванията,
посочени в писмото на ИА „ГИТ“-София.
На 05.10.2021г. св.М. съставила срещу „Стар пост” ООД акт за установяване на
административно нарушение, за това че като работодател е допуснал до работа П.А.Д. да
полага труд в полза на дружеството, изпълнявайки трудови функции на „ куриер“ в офис в
гр.Варна, ул.“Тодор Икономов“, с определено работно време от 09.00ч. до 14.00ч., с
определено работно място, с уговорено трудово възнаграждение, с определени почивни дни
в седмицата- събота и неделя, преди да е сключен писмен трудов договор между страните по
възникналото трудовото правоотношение.
Било прието, че нарушението е извършено на 06.08.2021г. , в който ден било
установено да престира труд лицето. Деянието било квалифицирано като такова по чл.62
ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.При предявяването на акта, както и в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03 – 014405/
20.10.2021г. , с което възприел фактическите констатации на актосъставителя, посочил като
дата на нарушението 06.08.2021г. , в който ден било установено да престира труд лицето
Ж.М. М. и възприел правна квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61
ал.1 от КТ . С НП наказващият орган наложил на „ Стар пост ” ООД наказание
“Имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от
КТ.
В хода на съдебното следствие депозира показания св. М.- актосъставител, чиито
показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви. От тях
се установи, че преди проверката П.Д. е влязъл в обекта и по време на проверката е бил в
офиса на дружеството. Св.М. посочи, че декларации са били попълнени от лицата,
установени в офиса.
По искане на процесуалния представител на въззивната страна съдът допусна до
разпит св.Геновева Иванова, която е присъствала на проверката и работи като регионален
мениджър към дружеството, чиито показания също кредитира.Свидетелката сочи, че поради
наложителен ремонт на автомобила, собствен на дружеството, се наложило да се потърсят
услуги от трето лице, което с негов автомобил да извършва превози, до приключване на
ремонта на авариралия автомобил. Наемът на колата на ден бил 30 лева, като горивото се
плащало отделно. Тъй като собственикът имал претенции само той да шофира собствения си
автомобил, той извършвал превозите, но не му се плащало за това. В деня на проверката
Павел донесъл на св. Иванова лична пратка.
2
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и въз основа на писмените
доказателства по административно-наказателната преписка , които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му,
и справедливостта на наложеното административно наказание прави те правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана в срок , от надлежна страна и като
такава е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 03-014405/ 20.10.2021г. е издадено от компетентен
орган- от изпълняващият длъжността Директор на Дирекция "Областна инспекция по труда"
гр.Варна , съгласно Заповед № З-0011/12.01.2010г. на Изпълнителния директор на
ИА”Главна инспекция по труда” Копие от тази заповед е приложена по преписката и в нея,
в т.4 изрично е посочено, че Директорите на дирекции „ИТ“ са определени от
Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“-София да издават наказателни постановления по
актове, съставени от инспектори от Д „ИТ“. Св.М.М. е гл.инспектор в Д „ИТ“-Варна, което е
вписано в акта Съгласно чл.416 ал.1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се
установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, т.е. от съответните
служители на Дирекция „Инспекция по труда. Наказателното постановление е издадено в
шестмесечния преклузивен срок по смисъла на ЗАНН и в него , както и в акта, се съдържат
всички изискуеми реквизити.
Съдът намира обаче, че неправилно наказващият орган е определил отношенията
между „Стар пост“ ООД и П.Д. като трудово- правни. Безспорно по делото е установено,
че между страните не е бил сключен трудов договор, а граждански. Спорният елемент в
настоящият казус е дали въпреки сключения граждански договор, отношенията между
дружеството и Д. са били трудово-правни, респективно дали е следвало да бъде подписан
трудов договор. Съобразно законовите изисквания трудов договор се сключва в писмена
форма между работник / служител и работодател преди постъпването на работа, след като
страните са се уговорили за всички необходими и задължителни елементи по трудовото
правоотношение, а именно място на работа, наименование на длъжност и характер на
работа, дата на сключване и начало на изпълнение, времетраене, основно и допълнителни
трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане, продължителност на работния ден или седмица.
От събраните по делото доказателства се установява, че между „ Стар Пост“
ЕООД и П.Д. на 26.07.2021г. е бил сключен граждански договор. В случая в гражданския
договор дружеството е възложило на Д. като изпълнител да извърши превоз по определени
маршрути, като наемната цена на автомобила, с който се извършва превоза е от 30 лева на
маршрут, без да се включва горивото. Именно при изпълнение на уговорените с
гражданския договор функции по извършване на превоза , Д. е бил установен от
служителите на Д „ИТ”-Варна в офиса на дружеството.Такива обстоятелства той е посочила
и в предоставената му декларация - че работи за „Стар пост “ ООД като шофьор куриер , че
няма трудов договор, че трудовото му възнаграждение е от 30 лева дневно.
Обстоятелството, че Д. е вписал почивни дни и почивки по време на работния ден, както и
за работно място офиса на дружеството, е напълно разбираемо и житейски логично,
доколкото същия, след като няма фиксирано работно време може да почива събота и неделя.
Логично е и при осъществяване на уговорената за извършване дейност да следва да се
съобразява с работното време на офиса. Поради изложеното до тук и като съобрази
събраните по делото писмени и гласни доказателства , съдът намира, че може да се
направи извод, че в случая не е налице трудово правоотношение, което да включва
постигане на съгласие между страните относно място на работа, работно време, трудово
възнаграждение, длъжност и др. Трудовите правоотношения, уредени със съответен
договор, имат за предмет полагането на труд , прилагането на работната сила върху
3
средствата за производство и изпълнението на конкретните трудови задължения от
работника.При договора за изработка, респективно за извършване на услуга, предмет е
постигането на определен резултат, в случая осъществяване на превоз по маршрут,
определен от възложителя, на писма, документи и пратки на територията на гр.Варна.
Обстоятелството, че Д. при проверката е оставил на св. Иванова нейна лична пратка,
съвсем не е достатъчно да се направи извод, че това е „работно място” по смисъла на КТ,
като известно е, че мястото на което е дължима престацията е предмет и на гражданските
договори. В този смисъл съдът намира, че възприетите от св.М. действия и отразените в
декларацията обстоятелства не са достатъчни да се приеме, че Д. е имал работно място по
смисъла на КТ. На следващо място договарянето на заплащане е характерно за всяка една
възмездна сделка и също само по себе си също не е достатъчно да се направи извод, че става
въпрос за трудово правоотношение и че възнаграждението е трудово. Изрично в договора е
предвидено, а и Д. е посочил, че получава по 30 лева дневно, като това възнаграждение ,
видно от договора се дължи само при извършване на превоз по маршрут, т.е. формирането
на неговото възнаграждение е въз основа на постигнатия от него резултат. Ако същия през
съответния месец не е извършил превози по маршрут, то същия не би получил заплащане за
това.
Поради изложеното до тук, съдът намира че в хода на съдебното производство не се
установи по безспорен начин, че зад сключения граждански договор стои прикрито
трудово правоотношение. В административно-наказателното производство тежестта на
доказване на обвинението е за административно-наказващия орган. Безспорно е, че в
преценката си дали да издаде наказателно постановление той се основава на констатациите
в акта и в рамките на производството по налагане на административни наказания ги приема
за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тъй
като те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни
фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли
извършено нарушение. Наказателното постановление и акта не са доказателствени средства
и съгласно чл.14 ал.2 от НПК не могат да имат предварително определена сила. Поради това
и като взе предвид гласните и писмени доказателства по делото, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира че в настоящия случай от страна на административно-
наказващият орган не бяха представени безспорни и категорични доказателства за това, че
от страна на „ Стар пост“ ООД е допуснато нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1
от КТ, тъй като се установи че Д. е извършвал работа в изпълнение на сключен
граждански договор.
С оглед на това и наказателното постановление следва да бъде отменено като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Отделно, съдът констатира и , че при произнасянето си наказващият орган е посочил
противоречащи си факти, които правят обвинението неясно и препятстват правото на
защита на санкционираното лице.
Така, с обстоятелствената част на НП е посочено, че е допуснато до работа лицето
П.Д., а при определяне на датата на нарушението е посочено, че същата е 06.08.2021г.,
когато лицето Жоржета М. е установено да полага труд в обекта.
Изложените факти внасят неаяснота във волята на наказващия орган досежно
конкретното физическо лице, с допускането до работа на което се приема, че е осъществен
състав на административно нарушение и представлява самостоятелно основание за отмяна
на наказателното постановление.
Съобразно изхода на делото и като взе предвид направените искания, съдът намира,
че на основание чл. 63 „д“ от ЗАНН, на „Стар пост“ ООД следва да се присъдят направените
по делото разноски.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-014405 / 20.10.2021г. на Директора на
Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Стар Пост ” ООД е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева, на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на „Стар пост“ ООД,
БУЛСТАТ *********, сумата от 720 лв. представляващи направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени пред Административен съд-Варна по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5