№ 159665
гр. София, 04.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110164753 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
(установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение при връчване по чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 347152/31.10.2024
г., подадена по пощата на 28.10.2024 г., от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „П**, представлявано от
Изпълнителния директор Ян* чрез процесуален представител: юрк. Е. И..
Съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София , ул. „П**, тел. *, тел.
**********, *****@**********.** срещу Т. Т. С., ЕГН: ********** с адрес:
ПК:1000, гр. София, кв. Л**, с която са предявени обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правна квалификация,
както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2876.13 лева, представляваща незаплатена главница, произтичаща от
Договор за заем Microcredit № 9012-00053295 от 09.03.2021 г. ведно с
лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (17.11.2024
г.) до окончателното изплащане на вземането;
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
947.23 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2021 г.
до 20.09.2022 г., произтичаща от Договор за заем Microcredit № 9012-
00053295 от 09.03.2021 г.;
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 888.37 лева, представляваща
1
мораторна лихва за забава за периода от 21.05.2021 г. до 27.10.2023 г.,
начислена на върху главница от 2876.13 лева, произтичаща от Договор за
заем Microcredit № 9012-00053295 от 09.03.2021 г.
за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 11283/15.04.2024 г. по ч. гр. д. № 63301/2023 г. по описа на
СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.03.2021 г. между
„Микро Кредит" АД, като Заемодател и Т. Т. С. като Заемополучател е
сключен Договор за заем Microcredit № 9012-00053295. Твърди се, че с
подписването на договора за заем, като заемът включвал и договорна лихва.
Сочи, че ответникът е извършвал плащания в размер на 390.00 лева. Посочва
размера на дължимата главница, лихва и мораторна лихва за забавено
плащане.
Твърди, че „Микро Кредит" АД е цедирал вземането по договора на
12.03.2021 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК
**, с Приложение № 1/20.08.2021 г. Сочи, че ищецът Агенция за контрол на
просрочени задължения" АД, ЕИК ********* е правоприемник на Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК **, считано от 25.11.2022 г.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се
подават от името на доверителя ми, е сключен Рамков Договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 12.03.2021 г. на основание чл. 99 от ЗЗД
между „Микро Кредит" АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, ЕИК **, с Приложение № 1/20.08.2021 г.,
както и Потвърждение за извършено прехвърляне на вземания, по силата на
което вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД (правоприемник на което е „Агенция за контрол на
просрочени задължения" АД, ЕИК *********, считано от 25.11.2022 г.) изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че като
цесионер е упълномощен от първоначалния кредитор да уведоми длъжника за
извършената цесия.
Твърди, че цесията не е връчена на ответника. Моли исковото молба да
се счита за връчване на цесия.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски, като 50 лева по чл.13,
т.2 НЗПП и 300.00 лева по чл.25 НЗПП. Моли делото де се гледа в негово
отсъствие. Моли съдът да постанови неприсъствено решение. Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и
доказателствени средства следните документи: 1. Договор за кредит „Бяла Карта“
№ 834961_bc от 31.03.2022 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на
кредити, Приложение № 1 към договора за паричен заем – ред 416, със заличени лични
данни, съгласно ЗЗЛД; 2. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
31.03.2022 г. 3. Пълномощно на юрк. Елиана Цолова; 4. Уведомление за цесия; 5. Документ
2
за внесена държавна такса;
Моли да се приложи ч. гр. д. № 63301/2023 г. по описа на СРС.
Моли да бъде допусната съдебно-икономическа експертиза със следните
задачи: 2.Договор за заем Microcredit № 9012-00053295 от 09.03.2021 г., ведно с
Погасителен план; Искане за заем Microcredit и Общи условия към Договора -заверено
копие; 3. Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 12.03.2021 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД между „Микро Кредит" АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ООД, ЕИК 20252734, Потвърждение за извършени прехвърляне,
извлечение от Приложение № 1/ 20.08.2021 г. с фигуриращи данни на ответника, с което
доказваме, че процесният договор е предмет на цесията - заверено копие; 4. Уведомление за
цесията; 5. Пълномощно за процесуално представителство; 6. Пълномощно за уведомяване
длъжниците за прехвърляне на вземанията.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството
Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени
на ищеца на 02.10.2024 г., поради което едномесечният срок за предявяване на
иска изтича на 04.11.2024 г. Исковата молба е подадена по пощата на
28.10.2024 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради
което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е
допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на
ОСГТК на ВКС.
По представителната власт
Ищецът се представлява юрисконсулт, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3
ГПК.
Ответникът на този етап не се представлява.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72,
ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1
ТДТССГПК за всички искове, независимо от субективното им съединяване
3
(арг. чл.72, ал.1 ГПК).
По иска за главница, таксата е 115.04 лева, а по останалите исковете
таксата е 100.00 лева. Общият размер такса е 215.04 лева.
На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 94.24 лева, тъй
като е заплатена в заповедното производство (л.16 от заповедното дело).
Следователно дължимата такса по това дело е 120.80 лева. Липсва документ
по чл.128, т.2 ГПК. Ето защо исковата молба следва да бъде оставена без
движение.
По редовността на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна. Липсва
документ по чл.128, т.2 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска,
неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг
алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, опредЕ. с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за
всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
4
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 347152/31.10.2024 г.,
подадена по пощата на 28.10.2024 г., като нередовна, на основание чл.129, ал.2
ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване
на настоящото разпореждане, следва да представи доказателства за
отстраняването на нередовностите, като
1. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена държавна
такса по сметка на СРС в размер на 120.80 лева. Внасянето на държавна
такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков
път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна
сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC –
CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС
терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в
съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще върне
исковата молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
5
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
6
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, опредЕ. с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК,
а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва съответното процесуално действие, на основание чл.101
ГПК.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се ищеца.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7