Р Е Ш Е Н И Е
№ 798/12.6.2020г.
гр.в., 11.06.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на осемнадесети май
през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№
1543 по описа за 2020
год. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа
на жалба предявена от М.Т.П., против НП № 23-00000228/23.03.2020 г. на и.д. Директор на РД „АА“ в ИА“АИ“, гр. в. , с което на
основание чл. 178в ал.5 пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 500 /петстотин/ лева.
В жалбата не се
оспорва установената В АУАН и НП фактическа обстановка, но се излагат доводи за
маловажност на извършеното нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че както нарушителят, така и нарушението не са с
висока степен на обществена опасност. Излага се като смекчаващ отговорността на
лицето факт обстоятелството, че водачът е бил без валидно удостоверение за
психологическа годност в периода от 01.08.2019 г. до 22.01.2019 г., като същият
е ползвал платен годишен отпуск в периода след 07.08.2019 г. именно с цел
предотвратяване извършването на последващо нарушение.
Предвид посочените обстоятелства, липсата на данни за извършени други нарушения
на съответното законодателство от водача и липсата на вредни последици от
деянието, се твърди, че с нарушението не са засегнати в значима степен
обществените отношения.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован,
не се явява, представлява се от адв. Р.Д., който в
съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по
същество пледира да се съобрази ниската
степен на осъщественото нарушение, с оглед твърдението, че в периода, в който въззивникът е бил без годно свидетелство за психологическа
годност, той е имал само два работни дни, в които е осъществявал
управление на съответното МПС. Сочи се,
че субективната страна на нарушението се определя и от факта, че лицето е
предприело действия с цел да избегне продължаване извършване на нарушението,
поради което се иска деянието да бъде квалифицирано като маловажен случай.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя – Б.И.. Приобщени са към материалите по
делото материалите по АНП.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът
прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
При извършена от служители на
РД“АА“ – в. комплексна проверка на дейността на превозвача „Г. т.“ЕАД – в., въз
основа на пътен лист № 47500 от 06.08.2019 г. е установено, че на посочената дата водачът М.Т.П. с ЕГН: **********
е извършил обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия № * с автобус
марка „С.“, кат. М3 с рег. № * по маршрут ЖХ Г. – кв. В.в гр. в.. След
извършена справка е установено, че водачът П. е бил без издадено валидно
удостоверение за психологическа годност в периода от 01.08.2019 г. до
22.08.2019 г. Въз основа на представине пътни листи с
№ 821906/02.08.2019 г. и № 819528/05.08.2019 г. е установено, че нарушението не
е изолиран случай, доколкото въззивникът е извършвал
превоз на пътници в качеството на водач на процесното
МПС и на посочените дати.
При така установените факти,
св. Б.И. съставил на въззивника АУАН за нарушение на
чл. 178в ал.5 пр.2 от ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени документи. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и
компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и
относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото. Следва
да се отчете липсата на заинтересованост от страна на свидетеля от изхода на
делото.
При издаване на наказателното
постановление, административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и е приел
изложените в депозираното възражение аргументи за необосновани, поради
непредставяне на доказателства в подкрепа на изложените обстоятелства.
Изложената фактическа
обстановка се установи от представените по
делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в хода
на делото свидетел, чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложените в
АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно
безпротиворечиви и логически последователни.
Същите се основават на преки и непосредствени
впечатления, досежно изнесените
факти, поради което съдът ги
възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-00000228/23.03.2020 г. е било издадено от компетентен орган, видно от
приобщената по делото заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта
и информационните технологии., както и в
шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 8, ал.1 от
Наредба № 36 от
15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели
на изпитни комисии и за издаване
на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания задължава водачите на автомобили за
обществен превоз на пътници или
товари, при извършване на дейност
в това им качество, да представят
удостоверение за психологическа годност. Втората алинея на посочената норма
регламентира срока на валидност на
удостоверенията за психологическа годност, а именно- три години
от датата на тяхното издаване,
с изключение на случаите, в които такова се издава
след навършване на 65-годишна възраст на лицето. От
събраните по делото доказателства се установява, че към момента на извършване на проверката и
осъществяване на процесния превоз жалбоподателят не е разполагал с валидно удостоверение за
психологическа годност, доколкото издаденото
такова с № 326995(O) е било валидно да 01.08.2019
г., а следващото удостоверение за психологическа годност на лицето е с период
на действие от 22.08.2019 г. до 22.08.2022 г. Безспорно е установено по делото
и че въззвникът е извършвал обществен превоз на
пътници по редовна автобусна линия № 22 в гр. в. с процесния автобус
на посочените в АУАН и НП дата и по посочения маршрут.
С
оглед на изложеното правилно е ангажирана отговорността на водача на основание чл.178в, ал.5 от
ЗДв.П. Посочената разпоредба, освен
санкционна, е и материално правна, предписваща дължимото поведение на санкционираното лице, а именно, че водачите, които
извършват таксиметрови или обществени превози, са задължени
да притежават валидно удостоверение за психологическа годност.
Като взе предвид, че цитираната
санкционна норма предвижда санкция в твърд размер, съдът счете, че не следва да
се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.
От
друга страна извършеното административно
нарушение не следва да се третира като маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Съдът счита, че с деянието са застрашени в съответна степен обществените
отношения, гарантиращи безопасното осъществяване на обществения превоз, поради
което нарушението не се отличава с явно незначителна степен на обществена
опасност или с липса на такава, съгласно разпоредбата на чл. 9 , ал.2 от НК.
В тази
връзка съдът оцени като неоснователни доводите на процесуалния представител на въззивника за последващото му поведение, насочено към предотвратяване допускането на други нарушение от същия вид, което
не влияе върху съставомерността на настоящото
деяние съотв. върху преценката за обществената опасност на същото.
От друга страна, от събраните по делото доказателства е видно, че нарушението
не е еднократно осъществено,
доколкото от приобщените по
делото пътни листи от 02.08.2019 г. и 05.08.2019 г. се констатира, че въззивникът е осъществил обществен превоз на пътници без надлежния
документ и на посочените дати.
В случая се касае за формално нарушение, с осъществяването на което винаги се поставят в опасност обществените отношения, които приложената санкционна норма е
призвана да гарантира, а именно – безопасността
на осъществявания превоз с оглед надлежно
установяване и удостоверяване
на способностите на водачите.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното наказателно
постановление –законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪЖДАВА НП № 23-00000228/23.03.2020 г. на и.д. Директор на РД „АА“ в ИА“АИ“, гр. в. , с което на М.Т.П.
на основание чл. 178в ал.5 пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: