№ 350 / 2.9.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 02.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. Монтана …..........................трети наказателен състав в публично заседание на 30 август........…….…….…………………………….
през две хиляди и деветнадесета година..…….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Т.Владинова..............................................и в присъствието на прокурора..………….……….……....….........като разгледа докладваното от съдията Цветкова.……..…...............................................АНД 1 259 по описа за 2019г.………………...............и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-001486/ 22.07.2019г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана на „Б.” АД със седалище и адрес на управление град Монтана, представлявано от изпълнителен директор Р.Д. Ч. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ.
Жалбоподателят обжалва постановлението, като неправилно и незаконосъобразно, като излага доводи в тази насока. В съдебно заседание редовно призовани не изпращат представител. Постъпила е молба, в която се излагат доводи по същество.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител моли съда да потвърди наказателното постановление, като излага доводи за това в писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя е съставен АУАН, за това, че при извършена проверка през периода от 21.03.2019г. до 28.03.2019г. по спазване на трудовото законодателство от служители на въззиваемата страна в производствена база, находяща се в гр.Монтана, ул.”Д.” № 25, обект на жалбоподателя е констатирано, че дружеството в качеството си на работодател, видно от представените писмени доказателства за месец ноември 2018г. във вид на справка /приложение № 9/, подадена от работодателя с дата 25.03.2019г, надлежно подписана и заверена е начислило, но не е изплатило в установените срокове/месеца следващ предходния/уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец ноември 2018г. на общо 22 броя заети работници и служители, пропорционално на отработеното работно време в размер на 5 687,86 лв. До приключване на проверката на 28.03.2019 г. не са представени други доказателства.
Нарушението е констатирано с протокол от извършена проверка от 28.03.2019 г. Проверяващите счели, че деянието съставлява нарушение по чл.128 т.2 от КТ във връзка с чл.270 ал.3 от КТ.
Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен на 27.06.2019г, предявен и връчен на 02.07.2019г. /видно от обратна разписка на л.10 от делото/.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, наказващият орган е преценил, че е налице извършено нарушение на трудовото законодателство и е издал атакуваното наказателно постановление, с което, на основание чл. 416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ на Дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът не установи в хода на административно наказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказания. Съдът не установи да са налице нарушения и на материалния закон.
От събраните по делото дисмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установява, че при извършената проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на жалбоподателя е установено, че жалбоподателя в качеството си на работодател, за месец ноември 2018г. във вид на справка /приложение № 9/, подадена от работодателя с дата 25.03.2019г, надлежно подписана и заверена е начислило, но не е изплатило в установените срокове /месеца следващ предходния/ уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец ноември 2018г. на общо 22 броя заети работници и служители, пропорционално на отработеното работно време в размер на 5 687.86 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ това е основно задължение на работодателя, като насрещна престация на предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. То включва както основното, така и допълнителните трудови възнаграждения /за прослужено време, за извънреден и нощен труд, и др./ Нарушението на задължението по чл. 128, т. 2 КТ е съществено, защото може да има тежки последици за работника, поради липса на средства за издръжка и в тези случаи намесата на контролните органи е задължителна.
Съгласно чл.270, ал.3 от КТ установява принципа на лично, пряко заплащане на трудовото възнаграждение на работника или служителя - носител на вземането за трудово възнаграждение. Личното заплащане се удостоверява с подписа на работника или служителя върху нарочна ведомост или с частна разписка. Второто изречение на ал.3 допуска безкасово плащане на трудовото възнаграждение - чрез превод на влог в посочена от работника или служителя банка. До настоящия момент няма данни на лицата да са преведени дължимите суми произтичащи от трудовото им правоотношение.
По отношение на направеното възражение от наказаното дружество, че им е ограничено правото на защита в хода на административнонаказателното производство съдът намира за неоснователно. Дружеството, жалбоподател в настоящето производство е получило АУАН и в законоустановеният срок по чл.44 от ЗАНН е имало възможност да подаде възражения по констатациите. Жалбоподателят се е възползвал от това право.
По отношение на наложеното наказание съдът намира, че правилно и законосъобразно административнонаказващият орган го е определил в минималния установен в закона размер. АНО е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл.28, б.”а” от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая е по-висока, понеже се касае за бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите. Касае се за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди. Нещо повече, за да бъде приложена разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ - нарушението трябва да е отстранено веднага след установяването му и да не са настъпили вредни последици за работниците и служителите. Поради което не може да се приеме, че е налице маловажно нарушение.
На следващо място, съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в атакуваното Наказателно постановление съдържа,, всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват, както от субективна, така и от обективна страна състава на административно нарушение по чл.128, т.2 от КТ във връзка с чл.270, ал.3 от КТ .
Извършеното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от сочения за нарушител и е обявено за наказуемо с административно наказание „имуществена санкция” по реда и условията на чл.414 ал.1 от КТ.
Предвид изложеното съдът намира, че атакуваното НП е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-001486/ 22.07.2019г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана, с което на „Б.” АД със седалище и адрес на управление град Монтана, представлявано от изпълнителен директор Р.Д. Ч. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: