№ 492
гр. Ямбол, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330103980 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ЕООД против Д. Р. С. , с която се иска да се приеме за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, както и за
осъждане на ответника да им заплати сумата от 1246, 72 лв., от които сумата от 453, 36
лв. представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „***“
и сумата от 793, 36 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга
„***“, във връзка с неизпълнение на договор за потребителски кредит № ***, в едно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на *** г. ответника подал до ищцовото
дружество попълнено и подписано искане за отпускане на потребителски кредит
Профи кредит стандарт. Същия декларирал, че бил запознат с ОУ, получил и
преддоговорна информация под формата на СЕФ. Съгласно чл.15 ОУ по договора за
потребителски кредит, клиента можел за избере да закупи една или повече
допълнителни услуги, като ответника по своя воля избрал услугите „***“ и „***“.
Закупуването на посочените по-горе допълнителни услуги, не било задължително
условия за сключване на договора, а било опционално. На *** г. ищцовото дружество
одобрило и отпуснало на ответника договор за потребителски кредит № ***, по
силата на който ищеца предоставил на ответника сумата в размер на 1700, 00 лв., която
била преведена по посочената от ответника банкова сметка. Срока на договора бил за
24 месеца, като длъжникът поел задължението да върне кредита на 24 месечни
погасителни вноски от по 104, 71 лв., с падежна дата всяко 1 – во число на месеца.
ГПР бил в размер на 48.99 % и ГЛП в размер на 41.00 %, като общата дължима сума
по кредита възлизала на 2512, 99 лв. Възнаграждението за закупената допълнителна
услуга „***“ била в размер на 680 лв. и за закупената услуга „***“ била в размер на
1190 лв., като размера на вноската по закупената допълнителната услуга възлизал на
1
77, 91 лв. По този начин общото задължение по кредита и по закупената допълнителна
услуга възлизало на 4382, 00 лв. и общия размер на месечната погасителна вноска
била 182, 62 лв. с падежна дата всяко 1 – во число на месеца.
Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни
услуги ставали изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочвало за срока на
договора на равни месечни вноски и се добавяло към месечните вноски за погасяване
на кредита. Ищеца изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превел
парична сума в размер на 1661, 24 лв. по посочената от длъжника банкова сметка с
платежно нареждане. В договора за потребителски кредит ответника пожелал да бъде
сключена и застраховка „Живот“ с наименование „Защита на кредита“ със
застраховател „Уника Жиявот“ АД, застрахователна премия в размер на 38, 76 лв., като
общия размер на главницата бил 1700, 00 лв.
Ответника следвало да върне предоставения му паричен заем на равни месечни
вноски, според погасителен план, който бил неразделна част от договора за
потребителски кредит. Същия бил получен от длъжника на *** г., заедно с договора за
кредит, СЕФ с допълнителна преддоговорна информация. Ответника не бил изпълнил
задължението си, като преустановил плащанията на погасителните вноски, изпаднал в
забава. Същия по заема направил плащания в общ размер на 1796, 79 лв., като били
погасени седем пълни вноски на обща стойност 1391, 31 лв., частично плащане в
размер на 112, 97 лв. по осма вноска. В общата сума на получените плащания били
включени плащания за начислени лихви за просрочие на вноските по погасителния
план в размер на 274, 11 лв. Поради плащане на вноските със забава били начислени
лихви за забава в размер на 355, 99 лв., които към момента били платени частично.
Дължали се още 81, 28 лв., като били заплатени съдебни такси в размер на 50, 00 лв. и
законна лихва в размер на 31, 37 лв. С плащанията си клиента бил заплатил и 50 лв.
такси по Тарифата.Ответника не изпълнил задължението, което поел по договора,
като преустановил плащанията на погасителните вноски и изпаднал в забава.
Договора бил прекратен, а задълженията по него били обявени за предсрочно
изискуеми на 03.07.2024 г. Договора бил прекратен автоматично от ищцовото
дружество, като ответника бил уведомен чрез уведомително писмо на посочения в
договор адрес, с отбелязана отметка „непотърсен“. След обявяване на предсрочната
изискуемост 03.07.2024 г. било начислено обезщетение за забава, което включвало
ОЛП + 10% върху цялата вноска. След прекратяването на договора размерът на
задълженията ставали предсрочно изискуеми, като оставало в сила задължението на
клиента да заплати всички дължими суми. Поради това, оставащото непогасено
задължение по погасителния план, с падеж след датата на обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, било обединено в една последна погасителна вноска, в случая
17 вноска, чийто падеж била датата на обявяване на предсрочната изискуемост-
03.07.2024 г. Предвид направените от длъжника плащания и обявената предсрочна
изискуемост на вземането на дата 03.07.2024 г., неизплатеното договорно
възнаграждение от страна на длъжника било в размер на 378, 92 лв., дължимо за
периода 01.07.2023 г. до 03.07.2024 г., като не се претендирало договорна
възнаграждение след 03.07.2024 г. Ако съдът приемел, че ответника не бил уведомен
за прекратяване на договора и предсрочната изискуемост, да се приеме за редовно
уведомен с получаване на препис от исковата молба. В условията на евентуалност се
иска от съда да приеме, че ако предсрочната изискуемост на цялото задължение не
било обявено надлежно преди подаване на заявлението по чл.417, т.2 ГПК, то не би
могло да се отрече съществуване на вземането неизплатената част на задължението,
2
съставляващо сбора от непогасените вноски с настъпил падеж до момента на
приключване на устните състезания във възз. инстанция по арг. на чл.235, ал.3 ГПК,
като зачете фактите от значение за спорното право.
Счита се, че предявения иск било основателен и доказан.
Твърди се, че между страните действал принципа на свободното договаряне,
съгласно чл.9 ЗЗД. С оглед този принцип и по своя свободна воля страните са се
съгласили да сключат договор за кредит, вкл. описаните в договора услуги „***“ и
„***“, което било изцяло по желание на длъжника, като същия имал право да се
възползва от посочените в тях възможности. За това същия дължал възнаграждение на
кредитора, като се бил възползвал от първата услуга на пакета- приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит.Иска се уважаване на претенцията,
както и присъждане на разноски.
Ответникът С., чрез пълномощник адвокат оспорва иска. Сочи, че договора за
потребителски кредит бил нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11 и
чл.19, ал.4 ЗПК. Не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и
чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит бил
недействителен на специалните условия на чл.22 ЗПК. Не били посочени приложимият
лихвен процент и условията на прилагането му. Погасителния план на отговарял на ЗПК,
като него липсвала информация по ЗПК. Договора не съдържал ГПР по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
В договора бил посочен ГЛП, но липсвали каквито и да били условия за прилагането му.
Посочени са основания на които договорът не отговарял, като всяко от тях следвало да бъде
санкционирано, чрез провъзгласяване на общата недействителност на договора по смисъла
на чл.22 ЗПК. В случая не била и приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на
посочената клауза обуславяла недействителност на целия договор.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В с.з. ищецът не изпраща представител. С писмена молба моли за уважаване на
претенцията.
В с.з. ответника чрез упълномощен представител с писмена молба моли за отхвърляне
на претенцията по изложени съображения.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на
ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да
заплати на заявителя исковите суми, както и разноски в заповедното производство. Предвид
, че в законоустановения срок по чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал възражение и в
едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл.
422 ГПК, както и осъдителен иск чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Приложен е договор за потребителски кредит – профи кредит стандарт от ***
год., сключен между страните, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в
размер на 1700 лв., със срок за погасяване 24 месеца , с посочен ГЛП – 41, 00 % и ГПР
– 48,99 %, размер на погасителна вноска от 104, 71 лв. и общата сума, която следва да
бъде върната- 2512,99 . В договора е посочено още, че кредитополучателят е избрал
пакет допълнителни услуги – ***, на стойност 680 лв. и ***, на стойност – 1190 лв.,
като вноската по избрания пакет е в размер на 77, 91 лв., дължима към месечната
погасителна вноска, която ставала в размер на 182, 62 лв. и общата сума за връщане –
4382, 99 лв. Посочено е и, че клиентът е поискал закупуването на допълнителна
незадължителна услуга.
3
Представени са още искане за отпускане на потребителски кредит Профи
кредит Стандарт № ***, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, допълнителна преддоговорна информация,
представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, декларации, че ответника получил екземпляр
на ДПК, ОУ и погасителен план, ОУ на Профи кредит България ЕООД към договор за
потребителски кредит, погасителен план към договора за потребителски кредит № ***
със закупена допълнителна услуга, извлечение по сметка към договор за
протребителски кредит № ***, уведомително писмо за обявяване на предсрочната
изискуемост по ДПК ***, с отбелязване като непотърсена и уведомително писмо.
От заключението на вещото лице-икономист,счетоводител,извършило
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, е установено,че при
сключването на договора за потребителски кредит № ***/ *** г. размерът на ГРП е 48.
99 %, като същия бил определен с изискванията на чл.19, ал.2 ЗПК, съгласно
формулата по Приложение № 1 към ЗПК и в него била включена само единствено
уговорената между страните възнаградителната лихва. Възнаграждението за закупени
допълнителни услуги *** и Флакси, в размер на 1 870 лв., не било включено в ГПР.
При включването на допълнителните услуги в ГПР, размерът би бил над 100 % и би
надхвърлил петкратния размер на законна лихва. За периода 06.12.2022 г.- 31.07.2024 г.
по договор № ***/ *** г. била внесена сума в размер на общо 1746, 79 лв., с които
били погасени вноски № 1 до № 7, както и част от вноски № 8и 9 от погасителен
план- Таблица № 1, както следвало : главница в размер на 366, 55 лв., договорна
лихва за периода *** г.- 01.07.2023 г. в размер на 451, 31 лв., възнаграждение за пакет
допълнителни услуги за периода *** г.- 01.07.2023 г. в размер на 623, 44 лв., лихви за
просрочие за периода 01.12.2022 г- 31.07.2024 г. в размер на 274, 11 лв. и лихва за
забава до 31.07.2024 г. в размер на 31, 37 лв. След датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК- 27.09.2024 г., на 21.11.2024 г. била внесена сума в размер на 50 лв., с
която била погасена такса по Тарифа, съгласно чл.17.4 от ОУ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявениите искове е по 422 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.240 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По искас правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на
твърдените предпоставки за недължимост на сумата.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът и
ответника са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за
потребителски кредит – стандарт. Ответникът не е оспорил, че е получил заемната
сума, включително ищецът е признал и представил доказателства, че за погасяване на
кредита ответникът е внесъл сумата от общо 1746, 79 лв., както и към настоящия
4
момент, че всички вноски по кредита са с настъпил падеж.
Основните възражения на ответника касаят нищожност на клаузи от договора ,
поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК и с добрите нрави и по -
специално уговореното възнаграждение за пакет допълнителни услуги- *** и ***,
уговорения ГПР , включително ГЛП.
Процесният договор за кредит от *** год., попада в приложното поле на ЗПК,
поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т.10
на чл.11 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да е изготвен на разбираем
език и да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
ЯРС приема, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на
горепосочените изисквания. В договора са посочени: размер на кредита, лихвения
процент, общо дължимите суми от потребителя, годишния процент на разходите,
който по размер формално не надвишава максималния по чл.19, ал. 4 ЗПК- пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Този
размер на ГПР, обаче не отразява действителния такъв на ГПР, тъй като очевидно не
включва разходите за допълнителните услуги – „***“ и „***“ по кредита. Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва само нотариалните такси.
Според т.2 от § 1 на ДР на ЗПК "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Предвид
изложеното, възнагражденията за допълнителни услуги попадат в приложното поле на
горецитираните норми, тъй като същите са пряко свързани с договора за кредит,
поради което с оглед императивните разпоредби на чл.19, ал.1 ЗПК и § 1, т.1 от ДР на
ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на годишния процент на
разходите. В случая в ГПР не са включени разходите за допълнителните услуги по
кредита, които както се посочи законът установява, че са част от общия разход по
кредита. Така с цената на пакета по допълнителните услуги „***“ и „***“ се е
достигнало до допълнително възнаграждение, извън уговорената възнаградителна
лихва в размер на 41% и на скрити проценти от ГПР. При сключване на процесния
договор ответникът - кредитодател е обявил параметрите на общо оскъпяване на
5
отпуснатия заем по начин, изключващ възможност за възприемане от страна на
потребителя на действително поетата финансова тежест, като е предложил отделно
цени на кредита и на пакета допълнителни услуги и е оповестил годишен процент на
разходите без да включи в него значителния добавен разход за възнаграждения за
допълнителните услуги. В приложения СЕФ също не е посочено възнаграждението за
допълнителни услуги. Наред с това уговорените типизирани клаузи на договора за
кредит и възнаграждението за пакета допълнителни услуги, са изготвени едностранно
от търговеца, създават значително неравновесие в правата по съглашението между
потребителя и търговеца. Тези уговорки на практика лишават потребителя от избор и
възможност за индивидуално договаряне. Това договаряне е позволило на кредитора
да заобиколи изискването за оповестяване на общия разход и забраната размера на
ГПР да не надвишава петкратния размер на законната лихва, доколкото при включване
на разходите за допълнителни услуги очевидно посочения в договора размер на ГПР –
48,99 % би се увеличил над допустимия, с което се постига заобикаляне на забраната
по чл.19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка е заключението и на в. лице по допуснатата и
приета ССЕ, от която се установява, че ако закупените допълнителни услуги *** и ***
бъдат включени в ГПР, то размерът би бил над 100 %.
Гореизложеното обосновава извод за противоречие на договора с императивната
разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото в уговорения годишен процент на
разходите не са отразени всички действителни разходи по кредита, а именно –
разходите за процесните две допълнителни услуги, като не без значение е и
обстоятелството, че общият им размер от 1870 лв. надхвърля главницата по кредита,
която е в размер на 1700 лв. Така потребителят като икономически по - слабата страна
в правоотношението е лишен от възможността да извърши информиран избор за
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти, с което се нарушава принципът на
добросъвестността.
В случая уговорената допълнителна услуга „***“, предвиждаща възможност за
изменение на кредитното отношение по така сключения договор по своята същност
отразява правото за изменение на договорите по взаимно съгласие по чл.20а, ал.2 ЗЗД,
а не е услуга по смисъла на чл. 10а, ал.1 ЗПК, обосноваваща дължимост на
възнаграждение. Освен това по делото липсват твърдения и доказателства ответникът
да се е възползвал от така уговорените услуги – „***“ и „***“.
Също така следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК
забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, а пакетът допълнителни услуги "***" и
"***" регламентира точно такива действия. Съгласно чл. 4 на същата разпоредба
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая
заплащането на възнаграждение за допълнителната услуга "***" по приоритетно
разглеждане на искането за кредит е уговорено без да е ясна типичната насрещна
престация, обосноваваща по-високи разходи за заемодателя. Целта на таксите и
комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните
разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.
Възлагането в тежест на потребителя на допълнителни възнаграждения, свързана с
действия по усвояването и управлението на кредита, които са част от дейността на
кредитора по предоставянето на кредита, не е обосновано с икономическия интерес на
6
търговеца и е предпоставка за неоснователното му обогатяване.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед на всичко изложеното , ЯРС намира че процесния договор за кредит
следва да се приеме за недействителен, на основание чл.22 ЗПК ,като противоречащ на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. с чл.19, ал.1 и ал.4 и чл.10а ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита. В случая чистата стойност на кредита е в размер на 1700 лв., която е
изплатена изцяло.
Ето защо иска следва да бъде отхвърлен във всичките му части.
В горния смисъл практиката на ОС – Ямбол, обективирана в Решение №
298/14.07.2023 год. по в.гр.д. № 285/2023 год., като и решение № 12/ 25.01.2024 г. по
възз. гр. дело № 494/2023 г.
Също така следва да се отхвърли и осъдителния иск с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД на посочените по- горе основания. Съдът
следва да отбележи, че между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между ищцовото дружество и ответника е бил сключен договор за
кредит със съответното съдържание и уговорени условия, съгласно които
кредитополучателя дължи възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“ в
размер на 680,00 лева, която предоставяла правото на приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит и възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „***“ в размер на 1190,00 лева, която предоставяла правото на промяна на
погасителния план на потребителския кредит. Тези обстоятелства се установяват и от
представените по делото доказателства от ищцовото дружество, както и от
заключението на изготвената по делото съдебно - счетоводна експертиза.
Съобразно разпределената доказателствена тежест ищцовото дружество
безспорно доказа, че е превело на кредитополучателя Д. Р. С. главницата по
предоставена от него сметка. Също така от заключението на вещото лице се
установява, че по процесния кредит е заплатена сума в периода 06.12.2022 г.-
31.07.2024 г. по договор № ***/ *** г. била внесена сума в размер на общо 1746, 79 лв.,
с които били погасени вноски № 1 до № 7, както и част от вноски № 8и 9 от
погасителен план- Таблица № 1, както следвало : главница в размер на 366, 55 лв.,
договорна лихва за периода *** г.- 01.07.2023 г. в размер на 451, 31 лв.,
възнаграждение за пакет допълнителни услуги за периода *** г.- 01.07.2023 г. в размер
на 623, 44 лв., лихви за просрочие за периода 01.12.2022 г- 31.07.2024 г. в размер на
274, 11 лв. и лихва за забава до 31.07.2024 г. в размер на 31, 37 лв. След датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 27.09.2024 г., на 21.11.2024 г. била внесена
сума в размер на 50 лв., с която била погасена такса по Тарифа, съгласно чл.17.4 от ОУ.
Съдът намира, че така уговорените възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „***“ в размер на 680 лева, която предоставяла правото на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит и възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „***“ " в размер на 1190 лева, която предоставяла правото на
промяна на погасителния план на потребителския кредит, предвидени в договора за
кредит са нищожни на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.22
7
ЗПК, чл. 143, ал. 1, вр.чл. 146, ал. 1 от ЗПК, тъй като законът не допуска заплащането
на такси и комисионни за извършване на действия, свързани с усвояване и управление
на кредита.
Допълнителните такси по процесния договор по естеството си представляват
такси и поради накърняването на принципа на "добрите нрави " по смисъла на 26,ал.1
ЗЗД, се достига до значителна неравностойност на насрещните престации.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК, тъй като уговорените
възнаграждения за закупени допълнителни услуги „***“ и „***“, предвидени в
договора за кредит, са нищожни на основание чл.146, ал.1 ЗЗД. В случая такава
неравностойност е налице, тъй като сумата, която се предоставя по така уговорените
такси, представлява допълнителна сума, която с оглед размера на отпуснатия кредит е
в значителен размер и по-голяма от него. По този начин се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост, и така уговорените такси са във вреда на
потребителя и води до неравновесие в правата на страните по договора.
Също така, така уговорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги
„***“ и „***“ , предвидени в договора за кредит са нищожни и поради това, че се
стига до нарушение на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на
закона на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 ЗПК.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил посочен разхода
за заплащане на уговорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги „***“
и „***“ , предвидени в договора за кредит, поради което съдът намира, че процесния
договор за кредит само формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
доколкото в същия е посочена само общата сума, която потребителя дължи. Размерите
на посочените в договора ГПР и общо дължима сума, не съответстват на
действителните такива изводимо от задълженията, които потребителят е поел, тъй като
процента, с който би се оскъпил кредита, след като в него се включат процесните две
такси / възнаграждения за допълнителни услуги / ще бъде в доста по - голям размер. В
конкретния случай възнаграждението, което следва да се заплати по така уговорените
възнаграждения за закупени допълнителни услуги „***“ и „***“ " е в общ размер на
1870, 00 лева и е трябвало да бъде включено в ГПР. В този смисъл е и разпоредбата на
чл.19, ал.1 ЗПК и § 1 от ДР на ЗПК, а невключването му е единствено с цел да се
избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК и ще се получи общ ГПР, надвишаващ
повече от пет пъти размера на законната лихва за забава. При това положение
нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като за потребителя не
съществува яснота какъв е точния размер на задължението му и каква е общата
стойност на кредита.
Целта на посочените договорни клаузи е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата / т.н. скрита
възнаградителна лихва /, уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата
на ч„л.19, ал.4 ЗПК. Поетото от кредитополучателя, в качеството му на потребител
задължение за заплащане на процесните такси е довело до съществено оскъпяване на
предоставения му кредит. Това задължение по естеството си представлява скрита
лихва, водеща до неоправдано от законова гледна точка обогатяване на заемодателя.
Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не е бил взет предвид от
кредитодателя при изчисляването на ГПР по договора за кредит. Разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, която е императивна по своя характер е в защита на обществения
интерес и цели потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът за
кредит да се явява свръх обременителен за него. В случая обаче, предвиденото в
8
договора за заем допълнително плащане на възнаграждение за допълнителни услуги
„***“ и „***“, заобикаля изискването на чл.19, ал.4 ЗПК относно максималния размер
на ГПР, респективно клаузата е нищожна по смисъла на чл.19, ал.5 ЗПК. При това
положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и е недействителен на основание чл.22 ЗПК, тъй
като в него липсва действителния процент на ГПР.
Също така, непредставянето на процесните такси не води до претърпяване на
вреди от кредитора, който съгласно чл.16 ЗПК, преди сключването на договора за
кредит, трябва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да
прецени дали да му предостави кредит спазвайки изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК , а
рискът от невръщане на кредита да се генерира в уговорената по договора лихва. С
уговарянето на клауза, предвиждаща разходи по кредита, включващи търговската
печалба и всички останали разходи, които да надвишават 50% на годишна база от
стойността на кредита, потребителя, като по - слабата икономическа страна, е бил
поставен в неравностойно положение, тъй като същият не е имал възможност да влияе
на клаузите на договора.
Договорката за заплащане на процесните клаузи, при които е сключен договора за
заем е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и
кредитора, поради което същите представляват неравноправни клаузи по смисъла на
чл.143, ал.1 ЗЗП.
Доказателствата по делото не обуславят извод кредитът да е бил предоставен на
кредитополучателя с оглед неговата търговска или професионална дейност, в рамките
на която да е сключен процесния договор. Напротив, кредитополучателя попада в
приложното поле на § 13, т.1 ЗЗП, поради което се ползва с потребителска защита.
Също така, процесните такси са уговорени в нарушение на разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото същите са начислени за действие, свързано с управление
на кредита, а не за допълнителна услуга по чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се свързва с
общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на
търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден
етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични
норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на
общност.
На основание чл.21, ал.1 ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна.
В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е уговорено
допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит разход по
кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като се касае за
договор, с размер на действително ГПР над 100 %, т.е. пъти по - висок от размера на
законната лихва по просрочени задължения, който ГПР не е обявен на потребителя в
действителния му размер, по който договор потребителят е икономически по - слаб
субект и не е могъл да влияе върху съдържанието на договора, а рискът от
неплатежоспособност остава единствено за него. Свободата на договарянето съгласно
чл.9 ЗЗД не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна
по договора за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни
принципи, включително и на добрите нрави. В случая уговорката за заплащане на
9
възнаграждение за допълнителни услуги „***“ и „***“ не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата на страните по
договора и до скрито оскъпяване на кредита, като се дължи от кредитополучателя при
всички положения - независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността му
или не.С оглед на това иска следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид отхвърляне на заявената претенция, то и разноски в полза на ищеца не
следва да бъдат присъждани за заповедното производство.Ответникът, на основание
чл. 78,ал.3 от ГПК има право на разноски в пълен размер за настоящата инстанция, а
именно – 734 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за в. лице в размер
на 250 лв.
По отношение направено възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5
ГПК от страна на ищеца. В случая съдът приема, че посочените по- горе
възнаграждение отговоря на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и възражението се преценя от съда като неоснователно.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск, с правно основание чл.422, вр.
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявен от
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, за приемане за установено,че Д. Р. С., ЕГН ********** от гр. Я., ул. „***9, със
съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. М.- ЯАК, че дължи на ищцовото дружество
следните суми: сумата от 1333, 45 лв.- неплатена главница по договор за
потребителски кредит Профи кредит стандрат № *** от *** г., в едно със законната
лихва за периода от 27.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 378, 92 лв.,
представляваща договорно възнаграждение за периода от 01.07.2023 г. до 03.07.2024 г.,
сумата от 81, 28 лв. лихва за забава за периода 02.12.2022 г. до 03.07.2024 г., сумата от
63, 85 лв. представляваща законна лихва за периода 03.07.2024 г. до 26.09.2024 г.–
предмет на Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
30.09.2024 г , издадена по ч.гр.д.№ *** г.по описа на ЯРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск, с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.240 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, за осъждане на ответника Д. Р. С.,
ЕГН ********** от гр. Я., ул. „***9, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. М.-
ЯАК, да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 1246, 72 лв. от които 453, 36
лв. неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „***“ и 793, 36 лв.
неплатено възнаграждение за закупена услуга „***“, във връзка неизпълнение на
потребителски кредит № ***, в едно със законната лихва върху сумите, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. София да заплати на Д. Р. С., ЕГН ********** сумата от 984 лв. –
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
11