Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 04.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на осми и седми март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №6893 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 858,09 лв. и
иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на
иска 60,26 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу В.Я.Й., с ЕГН**********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№***по описа на РС-***,
която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че
претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради
доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- ***, находящ се на
адрес ***, „***, с аб.№***. Твърди, че
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***,
ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл.
153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник
„Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на
ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31,
ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е
погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се
намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия от ***. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “***”
ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление с
ИРУ- 1428,75 лева, сума за отопление без ИРУ-0,00 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация-
179,79 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 57,01 лв, услуга дялово
разпределение- 50,63лв. Твърди, че в
имота на ответника има монтирани 2 ИРУ, 1 водомер, а сумата за сградна
инсталация е определена при отопляем обем 179,61 куб.м. Отправя се искане, за
постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на
ищеца срещу ответника за сумата 858,09 лева за главница за периода 01.10.2017г.
– 31.03.2019 г. и лихва върху главницата в размер на 60.26 лева за периода
14.12.2017 г. до 14.05.2019 г. и законната лихва върху главницата от 12.03.2018
г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение
в производството по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ ***. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в
който взема ставоще за допустимост, но неоснователност на предявенита
претенция. Излага правна аргументация.
Оспорва твърдението на „***” ЕАД, че сградата, в която се намира
процесния имот е топлоснабдена, както и че евентуалното присъединяване към
топлопреносната мрежа е извършено в съответствие с действащата нормативна
уредба към момента на присъединяване. Счита, че липсват, каквито и да било
доказателства, представени от ищеца, които да обосновават подобна теза, както и
че имотът, за който се твърди, че е доставяна ТЕ, е присъединен към
топлопреносната мрежа на законово основание, респ. - че между страните е
възникнало облигационно отношение за предоставяне на ТЕ. Счита, че в конкретния
случай от приложените документи към исковата молба не може да се приеме за
установено, че процесният имот е присъединен към топлопреносната мрежа по
предвидения нормативен ред, което води до извода, че искът по чл. 422 от ГПК се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Прави възражение по чл. 62 от Закона за
защита на потребителите. Счита, че дори да се допусне, че е извършена доставка
на ТЕ в сградата, съответно в процесния имот, то това е непоискана доставка,
тъй като не е осъществена нито по желание на ЕС, нито пък ответникът е поръчвал
подобна доставка. В такъв случай, с оглед императивната разпоредба на чл. 62 от
Закона за защита на потребителите, счита, че се налага извода, че не е
възникнало валидно вземане за ищеца, тъй като за непоръчана стока не се дължи
насрещна престация. Оспорва твърдението
на ищеца, че В.Я.Й. е собственик /ползвател/ на процесния топлоснабден имот,
находящ се в *** и като такъв се явява клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, тъй като на първо място счита, че
приложените към исковата молба справка от Служба по вписванията - *** и
обявление по ИД № 1578/ 2015 г. по описа на ***Т.К., per. № ***, район на
действие ОС - *** не са сред документите, които могат да удостоверят вещни
права - право на собственост и право на ползване. На второ място посочва, че в
приложената справка по лице липсва отбелязване на сделка, по силата на която
ответникът да е придобил вещни права върху процесния имот - право на
собственост върху имота /или дял от него/ или право на ползване. На трето място
- приложени са копия на документи, които нито са оригинали, нито пък са
официално заверени преписи и в тази връзка възниква основателния въпрос за
съществуването им, за което прави искане по чл. 183 от ГПК - да бъдат
представени оригиналите или официално заверени преписи на цитираните
документи. Оспорва, че „***“ ЕООД е
избрано от клиентите в сградата - ЕС по реда на чл. 1396 от ЗЕ за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и че „***“ ЕАД е
възложило на едноличното дружество с ограничена отговорност да извършва
посочената услуга.наличието на валиден договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между ЕС и „***“ ЕООД. Излага аргументи, че
от представеното копие на договор от 23.07.2013 г. между ЕС и „***“ ЕООД - ***е
видно, че от една страна договорът не е в оригинал или официално заверен препис
/в тази връзка прави искане по чл. 183 от ГПК/, от друга страна - договорът за
сградата-EC е подписан от лице, чийто статут и представителна власт не са
уточнени и от трета страна към договора не е представен протокол за избор на
лице по чл. 139а от ЗЕ, явяващ се като приложение към договора. Твърди, че дори
да се приеме, че сградата, респ. имотът е топлоснабден и ответникът е клиент на
топлинна енергия, доставяна от „Т.П.“ ЕАД /за което липсват доказателства/
оспорва по основание и размер претендираните вземания от ищеца. Представените
частни документи от ищеца - препис-извлечение от сметка; таблица за задължения
и фактури не се ползват с
доказателствена сила, относно изявленията, съдържащи се в тях. В тази връзка
оспорва верността на данните, отразени в посочените документи - относно
количеството доставена топлинна енергия, общите данни за сградата, показанията
на общия водомер, дяловото разпределение, показанията на ИРУ и др. Оспорвам верността на дяловото разпределение
на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост в процесния
период. Излага съображения, че с решение № 4777/ 13.04.2018 г., постановено по
адм. д. № 1372/ 2016 г. на ВАС е отменена формулата, приета в т. 6.1.1 от
Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради-етажна
собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба за топлоснабдяването № 16- 334 от 06. 04. 2007 г., обн. ДВ бр. 94 от
2013 г., представляваща Приложение към чл. 61 ал. 1 от наредбата /обн. ДВ, бр.
34/ 24. 04. 2007 г., изм. и доп. ДВ бр. 42/ 09. 06. 2015 г./. Тричленният
състав на ВАС на РБ е изразил становище, че методиката е приета в резултат на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не е
ясна по отношение на част от параметрите в нея и не се постига законовата цел,
заложена в чл. 155 ал. 2 от ЗЕ, според който на потребителите се фактурира
консумираната топлинна енергия въз основа на действителното им потребление. С
решението са отменени правилата, определящи формулата за изчисление на
количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Отделно от
това с решение № 11603 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13721/2017 г. са
обявени за нищожни, поради издаването им от некомпетентен орган, разпоредбите
на чл. 61, ал. 2 и ал. 4, чл. 63, ал. 2, т. 1, ал. 3 и ал. 4, чл. 64, ал. 1, т.
3, ал. 2 и ал. 3, чл. 67, чл. 68, ал. 2 и ал. 3, чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал. 1,
ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 8,чл. 71, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5, чл.
72, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 73 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и т.
6.4.1 и т. 6. 7 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради - етажна собственост. Със същото решение са отменени чл. 61, ал. 3, чл.
63, ал. 2, т. 2, б. "а", б. "б", б. "в", б.
"г", б. "д", б. "ж" и б. "з", ал. 5,
ал. 6 и ал. 7, чл. 64, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и ал. 2, чл. 65, ал. 1,
чл. 66, чл. 68, ал. 1, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7, чл. 69, ал. 2, ал. 4, ал.
5, ал. 6 и ал. 7, чл. 70, ал. 7, чл. 71, ал. 7, и чл. 72, ал. 1 от Наредба №
16-334 за топлоснабдяването и т. 6.1.3, т. 6. 3, т. 6. 4, т. 6.4.7, т. 6. 5, т.
6. 6, т. 6. 8 и т. 6. 9 от Методиката за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради - етажна собственост, представляваща Приложение към чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдиването. Оспорва, че общото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, което подлежи на
разпределение, респ. - количеството топлинна енергия, отдадено от сградната
инсталация за конкретния имот са определени вярно и в съответствие с реда,
предвиден в т.6.1.1. от Наредбата за топлоснабдяването. В тази връзка оспорва:
на първо място - верността на данните за общия отопляем обем на сградата-EC; на
следващо място - че количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация е съобразено с вида и топлофизичните особености на сградата и на
отоплителната инсталация; на трето място - че е определена вярно действително
инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата за процесния период и на
четвърто място - че при изчисляване на количеството топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация е отчетено влиянието на демонтираните отоплителни тела
в апартаментите от сградата-EC или спрените от вентилите тела, както и че са
определени правилно денградусите за всеки от отчетните периоди /вкл. и средната
външна температура за отчетния период/. Оспорва годността и изправността на
общия топломер в абонатната станция и на водомера за студена вода пред
подгревателя за битово горещо водоснабдяване. Липсва информация, че за тези
технически средства е извършен контрол по реда на Закона за измерванията,
изразяващ се в одобряване на типа, първоначална и последваща проверка, поради
което измерванията не могат да бъдат приети за достоверни. Оспорва, че в
процесния период са отчетени вярно /на база реален отчет - визуален или
дистанционен/ и в съответствие с изискванията на Наредбата за
топлоснабдяването, показанията на индивидуалните разпределителни уреди
/индивидуални топломери/ и на водомера за топла вода в имота, респективно - че
в издадените фактури е изчислена и отразена вярно доставената и потребена ТЕ за
претендирания период. Твърди, че дори съвсем хипотетично да се приеме, че
присъединяването на сградата-EC към топлопреносната мрежа е извършено по
нормативно установения ред и със съгласието на собствениците или титулярите на
вещно право на ползване, че исканите суми за доставена ТЕ в процесния период са
отчетени от компетентно лице и са правилно начислени, оспорва че ответникът
дължи плащането им в размера, претендиран от ищеца, тъй като липсват каквито и
да било годни доказателства, които да установят, че В.Й. е собственик на имота
или на конкретен дял от него, или пък има учредено вещно право на ползване.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от НА за учредяване на договорна ипотека ***,
***, рег.№***, дело ***. на ***С.И.е видно, че Г.Й.Й.и
В.Я.Й. в качеството си на ***на процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в ***
са сключили договор за ипотека върху имота. За установяване на правото на
собственост върху ипотекирания имот пред нотариуса са представени описаните в
нотариалния акт документи, от които той е установил, че посочените лица са
собственици на имота. С обявление № ***. по ИД № ***. на ***Т.К. процесния
топлоснабден имот е обявен на публична продан.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.***, приети
с протокол от 12.09.2007г на Съвета на ***на „***”ЕАД и одобрен с Решение
№ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото.
Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на
топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за
битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия
купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл.
14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна
на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на
топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при
промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14
заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са
приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на
правото на собственост или вещно право на ползване на имота.
Съдът възприема заключението на
съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно. От него се установява, че воденото в счетоводството на ищеца
неплатено задължение за процесния топлоснабден имот за топлинна енергия за
периода от 01.10.2017г. до 31.03.2019г. е в общ размер от 1716,18 лв. от които 1428,75
лв.-ТЕ за отопление, 179,79-ТЕ за сградна инсталация, ТЕ за БГВ-57,01 лв. лева
и 50,63 лв.- такса услуга дялово разпределение. Лихвата за забава върху
непогасената горепосочена главница за периода от изпадане на ответника в забава
до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 21.05.2019г. е
в размер на 123,92 лв.
Съдът възприема заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза, като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно. От заключението в неговия
писмен вид, както и направените уточнения и допълнения в съдебно заседание се
установява, че процесния апартамент се намира в топлофицирана сграда. Общия
отопляем обем на сградата е 1436,88 куб.м., а отопляемия обем на процесния
апартамент е 179,61 куб.м. Банята не се отоплява. По уредите на отоплителните
тела в останалите помещения са отчитани единици в отделни месеци от процесния
период. Ползва се топла вода. Отоплителните тела са две на брой и са оборудвани
с топлоразпределители. Сградата, в която се намира процесния имот е
присъединена към топлопреносната мрежа. Абонатната станция е
доставяла топлинна енергия до имота
в рамките на процесния период. При изготвянето на индивидуалните сметки
от топлинния счетоводител са спазени изискванията на Методика за разпределение
на топлинната енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1
от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. топломерът в абонатната станция е преминал
изискващите се проверки, удостоверено със съответните свидетелства от проверки
и констативни протоколи.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на
иска 858,09 лв.:
Видно от НА за учредяване на договорна ипотека ***, ***, рег.№***, дело ***.
на ***С.И.е видно, че Г.Й.Й.и В.Я.Й. в качеството си на ***на процесния
топлоснабден имот- ***, находящ се в *** са сключили договор за ипотека върху
имота. За установяване на правото на собственост върху ипотекирания имот пред
нотариуса са представени описаните в нотариалния акт документи, от които той е
установил, че посочените лица са собственици на имота. С обявление № ***. по ИД
№ ***. на ***Т.К. процесния топлоснабден имот е обявен на публична продан.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ответницата, че от нотариалния акт за ипотека не може да бъде установено
правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. НА за ипотека, в
частта в която нотариуса е установил не се ползва с материална доказателствена
сила, но за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се
докаже от оспорващата страна несъществуването на признатото от нотариуса право
на собственост. Ответницата е подписала нотариалния акт в качеството си на
собственик и и учредила договорна ипотека, поради което съдът намира, че Г.Й.Й.и
В.Я.Й. са ***на процесния топлоснабден имот към датата на сключване на
нотариалния акт за ипотека на 16.04.2008г., като след това липсват ангажирани
доказателства за разпореждане с правото на собственост от посочените лица. В
нотариалния акт за ипотека не са посочени правата на съсобственост на Г.Й.и В.Й.
в процесния имот, поради което и на основание чл.30, ал.2 СК, съдът приема, че
квотите им в съсобствеността са по ½ идеална част. Ищеца се е позовал в
заповедното производство на съсобственост в режим на СИО от посочените лица, но
видно от служебно изготвената справка по ч.гр.д.№ ***. Г.Й.е ***, поради което
дори да беше установено, че посочените лица са били съпрузи, за което не са
ангажирани доказателства по делото, то съпружеската имуществена общност е прекратена
със смъртта на Гошо Йотов, поради което съдът приема, че ответницата е
била собственик на ½ идеална част
от топлоснабдения имот през процесния период. Поради липса на доказателства, че
посочените лица са били съпрузи през процесния период, то липсва основание
отговорността на ответницата да бъде ангажирана за цялото вземане на основание
чл.36, ал.2 СК.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при
общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от
ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна
енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150
от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост
или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект,
находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид
гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален
договор за доставка на топлинна енергия.
Установи се от съдебно-техническата експертиза, че процесния топлоснабден
имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през
отоплителните периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна
енергия, поради което и до процесния топлоснабден имот. В качеството си на
клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за
отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга
дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на
отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с
оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6
от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна
собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на
чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на
тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни
права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6
от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Неоснователно е и възражението на ответника на основание чл.62 ЗЗП, че
доставената топлоенергия е непоискана доставка. Според чл. 153, ал.6 ЗЕ (в
неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните собственици, прекратили
топлоподаването към своите имоти, остават "потребители" на топлинната
енергия от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата, докато в законовия текст след изменението е възприет терминът
"клиенти", а не потребители на топлинни услуги, тъй като обективно
услугата е прекратена и липсва основание за нейното доставяне, предвидено в
закона. Заплащането на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата за лицата, отказали се от
услугата в индивидуалните си имоти, се явява задължение на етажните собственици
в съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение за прекратяване на
топлоподаването към нея, респективно – доколкото топлоподаването към нея не е
прекратено. Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за
отопляване на индивидуалните си имоти категорично не води до извода, че не
следва да заплащат разходваната в общите части топлинна енергия, защото освен
собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са ***на сградната
инсталация и на общите части в сградата.
Затова те следва да поемат припадащата им се част от разходите за
топлинна енергия, тъй като съгласно ЗЕ, ЗС, ЗУЕС всички собственици и носители
на вещни права следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на
общата вещ. Нещо повече, в § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС, се сочат изрично като разходи за управление и поддържане наред с
другите изброени и разходите за електрическа енергия, вода, отопление. При
невъзможността топлофикационната услуга да съществува без разходите за
топлоенергия, отдавана от сградната инсталация и общите части на сградата,
отказът от индивидуалното потребление не води сам по себе си до отпадане на
дължимостта на останалите необходими разходи. В този случай прилагането на §1
ДР ще доведе до тъкмо противоположния резултат, от този, който е неговият ratio
legis и в крайна сметка – прилагане на по-неблагоприятен режим за потребителите
на битова топлоенергия, отколкото прилагането на чл. 153, ал.6 ЗЕ предвижда. За
сметка на по-благоприятно третиране именно на непотребители, които са се
отказали от услугата. От тази гледна точка, би следвало в случаите на доставяне
на топлоенергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се дерогират от защитаващата правата на
потребителите разпоредба на чл. 62 от ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от ДР
на ЗПП. В горния смисъл са развити съображения от ***И.Р.по повод тълкувателно
дело №2/2016 на ОСГК на ВКС. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2016 на ОСГК на
ВКС За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че *** ЕООД не е
надлежно избрано да извършва услугата
дялово разпределение на доставената до абонатната станция топлоенергия. Ако
приемем, че липсва договор или той не обвързва етажната собственост и в
частност ответника по делото, или е недействителен, то на основание чл.61, ал.3
от Наредба 16-344 за топлоснабдяването, топлинната енергия се разпределя по
реда на т. 9 от приложението към чл.61, ал. 1 от наредбата или количеството
топлинна енергия за отопление на отделните имоти за отчетен период се определя
пропорционално на отопляемите им обеми или по инсталираната мощност на отоплителните
тела в тях. С други думи, в този случай, топлоенергията за отопление в имота би
се определяла по максимална мощност на монтираните в имота
отоплителни тела, което би довело до по-високи дължими суми за топлоенергия за
отопление.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищеца не е
доказал, че е извършил съобразно нормативната уредба разпределение на
доставената топлоенергия до абонатната станция, към която е присъединен
процесния топлоснабден имот. От съдебно-техническата експертиза се установи, че
процесния апартамент се намира в
топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е 1436,88 куб.м., а
отопляемия обем на процесния апартамент е 179,61 куб.м. Банята не се отоплява.
По уредите на отоплителните тела в останалите помещения са отчитани единици в
отделни месеци от процесния период. Ползва се топла вода. Отоплителните тела са
две на брой и са оборудвани с топлоразпределители. Сградата, в която се намира
процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа. Абонатната станция е
доставяла топлинна енергия до имота
в рамките на процесния период. При изготвянето на индивидуалните сметки
от топлинния счетоводител са спазени изискванията на Методика за разпределение
на топлинната енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1
от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. топломерът в абонатната станция е преминал
изискващите се проверки, удостоверено със съответните свидетелства от проверки
и констативни протоколи.
Неоснователни са и възраженията на процесуалния
представител на ответницата за недължимост на претендираното вземане поради отмяна
на описаните норми от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. и Методика за разпределение на топлинната
енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1 от посочената
наредба. Вярно е, че с Решение № ***. по адм.д.№ 1372/2016г на ВАС, потвърдено
с Решение № 13691 от 8.11.2018г. по адм.
дело № ***от 2018 г. е отменена зависимостта ( формулата), приета в т.6.1.1 от
Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна
собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № 16-334 от 2007г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр.94 от 2013 г.,
представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването / обн.ДВ, бр.34/24.04.2007г. изм. и доп. ДВ,
бр.42/09.06.2015г. в сила от 09.06.2015г./, издадена от ***на икономиката и
енергетиката, а с Решение № 11603/31.07.2019г. по адм.д.№ 13721/2017г. на ВАС
са обявени за нищожни посочените норми от Наредба № 16-334/06.04.2017г. а други
са отменени, но следва да бъде посочено, че решението няма обратно действие по
силата на чл. 195 ал. 1 от АПК, поради което до отмяната му подзаконовият
нормативен акт поражда правни последици и следва да бъде прилаган. Предвид
изложеното Решение № 11603/31.07.2019г. по адм.д.№ 13721/2017г. на ВАС се явява
постановено след периода на доставка на топлоенергия, предмет на настоящия
спор, поради което не следва да бъде съобразявано.
От друга страна, следва да бъде посочено, че с
Решение 2187/11.02.2020г. по адм.д.№ 1318/2019г на ВАС е обезсилено Решение № ***.
по адм.д.№ 1372/2016г на ВАС, като е прието, че С Наредба за изменение и
допълнение на Наредба №16-334 от 2007г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.74 от
2019г. в сила от 20.09.2019г. е изменена и допълнена Наредба №16-334 от 2007г.
за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г., издадена от ***на
Енергетиката. Към момента на постановяване на оспореното решение № ***. на
тричленния състав на ВАС – 13.04.2018г., вкл. към момента на подаване на
касационните жалби, изменението на оспорената разпоредба на т.6.1.1 от
Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна
собственост представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването/ не е било прието, но в по-късен
момент - към приключване на устните състезания пред настоящия съдебен състав,
16.01.2020г., оспорената разпоредба от цитирания подзаконов нормативен акт вече
не е съществувала в правния мир. След като тази разпоредба е изменена с друга
последваща норма, уреждаща същите обществени отношения, липсва предмет на
оспорване. Разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК е приложима към оспорването на
подзаконови нормативни актове без да е ограничено във времето (за разлика от
индивидуалните административни актове – чл.21 от АПК и общите – чл.179 и сл. От АПК, за които законодателят е въвел времева рамка), се отнася само към действащите
нормативни актове, а не към отменени или изменени такива, които вече не са част
от действащото потестативно субективно право към момента на произнасяне по
същество от съда.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по
делото доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание.
Предвид гореизложеното и въз основа на заключението на съдебно-техническата
експертиза, съдът приема, че ищеца е
доставил на ответника твърдяното
количество, съобразно дължимото качество
топлинна енергия, както и нейната стойност, че разпределението на количество
топлоенергия, доставено до абонатната станция, в
която е имота на ответника е извършено съобразно предвидените нормативни
правила. Съобразно посоченото в заключението на съдебно-икономическата
експертиза, както и установяването, че
ответницата е бил собственик на 1/2 идеални части от процесния топлоснадбен
имот през процесния период съдът намира, че искът е основателен и доказан в
предявения си размер от 858,09 лв., представляваща ½ част от цялото
вземане, за която сума искът следва да бъде уважен.
По искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 60,26 лв.:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е
следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за
които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на
главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на
потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима
изрична покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е
изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Размерът на
претендираната лихва за забава се установява от съда на база на приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза и чрез самостоятелни изчисления от съда на
основание чл.162 ГПК в размер на 58,46 лв. за която сума искът се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за разликата до 60,26 лв.
следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната
тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно
кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника следва
да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в
заповедното производство в общ размер от 44,45 лв. съразмерно с уважената част
на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна
такса 75 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда 100 лв.
и депозит за ВЛ в размер на 350,00 лв. и депозит за особен представител 150 лв.
съразмерно с уважената част на исковата претенция в общ размер от 673,68 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на В.Я.Й.,
с ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на
кредитора “***”
ЕАД гр.***, ЕИК***,със седалище и адрес на управление:*** сумата 858,09 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.10.2017г.
до 31.03.2019г., в едно със законната лихва от 21.05.2019г. за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 1950/31.05.2019г. по ч.гр.д.№3242/2019 по
описа на РС-***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на В.Я.Й., с ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ
на кредитора “***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата 58,46 лева, представляваща лихва за забава върху 858,09 лв.
за периода 01.10.2017г. – 31.06.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1950/31.05.2019г. по
ч.гр.д.№3242/2019 по описа на РС-***, а за разликата до предявения размер от 60,26
лв. отхвърля иска като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.Я.Й.,
с ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
от 44,45 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.3242/2019 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.Я.Й.,
с ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.***, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 673,68 лв. направени по делото
разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: