№ 320
гр. Враца, 21.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и първи
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора Е. В. С.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20231400200452 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на лишения
от свобода Г. К. М., с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на
Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения
остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата
по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения М..
В съдебно заседание участието на лишения от свобода е осигурено чрез
видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата си и моли да
бъде уважена.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява
становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от
свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка
за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава становище за
неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за
условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното
наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на лишения от свобода,
с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, приема следното:
Г. К. М. изтърпява общо наказание в размер на 2 години лишаване от свобода,
наложено му с присъда по н.о.х.д. № 110/2022 г. по описа на РС-Мездра, за деяния по
чл.346, ал.2, т.1, пр.2 и т.2, пр.3, вр. ал.1, вр.чл.28, ал.1 и по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.29, ал.1,
б."а" и "б" НК, при първоначален строг режим.
Началото на наказанието е на 09.06.2022 г. Към датата на постановяване на
настоящото определение-21.06.2023 г. от това наказание е изтърпял 1 година, 8 месеца и 3
дни, от които 1 година и 12 дни фактически, 6 месеца и 6 дни предварителен арест, а от
работа 1 месец и 15 дни. Остатъкът за изтърпяване е 3 месеца и 27 дни.
От изложеното е видно, че фактически е изтърпял не по-малко от 2/3 от наложеното
му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 НК, тъй като едно от
деянията по съвкупността е при условията на опасен рецидив. Следователно налице е
първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно
освобождаване.
1
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка
подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото
поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив
при осъдения е 107 точки, в границите на високите стойности. Рискът от вреди за
обществото е среден и се обуславя от криминалното му минало и характера на настоящите
деяния. Като дефицити, по които има остра нужда от корекции, са определени множество
зони: криминално минало, отношение към правонарушението, трудова заетост, управление
на финансите и доходите, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици и умения
за мислене. Рискът от вреди за лишените от свобода и за служителите на затвора е среден,
тъй като М. е склонен към вербална агресия, импулсивен, с понижен контрол върху гнева и
заявява дискриминационни нагласи към представители на ромския етнос. Рискът от бягство
е нисък. В първоначалния план на присъдата е предвидена работа по част от дефицитните
зони - отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение и умения за
мислене.
При последващата ревизия на оценката на риска е констатирано, че рискът от
рецидив при осъдения е повишен с два пункта до актуалните 109 точки, запазвайки се в
границите на високите стойности. Повишението се дължи на деструктивното му поведение
в охраняема среда и множеството наложени дисциплинарни наказания за разнородни
дисциплинарни нарушения. Констатирани са дефицити във всички първоначално
установени проблемни зони. В този аспект е отчетено, че осъденият продължава да не
разбира мотивите и факторите, довели до извършване на правонарушенията; с трайно
формирани криминални нагласи е; показва отрицателно отношение към труда, като отказва
да работи; налице е злоупотреба с наркотици в комбинация с алкохол; податлив е на
влиянието на криминалните среди; нарушител е на ЗИНЗС; склонен е към импулсивно и
безразсъдно поведение; не разпознава проблемите си и ги решава по неадекватен начин;
продължава да не осъзнава нуждата от позитивна промяна.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС и личното досие на осъдения е видно, че по време на
престоя в затвора е бил дисциплинарно наказван четири пъти-на 30.01.2023 г., два пъти на
09.03.2023 г. и на 04.04.2023 г., поради откази да изпълни разпореждане на служители на
НОС, отказ да излезе на вечерна проверка, както и за обидно и неуважително отношение
към пенитенциарни служители. Няма поощрения и награди поради липсата на системни
положителни прояви.
Посочено е, че лишеният от свобода е непостоянен в поведението си, като
включването му в предлаганите от затворническата администрация дейности не цели
придобиване на знания и постигане на положителни личностни промени, а е единствено с
цел да намали престоя му в затвора. В тази връзка е отразено, че на 26.09.2022 г. той е
включен в трудова дейност на основание чл.80 ЗИНЗС като чистач, но още същия ден се е
отказал да работи; на 28.11.2022 г. отново му е предоставена възможност за ангажиране с
трудова дейност като общ работник в парова централа към СУ "Мито Орозов", но
впоследствие на 06.03.2023 г. по докладна записка от Медицинския център към затвора, че
здравословното му състояние не позволява да извършва трудова дейност, е снет от работа;
на 12.12.2022 г. е включен в курс по чуждоезиково обучение, след което на 03.02.2023 г. се е
отказал, без да посочи конкретни причини.
В периода 08.11.2022 г. - 17.11.2022 г. успешно е завършил корекционна програма
"Овладяване на гнева". Епизодично е участвал и в други пенитенциарни дейности, свързани
с личностна промяна. Към момента посещава курс "Християнски ценности".
Според констатациите в доклада поведението на лишения от свобода М. в настоящия
период от изпълнение на наказанието показва, че няма трайни нагласи за позитивна
личностна промяна. Склонен е да омаловажава собствената отговорност и принос при
решаване на проблемите си, търси вината в другите. Не осъзнава напълно своите дефицити
и не проявява траен стремеж за положителна промяна и нагласа за водене на
законосъобразен начин на живот. Предишните му осъждания не са успели да променят
2
нагласите му и да имат необходимия коригиращ ефект върху поведението му. Не осъзнава
нуждата от промяна модела на употреба на наркотици след освобождаване.
Поставените цели и договорените дейности в плана на присъдата не са изпълнени в
пълен обем, поради което корекционната работа с лишения от свобода трябва да продължи в
посока постигане на положителна промяна в нагласите и мисленето и формиране на изцяло
критично отношение към досегашното криминално поведение. Посочена е и
необходимостта от включване на осъденото лице в корекционни програми -"Толерантност в
затвора, толерантност на свобода, "Справяне с житейски проблеми чрез промяна в
мисленето", "Подготовка за живот на свобода", които целят да насърчат изграждане на
законосъобразно поведение и преодоляване на зависимости и ще спомогнат за по-
пълноценна ресоциализация след освобождаването му от затвора.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че лишеният от свобода М. все
още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно
освобождаване.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание на съда
за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият М. не е дал достатъчно
убедителни доказателства за своето реално поправяне и превъзпитание, съгласно чл.439а
НПК. В тази връзка бяха оценени високите стойности на риска от рецидив - 109 точки,
които са завишени с два пункта в сравнение с първоначалните, което на фона на
многократните предишни осъждания навежда на извод за риск от криминален рецидив и
причиняване на вреди. Съдът съобрази и дефицитните зони при осъдения, които са почти
същите, както и в началото на неговото наказание и от които е видно, че той не е критичен
към извършените престъпления, не осъзнава наличните си проблеми и не полага достатъчно
усилия за преодоляване на утвърдения престъпен модел на поведение. Вярно е, че по време
на престоя си в затвора той е взел епизодично участие в трудови, образователни и
религиозни дейности. Тези позитивни резултати обаче не са стабилизирани. Извън тях
липсват други доказателства, от които да бъдат направени еднозначни изводи за трайното му
поправяне. Напротив, от данните по делото е видно, че през настоящата 2023 г. лишеният от
свобода е бил дисциплинарно наказан четири пъти. Очевидно е, че той все още е затруднен
да спазва правила, и то в условията на контролирана среда, не осъзнава наличните си
проблеми, не полага достатъчно усилия за преодоляване на създадения порочен модел на
поведение и продължава да притежава степен на обществена опасност от повторяемост на
престъпната му дейност. Всичко това илюстрира, че престоят му в затвора не е довел до
безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. Налице е необходимост от продължаване
на корекционното въздействие спрямо осъденото лице в насока снижаване на риска от
рецидив и вреди за обществото, постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за
изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони.
При това положение съдът приема, че е налице само едната от двете законови
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание. Не е
налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още не е дал достатъчно
доказателства да се приеме, че напълно се е поправил. Изложеното е основание да бъде
постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната
част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Г. К. М., роден на *** в
гр.Мездра, обл.Враца, българин, български гражданин, с постоянен адрес ***, понастоящем
в Затвора гр.Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
3
на остатъка - в размер на 3 месеца и 27 дни, от наказанието в размер на 2 години лишаване
от свобода, определено му като общо по н.о.х.д. № 110/2022 г. по описа на РС-Мездра.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок
от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4