№………./12.10.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, проведено на дванадесети октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1985 по описа
за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано като ТЪРГОВСКИ
СПОР(чл. 365, т. 1, вр. чл. 286, ал. 2 и чл. 1, ал. 1, т. 2 ТЗ) по реда на чл. 376 ГПК.
Приети са за
разглеждане обективно съединени искове на „УП България 13” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. Позитано 2, ет. 5, представлявано от управителя Аристотелис Хантавас, чрез адв. М. (АД Волф Таис) служебен
адрес ***, Офис Парк ЕКСПО 2000, сграда Фаза 4 ет.1, срещу
ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” №258, сграда Варна Тауърс-Г, представлявано от
всеки двама от членовете на управителния съвет Пламен Стоянов Стефанов, Яна
Маринова Димитрова и Георги Коршия, чрез адв. Т. ( АД”Величков, Желязков и
партньори”) служ. адрес гр. София, ул. Триадица №6 ет.2, подпомаган от „Национална електрическа компания”ЕАД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Триадица №8, представлявано
от изп.директор Иван Йончев, чрез ю.к. П., както следва:
1. за присъждане на остатъци от начислена цена за продадена през 2016г,
но неплатена по преференциални цени за ВтЕЦ, работеща над 2250 ефективни часа
годишно произведена ел. енергия от възобновяем източник за нетно специфично
производство над 2000 до 2300 квч, а
именно:
• 1425.37лв, като остатък
по Дебитно известие №*********/31.12.2016г. към Фактура №*********/30.11.2016г.
за горница над цена за излишък на произведени количества през м. ноември 2016
• 189 016.73 лв, като
остатък по Фактура № *********/31.12.2016г. за горница над цена за излишък на
произведени количества до достигане на НСП 2250 квч. през м. декември 2016
2. за присъждане на обезщетение за забавено плащане на същите суми за
период от 1.02.2017г. (след изтичане на уговорен падеж от получаване на
платежните документи) до 02.12.2019г. (предявяване на претенциите), а именно:
• 408.56лв върху
главницата за м. ноември 2016
• 54184.72лв върху
главницата за м. декември 2016
както и акцесорни претенции за присъждане на законната лихва от
депозиране на искова молба на 02.12.2019г. до окончателно изплащане на дълга по
банкова сметка *** „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”ЕАД с IBAN ***.
Ищецът основава претенцията си на твърдения за произведена ел. енергия от
възобновяем източник, чрез собствената му вятърна централа „ПРОЛЕЗКИ ПЪТ 3” в землище на гр. Шабла с обща инсталирана мощност от 3.000 kW, която била
изкупена по договор № 137/20.4.2010г от краен снабдител, но останала незаплатена
до пълния размер на преференциални административно определяни цени, въведени от
държавен регулаторен орган като две специфични тарифи (с Решение Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР), прилагани
последователно според продължителността на работата на централата. Позовава се
на изменение на нормативното регулиране на този специфичен пазар, въведено с чл. 31 ал.5 т.1 ЗЕВИ, като
дотогава нелимитирано по обем задължение за обществения доставчик да изкупи
произведената от вятърна централа енергия, е било ограничено до изкупуване по
завишените цени на определени количества („нетно специфично производство“ или
НСП), а съответно остатъкът от производството, доколкото не е договорено с
други клиенти, е следвало също да се изкупува, но на цена за излишъци на
балансиращия пазар. Твърди, че новия критерий за обема на преференциалното
производство (определен в пар.1 т. 29 от ДР ЗЕВИ) не е бил надлежно въведен в
отношенията между страните, тъй като Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР било
отменено като незаконосъобразно по реда на инстанционен контрол, като
понастоящем с поредица от нови решения, регулаторът довършва административните
производства, като издава нови актове, заменящи отменените части, но те не са
стабилизирани и не могат да се прилагат между страните. Счита, че в процесния период е липсвало
каквото и да е ограничение за прилагане на двете ценови тарифи, тъй като критерия за продължителността на
работа зависи от непостоянни и непрогнозируеми величини (метеорологични условия
и наличие на вятър) и съответно производството не може да бъде свързано само с
една от двете диференцирани тарифи.
Ищецът счита, че първоначалната цена се отчита само ако действително централата
не успее да работи над 2250 часа годишно поради недостатъчен първичен ресурс на
възобновяемия източник. Ако обаче ресурса позволи работата да бъде продължена, за
изкупуването се прилага следващата тарифа, така както е било установено в
практиката на страните. Сочи, че ответникът заплатил цялото произведено
количество над обем от 2000 КВтч, по цени за излишък, но неоснователно отказва
и изплащане на горницата над тази стойност до цената по втора преференциална
тарифа за произведените количества през м. ноември и декември 2016г. Именно
тази разлика в цените като остатък над получено плащане до начислените в
кредитни известия горници, ищецът претендира като дължимо парично изискуемо
вземане за преференциална нормирана цена. Тъй като купувачът е отказал
плащанията по фактурираната доставка, изпаднал в забава с изтичане на
договорения падеж на отложено плащане, поради което производителят претендира и
дължимо обезщетение в размер на законната лихва.
В писмени бележки пълномощникът
на ищеца адв. Темников поддържа доводите за приложимост и на двете ценови
тарифи без ограничение от достигане на неопределено към този момент количество на нетно специфично производство
от един производител в рамките на една календарна година. Позовава се на опороченото
фиксиране на НСП с нищожен, евентуално незаконосъобразен административен акт,
като моли действието на Решение № СП-5 от 28.03.2019г. на КЕВР да не бъде
отчитано. Пледира за прилагане на договорената методика за разплащане, като
съответна и на новата законова уредба без установен лимит на изкупуваните
количества, респективно за уважаване на претенциите в цялост.
Насрещната страна и помагачът й, излагат доводи, основани на целта на
изменението в регулацията с чл. 31 ал.5 ЗЕВИ, приложима и спрямо действащи
договори, сключени по-рано. Считат, че
нормата, предназначена да уреди отношения между всички участници на регулирания
пазар, с цел еднакво третиране на всички производители и обществения доставчик,
вторично изкупуващ същата енергия от договарящия с производителите краен
снабдител, дерогира като императив волята на страните и установена помежду им
предходна практика въз основа на друга регулация. Тълкуват нововъведеното с пар.1 т.29 ДР ЗЕВИ
понятие за нетно специфично производство като граничен обем, за който отделен
производител може да получи пласмент на производството си по нормативно
гарантирани преференциални изкупни цени. Лицензиантите (краен снабдител и
обществен доставчик) сочат, че разделянето на цените на две групи е наложено от
различията в наличния ресурс на първичен енергиен източник за различните
производители, като в зависимост от установените разлики в потенциала на вятъра
в различни региони на страната, е прието, че в едната зона генераторите могат
да работят ефективно не повече от 2250 часа годишно, а в другата зона работата
надхвърля тези пълни годишни часове. Считат, че така обоснованото разделяне на
производителите в две групи е намерило
израз в определените в Решение № СП-1/31.07.2015г, а след частичната му
отмяна и с Решение № СП-5 от 28.03.2019г., две различни количества на НСП,
за двата вида производители, съответно
на определените две тарифи на изкупните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г.
Позовават се на новоиздаден административен акт с предвидено по закон
предварително изпълнение в обществен интерес, чието действие се изчерпва с
деклариране на установени в предходен стабилен ценообразуващ акт
обстоятелства, без да се променят
компонетнти, съответно без да се засяга с обратна сила правоотношението между
страните. Съответно на разделното
третиране на производителите още при самото определяне на цените, според
ответника и помагача му, не би могло да се защити теза за прилагане на двете
тарифи спрямо един и същ производител в рамките на една и съща година. Тъй като
ищците са предпочели да се определят като производители в първата група,
преференциално плащане на производството им се ограничава само до изкупени 2000
КВтч, а горницата за цялото продължаващо след този обем производство се
изкупува по цени на излишък, така както е била заплатена изцяло от ответника.
Ответникът чрез адв. Т. поддържа доводите си по съществото на спора в
писмени бележки, като аргументира тезата си въз основа на безспорните факти,
включително и относно действието на новоиздаден административен акт. Сочи, че
обжалването на определянето на НСП не е пречка за зачитане на последиците му
поради гарантирана от закона предварителна изпълняемост, а предвидения от
закона лимит е наложен за да изключи получаване на приходи над заложените в
определените преди изменението преференциални цени. Счита, че законовото
правило е дерогирало предходните уговорки и следва да се прилата пряко в
отношенията между страните като изключи възможността двете ценови тарифи да се
прилагат спрямо един и същ производител. Като сочи, че е платил именно
съответни на законовата регулация цени за излишък за количествата, надхвърлили
НПС( според последното му
установяване в Решение № СП-5 от 28.03.2019г.) на производител, фактурирал за
съответната година по цени на първата по-висока тарифа своето производство до
2000 КВтч пледира за пълно отхвърляне на претенциите.
Подпомагащото ответната страна трето лице, чрез юрисконсулт е депозирало
становище за неоснователност на претенциите, основано на доводи за възприемане
на тълкуването на правната уредба като изключваща ползването на двете
преференциални цени от един и същ производител за една календарна година. В
писмено становище по същество, юрисконсулт на помагача поддържа тезата на
ответника за неоснователност на исковете, като акцентира върху законовото
ограничение, което изисква установяване от КЕВР на конкретен размер на НСП за всяка от цените за
изкупуване на произведена енергия.
Страните са предявили и насрещни искания за определяне на разноски по
настоящото дело, като са индивидуализирали претенции в неоспорени списъци по чл. 80 ГПК, приложени към писмените им
бележки.
Предварителните въпроси и допустимостта на иска, са били разрешени в нарочно определение № 260317/04.08.2020г(л.
128). Корекция на мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на
претенциите, както и по-подробно изложение на безспорните фактически твърдения
и доводите на страните обявени в
писмения доклад не се налага.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните са безспорни
обстоятелствата обявени в писмения доклад като неподлежащи на доказване
насрещно признати факти относно договореното изкупуване на произведена енергия
от вятърна централи в гр. Шабла и изпълнението на договорите между страните,
както следва:
Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник -
вятърна електрическа централа „ПРОЛЕЗКИ ПЪТ 3” с обща инсталирана мощност от
3.000 kW, присъединена към електроразпределителната мрежа по Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА
-896/16.06.2008 -3061-ВГ-22.07.2008 – 4021-ВГ -27.05.2007г след изграждането й
и въвеждането й в експлоатация през
2009г.
Ответникът като краен снабдител на електрическа енергия, е титуляр на
лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия №
Л-139-11/13.08.2004 год. издадена от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение №
И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР) и е сключил с този производител договори за
изкупуване на електрическа енергия №137/20.4.2010г по нормативно регулирана цена, определена от ДКЕВР
с административен акт, платима ежемесечно за произведеното количество
електрическа енергия на база фактуриране на доставка през предходен месец с
отложен падеж от 15 дни след получаване
на фактурата. В чл. 1 ал.3 от договора
е посочено задължение на купувача да изкупи цялото произведено количество
активна енергия(извън договорено с други клиенти, участието в балансиращия
пазар и производството за собствени нужди), като допълнително в ал. 6 е било
предвидено планиране на производството по прогнозни количества за изкупуване за
цяла предстояща година и разпределянето му по месеци, съответно ежегодно коригиране
на прогнозата (чл.13 и 14). Предвид обвързаността на договора от нормирането на
цените и предварителното прогнозиране на производството, страните изрично са
предвидили, че до достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове на работа
енергията се изкупува по по-високата преференциална цена, а след този праг
цялото производство до края на годината се тарифира по втората по-ниска, но пак
преференциална цена, а всяка промяна на цените ще обвързва страните без
допълнително споразумяване(чл. 18 ал. 2 и ал. 4).
През процесния период на 2016г.
преференциалната цена е била определена с Решение Ц-10/30.03.2011г. на
ДКЕВР, диференцирано за производители, диференциращо три тарифи в т. 8,9 и 10,
като посочените във фактурите цени съответстват на определената цена – 188.29
лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа и
172.95 лв за работещи повече от 2250 часа.
След нововъведена с чл. 31, ал.5 ЗЕВИ регулация на пазара, с Решение №
СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, са определени обемите (нетното специфично
производство „НСП”) в които произведената енергия подлежи на изкупуване от
обществен доставчик, чрез крайни снабдители по преференциалните цени,
респективно остатъка над този регулиран обем следва се търгува на цени за излишък на балансиращия пазар. Това
решение е било отменено само в частта му по т.1.7 (определящо НСП в размер на 2000квч за
изкупуване на произведена енергия по цената за производители, с централи
работещи до 2250 часа) и вместо него КЕВР е издал понастоящем обжалвано Решение №
СП-5/28.03.2019г на КЕВР, с което отново е определен същия обем на нетното
специфично производство, въз основа на което е била определена цена по т. 8 от
Решение Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР.
Няма спор, че производството от процесната ВтЕЦ е надхвърлило нетно
специфично производство 2000 квч към м. ноември
2016г. и че това произведено количество е било изкупено по фактурирана от ищеца
цена по т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011г., приложима за централа, работеща до 2250 часа (188.29лв/мвч). За следващия период, когато ефективните часове на работа на
централата надхвърлили 2250 часа, но без да е достигнато НСП 2300 квч
производителят начислил и фактурирал горница от 6,752 мвч през ноември и за
производдството през декември по цената
по т. 9 от Решение Ц-10/30.03.2011г., приложима
за централа, работеща над 2250 часа (172,95лв) до достигане на НСП 2300 квм.
Признат и съответно безспорен е и фактът на полученото плащане,
предложено от ответника като цена на произведени количества над 2000 квч като
излишък за балансиращия пазар, като купувачът изрично е отказал да заплати
горниците до преференциалните цени за доставка, надхвърляща лимит за изкупуване
на производство от централа, вече работила до 2250 часа по първата
преференциална тарифа.
Така заплатените спорни количества са били предоставени и съответно
изкупени от обществения доставчик „Национална електрическа компания" ЕАД,
лицензиран с № Л-147-13/17.12.2004г. на ДЕКВР на цени за излишъци за цялото
производство над 2000 КВтч, като е оспорено остойностяването на полученото
производство над 2000 квч от този производител по преференциални цени,
префактурирано от ответника по начисленията на ищеца.
При така установеното съдът намира претенциите на ищците за
неоснователни поради следните правни
съображения:
Пазарните отношения по повод производство и
изкупуване на ел. енергия се регулират от специфични норми, поставящи рамка на
свободата на договаряне в обществен интерес(чл. 2 от ЗЕ). На първо място чл.
94а ЗЕ въвежда регулация на сделките с електрическа енергия между
производителите на енергия от възобновяеми източници и крайните снабдители,
като замества съществен елемент от продажбеното правоотношение с определена по
административен ред цена. Същевременно същия основен за сектора закон подробно
урежда правомощията на регулатора на пазара и ценообразуването по сделките
между различните участници (чл. 30 ЗЕ) въз основа на общи принципи (чл. 31 ЗЕ).
На второ място специфичното производство на енергия от възобновяеми източници е
допълнително уредено със специален
закон, в съответствие с общата европейска правна рамка(Директива 2009/28/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване
използването на енергия от възобновяеми източници). Несъмнено така възприетата
уредба на този вид обществени отношения е императивна и не допуска валидно
договаряне на страните извън правилата, гарантиращи баланса и стабилното
управление на енергийна система на страната(интерес от най-висш порядък на
обществения ред) и интересите на всеки отделен гражданин да се ползва от
достъпна, качествена и безопасна енергия в съответствие със съвременните битови
стандарти (по арг. от чл.69 ЗЕ).
В съответствие с тази уредба са били
сключени както договорите, осигуряващи самото съществуване на производството на
ищците, инвестирали в производствени предприятия (присъединяването към
разпределителна мрежа на страната на проектираните и изградени от тях
съоръжения на вятърни централи), така и договорите, гарантиращи пласмента на
произведената от възобновяемия източник енергия. Това ясно е посочено от самите
договарящи се, както в преамбюлите на договорите за изкупуване, така и в
отделните клаузи, с които страните са изявили съгласие да заместват изрично
уговорени параметри със съдържание, наложено с бъдещи нормативни промени(чл. 2
ал.2, чл.18 ал.2 и чл. 38). Следователно всички аргументи, черпени от конкретно
съдържание на договорите биха имали значение само доколкото не са несъвместими
с актуална позитивна правна норма, уреждаща тези отношения.
Съдът отчита, че при започването на производството е действал Закона за
възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата(отменен
03.05.2011 г.), който е предвиждал в срок от 15 години изкупуване на цялото производство по
преференциални цени, формирани от 80% от средните на пазара с добавка за
стимулиране на този вид производство, определяна периодично от ДКЕВР по
критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник(чл. 16 и 21 от
ЗВАЕИБ). Същевременно, този нормативен акт има ясно заявено преходно значение,
тъй като целта му е насочена към насърчаване на инвестициите в нови за страната
технологии до достигане на определено развитие на сектора в идните 10
години(чл. 10 от ЗВАЕИБ), като е явно, че с насищането на производството възприетите ценови преференции могат плавно
да намаляват (арг. от чл.21 ал. 3 от ЗВАЕИБ). Този закон е заменен от новия
Закон за енергията от възобновяеми източници (Обн. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от
3.05.2011 г.), който предвижда стабилизиране на инвестициите с неизменна
изкупна преференциална цена на производството в рамките на дългосрочните
договори за изкупуване(чл. 31 ЗЕВИ) но и възможност за договаряне на
произведени количества на свободен и балансиращ пазар. Същевременно, в
преходните правила на новия закон са съхранени отношенията с досегашните
производители, като е запазено действието на дългосрочните договори за
изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници по
преференциална цена за изкупуване, действаща към датата на влизане в сила на
закона. В случая такива цени са били
определени с Решение №Ц-10 от 30.03.2011 г. в два варианта, приложими
според мотивите на регулаторния орган поради специфичен за този вид
производство критерий – наличен ресурс на първичния източник, съответно в
размер на 188,29 лв/МВтч за ВЯЕЦ, работещи до 2250 часа и 172,95 лв/МВтч за
ВЯЕЦ, работещи над 2250 часа годишно. Тъй като аналогичен критерий е бил
възприет и в акта, регулиращ цените при сключване на договора (Решение № Ц-018
от 31.10.2010г.), промяната в съдържанието на сделката, наложено от новата
уредба е било ограничено само до намаляването на изкупната цена и фиксирането й
в този размер до края на остатъчния срок от договора. Именно така са се развили
и отношенията между страните, които са съхранили съществуващата вече между тях
практика по изкупуване на цялото произведено количество по преференциални цени,
прилагани и в двата варианта, съответно по-високата за произведените количества
до достигане на пълни 2250 работни часа
и по- ниската цена за следващото производство до края на годината.
Нова промяна в правоотношението обаче се е наложила поради принципната
промяна на регламентацията на пазара на произведената от възобновяем източник
ел. енергия, въведена с чл. 31 ал.5 т.1 ЗЕВИ в сила от 24.07.2015 г.
Законодателят вече ограничава преференциално изкупуваното производство не само
като цени, но и като обем, като въвежда праг („нетно специфично производство”
или НСП), до който крайният снабдител е задължен за изкупи по вече замразените
за този производител преференциални цени, а съответно остатъкът от
производството, доколкото не е договорено за свободна доставка на други
клиенти, може да бъде също изкупено от крайния снабдител и съответно доставено
на обществения доставчик, но на много по-ниските цени за излишъци на
балансиращия пазар. Тъй като критерия за обема на преференциалното производство
(определен в пар.1 т. 29 от ДР ЗЕВИ) е бил въведен именно с това изменение, до
този момент не е бил прилаган в отношенията между участниците на пазара.
Съдът изцяло споделя предложената от ответника и помагача интерпретация
на целта на тази промяна в регулацията. Действително, промяната в ЗЕВИ е част
от принципна реформа в сектора, предприета с цел развитие на започналата
реформа в сектор енергетика, за постигане на баланс на цялата електроенергийна
система като последен етап преди въвеждането на пълната либерализация на
енергийния пазар( МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и допълнение на
Закона за енергетиката № 554-01-124 от 07.07.2015 г., 43-то НС). Вносителят е
декларирал нужда от промяна на ценообразуването чрез коригиране на досегашния
критерий, възприет от регулатора
(средногодишни часове) с допълнителни фактори, обединени в
новодефинирано понятие НСП, което да осигури изкупуването само на количествата електрическа енергия, които
осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на
възвръщаемост в определените преференциални цени. Така вносителят е търсил
баланса на вече наситен сектор, постижим с редуциране на разходите на
обществения доставчик(задължен до тогава да поеме цялото производство по
преференциалната цена) и косвено преразпределяне на поносима тежест на крайните потребители. Несъмнено
такъв баланс би бил изключен, ако новата уредба не засегне адекватно и
заварените отношения. Съответно новото ограничение на прилагането на
преференциалните цени до размера на НСП пряко изключва клаузите в чл. 18 от
процесните договори за доставка, допускащи прилагане на двете тарифи според
двата обема на производство за един и същ производител.
Лимитът на преференцията е дефиниран в пар.1 т. 29 от ЗЕВИ като обем на
средногодишно производство от 1 кв инсталирана мощност съгласно решението за
определяне на цената, след приспадане на собствените нужди на производителите и
е следвало да се обяви в конкретни измерители от регулаторния орган. В
изпълнение на това задължение е издадено отмененото Решение на КЕВР № СП-1 от 31.07.2015г.
Спорната между страните интерпретация на новата регулация се концентрира
върху въпроса относно наличието на ограничение в обема на количествата, които
следва да се заплатят по уговорената цена, след тази отмяна на административния
акт.
Тезата на ищеца за липса на каквото и да е ограничение не може да бъде
споделена. Тя е несъвместима с целта на действащо законово ограничение,
въведено в публичен интерес. Делегирането на компетентност на административен
орган се изчерпва с оповестяване на съобразените по-рано от него обективни
параметри в нов изричен административен акт (пар. 17 от ПЗР от ЗИД на ЗЕ от бр. 56 /2015г). Затова както
отметените, произнесени през 2015г, така и новите решения на КЕВР за определяне
на НСП не създават ново съдържание на елемент от правоотношението, както биха
действали актовете за определяне на самата цена, а само попълват бланкетното
съдържание на законовата разпоредба с конкретното количествено измерение,
съобразено от законодателя. Затова и всички доводи на ответника, черпени от
съдебната практика и доктрината, но относими за актове на упражняване на власт
или нова регулация са изцяло неотносими (такива са посочените тълкувателни
актове и съдебни решения относно актове по ценообразуване, чиито
гражданско-правни последици като елемент от сложен правопораждащ фактически
състав отпадат при отмяна на акта и предварителното им изпълнение остава без
основание). Отменените решения за определяне на НСП имат по-скоро тълкувателен
и пояснителен характер към вече действащ законов лимит, и не създават, а само
оповестяват, чрез прилагане на обратна формула, използваните при определяне на
цените точни количества на стимулирано с преференция производство. Тези актове
действат по право от момента на въвеждане на лимита, а евентуалната им отмяна
не може да заличи правните последици от нормативно установеното ограничение за
изкупуване на произведената енергия. Дори и валидни решения на регулатора да не
са издадени, законът не допуска получаване на плащания над заложената в цените
обща норма на печалба и затова няма да възникне никакво ново основание за
изкупуване на по-големи от вече признатите обеми, докато не се постанови ново
стабилно решение за обоснован със съответната цена лимит. В този смисъл
доводите за изчерпана компетентност на КЕВР и изключена възможност за
произнасяне с нов акт след отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015г. и
позоваване на нищожност на новоиздадените актове не обслужват логически
защитата на ищеца.
Новоиздаденият административен акт, макар и да не е стабилен поради
неприключило обжалване, е задължителен за страните към момента на отчитане на произведената енергия,
доставена за изкупуване по процесния договор. Както отметеното Решение № СП-1 от 31.07.2015г., така и заменящото го новоиздадено
Решение № СП-5/28.03.2019г на КЕВР, за оповестяване на НСП за цените по Решение Ц-10/30.03.2011г. са предварително изпълняеми и въвеждат ограничението до обема, който действително е заплатен от ответника по
преференциалната цена. Повишаване на този обем няма към настоящия момент. До
издаване на нов акт с нов по-голям обем от вече платените количества до НПС 2000 квч, не е налице основание за търсене на
завишение на цената в размерите, претендирани от ищеца по съставените кредитни
известия за ноември и фактурата
за декември.
Съдът не може да възприеме и тълкуването за отчитане на по-високия обем НСП по
втората тарифа като действащ в отношенията на страните преди и след отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015г.
Съдът констатира, че практиката за доначисляване на по-ниската, но все пак
преференциална цена за производство над този обем е именно онзи резултат, който
законодателят е целил да осуети с въвеждането на лимити, съотвестващи на
ценообразуващите критерии. В подкрепа на това тълкуване е и становището на
регулатора на пазара (прието като официална позиция в протокол №
199/31.10.2018г на заседание на КЕВР) и съдебната практика (мотивите, въз
основа на които съдебната инстанция е отрекла интерес на един и същ
производител да обжалва акт, засягащ интересите му едновременно като адресат на
двете преференциални цени, респективно лимитите на количествата, за които се
прилага всяка от тях в Решение № 1115 от
28.01.2019г по адм. дело № 5284/18г на ВАС, 4 отд.). Разделянето на производителите в две групи въз основа на
първоначално предпоставения постулат на наличие на два специфично обособени
региони на ресурсите на възобновяемия източник в страната е наложено трайно в
регулацията на електропроизводството от вятър. Така още в Решение №
Ц-013/28.06.2006г. като фактор с най-голяма тежест при определяне на изкупна
преференциална цена е възприета средната годишна производителност на
генераторите, определяна за съответния производител според прогнозни пълни
ефективни часове работа, като частно от деление на цялото прогнозно
производство за една година, разделено на общата инсталирана мощност на
съответната централа. В това решение бил указан и начинът, по който всеки от
производителите следва да определя в коя от двете категории попада неговия
обект, като представи одитиран доклад от лицензирана фирма въз основа на
достатъчно представителен поне едногодишен период на измерване на ветровия
потенциал. Значимостта на този специфичен критерий е възприемана изрично, но
без да е извеждан отново и в двете ценообразуващи решения, действащи за
процесните договори, включително и в Решение №Ц-10 от 30.03.2011 г., приложимо
за спорния период. Съответно и при остойностяването на НСП регулаторът следва
да съобразява различните цени за производители в различни региони, за да
постигне търсения от законодателя баланс при ограничаване на преференциално
изкупено производство, като е логично обемите при по- високите цени да са по-
малки от обемите на по-ниските цени. Затова и настоящият съд не споделя
мотивацията на състава, отрекъл разграничението на производителите(Решение №
9209 от 09.07.2020г по адм.д. 4146/19 на ВАС), тъй като различните тарифи, налагащи
и различно НСП, не са определени според неясния и непостоянен критерий на
фактически произведена енергия за определен период от технически еднакви
мощности, а според географски и климатични особености на региони от територията
на страната. Ако разликите в крайния обем продукция при равни технически данни
на производствените съоръжения се дължат само първичния ресурс и той може да се
характеризира като фактор, отчитан по статистически данни и подлежащ на научен
анализ(каквото е било изследването ат БАН на зоните с различна сила и потенциал
на вятъра) трайното групиране на централите не само е обосновано обективно, но
е и наложително за равното третиране на инвеститорите, избрали различни по
потенциал региони на производство. Ако
се допусне, че един и същи производител може да преминава от една към друга
тарифа в рамките на една и съща година, това би означавало да се наруши
заложения за съответната група икономически механизъм. Промяна в тарифирането
към по-голям обем годишно преференциално производство изисква и цялостно
префактуриране на изкупеното за годината производство към съответна по-ниска
преференциална цена. Всяко друго решение би довело до получаване на приход на
производителя над заложената за съответната група централи норма на
възвращаемост на разходите и би обезсмислило самата нова регулация целяща
ограничаване на приход над нормирана обща възвращаемост от инвестиция в полза
на обществото.
По тези съображения следва категорично да се
отрече основната теза на ищеца за липса на каквато и да е нормативна уредба,
въвеждаща лимитирането на изкупуването или допускаща последователно тарифиране по двете
преференциални цени на количествата, доставяни от един и същ производител и допълнително
фактуриране до по-голям обем на изкупуваното производство.
В заключение се налага извода, че като е изплатил на производителя само
произведено количество, съответно на НСП до 2000 КВтч, фактурирано по
преференциални цени, приложими за централи работещи до 2250 часа годишно
съответно на предварително изпълнямо до отмяна решение № СП-1 от 31.07.2015 г.
и заменилото го още нестабилно, но също предварително изпълняемо решение № СП-5
от 28.03.2019г., ответникът е изпълнил точно задължението си за изкупуване на
гарантираното преференциално производство и не дължи горница над тази цена до
претендираната от ищците за изкупени количества до 2300 КВтч.по цени за
централи работещи над 2250 часа.
Следователно не е налице и каквато и да е забава на купувача.
Съединените претенции на
ищците следва да бъдат отхвърлени в цялост.
Предвид направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК,
ищците следва да заплатят направените от ответника разноски по делото,
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК(с писмените бележки вх. 264924/31.08.2020г)
и представеното доказателство за адвокатско възнаграждение, изплатено по банков
път(т. 1 от ТР ОСГТК№ 6/12). Ответното дружество доказва заплащане на хонорар
от 8112лв по договора за адвокатската услуга по защита срещу претенциите на
ищеца. Претенцията за възстановяване на разноските на ответника следва за бъде
уважена в цялост.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.235 вр. чл. 376 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявени от „УП
България 13” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. Позитано 2, ет. 5, представлявано от управителя Аристотелис Хантавас, чрез адв. М. (АД Волф Таис)
служебен адрес ***, Офис Парк ЕКСПО 2000, сграда Фаза 4 ет.1, срещу
ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” №258, сграда Варна Тауърс-Г, представлявано от
всеки двама от членовете на управителния съвет Пламен Стоянов Стефанов, Яна
Маринова Димитрова и Георги Коршия, чрез адв. Т. ( АД”Величков, Желязков и
партньори”) служ. адрес гр. София, ул. Триадица №6 ет.2, подпомаган от „Национална електрическа компания”ЕАД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Триадица №8, представлявано
от изп.директор Иван Йончев, чрез ю.к. П., съединени искове на осн. чл. 79 ЗЗД
вр. чл. 31 ал.5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД, както следва:
1. за присъждане на остатъци от начислена цена за продадена през 2016г,
но неплатена по преференциални цени за ВтЕЦ, работеща над 2250 ефективни часа
годишно произведена ел. енергия от възобновяем източник за нетно специфично
производство над 2000 до 2300 квч, а
именно:
• 1425.37лв, като остатък по Дебитно
известие №*********/31.12.2016г. към Фактура №*********/30.11.2016г. за горница
над цена за излишък на произведени количества през м. ноември 2016
• 189 016.73 лв, като остатък по Фактура
№ *********/31.12.2016г. за горница над цена за излишък на произведени
количества до достигане на НСП 2250 квч. през м. декември 2016
2. за присъждане на обезщетение за забавено плащане на същите суми за
период от 1.02.2017г. (след изтичане на уговорен падеж от получаване на
платежните документи) до 02.12.2019г. (предявяване на претенциите), а именно:
• 408.56лв върху главницата за м.
ноември 2016
• 54184.72лв върху главницата за м. декември
2016
както и акцесорни
претенции за присъждане на законната лихва от депозиране на искова молба на
02.12.2019г. до окончателно изплащане на дълга.
ОСЪЖДА „УП България 13” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. Позитано 2, ет. 5, представлявано от управителя
Аристотелис Хантавас да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, сграда Варна Тауърс-Г,
представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет Пламен Стоянов
Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, сумата 8112лв (осем хиляди сто и дванадесет лева) представляваща
направени от ответника съдебно-деловодни разноски по списък по чл. 80 ГПК, на
осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от посочената от съда и обявена на страните при
връчване на определение №260486/2.09.20г дата за обявяване на решението 12.10.2020г., на осн. чл. 376 ал.3 ГПК.
Решението да се обяви на посочената от съда дата за обявяване на
решението в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, вр. чл. 360н ЗСВ.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им със
съобщение образец № 11 от Наредба № 7 (в случай, че не се явят в деловодството
за запознаване със съдебен акт и връчване в деня на обявяване на решението).
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: