Р Е Ш Е Н И Е
25.05.2021 год.
Номер
260055 Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 21 (двадесет и първи) януари Година 2021
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 252 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от С.Й.Х., чрез пълномощник адв.Р.Р. от
ТАК срещу Наказателно постановление №20-0323-000259/24.04.2020 г., издадено от Началника
на РУ гр.В.Преслав при ОД на МВР - Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на наказателното постановление. Отрича се извършване на нарушението,
както от обективна, така и от субективна страна. Счита, че дори и да е налице
извършено административно нарушение, то същото е маловажен случай. Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява
и не се представлява. В писмени бележки по същество, защитникът поддържа жалбата
и моли НП да бъде отменено изцяло, поради
лисата на субективния елемент на деянието-умисъл за осъществяването му.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно
заседание, в придружителното писмо на
основание чл.60 от ЗАНН, излага становище, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния
закон и моли съда същото да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната
съвкупност, установи от фактическа страна следното: На 08.01.2020 г. около
14.30 часа в Община Велики Преслав, обл.Шумен
на път първи клас №I-7 км 129+116 в посока от гр.Шумен към гр.В.Преслав, жалбоподателят
управлявал лек автомобил л.а.“Опел
Мерива“ с рег.№****, собственост на Д.В.. На посочената датата и място полицейските
служители С.П. и В.Н. спрели за проверка жалбоподателя. При проверката освен
собствеността на автомобила и самоличността на водача било установено че
служебно била прекратена регистрацията на автомобила поради липса на действаща
застраховка „Гражданска отговорност“, на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП на 03.09.2019
г. За установеното административно нарушени е в хода на проверката, св.М.М.съставил
на жалбоподателя АУАН за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. След постановяване
на отказ за образуване на досъдебно производство от РП-В.Преслав с
постановление от 06.04.2020 г. и въз основа на акта било издадено и обжалваното
НП, с което на жалбоподателя нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.175, ал.3, пр.първо от ЗДвП от същия закон са наложени административни наказания
”Глоба” в общ размер на 250.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
шест месеца.
Показанията на разпитания по делото свидетел-полицейски служител и
актосъставител, са логични и безпротиворечиви, и кореспондират с приложените по
делото писмени доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра.
При така установените фактически положения, съдът намира
от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо
което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от
връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на
административнонаказващия орган).
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази
насока, съдът взе предвид следното:
При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните
правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на
чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018 г., изд. от Министъра на
ВР.
При установената фактическа обстановка
настоящият състав, счита че безспорно са налице всички елементи от обективна
страна на състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба
допуска движение на ППС по пътища, отворени за обществено ползване, които са
регистрирани по съответния ред и са с табели с регистрационни номера, поставени
на определените за това места. За
съствомерността на процесното административно нарушение и за наличието на
предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя
е ирелевантно обстоятелството дали органът по регистрация на моторните превозни
средства е предприел действия по уведомяването на собственика на процесния
автомобил за процедурата по служебно прекратяване на регистрацията му. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл.
574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този
смисъл, узнаването за прекратяването на регистрацията на моторното превозно
средство от собственика му не представлява елемент от фактическия състав по
прекратяването на регистрацията на същото. Собственикът на МПС е носител на
задължението за сключване на договор за гражданска застраховка, поради което е
длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението
на това му задължение. Съгласно правната теория, вината има
две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две
форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана
непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването
на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като
е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В
случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието
на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, жалбоподателят следва да носи административно наказателната отговорност по
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като
още от римското право действа принципът, че незнанието на закона не оправдава
никого. Независимо, че жалбоподателят не е бил собственик на автомобила, а само го е управлявал, същият
е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последиците при бездействие да се
регистрира новият собственик. Всеки правоспособен водач на МПС преди да
предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е
длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.ч.
дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало
технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т. н. В случая не е имало
обективни пречки за водача да установи дали управляваният от него автомобил е
редовно регистриран.
Съдът счита направените от жалбоподателя възражения за
липсата на обективен елемент от състава на нарушението, а именно наличието на
регистрация на процесния автомобил. По делото се установи по безспорен начин,
че към датата на деянието автомобила, управляван от жалбоподателя не е бил регистриран
по надлежния ред – регистрацията му е била прекратена служебно. Нарушението е
описано пълно, точно и ясно, както АУАН, така и в обжалваното НП, поради което
неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушаване на правото му на
защита и да научи в какво е обвинен. Това обстоятелство се потвърждава и от
депозираната въззивна жалба.
Неоснователно е и възражението за липсата на субективния
елемент на деянието-вина, за което са изложени мотиви по - горе.
Настоящият състав приема, че
административно наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, според която се наказва с
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12
месеца и с „глоба“ от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Наложените санкциите – „глоба“ към минималния размер от 250 лева и лишаване от
правоуправление за минималния срок от 6 месеца, са определени в минимален
размер. Отегчаващите отговорността на жалбоподателя
обстоятества са предходни административни нарушения на ЗДвП, както и
продължителния период на прекратената регистрация на управляваното от него МПС.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
По изложените съображения посоченото в наказателното
постановление деяние е съставомерно не само от обективна, но и от субективна страна.
В този смисъл е и константната практика на ШАС, изразена в решения по КАНД № 141 по описа за 2020г.
на Административен съд – гр. Шумен, КАНД № 15 по
описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен, КАНД № 9 по описа за 2021г. на
Административен съд – Шумен.
Отнемането на контролни точки на водачите на МПС не
представлява административно наказание, а има контролно-отчетни функции. Самото
отнемане на контролни точки се извършва само въз основа на влезли в сила
наказателни постановления и не представлява изпълнение на наложено
административно наказание, нито пък налагане на принудителна административна
мярка. С оглед характера на дейността по отнемането на контролни точки към
настоящия момент липсва законодателна уредба, даваща възможност за съдебен контрол
върху тази дейност.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното
Наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че
въззиваемата страна има право на разноски. Доколкото в съпроводителното писмо
не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, не е
представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган -
ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 80.00 /осемдесет/ лв., която
следва да се присъди в тежест жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление №20-0323-000259/24.04.2020 г., издадено от Началника на РУ
гр.В.Преслав при ОД на МВР - Шумен, с което на С.Й.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175,
ал.3, предл.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА С.Й.Х.
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Областна Дирекция на МВР-Шумен със
седалище и адрес на управление *** направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв./осемдесет лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда
на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания,
предвидени в НПК.
Районен
съдия: