Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 20.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на трети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Данчо Д.
При участието на секретаря М. Калинова, разгледа докладваното от
съдия Д. АНД № 465 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се
произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.Д.Б. с
ЕГН ********** ***, срещу наказателно постановление № 19-0851-000334 от 12.03.2019
г., издадено от Началник група при сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с
което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания
ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО
ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
На основание Наредба № Із-2539 на
МВР се отнемат общо 10 контролни точки.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави
жалбата без последствие и да потвърди наложените наказания.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
което констатира следното:
В процесния случай
административнонаказателното производство е започнало с Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 334/26.02.2019 г, бланков № 0699696, серия Д.
АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, в
присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на двама
свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по
чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят е изписал, че няма
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал
писмени възражения по акта.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено
и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките
на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по
чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно
определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да
съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа
необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Описаните в АУАН и в обжалваното
НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, на водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
В случая направеното описание в
АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване
за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са
посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочена е и съответната
законна разпоредба, за която се твърди, че е нарушена - чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.
Съгласно нормата на чл. 174, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух:
1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на
хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.
2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Описаното в АУАН и в НП нарушение
– управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 0,83
на хиляда правилно е подведено под санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП.
Няма спор в случая, че в
обжалваното НП не е посочено, че съгласно Протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №
192/01.03.2019 г., в кръвта, взета от В.Д.Б. се доказва наличие на етилов
алкохол 0,83 %о. Допуснатата непълнота следва да се преценява в контекста на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от които се установява
категорично, че се касае за управление на моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта – 0,83 %о. Важното в случая е, че всички
елементи от описанието на нарушението съвпадат, като правилно съобразно нормата
на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са определени и съответните наказания, поради
което защитата на нарушителя не е ограничена. Подавайки жалбата и организирайки
защитата си в хода на съдебното производство, адресатът на НП е бил наясно за
какво нарушение е ангажирана отговорността му. В този смисъл посочената
непълнота не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага
отмяната на НП на това основание, отчитайки, че както с техническото средство,
така и с химическото изследване е установена една и съща концентрация на
алкохол в кръвта на жалбоподателя.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
На 26.02.2019 г. около 22:20 часа
в гр. Добрич, в кв. „Рилци”, В.Д.Б. управлявал лек автомобил „Мерцедес А 140” с
рег. № ****, когато бил спрян за проверка от
свидетелите Й.С.К. и Д. Д.Б., и двамата служители на Първо Районно управление
на МВР – град Добрич. У полицейските служители възникнало съмнение, че В.Б.
управлява моторното превозно средство след употреба на алкохол, поради което
поискали съдействие от дежурния служител в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
- гр. Добрич. На място пристигнал св. Б.Г.Б. – мл. автоконтрольор в Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Добрич. Б. бил изпробван с техническо
средство „Алкотест 7510 Дрегер” с инв. № АRВА 0100 за употреба на алкохол, цифровата индикация на който отчела 0,83 на
хиляда.
След установяване концентрацията
на алкохол в кръвта посредством техническо средство – „Алкотест 7510 Дрегер” с
инв. № АRВА 0100, на В.Б. бил издаден
талон за изследване № 0003982 /л. 5 от делото/, като в Спешно отделение при „МБАЛ
– Добрич” АД – гр. Добрич същият доброволно дал кръв за изследване /Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози № 35 от 26.02.2019 г./. След
химическото изследване на взетата проба, в кръвта на Б. се доказва наличие на
етилов алкохол 0.83 %о /Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 192/01.03.2019
г. – л. 8 от делото/.
Употребата на алкохол или друго упойващо
вещество се установява посредством използване на съответни технически средства
и/или чрез медицински и лабораторни изследвания /чл. 1, ал. 2 от Наредба № 30
от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства/.
Съгласно чл. 6 от Наредба № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства, в случай на отказ да получи
талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или
при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо
вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото
средство.
В настоящия случай, с оглед
обстоятелството, че жалбоподателят е дал кръв за изследване употребата на
алкохол, следва да се приеме, че същият е управлявал моторното превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта–0.83 на хиляда, установена чрез
химическо изследване, която концентрация на алкохол в кръвта съвпада с показанията
на техническото средство.
Съдът намира в настоящия случай, че
надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в
релевантното количество от над 0.5 на хиляда – 0.83 на хиляда, достатъчно за
съставомерност по текста на чл. 174, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП е спазен, съобразно разпоредбите на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства.
Изложената фактическа обстановка,
отразена в наказателното постановление, съдът намира за безспорно установена
въз основа на показанията на свидетелите Б.Г.Б., Й.С.К. и Д. Д.Б., както и от
приложените и приети по делото писмени доказателства: талон за изследване № 0003982
и Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта № 192/01.03.2019 г.
С оглед изложеното, съдът намира
така описаното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за доказано.
По отношение на наложените
наказания:
Наложените административни
наказания глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 12 /дванадесет/ месеца са законоустановени
и не подлежат на преразглеждане от съда.
Конкретното нарушение не би могло
да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с
нарушената материално правна норма обществени отношения. В този ред на мисли
съдът намира за нужно да отбележи следното: Нарушението, извършено от Б. се
отличава с висока степен на обществена опасност на деянието. Фразата „висока
степен на обществена опасност на деянието” е твърде слаба, когато става въпрос
за честотата на извършените нарушения от този вид. Особено укорими са
нарушенията, при които деецът съзнателно поема управлението на моторно превозно
средство след като е употребил алкохол, пренебрегвайки неблагоприятните
последици от алкохолното опиване при осъществяване на една дейност с безспорно
голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в
движението – водачи, пътници и пешеходци. При това положение и дума не може да
става за маловажен случай.
Относно отнетите контролни точки:
Отнемането на контролни точки е
уредено в Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията при извършването на които, от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от министъра на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г./.
Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП
и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. тези точки са контролни
точки за отчет на извършваните нарушения. Изхождайки от тази формулировка,
следва да се приеме, че законодателят ги е предвидил единствено като средство
за отчитане на установените нарушения, без да третира отнемането им като
самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните
административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока следва да
се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер,
което изпълнява предупредителна по отношение на водачите и информационно –
статистическа от гледна точка на контролните органи функция. Видно от
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при отнемане на контролни точки,
съответният административнонаказващ орган действа в условията на обвързана
компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на
административно наказание за извършеното нарушение, т.е. има ли доказано
нарушение, има и отнемане на предвидените за съответното нарушение контролни
точки.
Законосъобразно на основание чл.
6, ал. 1, т. 1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение /обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013
г., в сила от 4.02.2013 г./, за нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП /за управление
на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5
на хиляда до 1.2 на хиляда включително/ са отнети 10 контролни точки.
С оглед изложеното, съдът намира,
че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0851-000334 от 12.03.2019 г., издадено от
Началник група при сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на В.Д.Б.
с ЕГН ********** ***, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер
на 1000 /хиляда/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО
за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
На основание Наредба № Із-2539 на
МВР се отнемат общо 10 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на страните.
Районен
съдия: /Данчо Димитров/