Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 17 януари 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в публично заседание на 23.12.2021 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието
на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 762 по описа за 2021 г. на Врачанския районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл.
124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу М.А.В. с ЕГН **********
и адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 92 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за признаване за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца сумата 276,56 лева-неустойка за прекратяване на договорен
абонамент за услуги по договор за далекосъобщителна услуга от 22.09.2018 г., за
мобилен номер 0896 228 947, като неустойката е формирана по следния начин:
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен
пакет плюс разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без
абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на
договора и заплатената от абоната цена при предоставянето на устройството, за
което вземане е издадена следната фактура: № **********/05.01.2019 г., ведно
със законната лихва от 25.09.2020 г., за която сума е издадена заповед № 260121
от 29.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 2434/2020 г. на Врачанския районен съд. Претендират се разноски както по заповедното, така и по исковото
производство.
В исковата молба се твърди, че
между
страните е съществувало валидно облигационно отношение въз основа на договор за далекосъобщителна услуга от 22.09.2018
г. В срока на действие на договора била
издадена горепосочената фактура, с която било начислено процесното
задължение.
Поддържа се, че поради
неизпълнение на задълженията на ответницата да заплати главницата, представляваща незаплатена далекосъобщителна
услуга, ищецът е упражнил правото си да
прекрати договора за далекосъобщителна услуга и да начисли неустойка в претендирания с исковата молба размер. Твърди се също, че и към момента на
подаване на исковата молба ответницата не е изпълнила задължението си да заплати
на ищеца претендираната сума за неустойка.
Тъй като ответницата не изплатила процесното
задължение, на 25.09.2020 г. ищецът подал
срещу ответницата заявление по чл. 410 от ГПК за процесните суми, било
образувано ч. гр. дело № 2434/2020 г. на Врачански районен съд, като съдът
уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от 29.09.2020 г., която била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Видно от служебно
изготвената от съда справка, ответницата няма действащи трудови договори,
поради което е предявен настоящият иск.
Ответницата М.А.В., чрез особения си представител
по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. М.М., е подала писмен отговор, с който е оспорила
исковете като неоснователни и недоказани по следните съображения: посочените в
договора мобилни услуги не са били доставяни на ответницата през процесния
период и същата не ги е ползвала; мобилните услуги не са били правилно и точно
остойностени; липсва валидно разваляне на договора за мобилни услуги от
мобилния оператор по предвидения в закона и общите условия ред.
В заповедното производство-ч.
гр. дело № 2434/2020 г. на Врачански районен съд липсва подадено от длъжника М.А.В. писмено
възражение, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес
на длъжника.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Представен е договор за далекосъобщителна услуга от
22.09.2018 г. между „Теленор България“ ЕАД и ответницата М.В. за мобилни услуги
по абонаментен план „Интернет 20,99” за
мобилен номер *** със стандартна месечна абонаментна такса 20,99 лева за
срок от 24 месеца, като съгласно договора ищцовото дружество е продало на
ответницата мобилно устройство „Prestigio wize 3418 8 4G“ с отстъпка от стандартната
цена в размер на 285,91 лева. Представено
е и подписано от ответницата приложение към договора за мобилни услуги, с което
на ответницата-потребител е предоставена отстъпка от стандартния месечен
абонамент в размер на 20 на сто, както и подписано от ответницата
приложение-ценоразпис към договора за мобилни услуги, което не установява
конкретно съдържание на облигационната връзка между страните.
От горепосочения договор се установява, че страните
са били в облигационни отношения въз основа на сключен между тях договор за далекосъобщителна
услуга, като ответницата е декларирала, че е получила копие от общите условия на
мобилния оператор, относими към предоставените услуги и е запозната с
разпоредбите им.
По делото са представени приложимите към договора общи
условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги. Съгласно общите условия: Заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната,
като плащането следва да става в 18-дневен срок от издаването на фактурата. Неполучаването
на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на
дължимите суми. В случай, че това задължение на абоната не бъде изпълнено,
доставчикът на далекосъобщителни услуги има право да прекрати договора, както и
да получи неустойка, като уговорката за неустойка-чл. 76 от общите условия е отменена с решение № 240 от 10.02.2016 г.,
постановено по търг. дело № 3678/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд по
иск на Комисията за защита на потребителите.
Представена е фактура № **********/05.01.2019 г., в
която е начислена неустойка в размер на 586,82 лева, като с исковата молба са
наведени твърдения, че начинът на начисляване на неустойката по тази фактура
вече не е актуален и неустойката не се претендира в този размер, както и че
претендираната неустойка в размер на 276,56 лева е начислена съгласно
правилата, установени в спогодба между ищцовото дружество и Комисията за защита
на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при
предсрочно прекратяване на договорен абонамент.
От правна страна.
За да бъде основателен иска за
неустойка, като част от правопораждащия фактически състав следва ищецът да
докаже както сключването на договора, така и изпълнението на собствените си
задължения, произтичащи от него. В
тежест на ищеца е да установи твърдените от него факти, включително изпадането
на ответницата в забава и нейния начален момент, както и размера на претенцията
си, като в същия смисъл е разпределена доказателствената тежест с определение
от 26.10.2021 г. по делото. В разглеждания случай е доказано сключването между страните на договор за
мобилни услуги от 22.09.2018 г., като ответницата, чрез особения си представител
адв. М.М., своевременно е навела възражения, че исковете са неоснователни и
недоказани.
По делото липсват
доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца за предоставяне на
уговорените услуги на ответницата.
Поради изложеното съдът намира, че ищецът не доказа в настоящото производство,
че е предоставил на ответницата далекосъобщителните услуги, посочени в исковата
молба, както и че е начислил правилно дължимата стойност за тях съобразно договора
за предоставяне на далекосъобщителни услуги и съобразно общите условия.
По делото не бе установен обема на предоставените
услуги чрез мобилен телефон, съответно извършването на разговори, техния брой и
продължителност, което е достатъчно съдът да отхвърли предявения иск за
неустойка като неоснователен и недоказан.
Искът за неустойка се явява неоснователен и поради
следното:
Доколкото не е уговорено друго следва да се приеме,
че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите
правила на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване с
изявление в същата форма. Писмената форма за доказване произтича както от
изричната регламентация в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, така и по аргумент от чл. 164,
ал. 1, т. 5 от ГПК, предвиждащ забрана за установяване прекратяването на
писмени съглашения с гласни доказателства. С оглед уговорените особености на
начина на изчисляване на неустойката, установяването на факта на получаване на
писменото предизвестие от абоната е от значение не само за доказването на
основанието, но и на размера на иска, особено при налична промяна в
методологията на начисляване на неустойка за прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина на абоната, както е в настоящия случай.
В разглеждания случай, въпреки предоставената му с
определение от съдебното заседание на 25.11.2021 г по делото възможност, ищецът-оператор
не представи доказателства, от които да се установи да е връчил надлежно на ответницата-абонат
писмено предизвестие, с което да й предостави подходящ срок за изпълнение. Предвид
обстоятелството, че в хода на производството не е проведено доказване кога и от
кого е прекратено договорното правоотношение, по какъв начин страната, която
упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна, съдът
приема, че кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договора по
посочения по-горе начин и че в неговата правна сфера не е възникнало вземане за
неустойка при предсрочно прекратяване на договора, с оглед на което исковата
претенция подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на делото за ищеца не възниква право на разноски, а ответницата не претендирала разноски и не е
представила доказателства за направени такива, поради което съдът не присъжда
разноски на страните.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявения
от Теленор България” ЕАД с ЕИК *********,
гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу М.А.В. с
ЕГН ********** и адрес *** иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 92 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за признаване за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца сумата 276,56 лева-неустойка за прекратяване на договорен
абонамент за услуги по договор за далекосъобщителна услуга от 22.09.2018 г., за
мобилен номер ***, като неустойката е формирана по следния начин: трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет плюс
разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент)
съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от абоната цена при предоставянето на устройството, за което
вземане е издадена следната фактура: № **********/05.01.2019 г., ведно със
законната лихва от 25.09.2020 г., за която сума е издадена заповед № 260121 от
29.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 2434/2020 г. на Врачанския районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: