РЕШЕНИЕ
№ 868
гр. *****, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четИ.десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Габриела Тричкова
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210101150 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на подадена искова молба от Р. К. С., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. *****, представлявана от *****, БУЛСТАТ: *****,
вписано под № *****, чрез адвокат П. Ж. Ж., САК, вписан под № **********, със съдебен
адрес: гр. ******, СРЕЩУ „Неткредит“ ООД, ЕИК: *****, със седалище в гр. *******
(*******) *******, представлявано от г-жа ***** Н. Х., в качеството й на управител.
Твърди се в исковата молба, че на 15.06.2024 година ищцата Р. С. сключила с ответното
дружество „Неткредит“ ООД Договор за потребителски кредит № ******. Излага се, че по
силата на процесния договор, ответното дружество предоставило на ищцата заем в размер
на сумата от 2 000,00 (две хиляди) лева, която сума С. се задължила да върне на 18 месечни
вноски до 16.12.2025 година, ведно с възнаградителни лихви при посочен в договора
годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48,84 % и годишен лихвен процент (ГПЛ)
в размер на 40,44 %. Навежда се, че в чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит №
****** от 15.06.2024 година е установено задължение за ищцата да обезпечи вземането на
ответното дружество, съобразно подробни изисквания, изложени в т. 3.2. от приложимите
Общи условия. Сочи се, че въпросните изисквания задължават ищцата да предостави
обезпечения измежду банкова гаранция, гаранция, издадена от небанкова финансова
институция или двама поръчители. Посочва се, че по отношение на поръчителството са
налице кумулативни условия за минимален размер на дохода на поръчителите, липса на
просрочени задължения и лично явяване в офис на ответното дружество за одобряване.
Излага се, че е уговорено, че задължението за предоставяне на обезпечението следва да бъде
изпълнено в срок до края на следващия ден от сключването на договора. Навежда се, че в
чл. 6 от процесния договор е заложено, че в случай, че ищцата не предостави изисканите
обезпечения, които да отговарят на съответните договорни условия, последната дължи на
ответното дружество неустойка в размер на 2 556,00 (две хиляди петстотин петдесет и шест)
лева, като от ал. 2 до ал. 5 на същата разпоредба предвиждат разсрочено начисляване на
неустойката. Твърди се, че ищцата е усвоила заемната сума в размер на 2 000,00 (две хиляди)
лева, като към настоящия момент същата е извършила две плащания по процесния договор
в полза на ответното дружество в общ размер на 600,00 (шестстотин) лева, както следва: за
сумата от 300,00 (триста) лева на 17.11.2024 година и 300,00 (триста) лева – на 28.02.2025
година.
Излага се, че ищцата е в облигационно отношение с ответното дружество, като между тях
е сключен договор за паричен заем. Твърди се, че ищцата е встъпила в това правоотношение
1
с цел удовлетворяване на лични потребности, като не е действала в професионално или
търговско качество и съответно се ползва от качеството „потребител“ по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от ЗПК. Навежда се, че ответното дружество предоставя потребителски кредити като
търговска дейност, като същото е вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а
от ЗКИ под рег. № BGR00213. Твърди се, че на ищцата е посочен годишен процент на
разходите в размер на 48,84 %, без да е предоставена информация какви компоненти
включва. Сочи се, че от предварително изготвения и предоставен на ищцата Договор за
потребителски кредит № ****** от 15.06.2024 година се установява, че общо дължимата
сума по договора като сбор от главница, лихва и неустойка по чл. 6 е в размер на 5 256,00
(пет хиляди двеста петдесет и шест) лева. Навежда се, че при тълкуване на разпоредбата от
процесния договор, с която се установява неустойка в полза на ответното дружество, става
ясно, че заплащането й не преследва същинските за една неустойка цели. Посочва се, че
изискването за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство съдържа
множество ограничения, които правят изпълнението на задължението практически
невъзможно. Сочи се, че това важи и за другите форми на обезпечение – банковата гаранция
или гаранция, издадена от финансова институция. Излага се, че като се отчете заложеният
срок за предоставяне на посочените обезпечения и се вземе предвид сложността и разходите
по осигуряване на съответните обезпечения, е видно, че ответното дружество изначално е
целяло да постави пред ищцата неизпълнимо задължение и да натовари последната със
заплащането на допълнителните суми. Твърди се, че горният извод се поддържа и от
обстоятелството, че общият размер на неустойката е разсрочен във времето, което показва,
че ответното дружество цели да си осигури допълнително възнаграждение вместо да
обезпечи или обезщети претърпени вреди. Сочи се, че в случая неустоечната клауза
санкционира неизпълнение на задължение, различно от главното по Договора за
потребителски кредит от 15.06.2024 година и се дължи независимо дали ищцата плаща
дължимите погасителни вноски. Навежда се, че в същото време предвиденият размер на
неустойката възлиза на 2 556,00 (две хиляди петстотин петдесет и шест) лева, което се
равнява на 127,8 % от заетата сума и надхвърля повече от три пъти и половина
възнаградителните лихви по процесния договор, които са в размер на 700,00 (седемстотин)
лева. Твърди се, че предвидената неустойка не изпълнява присъщите й функции, тъй като
обезпечението на заема няма самостоятелно значение извън неговата същност да гарантира
изпълнението на главното задължение. Сочи се, че в случая неустойката изначално няма
връзка с настъпването на каквито и да е вреди за ответното дружество и се дължи
независимо от това дали такива биха могли да настъпят или не. Навежда се в исковата
молба, че заложената неустойка всъщност не цели обезпечаване на изпълнението на
задълженията на ищцата по Договора за потребителски кредит от 15.06.2024 година, а
представлява едно скрито, очаквано и известно за ответното дружество възнаграждение,
което оскъпява предоставения заем. Твърди се, че размерът на неустойката и следвало да
бъде включен към общия разход по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК и съответно в годишния процент на разходите. Сочи се, че невключването на тази сума
в годишния процент на разходите цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно
действителните и значително завишени разходи по заема. Излага се, че при това положение
посоченият в процесния договор годишен процент на разходите не може да послужи за
преценка на икономическите последици от сключването на договора, каквото е съответното
му законово предназначение. Навежда се, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК – не е посочен годишния процент на разходите, от което следва, че
приложение намира и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, което според ищцата води до
недействителност на договора. Излага се, че също е нарушено изискването на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, според което годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет. Посочва се, че към процесния период – 15.06.2024
година, годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е
определен в Постановление № 426 от 18.12.2014 година на Министерски съвет и е в размер
на основания лихвен процент на БНБ – 3,78 процентни пункта плюс 10 процентни пункта,
което възлиза на 13,78 % или годишният процент на разходите не може да е по-висок от 68,9
%. Твърди се, че при включване на задължението за неустойка в годишния процент на
разходите, размерът на последния надхвърля този праг значително.
2
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРОГЛАСИ ЗА
НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит № ******, сключен на 15.06.2024 година
между Р. К. С., ЕГН: **********, в качеството й на заемател, и „Неткредит“ ООД, ЕИК:
*****, в качеството му на заемодател.
В условията на евентуалност се иска от съда да постанови решение, с което ДА
ПРОГЛАСИ ЗА НИЩОЖНА НЕУСТОЕЧНА КЛАУЗА, съдържаща се в чл. 6 от Договор за
потребителски кредит № ******, сключен на 15.06.2024 година между Р. К. С., ЕГН:
**********, в качеството й на заемател, и „Неткредит“ ООД, ЕИК: *****, в качеството му
на заемодател.
На основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата е направено
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокатското дружество,
представляващо ищцата. Към исковата молба са приложени писмени документи, които се
иска да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
С Разпореждане с рег. № 2263 от 23.06.2025 година съдията-докладчик, след като е
извършил проверка за редовност на исковата молба (чл. 129 от ГПК) и допустимост на
предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е
постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника
с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на
изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответника е връчено на 03.07.2025 година на служител на
ответника. Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от
получаване на съобщението на 28.07.2025 година е депозиран писмен отговор по подадената
искова молба. В същия се посочва, че исковата молба е редовна и допустима, но се оспорва
предявеният иск, като неоснователен.
В същия се признава, сключването на процесния договор по силата на който е отпуснат
заем в размер на 2000 лв. Ответникът оспорва следните твърдения на ищеца, а именно: че
процесният договор за кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК; че по договора
е начислена неустойка в размер на 2 556,00 (две хиляди петстотин петдесет и шест) лева; че
размерът на договорената неустойка следва да бъде включена в размера на ГПР по договора.
Твърди се, че информация за размера на ГПР е налична в чл. 11, ал. 4 от процесния договор
(48,84 %), а общата сума, дължима от кредитополучателя – в ал. 5 на чл. 11 от договора (2
700,00 лева). Сочи се, че ГПР е изчислен при базовото допускане, че договорът за кредит ще
остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията
си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит. Излага се, че с
договорената неустойка кредитополучателят бива мотивиран да предостави обезпечение, ако
не в предвидения в Общите условия срок, то поне в най-кратък времеви период, за да
избегне начисляването на неустойката. Посочва се, че без договарянето на неустойката
кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение по
кредитното правоотношение, особено след като вече заемната сума е получена от
потребителя. Навежда се, че имайки предвид, че задължението на кредитополучателя за
предоставяне на обезпечение не е обезпечено по никакъв друг начин, закономерно според
ответника може да се приеме, че неустойката не излиза и извън признатата й обезщетителна
функция, тъй като преследва законната цел да обезщети вредите от неизпълнението на
въпросното задължение, без да е необходимо те да се доказват (чл. 92, ал. 1 от ЗЗД). Излага
се, че неустойката е предварително уговорено по размер обезщетение за вредите от
неизпълнението на един договор, които търпи изправната страна. Твърди се, че в изпълнение
на сключения договор за потребителски кредит финансовата институция следва да
предостави отпуснатата в заем сума на кредитополучателя, при което възниква насрещно
задължение кредитополучателят да върне получената сума в уговорения срок, както и да
заплати уговорените лихви. Посочва се, че с предоставянето на сумата, чрез усвояване на
кредита, имуществото на финансовата институция намалява, срещу което дружеството
придобива вземане за стойността на отпуснатата сума, заедно с уговорените лихви. Излага
се, че за обезпечаване на събирането на вземането, финансовата институция има право да
получи обезпечение от кредитополучателя, като в закона е предвидена възможност дори и
при промяна във финансовото състояние на заемателя, дружеството да поиска допълнително
обезпечение, респ. да обяви кредита за предсрочно изискуем. Посочва се, че именно от този
3
етап от развитието на правоотношението за „Неткредит“ ООД започват да настъпват вреди
при евентуално неизпълнение от страна на кредитополучателя да представи надлежно
обезпечение по чл. 4, ал. 3 от договора. Твърди се, че неустойката не излиза и извън
границите на нейната наказателна функция, тъй като санкционира потребителя за
неизпълнение на поетото от него задължение за предоставяне на обезпечение. Сочи се, че
ГПР следва да е приложим и определян по еднакъв начин навсякъде в Европейския съюз,
изчисляван по математическата формула, обективирана в Приложение № 1, съгласно чл. 19,
§ 1 и § 2 от Директива 2008/48/ЕО, като в него не бъдат включвани сумите, дължими от
потребителя за неспазване на някое от договорните му задължения. Излага се, че доколкото
европейското и националното законодателство изрично изключват възможността
неустойката (като сума за неизпълнение на договорено задължение) да бъде включена в
ГПР, то и твърдението на ищеца за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е неоснователно.
Направено е искане за присъждане на сторените в хода на производството съдебно
деловодни разноски, включително 360,00 (триста и шестдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
С определение № 1546/22.08.2025 г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото,
като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на
доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно
упълномощен процесуален представител, който поддържа предявения иск и пледира за
уважаването му. Претендира присъждане на сторените по делото разноски с представен
списък по чл. 80 от ГПК. В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се явява
представител, с писмена молба се поддържа оспорването на предявения иск, който се иска да
бъде отхвърлен, претендират се сторените разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните, че на 15.06.2024 г. между Р. К. С. и „Неткредит“ ООД, ЕИК
***** е сключен Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който кредиторът
е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит под формата на заем в размер на
2000.00 лева. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора за кредит, кредиторът е длъжен да предостави
на кредитополучателя еднократно и в пълен размер уговорената главница по кредита по
посочената в договора за кредит банкова сметка, като съгласно чл. 3, ал. 1,
кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок
до 16.12.2025 година, на вноски, съгласно погасителен план по чл. 11, ал. 2 от договора за
кредит. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за кредит, в срок до края на следващия ден от
сключване на настоящия договор, Кредитополучателят е длъжен да предостави на
Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по
договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция,
трябва да бъде за сума в размер на 2700,00 лева със срок на валидност до 17.12.2025 г.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, в случай че Кредитополучателят не представи на
Кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно
реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на Дружеството
неустойка в размер на 2556,00 лева. Съгласно чл. 6, ал. 2, неустойката се начислява на месец,
считано от изтичане на срока по чл. 4, ал. 3. В чл. 11, ал. 2 от договора за кредит е
материализиран погасителен план, с посочен падеж на първата погасителна вноска –
16.07.2024 година, и последна погасителна вноска – 16.12.2025 година, размера на
главницата по месеци, или общо в размер на 2000 лева, лихвата по месеци в размер на 700
лева, размер на месечна вноска в размер общо на 2700 лева, с отразен лихвен процент –
40,44% и ГПР – 48,84 %. По делото от страна на ищеца са представени общи условия
приложими към договорите за потребителски кредит на „Неткредит“ ООД /л. 13-24/, както и
СЕФ /л. 10-12/.
От правна страна, по допустимостта и основателността на предявените искове, съдът
намира следното:
4
По предявения главен иск: Предявен е иск с правно основание чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143
и чл.146 ЗЗП, чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП за прогласяване за недействителен на
договора за кредит поради противоречие със закона. Предявеният иск е допустим. Ищецът
има правен интерес от предявяването му, тъй като ответникът оспорва претенциите му,
което обуславя спорност на вземането, няма постигната спогодба между страните, не са
налице процесуални пречки за разглеждане спора по същество.
В тежест на ищеца е да докаже твърдението си за сключен между страните договор с
посоченото съдържание, че договора, респ. посочените в исковата молба клаузи от Договора,
сключен между страните, са нищожни на посочените основания, доколкото от този факт
извлича изгодни правни последици, а в тежест на ответника е да проведе обратно насрещно
доказване, за валидността на правоотношението. В тежест на ответника е да докаже в
процеса, в случай, че ищецът установи сключването на договор между страните, че клаузите
на договора за кредит не са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, че клаузите на
договора за кредит са индивидуално уговорени, че са съставени по ясен и недвусмислен
начин. Ответникът носи тежестта да докаже възраженията, релевирани в отговора на
исковата молба. Следва да установи валидността на всяка една оспорена като
недействителна клауза, както и че сключването й е и в съответствие с добрите нрави, както и
при съобразяване на императивните материални норми. Да се установи, че при скл. на
договора не е надвишен размера на ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че всяка една
оспорена като недействителна клауза е индивидуално уговорена и не е неравноправна. На
основание чл.7, ал.3 ГПК съдът служебно проверява дали са налице фактически и правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузите на процесния договор,
По иска за нищожност на договора за кредит, съдът намира следното: Регламентацията на
договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит - ЗПК
(обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) - чл. 9, като това е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Формата за действителност на договора
за потребителски кредит е писмена - чл. 10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител;
по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора
(дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки
носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по
начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за
които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на
съхранената информация). Законът за потребителският кредит допуска възможността
договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай
съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния
европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за
предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез
използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне
на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по
ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за
гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник,
предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след
сключването на договора за потребителски кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в
ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за
комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в §
5
1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на
"средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че
това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние,
без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1 изпълнил
задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2 спазил сроковете по чл. 12,
ал. 1 или 2 и 3 получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления се прилага Законът за
електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила
за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2. и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може
да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен,
оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен
документ - чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията
на чл. 13, ал. 1 от закона - за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но
също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП). Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава - чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР,
като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му.
За да е налице нищожност, на която и да е договорна клауза тя трябва да има толкова
съществени пороци, че да й пречат да породи правното си действие още към момента на
сключването на договора. В настоящият случай съдът приема за доказано сключването на
договор за кредит от разстояние между страните по делото, което обстоятелство не се
оспорва. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че се доказа по един безспорен и
категоричен начин, че е налице облигационно правоотношение между страните по договор
за предоставяне на кредит от разстояние, изпълнени са всички задължения по него, като на
С. е предоставена сумата от 2000 лева под формата на кредит, и същата е усвоена от нея. В
исковата молба ищецът претендира прогласяване на нищожност на договора за кредит
поради противоречие със закона.
Сключеният между страните договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние,
попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй
като заемателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.
Следователно за него се прилагат защитата по ЗПК и разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и
следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в
този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., I т. о. на ВКС). Доколкото в
случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът
следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк.д. №
1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може
да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и
ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9. Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните
договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, 17 т.10 от ЗПК,
поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
6
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. С въвеждането на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с
финансовата тежест, която ще понесе. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания, като съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит. Съгласно чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България,
като клаузи в договори надвишаващи този размер се считат за нищожни. Във величината на
общия разход § 1, т. 1 от ДР на ЗПК интегрира лихвата и всички други, пряко свързани с
договора и известни на кредитора разходи за потребителя - комисиони, такси с изключение
на нотариалните, възнаграждение за кредитни посредници и за допълнителни услуги и по
специално застрахователните премии в случаите, когато са задължително условие за
отпускане на заема. При калкулацията на годишния процент на разходите изрично са
изключени от чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК разноските, възникващи за заемателя при евентуална
негова неизправност. В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да
създаде ефективни и пропорционални санкции с възпиращо действие за нарушение на
въвеждащите я национални разпоредби в чл. 22 от ЗПК българският законодател е разписал,
че при неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, които са зададени по примера
на чл. 10, § 2, букви "г", "д", "е", "ж", "з", "и" и "п" от Директива 2008/48/ЕО, договорът е
недействителен, а в чл. 21, ал. 1 от ЗПК - че всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 48,84%, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния
допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не
включва част от разходите по кредита, които се включват в общите разходи по кредита по
смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Процесната неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение в еднодневен срок представлява разход, свързан с договора за потребителски
кредит и следва да бъдат включена в ГПР, като същата е била изначално известна на
кредитора. Видно е, че тази неустойка е била начислена още при сключване на договора. В
посочения в договора за кредит ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва,
което очевидно цели заобикаляне на императивните изисквания и умишлено въвеждане в
заблуждение на потребителя относно реалните разходи по кредита. Сумата на уговорената
неустойка подлежи на разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което
води до извод, че по този начин е установено скрито допълнително възнаграждение на
кредитора, което не е посочено при определяне на годишния процент на разходите.
Ответникът кредитодател е обявил параметрите на общо оскъпяване на отпуснатия кредит
по начин, изключващ възможността за възприемане от страна на потребителя на
действително поетата финансова тежест, като е предложил отделно цени на кредита и е
7
оповестил годишен процент на разходите, без да включи в него значителния добавен разход
на начислената неустойка по договора. При това положение се налага изводът, че договорът
за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в
него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да се тълкува
буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, а нормативното
изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на
формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде потребителят
добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният
процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски
кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува
яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може
да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като
в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му
компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се
приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен - чл. 22 ЗПК.
Следва да се има предвид още, че включването на клаузи в договора за кредит, в които се
уговарят такси и неустойки при неизпълнение на несъществени задължения, представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита и да доведе
единствено до извличане на по-голяма облага на кредитора от договора. В този смисъл е
Решение от 21.03.2024 г. по дело № C-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз, което има
задължителен характер за всички съдилища и учреждения - чл. 633 ГПК. В случая
начислената неустойка е близът до този на главницата, което е напълно недопустимо и чрез
нейното добавяне реалният годишен процент на разходите надвишава значително
максимално допустимия такъв според чл. 19, ал. 4 ЗПК. Налице е съществено нарушение на
императивните законови изисквания, водещо до нищожност на договора съгласно чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК. На следващо място в случая уговорената неустойка не
обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено
задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го
изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Въведеното
изискване за предоставяне на обезпечение, чрез банкова гаранция или гаранция,в
изключително кратък срок-до края на следващия ден от сключване на договора в размер
включващ главница и договорна лихва, на практика правят задължението неизпълнимо. При
това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към
погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на
кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение
не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени
кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към
сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение.
Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък
към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т. 10 на чл. 11 ЗПК,
договорът се явява недействителен. Според настоящия съдебен състав неустоечната клауза в
процесния Договор за потребителски кредит, предвиждаща задължение за
кредитополучателя да плати неустойка в размер на 2556 лева е неравноправна клауза по
смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, поради което е и нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП,
доколкото не се доказа клаузата да е индивидуално уговорена. Съгласно разпоредбата на чл.
16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч.
информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в
Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за
оценка на кредитоспособността на потребителите. Процесната неустоечна клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При извършена
предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало да отпуска
кредита, преди да се предостави обезпечение /чл.18 от ЗПК/. Недобросъвестно е
поведението на кредитора, с което черпи права за себе си от неизпълнение на собственото си
8
задължение да направи предварителна оценка, с оглед недопускане на необосновано
кредитиране на неплатежоспособно лице. Отделно от това, с тази неустойка се търси
обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от заемопочулателя.
Тези вреди обаче по силата на чл.33, ал.1 от ЗПК се обезпечават с начисляването на законна
лихва за забава. Чрез кумулирането и на неустойка се цели неоснователното обогатяване на
кредитора, тъй като е видно, че посочената клауза позволява същият да получи сигурно
завишено плащане, като това оскъпяване не е било надлежно обявено на потребителя чрез
включването му в ГПР, който би надвишил допустимия от закона праг по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Предвид изложеното, посочената клауза в договора следва да се окачестви като
неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 и чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика - уговорката е във вреда на потребителя, тъй като не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, който е поставен в неравностойно
положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока
неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при
който на практика кредитът му се оскъпява многократно. С оглед наличието на установено
заобикаляне на закона следва да се постави и въпросът - каква е правната последица от
заобикалянето на закона, дали само недействителност на дадена клауза или прилагане на
последиците от заобиколната норма в случая това са санкциите, предвидени при
неточно посочен ГПР в чл. 22 ЗПК във вр. 23 ЗЗД – освобождаване на договора от лихви и
разноски и задължение за връщане само на чистата главница. За да гарантира тази защита,
член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите членки да гарантират, че
разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази директива, не могат да бъдат
заобиколени посредством начина, по който са формулирани договорите, "по-конкретно чрез
включване на усвоявания или договори за кредит, попадащи в приложното поле на
настоящата директива, в договори за кредит, чийто характер или цел би позволил да се
избегне изпълнението ". От обяснителния меморандум към предложението на Комисията за
Директива 2008/48 е видно, че целта на тази разпоредба е да се гарантира, че изключенията
от приложното поле на тази директива. В този смисъл Решение от 11 септември 2019 г.,
Lexitor (C-383/18, EU: C: 2019: 702, т. 30).
Предвид изложеното съдът намира, че при заобикаляне на законова разпоредба,
имплементираща Директивата за потребителски кредит, следва съдът служебно да приложи
последиците от нарушаването на заобиколената разпоредба, като обяви целия договор за
недействителен за действителното нарушение по чл. 22 ЗПК не посочен ГПР съобразно
правилата на директивата. Само по този ще се постигне реално недопускане на
заобикалянето на закона и ще се гарантира целите на директивата за потребителския кредит.
Като целите на директивата освен ефективна защита на потребителя са и защита на
конкуренцията, това прилагане осигурява равно третиране на търговците нарушаващи
правилата на Директивата за потребителски кредит и еднаква защита на потребителите,
станали жертва на тези нарушения, без значение договорния път по който се е стигнало до
самото нарушение, дали чрез предвиждане на неустойка, застраховка или допълнителна
услуга, които обаче не са включени в ГПР, а са ясни едностранно поставени условия за
сключване на договора при конкретните параметри. В аспекта на изложеното се налага
извод, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на
действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ
общите разходи по кредита. След като действително прилаганият ГПР е различен от
посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя,
последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по
договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на
изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод за значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо
евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона
за защита на потребителите. Посочването в договора на по-нисък от действителния
ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-
конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д,
ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
9
не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно
изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването
на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4
ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл.
26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те
са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е
налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона
или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени
обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и
включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и
нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата
на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма
изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона,
то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. На основание
изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за заем, не е посочил действителния
ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това и
потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която
следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори.
Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната норма
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. А съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - т. 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск за
прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит, сключен на 15.06.2024г.
между страните е основателен и следва да бъде уважен. Предвид уважаване на главния иск
съдът намира, че не дължи произнасяне по предявения евентуален иск.
С оглед изхода от спора и направеното искане от ищеца, ответното дружество, съобразно
чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените по делото
разноски, като на ответника не се следват разноски.
Видно от данните по делото ищцата е сторила разноски в размер на 108, 00 лв. за заплатена
държавна такса, и 15 лв. държавна такса за частна жалба, поради което ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на 123, 00 лева,
представляваща заплатени държавни такси.
По стореното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от
ЗА съдът намира следното: В производството по делото ищцата е представлявана от адвокат
П. Ж. въз основа на сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който
адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за
адвокатурата, т. е. на материално затруднено лице. От страна на ответника е сторено
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. По
отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на адвокат
Ж. съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по
съединени дела C- 427/16 и C428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от
Софийски районен съд/, съобразно които установените размери на минималните адвокатски
възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от
предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически
необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички
случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на
член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното Решение по дело
C438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр.
член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
10
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е
посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Съобразявайки решение на СЕС по дело С-438/2022, настоящият
състав не намира да е обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери на
адвокатските възнаграждения, като задължителни, а единствено като инструктивни,
ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските
възнаграждения, съответно подлежащи на актуализиране. Настоящият състав съобразявайки
предмета на делото, обжалваемия материален интерес, вида и количеството на извършената
от адвоката правна дейност, правната и фактическа сложност на делото, както и че се касае
за иск, който е част от заведени голям брой еднотипни дела /включително от настоящия
ищец в РС-*****/, по които има формирана трайна съдебна практика, намира, че обоснован
и справедлив съобразно критериите по чл.36, ал.2 от ЗАДв е адвокатски хонорар от 400, 00
лв., какъвто е поискан от ищеца с представения списък.
С оглед изложеното, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ***** и Ж., Булстат *****,със седалище гр.
*****, и адрес на кантората гр.*****, партер, чрез адвокат П. Ж. Ж. сумата от 400, 00 лв.
/четиристотин лева/, представляваща възнаграждение за адвокат.
По изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26 ал.1, предл.1, ЗЗД, вр. с чл. 23 във вр. с чл.
22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради противоречие със закона, Договор за
потребителски кредит №****** от 15.06.2024г., сключен между Р. К. С., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. ***** и „ Неткредит“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ****** (****) *******, представлявано от И. Н. Х., управител.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ******
(****) *******, представлявано от И. Н. *****, управител ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. С., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ***** сумата от 123,00 лв. /сто двадесет и три лева /,
представляваща сторени разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „Неткредит“ ООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: ****** (****) *******, представлявано от И. Н.
*****, управител ДА ЗАПЛАТИ на ***** и Ж., Булстат *****, със седалище гр. *****, и
адрес на кантората гр*****, партер, чрез адвокат П. Ж. Ж. сумата в размер на 400, 00 лв.
/четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба чрез Районен съд - ***** пред
Окръжен съд - ***** в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, като на ищцата се връчи на посочената в
исковата молба ел. поща, а на ответника по реда на чл. 50, ал. 5 ГПК.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
11
12