Решение по дело №1639/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез процесуален представител юриск. И., против Решение № 847/17.06.2024 г., постановено по АНД № 6576/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС), ХII н.с., с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) № ********** на АПИ – София, с който на „Ивибек Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], община Панагюрище, област Пазарджик, [улица], със законен представител (управител) към датата на нарушението П. П. П. е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и се настоява за отмяната му и потвърждаване на ЕФ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Наведено е възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, като се иска, че в случай, че не е осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание по делото и не са извършвани процесуални действия в хода на делото, да бъде присъдено възнаграждение под минималния размер при съобразяване с Решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело С-438/22 г.

Ответникът по касационната жалба – „ИВИБЕК ТРАНС“ ЕООД, редовно призован, не изразява становище до допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на така подадената касационна жалба.

Административен съд – Пловдив, ХХII състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на производство пред ПРС е бил EФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № ********** на 12.10.2020 г. в 13,57 часа. С ЕФ е установено нарушение с ППС влекач Скания Р 470 ЛА 4 Х 2 МНА, рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Родопи, за движение по път А – 1 км 107 + 663, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 20211, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А – 1 км 107 + 663. „ИВИБЕК ТРАНС“ ЕООД със законен представител П. П. П. със седалище и адрес на управление 4538, област Пазарджик, община Панагюрище, [населено място], [улица], ЕИК *********, е констатиран като собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател и на същия за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че ЕФ подлежи на отмяна, тъй като е изтекла давността за преследване на санкционираното лице, с оглед на това, че деянието е извършено на 12.10.2020 г., като с издаването на ЕФ е налице прекъсване на давността и същата на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е изтекла на 12.10.2023 г., а ЕФ е връчен на ЮЛ на 09.11.2023 г.

Решението е правилно.

Противно на твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са също всички възражения на страните и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по делото доказателства, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, изключително обстойни и обосновани.

С оглед наведените възражения в касационната жалба, следва да се посочи, че понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН) и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана като обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнота се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Поради липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение. Приемането на обратната теза, а именно - че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава, не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението. В крайна сметка дори за квалифицираните убийства е предвиден краен срок, с изтичането на който държавата губи възможността да осъществи наказателното преследване. Понастоящем санкционното ни законодателство изключва погасяване по давност единствено на престъпления против мира и човечеството (чл. 79, ал. 2 от НК), а едва ли е уместна съпоставката между тези общественоопасни посегателства и което и да било административно нарушение. С оглед изложеното следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс (в този смисъл Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд). Отделно от това, приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона.

От събраните по делото доказателства се установява, че административнонаказателното производство, в хода на което е издаден оспореният ЕФ, е образувано на датата, на която процесното нарушение е извършено, а именно на 12.10.2020 г. и доколкото от тази дата до 12.10.2023 г., не са предприети никакви действия от страна на АПИ за неговото връчване (връчване е сторено на 09.11.2023 г.), то очевидно давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, се явява изтекла, което е самостоятелно основание решението на ПРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Това от своя страна изключва необходимостта от обсъждане на останалите, наведени от касатора, възражения.

При така установеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХII състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 847/17.06.2024 г., постановено по АНД № 6576/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХII н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.