№ 240
гр. Ботевград, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20241810102195 по
описа за 2024 година
Предявени са при условията на евентуалност положителни установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с с чл. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за
задълженията и договорите/ във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК, чл.19,ал.3 и ал.4,
чл.21, ал.1 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/, чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД.
В. Н. З. от Ботевград, ул.***** № 44, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв.
Е. И. моли да бъде признато за установено по отношение на „****“ АД с ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр.*****, че сключеният между тях Договор за
потребителски кредит №208011 от 22.05.2023г. е нищожен поради противоречие и
заобикаляне на закона-чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/
във във вр. с чл.11, ал.1,т.9 и 10 от ЗПК, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК/Закон за
потребителския кредит/, както и поради накърняване добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД
с оглед дължимата неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител
и посочения размер на ГПР в договора.
При условията на евентуалност, ако не се уважи горния главен иск В. Н. З. от
Ботевград, чрез пълномощник адв. Е. И., моли да бъде прогласена по отношение на „****“
АД с ЕИК: *****, за нищожна клаузата по чл.10 от сключения Договор за потребителски
кредит №208011 от 22.05.2023г. между „****“ АД и В. Н. З., предвиждаща заплащането на
неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител поради
накърняване добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
В. Н. З. от Ботевград, чрез пълномощник адв. Е. И., моли да бъде осъдено „****“ АД с
ЕИК: ***** да заплати сумата-главница от 50лв./петдесет лева/, представляваща заплатена
от нея неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител по сключен
между страните Договор за потребителски кредит №208011 от 22.05.2023г., която клауза от
договора за плащането на тази неустойка е нищожна, за което описаната по-горе сума е
получена от ответника без основание, както да заплати и законната лихва върху горната
сума-главница, считано от 18.11.2024г. до изплащане на вземането, както и да се присъдят
1
разноските по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК, отразен в
молба с вх.№ 5702 от 23.06.2025г./л.58/.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник адвокат Е. И. е депозирала молба с
вх.№ 5702 от 23.06.2025г. чрез ЕПЕП, с която заявява, че моли да бъдат уважени
предявените искове като основателни и доказани, както и да се присъдят разноските,
отразени в молбата.
Ответникът-„****“ АД с ЕИК: *****, чрез пълномощник юрк.***** не е
направила възражения по исковете и е представила писмен отговор с вх.№ 3920 от
02.05.2025г., изпратен по куриер с дата от 30.04.2025г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът признава исковете и заявява, че не само
претендираната с осъдителния иск сума, а и пълният размер на платената от страна на
ищеца такава ведно със законната лихва е възстановена на ищеца по нейна банкова сметка,
за което прилага платежно нареждане от 29.04.2025г.
Ответникът твърди, че не е дал повод за завеждане на настоящите искове, поради
което моли на основание чл.78, ал.2 от ГПК при постановяване на крайния съдебен акт
разноските да бъдат възложени на ищеца, за което излага подробни аргументи и цитира
съдебна практика в писмения отговор. Моли да се вземе предвид процесуалното поведение
на ответника и евентуално при определяне на адв. възнаграждение същото да е в размер под
определения в Наредба №1. Прави възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение
с включено ДДС, тъй като такова по чл.38 от ЗА се предоставя безплатна правна помощ, а
ДДС съгласно чл.2,т.1 от ЗДДС се начислява само за възмездни сделки.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощник юрк. **** е депозирал
становище с вх.№ 5640/20.06.2025г., с която заявява, че поддържа изложеното в писмения
отговор и обективираното в него признание на предявените искове. Заявява, че ответникът
не е дал повод за предявяване на исковете, тъй като няма покана преди процеса и
едновременно с признанието на иска е заплатил претендираната сума. Моли разноските
съгласно чл.78, ал.2 от ГПК да останат в тежест на ищеца.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят за това, че на 22.05.2023г. са сключили Договор за потребителски
кредит №208011.
Горното се установява и от приложеното заверено копие от договор за кредит.
Видно от приложения договор за кредит, се установява, че на 22.05.2023г. между
„****“АД в качеството на
кредитор и ищеца В. Н. З. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за
потребителски кредит №208011, по силата на който кредиторът се е
задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 450лв., а
кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок от 6 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита, като падежната дата на внасяне на месечната погасителна
вноска е 22-ро число от месеца, при фиксиран ГЛП в размер на 41.00 % и ГПР в размер на
49.65%.
В чл. 10 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на чл.20 от договора,
според който кредитополучателят се задължава в срок от три дни, считано от сключване на
договора да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от
кредитора, дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай, че не представи
обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл.20 от договора, а именно неустойка
в размер на 4.19лв. плюс 0.310% от усвоения размер на кредита за първия ден на забавата и
2
0.310% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е
обезпечен. Съгласно чл.20, ал.2 от договора физическото лице-поръчител следва да отговаря
на описаните в чл.20, ал.3 от договора изисквания, а именно: да е дееспособно физическо
лице, което поема задължението да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение
на всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от настоящия договор за
потребителски кредит, при условията на чл.138 и сл. от ЗЗД. Проъчителят следва да
отговаря кумулативно на следните изисквания: 1. Физическо лице с брутен осигурителен
доход над 1400лв.; 2. Работещо по трудов договор, с най-малко 6 месеца трудов стаж при
последния работодател; 3. Да няма активни експозиции в ЦКР с просрочие над 30 дни; да не
е страна по договор за кредит, сключен с „****“АД. Според чл.12 от договора неустойката
се заплаща на падежната дата, посочена в чл.6, ал.1 от договора.
Ответникът с писмения отговор признава, че договорът за потребителски кредит е
нищожен на посочените в исковата молба основания.
От представеното по делото копие от преводно нареждане от 29.04.2025г., което не е
оспорено от ищеца, се установява, че ответникът след като е получил препис от исковата
молба на 03.04.2025г. е възстановил на ищеца чрез банков превод сумата от общо 65.14лв.,
която е платената сума от ищеца като неустойка заедно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба и е предмет на настоящето дело.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявените при условията на евнтуалност установителни
искове за нищожност на договора за потребителски кредит и при условията на евентуалност
за нищожност на клауза от договора за кредит поради противоречие и заобикаляне на
закона-чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във във вр. с
чл.11, ал.1,т.9 и 10 от ЗПК, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК/Закон за потребителския
кредит/, както и поради накърняване добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и осъдителния
иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
са допустими, тъй като са налице положителните и липсват отрицателни процесуални
предпоставки.
Разгледан по същество главният иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №208011 от
22.05.2023г. е нищожен поради противоречие и заобикаляне на закона-чл.26, ал.1, пр.1 и
пр.2 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във във вр. с чл.11, ал.1,т.9 и 10 от ЗПК,
чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/, както и поради
накърняване добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен
като доказан, по следните правни съображения:
Сключеният между страните Договор за потребителски кредит №208011 от
22.05.2023г. има правната
характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал. 1 от ЗПК /Закон
за потребителския кредит/, поради което действителността на неговите клаузи следва да се
съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на
договорите съгласно ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на
договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца
основания.
Съгласно чл.22 от ЗПК-когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1,т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
3
но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съдът намира, че от така събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства
/писмени/ и направеното от ответника признание на иска, се установи, че релевираното от
ищеца и посочено в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит,
свързано с изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на общо дължимата сума е
основателно. Горното изискване е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно
по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че
ГПР представлява вид оскъпяване на заема/кредита/, защото тук са включени всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи,
които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно дължи. В конкретния случай е
посочено, че ГПР е 49.65%, а възнаградителната лихва /фиксиран ГЛП/ е 41.00%, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата
между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в
положение да не знае колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита, което
дължи и в това именно е недействителността като неспазено изискване на посоченото
законово основание.
В случая още при сключване на договора е предвидено, че неустойката по чл.10 ще се
заплаща разсрочено или заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер логично
при отпусната заемна сума от 450лв. надвишава по размер отпусната заемна сума. Според
посочената по-горе норма от договора, сключен между страните, към всяка месечна вноска
за тази неустойка се прибавят допълнително различни суми за целия срок на договора. Така
въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение/ поръчител/ и
срока за предоставянето му /тридневен/, създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставяне на кредит
към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по
кредита. Съгласно сключения между страните договор е предвидено неустойката по
договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на заема.
Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява
добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за кредитора. Именно
затова процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като
липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до неговата
недействителност съобразно разпоредбата на чл.22 от ЗПК. Тази норма от една страна е
насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, а от друга страна към стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор за заем е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, без да е
необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ищеца. Оттук след като целия договор
за заем се явява нищожен, то такава е и конкретната клауза за неустойка по него.
Съдът приема, че в представения договор за потребителски кредит е посочен
4
процент на ГПР 49,65 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
/годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин/. Този размер не надвишава максималния по чл.19,
ал.4 от ЗПК/ Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с
постановление на Министерския съвет на Република България/. Този размер обаче както
твърди ищеца, не отразява действителния такъв, тъй като не включва посочения размер на
неустойка, тъй като ГПР с включена неустойка е в по-висок размер. Този извод следва от
дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в &1,т.1
от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя, което включва и неустойката.
Според практиката на СЕС – Решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи по
кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите,
които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с
възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния
процент на разходите, дори при законово установената граница.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него липсва посочен
действителният размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена
за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на
разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето. Процесният договор е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. В тази хипотеза
съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност
на кредита.
Съдът намира, че предвидена в процесния договор клауза за неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне на обезпечение е нищожна. Съгласно ТР No 1 от
15.06.2010 г. по т. д. No 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради противоречие с добрите
5
нрави е клауза за неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави към момента на
сключване на договора и въз основа на конкретните условия за всеки конкретен случай, като
естеството и размерът на обезпеченото с неустойката задължение, дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи- поръчителство, залог, ипотека и др.,
вида на уговорената неустойка и вида на неизпълнение на задължението - дали е съществено
или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди, и др.
В случая страните са предвидили клауза за задължаване на кредитополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора,
като при неизпълнение са уговорили неустойка във фиксиран размер на ден, която оскъпява
като цяло заетата сума от 450 лв. Така предвидената неустойка цели да обезпечи
изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Самото задължение
за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение, което е за погасяване на договора за
кредит съобразно договора. С оглед на последното, то санкционната функция на клаузата се
явява вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на кредитополучателят да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на кредит към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна - доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката в
случая води всъщност до скрито оскъпяване на кредита като заначително увеличава заетата
сума. Начинът, по който е предвидено изплащането й- на разсрочени погасителни вноски
заедно с основните вноски по договора, и посочени с предвиден в самия договор
погасителен план, също сочат на извод, че неустойката излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят й определя, както и че по своето естество и
предназначение същата представлява допълнителна възнаградителната лихва, с която се
увеличава печалба на заемодателя от договора. При това съдът приема, че доколкото
основната цел на уговорката за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за
представяне на обезпечение е именно получаването на допълнителна печалба от кредитора
за сметка на кредитополучателя, то така предвидената клауза е нищожна и на основание чл.
21, ал. 1 от ЗПК, съгласно която нищожна е всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, като в случая със същата
се цели заобикаляне на изискванията на чл. 19 от ЗПК.
С оглед основателността и уважаването на главния иск, съдът намира, че не следва да
се произнася по евентуално предявеният.
С оглед изложеното съдът намира, че искът за признаване за установено по
отношение на ответника, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит
№208011 от 22.05.2023г. е нищожен поради противоречие и заобикаляне на закона-чл.26,
ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във във вр. с чл.11, ал.1,т.9 и 10
6
от ЗПК, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/, както и
поради накърняване добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е основателен и следва да се
уважи.
По отношение на осъдителния иск с правно основание чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата-главница от 50лв. заедно със законната лихва от 18.11.2024г. до
29.04.2025г. следва да се отхвърли изцяло, тъй като се установи от приложените от
ответника писмени доказателства-преводно нареждане за сумата от 65.14лв., че в хода на
разглеждане на делото, а именно след получаване на исковата молба на 03.04.2025г.
ответникът е погасил задължението си, предмет на предявения осъдителен иск, чрез
плащане на сумата от общо 65.14лв./шестдесет и пет лева и 14 стотинки/ по банков път на
29.04.2025г., което обстоятелство ищецът не е оспорил. Законната лихва за забава върху
сумата от 50лв. за периода от 18.11.2024г. до датата на плащане на 29.04.2025г. е в размер на
2.97лв., изчислена чрез Онлайн калкулатор за законна лихва на НАП.
Съдът счита, че решението на съда трябва да отразява правното положение между
страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това
задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са
от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват - например
ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става
изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на
иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед
материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната
инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го
задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК
съдът съобрази факта, че задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като
с извършеното от ответника плащане на 29.04.2025г. е възстановена на ищцата изцяло
заплатената от нея сума за неустойка по процесния договор за потребителски кредит заедно
със законната лихва, считано от деня на предявяване на иска до заплащането й.
Следователно към момента на приключване на съдебното дирене претенцията на ищеца е
неоснователна, тъй като ответникът е изплатил изцяло претендираните с осъдителния иск
суми, за което ищецът не е направил надлежно оспорване на тези факти. Предвид
изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и
извършеното плащане след подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид като
установен по делото факт, а доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното вземане
за главница и лихви то предпоставя отхвърляне изцяло на предявения иск с правно
основание чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД. Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в
полза на носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което
следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК. С оглед
извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за неоснователен предявения
осъдителен иск за заплащане на претендираната сума, описана в исковата молба, поради
погасяването й чрез плащане в хода на делото, респективно същата следва да бъде
отхвърлена.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото по съществото на спора и с оглед направеното искане от
ищеца за присъждане на разноски съдът намира, че ответникът е дал повод за предявяване
само на положителния установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.26, ал.1,пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД с оглед сключения договор за потребителски кредит, за
което не са налице и двете предпоставки, регламентирани в чл.78, ал.2 от ГПК, за да се
освободи ответника от заплащане на разноските, а именно наред с признанието на иска и да
не е дал повод за предявяването му, като в случая ответникът е дал повод за предявяване на
7
този иск. Съдът счита, че при тези факти по делото единственият ред за защита на ищеца,
който е страна по оспорения договор за кредит е предявяване на иск за обявяване на
нищожност. В случая съдът, имайки предвид цитираната от ответника практика, следва да
бъде отречено приложението на изключението по чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото не е налице
първата предпоставка-ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.
С оглед на горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще
следва да заплати на ищеца сумата от 50лв. за направени по делото разноски, включваща
платена държавна такса само за уважения иск по чл.124, ал.1 от ГПК. Освен това на ищеца е
оказана безплатна правна помощ, поради което на адвокат Е. И. като Еднолично Адвокатско
Дружество Е. И., ЕИК: **** и адрес: гр.***** се следва адвокатско възнаграждение в размер
от 480лв. с ДДС съгласно чл.38, ал.2 от ЗА с оглед на приложения договор за правна защита
и съдействие при съобразяване със цената на иска по чл.124, ал.1 от ГПК и фактическата и
правна сложност на разрешения правен спор и проведеното едно открито съдебно заседание.
Съдът намира, че се дължи и ДДС, тъй като сътласно Члeн 2, пapaгpaф 1, бyĸвa в) oт
Диpeĸтивa 2006/112 тpябвa дa ce тълĸyвa в cмиcъл, чe ycлyгaтa, ĸoятo aдвoĸaтcĸo дpyжecтвo
пpeдocтaвя бeзвъзмeзднo нa ĸлиeнтa cи — ĸaтo пpи пocтигнaт ycпeшeн peзyлтaт зaгyбилaтa
дeлoтo cтpaнa тpябвa дa зaплaти пpeдвидeнo в зaĸoнa възнaгpaждeниe — e извъpшeнa
възмeзднo и cлeдoвaтeлнo пpeдcтaвлявa oблaгaeмa cдeлĸa. Hитo нecигypнocттa oтнocнo тoвa
дaли щe бъдe зaплaтeнo възнaгpaждeниe и в ĸaĸъв paзмep щe e тo, нитo oбcтoятeлcтвoтo, чe
възнaгpaждeниeтo ce дължи пo cилaтa нa зaĸoнa, нитo фaĸтът, чe възнaгpaждeниeтo тpябвa
дa бъдe плaтeнo oт тpeтo лицe, ca пpeчĸa c ДДC дa бъдe oблoжeнa пpeдocтaвeнaтa oт
aдвoĸaтcĸoтo дpyжecтвo ycлyгa дo paзмepa нa дeйcтвитeлнo пoлyчeнoтo възнaгpaждeниe.
По отношение на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 от
ЗЗД съдът намира, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК и разноските следва да
останат в тежест на ищеца като не се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
от ЗА, тъй като няма данни преди предявяване на иска ищецът да е поканил ответника да му
възстанови процесната сума, която същият е заплатил веднага след получаване на исковата
молба и признава иска.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от В. Н. З. от Ботевград, ул.***** №44, с ЕГН: **********, чрез
пълномощник адв. Е. И. срещу „****“ АД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр.***** ОБЯВЯВА за нищожен сключения Договор за потребителски кредит
№208011 от 22.05.2023г. между „****“ АД като кредитор и В. Н. З. като кредитополучател,
поради противоречие и заобикаляне на закона-чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД /Закон за
задълженията и договорите/ във във вр. с чл.11, ал.1,т.9 и 10 от ЗПК, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21,
ал.1 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/, както и поради накърняване добрите нрави-
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД с оглед дължимата неустойка за неизпълнение на задължението за
осигуряване на поръчител и посочения размер на ГПР в договора.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД от
В. Н. З. от Ботевград, ул.***** №44, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Е. И.
срещу „****“ АД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.***** за заплащане
на сумата-главница от 50лв./петдесет лева/, представляваща заплатена от нея неустойка за
неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител по сключен между страните
Договор за потребителски кредит №208011 от 22.05.2023г., която клауза от договора за
плащането на тази неустойка е нищожна, за което описаната по-горе сума е получена от
ответника без основание, заедно със законната лихва върху горната сума-главница, считано
от 18.11.2024г. до изплащане на вземането на 29.04.2025г. като погасен поради направено
8
плащане в хода на разглеждане на делото.
ОСЪЖДА „****“ АД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.***** да
заплати на В. Н. З. от Ботевград, ул.***** №44, с ЕГН: ********** сумата от 50лв. /петдесет
лева/ за направени разноски по делото за заплатена държавна такса съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата „****“ АД с ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление: гр.***** да заплати на адвокат Е. И. като
Еднолично Адвокатско Дружество Е. И. с ЕИК: **** и адрес: гр.***** сумата от
480лв./четиристотин и осемдесет лева/ за адвокатско възнаграждение за уважения
положителен, установителен иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9