Решение по дело №730/2019 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 69
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 29 май 2020 г.)
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20192220100730
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

 

гр. Нова Загора, 05.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                 

Новозагорският районен съд колегия в публичното заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА

 

при секретаря Диана Дечева и прокурора      като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гр.дело № 730 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.422 ал. 1, във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал.1, пр. 1-во от ЗЗД.

На 12.06.2018 г. ЕВН България Електроснабдяване ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК пред Районен съд - Карлово за вземанията си към А.А.Ч. в размер на 182.69 лв. По входираните документи било образувано ч.гр.д. № 918/2018 г., по което била издадена заповед за изпълнение и същата била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, чрез юрк. Б.К. подало настоящата искова молба в срока по чл.415, ал.2 от ГПК в Районен съд – Карлово на 12.11.2018 г. с вх.№ 12162.

Ищецът в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл.35, ал.1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството http://www.evn.bg/Chastni klienti/Elektricheska-energia/normativni-dokumenti-(1).aspx

По силата на чл.7, т.1 от общите условия ищцовото дружество било поело задължение да снабдява с електрическа енергия обекта на ответника с ИТН 1101876, находящ се в с. Ведраре, комплекс „КТЗ” № 6, вх.А, ет.1.

За А.А.Ч. бил открит клиентски номер **********.

Ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2.

Ищецът посочва, че съгласно чл.27, ал.1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД доставило на обекта на А.А.Ч. за периода 04.04.2016 г. - 03.08.2016 г. електроенергия на обща стойност 167.01 лв., която до този момент не била заплатена.

Според ищеца поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължи законна лихва в общ размер от 15.68 лв. за периода 07.06.2016 г. - 11.06.2018 г. Законна лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата. Издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава били подробно описани в приложения препис - извлечение от клиентската сметка на ответника.

С оглед на гореизложеното, моли съда да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД към А.А.Ч., както следва:

-   167.01 лв., представляващи стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода 04.04.2016 г. - 03.08.2016 г.

-   15.68 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 07.06.2016 г. - 11.06.2018 г.

-   законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 12.06.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.

Моли съда да осъди А.А.Ч. да им заплати присъдените в заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 918/2018 г. по описа на Районен съд  - Карлово разноски в размер на 75.00 лв.

Моли в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ищецът е представил доказателства и моли съда да ги приеме.

По образуваното гр.д. № 1601/2018 г. по описа на Районен съд – Карлово в срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника адв. Богдан Войташ от АК - Пловдив, с който се поддържа, че предявения иск е допустим, но недоказан.

 С определение № 342/23.04.2019 г. съдия Владимир Иванов е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд –Нова Загора на основание чл.118, ал.2 във вр. с чл.119, ал.3 и чл.113 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника адв. П.К.З. ***, с който се поддържа, че предявения иск е недоказан и неоснователен.

В него той заявява, че няма връзка с ответницата и не може да отговоря пълноценно и аргументирано по същество на спора.

Намира исковата молба за нередовна, тъй като била насочена срещу ненадлежна страна и сочи, че за да е потребител на електрическа енергия, ответницата следва да има валидна облигационна връзка с ищеца, което предполагало сключен договор на ответницата с ищцовото предприятие или най-малкото да е наследник или ползвател на обслужвания имот. Твърди, че в този смисъл нито на него като особен представител, а още по-малко на съда били известни факти от облигационната взаимовръзка между страните, което било задължителна положителна процесуална предпоставка за конституирането на Ч., като ответник по делото. В този смисъл моли съдът да прекрати делото.

Също така намира исковата молба за непопълнена с необходимите данни, за да може съдът да вземе правилно решение, дори и при редовно предявена искова молба. В нея имало само твърдения, без да били посочени, каквито и да са доказателства. Навежда, че единственото, което можело да се нарече доказателство и то условно, били представените фактури, тъй като нито една от тях не била подписана от ответницата. За да имат правна стойност, те следвало да са признати от Ч., което обстоятелство явно не било налице. В този смисъл оспорва всички фактури, както по количество, така и по стойност, която е посочена в тях.

В посочения по-горе смисъл, моли съдът да прекрати делото, а ако бъдат поправени нередовностите в исковата молба, да отхвърли иска, като недоказан и неоснователен.

Във връзка с направените оспорвания в отговора на исковата молба ищцовото дружество моли съдът да допусне съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.

В съдебното заседание на 21.11.2019 г. процесуалният представител на ищеца юрк. П. сочи, че във връзка с направеното оспорване на ответника страна за липсата на облигационни отношения между страните би могла да представи копие от данъчна декларация по ЗМДТ, от което да стане видно, че собственик на процесния имот е А.А.Ч.. Посочва също, че по делото била представена декларация за актуализация на клиентски данни от ответницата по делото.

Особения представител е приел представената декларация и е оттеглил искането си, оспорващо наличието на договорни отношения между страните.

С цел изясняване на спора съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.К.С. и съдебно-техническа експертиза на С.Х.Б..

 

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното № 918/2018 г. по описа на Районен съд - Карлово, на 12.06.2018 г.пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца в настоящото производство – „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив, с ЕИК ********* за сумите от: 167.01 лв. – главница за периода 04.04.2016 г. - 03.08.2016 г. и 15.68 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 07.06.2016 г. - 11.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2018 г. - датата на постъпване на заявлението в съда, до пълното й изплащане.

Като основание за вземането заявителя – ищеца е посочил, че претендираната главница представляваща стойността на начислена електрическа енергия, доставена за периода от 04.04.2016 г. - 03.08.2016 г. по партидата на ответника А.А.Ч., с ЕГН ********** с кл. № **********, отнасяща се за обект на потребление: с. Ведраре, КОМПЛЕКС КТЗ 6, вх.А, ет.1 61, ИТН 1101876.

Заповедният съд е уважил това искане, като е издал заповед № 512/14.06.2018 г. за претендираните по заявлението суми. Със същата заповед, заповедният съд е разпоредил длъжника-ответник да заплати на заявителя - ищец и сторените по делото от последния разноски в размер на 75.00 лв.

Заповедта по чл.410 от ГПК е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

С оглед и условията при които е връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на основание чл.415, ал.2 от ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство. По образуваното гр.д. № 1601/2018 г. по описа на Районен съд – Карлово в срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника адв. Б. В. от АК - Пловдив, с който се поддържа, че предявения иск е допустим, но недоказан.

С определение № 342/23.04.2019 г. съдия В. И. е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Нова Загора на основание чл.118, ал.2 във вр. с чл.119, ал.3 и чл.113 от ГПК.

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал писмени доказателства: гр.д. № 1601/2018 г. по описа на Районен съд – Карлово, ведно със всички писмени доказателства съдържащи се в него, в т.ч. решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР, общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, заверено копие на вестник Дневник, съдържащо Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение  на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., препис извлечение от сметка, фактура № ********** за отчетен период 04.04.2016 г. – 03.05.2016 г.,  фактура № ********** за отчетен период 04.05.2016 г. – 03.06.2016 г., фактура № ********** за отчетен период 04.06.2016 г. – 03.07.2016 г., фактура № ********** за отчетен период 04.07.2016 г. – 03.08.2016 г., декларация за актуализация на клиентски данни, пълномощно, ч.гр.д. № 918/2018 г. по описа на Районен съд – Карлово.  

В исковата молба ищеца сочи, че за процесния период е доставил ел.енергия на жилище, по клиентски № **********, чийто титуляр е ответника А.А.Ч.. Видно от приложените към делото фактури ответника дължи, обективираните в тях суми за съответните отчетни периоди за консумираната ел.енергия. Ищцовото дружество твърди, че така доставената и консумирана ел.енергия, не е заплатена от ответника.

В срока по чл.131 от ГПК постъпи отговор от особения представител на ответника адв. П.К.З. ***, с който се поддържа, че предявения иск е недоказан и неоснователен.

Същият счита, че предвид липсата на сключен договор между страните не е налице валидна облигационна връзка, поради което моли съда да отхвърли иска като недопустим недоказан и неоснователен.

С цел изясняване на спора съдът назначи съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице С.К.С., която страните и съдът кредитират е видно, че:

1.Размерът на претендираното по делото обезщетение от датата на падежа на съответната фактура до 11.06.2018 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е 32.45 лв.

ЗАБЕЛЕЖКА: В исковата молба на Ищеца и в Извлечението по партидната сметка на Ответника обезщетението е посочено в размер на 15.68 лв. Разликата от 16.77 лв. се дължи на това, че няма начислено обезщетение по фактура № **********/09.05.2016 г. и фактура № **********/09.06.2016 г.

2.Дължимата цена за консумираната ел. енергия по процесиите фактури е изчислена правилно на база действащите решения на КЕВР - № Ц-35/01.11.2015 г. и № Ц-19/30.06.2016 г. за съответ­ните периоди.

От заключението по съдебно-техническата експертиза на вещото лице С.Х.Б., която страните и съдът кредитират е видно, че:

1.За процесния период 04.04.2016 г. - 03.08.2016 г. до процесния обект е доставена ел. енергия в пресметнати по месеци количества както следва:

ИТН 1101876

дата         дневна тарифа          дневна тарифа             нощна тарифа           нощна тарифа

                         показания        пресметнато количество      показания    пресметнато количество

      2016 г.                                                 ( kWh )                                                           ( kWh )

      03.05                27326                             188                            8073                                0

      03.06                27543                             217                            8073                                0

      03.07                27718                             175                            8073                                0

      03.08                27951                             233                            8073                                0

      03.09                27951                                 0                            8073                                0

      03.10                27951                                 0                            8073                                0

      03.11                27951                                 0                            8073                                0

ДО 03.08.2018 г.   27951                                 0                            8073                                0

 

ВСИЧКО:                                                     813                                                                    0

 

Общото количество доставена електрическа енергия за процесният период 04.04.2016 г. - 03.08.2016 г. е в размер на 813 kWh, от които 813 kWh по дневна тарифа и 0 kWh по нощна тарифа.

По отношение на периода 07.06.2016 г. - 11.06.2018 г., визиран в молбата на ЕВН ЕС от 04.12.2019 г., с поставени въпроси за назначаване на съдебно-техническа експертиза, то експертизата може да отговори за доставена ел. енергия от дата 03.06.2016 г., тъй като регулярен отчет на електромера на 07.06.2016 г. по график не е извършван и не може да се определи каки са били неговите показанията .

Предвид на изложеното, количеството ел. енергия за периода 03.06 2016 г. - 11.06.2018 г. доставяна до обекта на ответника е в размер на 408 kWh по дневна тарифа и 0 kWh по нощна тарифа.

2.Електромерът с фабричен номер № 3910690, който е монтиран в измервателна точка номер № 1101876 и отчитащ потребената ел. енергия от клиентски номер ********** на абонат с адрес: с. Ведраре, комплекс КТЗ, вх. А, ет.1, aп. 61 е отчитан посредством отчетник. Отчетените показания и пресметнати количества ел. енергия съвпадат с фактурираните такива.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Събраха се доказателства, от които може да се направи извода, че предявеният иск е основателен. По силата на чл.7, т.1 от общите условия, ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника: жилище с ИТН: 1101876, находящо се в с. Ведраре, комплекс КТЗ, вх. А, ет.1, aп. 61. Ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се задължава да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2.

Установено е, че ищцовото дружество е издало Фактури с № ********** за отчетен период 04.04.2016 г. – 03.05.2016 г., № ********** за отчетен период 04.05.2016 г. – 03.06.2016 г., № ********** за отчетен период 04.06.2016 г. – 03.07.2016 г. и № ********** за отчетен период 04.07.2016 г. – 03.08.2016 г., които ответницата дължи за консумираната електроенергия.

Ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2.

Съдът кредитира заключенията по изготвените от вещи лица съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза. Същите безспорно посочиха размера и количеството на потребената и неплатена електрическа енергия за процесния период.

Претендираната главница представлява стойността на начислената електрическа енергия, във връзка с горепосочените фактури за периода от 04.04.2016 г. до 03.08.2016 г. по партидата на ответника А.А.Ч., с кл. № **********, отнасяща се за обект на потребление: с. Ведраре, комплекс КТЗ, вх. А, ет.1, aп. 61.

Съгласно чл.27, ал.1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, каквото е статуквото и в настоящото производство.

В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД доставило на обекта на А.А.Ч. за периода 04.04.2016 г. - 03.08.2016 г. електроенергия на обща стойност 167.01 лв., която до този момент не е заплатена, с което ищеца се явява изправната страна по договора, а ответницата – неизправната.

Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи и претенцията за заплащане на обезщетение, поради забава в заплащането на консумираната ел. енергия, като ответникът дължи законна лихва в общ размер от  15.68 лв. за периода от 07.06.2016 г. до 11.06.2018 г.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 918/2018 г. по описа на Районен съд – Карлово.

Ищцовото дружество е направило искане за присъждане на разноски и с оглед изхода на спора, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, следва да му бъдат присъдени такива, които да бъдат в тежест на ответника в общ размер на 875 лв., от които - 300 лв. възнаграждение за особен представител, 400 лв. за съдебно-счетоводна и съдебно-техническа екпертизи, 75 лв. – държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложеното съдът счита, че предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да бъдат изцяло уважени.

Водим от горното съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД по отношение на А.А.Ч., с ЕГН **********,***, комплекс „КТЗ” № 6, вх.А, ет.1 ап.61, настоящ адрес:***,  че ВЗЕМАНЕТО на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес управление: гр. Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” № 37, със законен представител М. М. М.-Д. и Ж.П. С., чрез пълномощника: юрисконсулт Б.К., СРЕЩУ НЕЯ за сумата в размер на 182.69 лв. / сто осемдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки /, от които: 167.01 лв. / сто шестдесет и седем лева и една стотинка/ – главница, представляваща стойността на начислена електрическа енергия за периода 04.04.2016 г. до 03.08.2016 г.; 15.68 лв. / петнадесет лева и шестдесет и осем стотинки / – обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 07.06.2016 г. до 11.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,  считано от 12.06.2018 г. – датата на подаване на заявлението в съда до пълното й изплащане, СЪЩЕСТВУВА.

ОСЪЖДА  на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК А.А.Ч., с ЕГН **********,  ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК: *********, направените разноски по ч.гр.д. № 918/2018 г. по описа на Районен съд – Карлово, в размер на 75.00 лв./седемдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки/, от които: 25.00 лв. / двадесет и пет лева / платена държавна такса и 50.00 лв./петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.А.Ч., с ЕГН **********,  ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК: *********, направените по делото разноски в размер на 875.00 лв. / осемстотин седемдесет и пет/ лева.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр. Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: