№ 23086
гр. София, 04.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110108658 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени са искове по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД
от И. К. Д. срещу „Стик-Кредит" АД за прогласяване нищожност на клаузата на
чл. 27 от Договор за потребителски кредит №767934/16.12.2021 г.; и за
заплащане на сумата 05,00 лева, представляваща част от парично вземане в общ
размер 496,30 лева, платена без основание по нищожна клауза на чл. 27 от
Договор за потребителски кредит №767934/16.12.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника е сключил договора за кредит, по който е усвоена
заемна сума от 500,00 лв., платима на 12 месечни вноски, при 29, 52 % ГЛП и
33,86 % ГПР, с общо дължима сума 599,26 лв. В чл. 17 от договора е посочено,
че следва да бъде обезпечен в 3-дневен срок с поне едно от следните
обезпечения: банкова гаранция или гарант, който се одобрява от ответното
дружество. Според чл. 27 от договора, в случай на неизпълнение от страна на
кредитополучателя на условията по чл. 17, той дължи неустойка в размер на 0,9
% от стойността на усвоената сума, като в случая на ищеца е начислено
неустоечно вземане за сумата 496,31лв., която следвало да заплати разсрочено,
ведно с погасителните вноски. Ищецът е погасил всички дължими суми по
договора, в т.ч. за неустойка, които възлизат на 1095,57 лв. Поддържа, че
договорът за кредит е нищожен поради неспазена форма, на осн. чл. 10, ал.1, вр.
чл. 22 от ЗПК, както и на осн. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че
платеното за неустойка е недължимо получено от ответника по съображения за
нищожност и неравноправност и на оспорената клауза, на осн. чл.10а, чл. 19, ал.
4 от ЗПК, чл. 143, т.5 от ЗЗП; и накърняване на добрите нрави.
Ответникът оспорва исковете по подробно изложени съображения. Не спори, че
страните са сключили договор за кредит по реда на чл. 6 от ЗПФУР, в
съответствие със ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ/. Възразява изцяло срещу твърденията
на ищеца, че договора и процесната клауза са нищожни на посочените
основания. Оспорва да е начислена неустойка, в т.ч. събирана от длъжника по
договора, като поддържа, че същата поначало е валидна и отговаряща на всички
изисквания на действащото законодателство.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. ал.4,
във вр. 1 от ЗЗД е да установи пълно и главно съдържанието на договора, вкл.
1
клаузата, която оспорва, и съответно че договорът и/или уговорката за неустойка
е недействителна по изложените в искова молба твърдения.
За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД
необходимо е да се установи, че 1/процесната сума за неустойка е излязла от
патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на
ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил налице годен
юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите
две предпоставки. В случай че тези обстоятелства бъдат доказани, ответникът
следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи
полученото; евентуално, че го е върнал, за които обстоятелства се указва, че не
сочи доказателства.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че страните по спора И. К. Д., като
кредитополучател-потребител, и "Стик-Кредит" АД, като кредитор, са сключили
Договор за потребителски кредит №767934/16.12.2021 г., по който заемните
средства са усвоени.
По доказателствата: Представените от страните документи са допустими и
относими.Искането по чл. 190 от ГПК на ищеца е неоснователно, тъй като
ищецът твърди, че е страна по посочения договор и е запознат със съдържанието
му, и при така изложените фактически твърдения в искова молба не може да се
направи извод, че документите не са в държане на ищеца, а по отношение на
счетоводната справка, предвид становището на ответника, следва да се уважи
само искането по чл. 195 от ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект
за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия
в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на
предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания,
те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от
ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени
доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 190 от ГПК на ищеца.
ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза, по която вещото лице да отговори на
въпросите, посочени в искова молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от 300 лв., вносимо от ищеца по
сметка на Софийски районен съд, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението. При неизпълнение доказателството не се събира и съдът ще
приложи спрямо страната чл. 161 от ГПК като приеме за недоказани
обстоятелствата в полза на ищеца, предмет на експертизата.
ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ М М. УКАЗВА на вещото лице,
2
че при неосигурено в разумен срок съдействие от страните за достъп до
необходимите материали/счетоводни записвания за ССчЕ, да преустанови работа
и уведоми Съда.
УКАЗВА на страните да осигурят своевременно съдействие на вещото лице за
достъп до всички необходими материали за изследването, като при уведомяване
от вещото лице, че това не е сторено се прилага чл. 205, вр. чл. 161 от ГПК, и
съдът приема за доказани само твърденията на насрещната страна по спора.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да
бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно
уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със
спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има
значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен
съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от
районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е
общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към
Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждането на медиация и е отворена за всички страни по висящи граждански
дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра
за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204,
тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.07.2024 г.
от 10,50 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис от
отговор на искова молба, с приложения.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице СЛЕД внасяне на възнаграждението му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3