Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 559
/ 05,05,2017 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 05,05,2017 г. година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 569/2017 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 463 от ГПК.
Образувано по жалба вх. № 03652/27,01,2017 г. от Д.П.Б.
***, ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20108250400084 по описа на
ЧСИ С. Г. рег. № 825, район на действие – ПОС, против Разпределение № 1 и Разпределение
№ 2, извършени по посоченото изпълнително дело на 23,01,2017 г., предявени на
24,01,2017 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваните актове на ЧСИ, тъй като не са предпочтително
удовлетворени вземанията на присъединения взискател Община **** за данък върху
недвижим имот и такса битови отпадъци, които според жалбоподателя съставляват
публични вземания и се ползват с предимството по чл. 136 ал. 1 т. 2 и т. 6 от ЗЗД.
Въз основа на изложеното от съда се иска да
постанови решение, с което да отмени обжалваните разпределения.
Взискателят „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ООД – гр. ****,
ЕИК ****; не взема становище по жалбата.
Присъединеният взискател„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“
ЕАД – ****, ЕИК ****; заявява становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност
на жалбата.
Присъединените взискатели: „СИБАНК“ ЕАД; „ПРИТИ –
В“ ЕООД – гр. ****, ЕИК ****; ОБЩИНА ****; ТД на НАП ****; „ВИКИНГ – Т“ ООД; „М
КАР“ ООД; не заявяват становище по жалбата.
Длъжниците „БЕЙКЪР –Р“ ЕООД – гр. ****, ЕИК ****; и
„РЕГНИС“ ЕООД – гр. ****, ЕИК ***; не заявяват становище по жалбата.
Съдебният изпълнител изразява становище за недопустимост
на жалбата, тъй като с нея се предявяват за защита права на трето лице – присъединен
взискател Община ****, а не на самия длъжник. При условията на евентуалност ЧСИ
счита жалбата за неоснователна.
Като взе предвид данните по делото във връзка с
доводите в жалбата, съдът приема следното:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано
лице (длъжник в изпълнителното производство), в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК,
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител. Доколкото в нея се
релевира довод за нарушение реда на привилегиите за погасяване на вземанията,
предвиден в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД, разглеждането й е допустимо –
длъжникът има интерес от погасяване на вз4еманията при спазване реда на привилегиите
им и предявените от него доводи в тази насока целят защита на собствените му
права.
По същество е основателна по следните съображения:
Производството по изпълнително дело № 20108250400084
г. по описа на ЧСИ С. Г. рег. № 825, район на действие – ПОС, е образувано по
молба от 02,01,2014 г. от „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ООД – гр. ****, ЕИК ****;
против БЕЙКЪР –Р“ ЕООД – гр. ****, ЕИК ****; и „РЕГНИС“ ЕООД – гр. ****, ЕИК ****;
и Д.П.Б. ***, ЕГН **********; въз основа на изпълнителен лист за сумата от
11189,10 евро, ведно със законната лихва върху същата, считано от 22,12,2009
г.; и сумата от 837,68 лв.
По изпълнителното дело са присъединени и
взискателите: „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД – ****, ЕИК ****; „СИБАНК“ ЕАД;
„ПРИТИ – В“ ЕООД – гр. ****, ЕИК ****; ОБЩИНА ****; ТД на НАП ****; „ВИКИНГ –
Т“ ООД; „М КАР“ ООД.
Проведени са (за периода от 27,12,2015 г. –
27,01,2016 г.) публични продани на недвижими имоти – собственост на длъжника –
физическо лице ( в качеството му на едноличен търговец), както следва:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, находящ се в гр. **** с идентификатор
56784.506.1129.1.29 – за сумата от 81300 лв.; и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА,
находящ се в гр. ***** с идентификатор 56784.506.1129.1.39 – за сумата от 16880
лв.
Предмет на обжалваните разпределения (л. 2173-2177
и л. 2178-2182 по изп. д.) са посочените по-горе две суми.
Разпределение, съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, се извършва в случай, че събраната сума по изпълнението е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, като най-напред се отделят суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение,
а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
В изпълнителното производство Община **** е
присъединени като взискател за изпълнение вземанията й за данък недвижими имоти
и за такса битови отпадъци за имотите – предмет на публичните продани.
Като такива с привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД, са удовлетворени вземанията за данък недвижими имоти. Вземанията за такса
„битови отпадъци“ не са удовлетворени с предпочитание. Това обстоятелство се
установява от обжалваните разпределения, сочи се и от съдебния изпълнител в
мотивите му по чл.436 ал. 3 от ГПК. В същите се изразява становище, че таксата
за битови отпадъци, макар да съставлява публично вземане, не се ползва с
привилегията по т. 6 от чл. 136 от ГПК, тъй като тази разпоредба се отнася
единствено до вземанията на държавата.
Този извод не се споделя от настоящия съдебен
състав.
Съобразно разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД, ползват
се с право на предпочтително удовлетворяване и се погасяват в посочения ред
следните вземания: 1/ за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение; 2/ вземания на държавата за
данъци върху определен имот (към същите се приравняват вземанията на общините
за данък върху недвижимия имот и в тази връзка правилно с обжалваните разпределения
дължимите към общината суми за данък недвижими имоти са разпределени във втори
ред); 3/ вземания, обезпечени със залог или ипотека; 4/ вземания, заради които
се упражнява право на задържане; 5/ вземания на работници и служещи, произтичащи
от трудови отношения и вземания за издръжка; 6/ вземания на държавата, освен
тия за глоби.
Вземането на Общината за такса битови отпадъци представлява
цена на извършена от общината услуга и няма правната характеристика на данък,
поради това не се включва в привилегията по т. 2 на чл. 136 от ЗЗД. Същото
обаче представлява публично вземане на общината за продадения имот, чиято
стойност се разпределя. Като такова, то следва да се ползва от
привилегията по т. 6 на чл. 136 от ЗЗД
(като се изхожда от целта на законодателя – да се удовлетворят с предпочитание вземанията
на публичните субекти във връзка с имота – предмет на публичната продан).
И тъй като с процесните разпределения дължимите на
общината такси „битови отпадъци“ не са взети предвид като ползващи се с право
на предпочтително удовлетворяване по чл. 136 ал. 1 т. 6 от ЗЗД, обжалваните
актове на съдебния изпълнител следва да се приемат за незаконосъобразни и да се
отменят.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Разпределение № 1 и Разпределение № 2,
извършени на 23,01,2017 г. по изпълнително дело № 20108250400084 по описа на
ЧСИ С. Г. рег. № 825, район на действие – ПОС, предявени на 24,01,2017 г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ С. Г. с рег. № 825, като при
извършването на нови разпределения да се съобразят указанията в мотивната част
на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: