№ 1618
гр. Плевен, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430103785 по описа за 2024 година
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от „АПС
Б.Б.“ ЕООД, ЕИК: ***********, седалище и адрес: гр. С., п.к. 1404р-н Тр, бул.
“Б” № 81 В, представлявано от Е.Ц. /Пълномощник на управителите/ против
Ц. Б. Б. с ЕГН ********** от с.**** №6А. Ищецът твърди, че получил
Разпореждане, с което е уведомен, че по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение е постъпило възражение от длъжника. Твърди, че в
законоустановения срок упражнява правото си да предяви иск, с който да
съдът да признае за установено, че ответникът, му дължи вземане, предмет на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 2744/2024г. по описа на Районен съд - Плевен и издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение. Ищецът твърди, че между страните
*****, ЕИК *********, в качеството си на кредитодател, и ответника, в
качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски
кредит № 1221443 на 27.01.2019г. по електронен път по реда на ЗПФУР.
Твърди, че договорът е сключен като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от
отправяне на предложението до сключване на договора страните са
използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на
процесния договор на ответника е предоставена цялата информация,
1
изискуема по закон. Твърди, че съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на
изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование:
Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото
законодателство. Твърди, че съгласно чл.9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Сочи, че страни по договора за потребителски кредит са
потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките
на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо
или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност. Ищецът твърди, че видно от приложените Общи условия и Договор
за потребителски кредит № 1221443 на 27.01.2019г. по безспорен начин се
установява сключения между страните договор, задълженията си по който
ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Твърди, че разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК регламентира договорът да бъде
сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по
делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово
изискване. Навежда доводи, че процесният договор е действителен като
2
сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК. Ищецът
твърди, че ответникът кандидатствал онлайн за отпускане на кредит пред
„****“ като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от
разстояние, в което посочил лични данни и данни за кореспонденция. Твърди,
че пълната информация била налице чрез хиперлинкове, в това число и ОУ,
СЕФ, договора за кредит, ведно с приложение №1 към него и погасителен
план. Твърди, че същата информация била изпратена на имейл на
кредитоискателя и след запознаване с нея, същият отправил към кредитора
обвързващо електронна волеизявление по чл.2 ЗЕДЕУУ на сайта чрез
натискане на бутон. Твърди, че според т.11 от ОУ, с извършване на горните
действия, се считало, че заявлението за кредит е подадено, а ОУ и договорът
към него подписани. По този ред между страните бил сключен договор за
кредит при лихва и условия, описани в договора. Сочи, че при
кандидатстването, ответникът сам избрал да обезпечи изпълнение на
задълженията чрез поръчителството на Ай Тръст, като договорът за
предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване и също бил
сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.
Ищецът твърди, че на 27.01.2019г. ответникът сключил Договор за
потребителски кредит №1221443 с „****“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., район „***“, ул. „***“ № 7Б, по силата на който
получил сумата от 1000 лв., срещу което се съгласил да върне 5 броя вноски
по 221,08 лева в срок до 20.06.2019г., когато е падежирала последната вноска,
съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ
Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на
разходите по кредита в размер на 50%. Ищецът твърди, че в Раздел Х, чл.2 от
Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/,
неразделна част от Договора за кредит, страните са се съгласили, че при
забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното
и/или съдебно събиране на вземането, направени от „****“ АД. Твърди, че в
Раздел VI, чл.8 и Раздел Х, чл.5 oт ОУ страните са постигнали съгласие
Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.
Твърди, че в Раздел Х, чл.2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
3
Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се
съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел
VI, чл.7 oт ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали
съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението
му. В Раздел VIII, чл.2.6 oт ОУ било уговорено правомощие на **** да
уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция,
изпращане на съобщения, писма и стикери.
Ищецът твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/Цесия/ от 02.03.2021г. „***** като цедент е прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС
Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
п.к. 1404, бул.„Б“ № 81В, ап.3. Длъжникът е уведомен за цесията на
посочената от него в договора електронна поща с имейл, както и на адреса,
който е предоставил в договора.
Твърди, че връчването на уведомлението няма характер на лично и
незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от
пълномощник на цедента и с оглед константната съдебна практика няма
пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/
от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99 ал.3 ЗЗД уведомяване
на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвижда уведомяването на
длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото
следва да се счита надлежно извършено. Ищецът твърди, че ответникът не е
изпълнил в срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на
крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението
все още не е погасено.
В заключение моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи
на „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********** парично вземане, конкретизирано в
т.9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по образуваното ч.гр.д. №2744/2024г., а именно сумата както следва:
главница в размер на 1000 лв., договорна възнаградителна лихва върху
главницата в размер на 105,40 лв. за период от 27.01.2019г. до 20.06.2019г,
законна лихва за забава върху главницата в размер на 529,88 лв. за период от
27.01.2019г. до 20.06.2019г., както и лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията. Ищецът твърди, че претендираната сума за лихва за забава
представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва,
определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за просрочени
парични задължения. Същата се дължи от Ц. Б. Б. по силата на чл.2 раздел
4
X„Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за
кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска
ответникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
Постъпил е писмен отговор, чрез назначения си особен представител, с
който оспорва претенцията. Оспорва получаването на сумата, тъй като не са
представени доказателства с исковата молба. В представено писмено
становище преди съдебно заседание навежда доводи, че уговорената
възнаградителна лихва в размер на 41,24% е нищожна клауза. Сочи, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26 ЗЗД е в зависимост от
съотношението между възнаградителната лихва и законната лихва за забава.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Не е спорно и се установява от приложеното ч.гр.д.№ 2744/2024г. по
описа на РС Плевен, че е издадена Заповед за изпълнение №1583/22.05.2024г,
връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
С разпореждане №6980/19.06.2024г., съдът указал на заявителя, че може
да предяви иск за вземанията си. Разпореждането е получено на 26.06.2024г. и
в едномесечния срок, на 01.07.2024г. е образувано настоящето производство.
По делото е приложен договор за кредит № 1221443/27.01.2019г., от
който се установява, че между ответника- като заемател и „****“АД-като
заемодател, е сключен договор за кредит със следните параметри, съобразно
Приложение №1 към договора: предоставен заем от 1000 лева, за срок от 5
месеца, при ГПР 50% и фиксиран ГЛП от 41,24%; общ размер на всички
плащания- 1105,40 лева, при месечна вноска от 221,08 лева и падеж на
последната вноска - 29.06.2019г., по погасителен план. Представени са и
Общите условия към договора, подписани, на всяка страница от страните по
договора, съобразно изискванията на чл.11 ал.2 от ЗПК. Установява се също,
че на заемателя е предоставен СЕФ за предоставяне на информация за
потребителски кредити, подписан от страната.
По делото е приложен и договор за поръчителство от 27.01.2019г,
между кредитора „****“АД и „А.Т.“ ЕООД- като поръчител, за обезпечаване
изпълнението по процесния договор за заем, както и Договор за
поръчителство сключен между „А.Т.“ ЕООД и длъжника, сключен на същата
дата - 27.01.2019г.
По делото се установява сключване на договор за цесия от 02.03.2021г.
между „****“ЕАД, и „А.Т.“ЕООД- от една страна, като цеденти и ищеца
„АПС Б.Б.“ ЕООД, като цесионер; видно от Приложение №1 към него
/представено по заповедното производство/, е прехвърлено и вземането
5
против ответника по договор за кредит. Установява се също, че цедентите са
упълномощили цесионера /пълномощните съща са представени в заповедното
производство/ да уведоми длъжниците за станалата цесия. По делото няма
доказателства за връчване на уведомление за станалата цесия на ответника, но
съдът приема, че същото е редовно връчено на особеният представителна
ответника, с връчването на преписите от исковата молба и приложенията й.
Не е спорно между страните и се установява от представената от ищеца
разписка за извършено плащане (лист 89), че на 27.01.2019г. по сметка на
ответника Ц. Б., „****“ЕАД му е превело сумата от 505,46 лева, а със сума от
494,54 лева е погасено негово задължение по друг договор за кредит.
Представените писмени доказателства установяват наличието на
облигационна връзка по силата на сключен между страните договор за заем,
установяват също, че ответникът е получил уговорената сума, с оглед на което
съдът приема, че кредитодателят е изправна страна по договора и е изпълнил
задълженията си по същия. Представените писмени доказателства не са
оспорени от ответника. Представените писмени доказателства – договор за
кредит, погасителен план на договора за кредит, договори за поръчителство,
разписка за получена сума, справка извлечение за ответника, Общи условия
на договор за кредит - не са оспорени от страните, поради което съдът не е
назначил съдебно-счетоводна експертиза. Предвид представените писмени
доказателства, които напълно кореспондират помежду си, съдът приема, че
ответникът е страна по договор за заем, сключен на 27.01.2019г, за сумата от
1000 лева, при лихвен процент от 41,24% и ГПР от 50%; размер на
погасителната вноска- 221,08 лева, за срок от пет месеца /20.02.2019-
20.06.2019г/. Не са представени доказателства за плащане от страна на
ответника, каквато тежест на доказване съдът е указал в доклада. Не е
оспорено от ответника твърдението, че на 23.02.2021г, поръчителят
„А.Т.“ЕООД е погасил сумата от 1635,28 лева (по силата на споразумение за
насрещно прихващане), дължима от заемателя по договора за заем, от която:
1000 лева- главница, 105,40 лева- договорна лихва и 529,88 лева - лихва за
забава.
Съдът приема за установен и факта на сключването на договор за
поръчителство между кредитора по договора за заем и „А.Т.“ЕООД- като
поръчител, както и факта на изпълнението на задълженията по договора, от
страна на поръчителя, в качеството му на солидарен длъжник. Действително,
писмени доказателства за това плащане не са представени от ищеца, но този
факт не беше оспорен от ответника. С оглед на извършеното плащане от
страна на „А.Т.“ЕООД- като поръчител, съдът приема, че същият е встъпил в
правата на кредитора по договора за заем. Съобразно разпоредбата на чл.146
от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които
кредитора има против длъжника и може да предяви против него обратен иск
по чл.143 от ЗЗД. По делото се установява и факта на сключване на договор за
цесия между кредитора и поръчителя- от една страна, като цеденти, и ищецът
6
в настоящето производство- „АПС Б.Б.“ ЕООД, като цесионер, с който е
цедирано вземането. Ищецът черпи правата си от суброгиралият се
поръчител. Съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, назначен от
съда при спазване на установената в ГПК процедура и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, в т.ч. и за
цесията. С оглед на изложеното, съдът приема, че е налице първата
предпоставка за уважаване на предявеният иск- а именно качеството на
кредитор на ищеца спрямо ответника.
Съдът не споделя доводите на ответника за нищожност на договора за
кредит поради нищожност на уговорката за договорна лихва. С Договора за
кредит, страните са уговорили ГЛП- 41,24%, при ГПР- 50%, с конкретен
размер на възнаградителната лихва от 105,40 лева, за срока на договора,
включен в месечната погасителна вноска. Възнаградителната лихва има
характер на цена на предоставената услуга, като нейната стойност, следва да
се съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за
които се уговоря връщането, както и с обстоятелството дали е обезпечен. Към
датата на сключване на договора- 27.01.2019г., е налице законово ограничение
на максималния размер на възнаградителната лихва, по реда на чл.19, ал.4 от
ЗПК /ДВ бр. 35/2014г в сила от 23.07.2014г./, където е посочено, че годишният
процент на разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република Б. Годишният процент
на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи- лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит- чл.19 ал.1 ЗПК. Нормата на чл.19 ал.4 ЗПК служи
именно за рамка на размера на уговорените лихви по кредита, като при
нарушение на нормата, клаузите в договора за дължимостта на всеки един от
компонентите на ГПР, се явяват нищожни. В случая съдът приема, че не е
налице нарушение на посочената законова норма, уговореният ГПР е в
рамките на законоустановеният размер и клаузата за договорна лихва не се
явява нищожна на посоченото основание; не е налице и противоречие с
добрите нрави.
На основание гореизложеното, съдът намира че предявените искове с
правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл.240 ал.1 вр. чл.79
ал.1, вр. чл.146 ал.1 вр. чл.143 ал.1 ЗЗД вр. чл.86 ал.1 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът Ц. Б. дължи на ищеца, сумата от 1000 лева-
главница, сумата от 105,40 лева договорна лихва за периода 27.01.2019г.-
20.06.2019г. и сумата от 529,88 лева- обезщетение за забава, за периода
27.01.2019г.- 21.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК – 17.04.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, дължими въз основа на Договор
7
за потребителски кредит №1221443/27.01.2019г, сключен между ответника и
„****“АД, са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените по делото
разноски в размер на 518 лева- по настоящето производство и 82,70 лева- по
заповедното производство, съобразно предявените в исковото производство
искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1
ГПК, вр. чл.240 ал.1, вр. чл.79 ал.1, вр. чл.146 ал.1, вр. чл.143 ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ал.1 ЗЗД,
че Ц. Б. Б. с ЕГН ********** от с.**** №6А ДЪЛЖИ на „АПС Б.Б.“ ЕООД, гр. С., ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.Б, №81В, сумата от 1000 лева-
главница, сумата от 105,40 лева- договорна лихва за периода 27.01.2019г.-20.06.2019г,
и сумата от 529,88 лева - обезшетение за забава, за периода 27.01.2019г. - 21.03.2024г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл.410
ГПК- 17.04.2024г, до окончателното изплащане на задължението, дължими въз основа на
Договор за потребителски кредит №1221443/27.01.2019г, сключен между ответника и
„****“АД, за които суми има издадена заповед за изпълнение №1583/22.05.2024г по ч.гр.д.
№2744/2024г. на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, Ц. Б. Б. с ЕГН ********** от
с.**** №6А ДА ЗАПЛАТИ НА „АПС Б.Б.“ ЕООД, гр. С., ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. Б, №81В, сумата от 518 лева- разноски по настоящето
производство и сумата от 82,70 лева- разноски по ч.гр.д. №2744/2024г. на ПлРС,
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред ПлОС, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8