Р Е Ш
Е Н И Е № 260018
Град Несебър, 17.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 166 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “И.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** ********, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Х.И.С., против Наказателно постановление № 422115-F399748 / 06.02.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно, поради съществено процесуално нарушение. Макар да не оспорва фактическата обстановка, посочва като нарушен чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като наказателното производсво не е издадено в посочения в тази разпоредба 6-месечен срок. Въвежда твърдението и за маловажност на деянието по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от законния си представител, който заявява, че поддържа жалбата с изложения в нея довод и искане за отмяна на постановлението.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата, моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита нарушението за безспорно доказано, а твърдяното от жалбоподателя процесуално нарушение не е допуснато. Претендира юристконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 04.08.2018г. за времето от 20:10 часа до 21:15 часа Б.М.Б.– “старши инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, ГД”ФК”, ОД – Велико Търново, и А.Д.Ш. – “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, ГД”ФК”, ОД – Велико Търново, са извършили проверка в търговски обект – магазин за сувенири, находящ се в град ******, община Несебър, за който са имали предварителна информация, че се стопанисва от “И.” ЕООД, в качеството му на наемател, а за резултатите от проверката съставили Протокол за извършена проверка сер.АА № 0362163/04.08.2018г. Според съдържанието на протокола проверката е започнала с извършването на контролна покупка на стойност 5 лева, заплатена от Б.М.Б., за която не е бил издаден касов бон. Сумата е била приета от Г.Г.К.на длъжност „продавач-консултант“ в обекта. След легитимация от страна на органите по приходите е бил изведен дневен финансов „Х“ отчет с № 061823/04.08.2018г. в 20:14 часа. Г.Г.К.саморъчно е изброила паричните средства в касата на търговския обект, като е попълнила „Опис на паричните средства. На видно място в търговския обект е поставено трайно съобщение за това, че органите по приходите са установили нарушение, което е предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка „Запечатване на обект“. Наредено било на управителя на дружеството да се яви лично или чрез упълномощено лице на 13.08.2018г. в сградата на ТД на НАП – Бургас за представяне на документи и за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), включително и на Г.Г.К..
На 19.07.2018г. в сградата на ТД на НАП Бургас се е явил управителят на „И.“ ЕООД, в чието присъствие е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F399748/13.08.2018г. от А.Д.Ш. – “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, за това, че при извършена проверка на 04.08.2018г. в 20:10 часа, в търговски обект – магазин за сувенири, находящ се в град ****** и стопанисван от „И.“ ЕООД, ЕИК ********, е извършена контролна покупка на обща стойност 5 лева, платени в брой; за извършената покупка след приемане на плащането не е издаден фискален бон от монтираното и функциониращо към момента на проверката фискално устройство модел: „Daisy Expert 01-KL“ с инд. № DY383334 и фискална памет № 36554368. Плащането е прието от Г.Г.К.на длъжност продавач-консултант. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Освен от актосъставителя и от управителя на дружеството, актът е подписан и от двамата свидетели, присъствали при съставянето на акта.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации при проверката, като уточнява, че при извършената контролна покупка са закупили портмоне, а до легитимацията си не са напускали магазина. Уточнява, че АУАН е съставен и на продавача Грудка Колева.
Възражения срещу акта не са направени нито при съставянето и връчването му, нито впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Административно наказващият орган е издал наказателното постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, и е наложил санкцията.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо правен интерес да обжалва НП, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 21.01.2020, а жалбата срещу него е подадена на 22.01.2020г.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен по реда, предписан в закона, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми съгласно чл.42 от ЗАНН реквизити. В същия подробно и точно е индивидуализиран както нарушителя, така и самото нарушение с всички негови съставомерни признаци, обстоятелствата, при които е извършено, като правилно е посочена и съответстващата му правна квалификация. Актът е съставен в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление също е издадено при спазване на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН. Издадено е от компетентно лице в кръга на предоставените му от закона правомощия и съобразно делегираните му права с представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. В него е посочено нарушението – търговецът не е издал фискална касова бележка от регистрирано за обекта ФУ при извършена контролна покупка преди началото на проверката в обекта. НП е издадено в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, а връчването му след около година след издаването му не е достатъчна индиция да се счита, че същото е антидатирано и е издадено шест месеца след съставянето на акта.
Прилагането на чл.118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр.106 от 2006г.). Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, като за целите на тази наредба „фискално устройство“, „търговски обекти“ и „фискална касова бележка/фискален бон/“ са тези по § 1, т.40 и т.41 от ДР и чл.118, ал.3 от ЗДДС, съгласно чл.2, ал.1 от същата.
Текстът на чл.118, ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 от наредбата, ал.1 на която гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или доставени услуги. А ал.3 от чл.25 от наредбата е категоричен: Фискална касова бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 (какъвто несъмнено е търговецът-жалбоподател) са длъжни едновременно с получаването на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
В наредбата не се съдържа дефиниция на понятието доставка/продажба на стоки или услуги, но тъй като тя е издадена въз основа на пряката законова делегация на чл.118, ал.4 от ЗДДС и по прилагане на посочения член от закона (чл.12 от Закона за нормативните актове), следва да се ползват съществуващите в ЗДДС легални дефиниции. В чл.6 и чл.9 от ЗДДС е дадено легално определение на термините „доставки на стоки“ и „доставки на услуги“, а датата на възникване на облагаемите доставки на стоки или услуги като данъчно събитие се определя от чл.25 от ЗДДС. В чл.2 на този текст се съдържа основното правило за възникване на доставките като данъчно събитие, съгласно което данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е завършена, а в ал.3 и ал.4 се съдържат други специфични правила за определяне датата на възникване на данъчното събитие, като в случая е приложимо това по ал.3, т.1 – датата на фактическото предоставяне на стоката.
Административно наказващият орган проведе успешно доказване в съдебната фаза на фактите и обстоятелствата по делото, касаещи извършването на нарушението и неговия автор въз основа на официалните документи и разпита на актосъставителя, който потвърждава констатациите в тях, поради което и при липса на ангажирани от страна на жалбоподателя доказателства в обратна насока и направените от него, респ. негови служители присъствали на проверката, на факти, правят фактическата обстановка категорично и несъмнено установена.
След като правилно е приел, че административното нарушение е доказано, административно наказващият орган правилно е определил размера на имуществената санкция, предвидена н чл.185, ал.2, изр. Последно, във връзка с ал.1 от ЗДДС, в минималния предвиден такъв – 500 лева.
Ето защо съдът намира наказателното постановление за правилно и законосъобразно, включително и в частта му относно размера на наложената Имуществена санкция, както и че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е приложен материалния закон, поради което постановлението следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по тълк. дело № 1/2007г. на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения, е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценка за маловажност на деянието. След като наказващият орган е приложил санкционната разпоредба и е определил санкцията в размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС, не следва да се обсъжда обстоятелството, дали нарушението води или не води до неотразяване на приходи, но дори и да не е довело до неотразяване на приходи, а сумата от продажбата на стоката в размер на 5 лева да се вижда ниска, само това не е достатъчно да се приеме, че с деянието не се засягат обществени отношения, предмет на регулиране с Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна. Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на юридическо лице при условията на чл.83, ал.1 от ЗАНН – за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна е безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент от деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.
Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (чл.8, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 422115-F399748 / 06.02.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, с което на “И.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** ********, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Х.И.С., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА “И.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** ********, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Х.И.С., да заплати на Национална агенция по приходите сумата в размер на 100 лв. (сто лева), представляваща юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: