№ 1419
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110214478 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Д. С. с ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление (НП) № КПК-НП-104/31.05.2024 г., издадено от председателя
на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), с което на
жалбоподателя С., на основание чл. 115 от Закон за противодействие на
корупцията (ЗПК) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лева за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се
навеждат твърдения за неговата материална и процесуална
незаконосъобразност. Твърди, че в срок до 15 май е подал декларации по чл.
35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ и не е считал, че следва да подава нова на
основание чл. 52, ал.1, т. 1 от ЗПК след влизането му в сила на 06.10.2023 г.
Навеждат се твърдения за нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, тъй като не било посочено времето на извършване на деянието, с което
е накърнено правото му на защита. В условията на евентуалност, се отправя
искане до съда за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от процесуалния
му представител адв. Н. М. от АК Кърджали, в които заявява, че поддържа
жалбата и претендира за отмяна на НП, както и за присъждане на разноските
1
по делото. Представен е списък с разноски и доказателства за плащане –
издадена фактура.
Въззиваемата страна – Председател на КПК, редовно призован се
представлява от юрк. Ц.. Претендира за потвърждаване на НП с оглед неговата
законосъобразност и за присъждане на разноски, като в условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 26.01.2024 г. в дирекция „Публичен регистър“ при Комисия за
противодействие на корупцията (КПК) била направена проверка на
получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за
имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПК да подават
декларации за имущество и интереси. В хода на проверката било установено,
че жалб. С. С. не е подал в законоустановения едномесечен срок встъпителна
декларация по образец на основание чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2
от ЗПК. Като начален момент на едномесечния срок била приета датата на
влизане в сила на ЗПК, с който се разширява кръга на задължените субекти да
подадат декларации - 06.10.2023 г., а като крайна дата – 06.11.2023 г.
Въз основа на констатираното, на 02.02.2024 г., В. Н., заемащ длъжност
инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на КПК съставил против
жалбоподателя АУАН № КПК-АУАН-ПР-450 в негово отсъствие, след
отправена покана за съставяне на АУАН, на която жалб. С. не отговорил и не
се явил. Препис от същия бил връчен на същия. Срещу акта постъпили
писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, председателят на КПК издал
обжалваното НП № КПК-НП-104/31.05.2024 г., с което на жалбоподателя С.,
на основание чл. 115 от ЗПК е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 52, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. АНО констатирал, че С. е подал декларацията
на 15.02.2024 г. Въз основа на това се констатирало закъснение от 3 месеца и 9
дни. Подадената декларация била заведена за Част I „Имущество“ с вх. №
В7256 от 15.02.2024 г. и за Част II „Интереси“ с вх. № В7257 от 15.02.2024 г.
Приетата за установена фактическа обстановка се установява от
съдържащите се в административнонаказателната преписка писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира
като достоверни, тъй като същите са обективни и непротиворечиви и от
гласните доказателствени средства – показанията на свид. Н.. Този свидетел
депозира пред съда последователни и логични показания, които намират
изцяло опора в писмените доказателства по делото, поради което съдът ги
кредитира с доверие и не следва да ги анализира подробно.
При установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
2
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в кръга
на компетенциите на актосъставителя В. Н., определен в това качество от
председателя на КПК, съгласно Заповед № РД06-38 от 18.01.2024 г. на
председателя на КПК и на осн. чл. 120, ал. 1 от ЗПК. Обжалваното
наказателно постановление е издадено в кръга на материалната компетентност
на председателя на КПК, предвидена в същата разпоредба.
АУАН е съставен в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а обжалваното НП е
в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Същите отговарят на изискванията на чл. 42,
ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, като съдържат конкретно
описание на твърдяното нарушение, мястото и времето на извършването му и
правната му квалификация. Обстоятелствата, при които се твърди да е
извършено, са точно и ясно конкретизирани, и изрично е посочено мястото на
извършването му - гр. София, където подаването на декларацията е било
дължимо. Даденото от страна на наказващ орган фактическото описание на
извършено нарушение е в кореспонденция и с дадената цифрова
квалификация на нарушение по ЗПК. С оглед на това, възраженията на
жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни. С оглед на изложеното,
съдът приема, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалния закон.
По материалната законосъобразност:
Разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 1 от ЗПК предвижда задължение за лицата,
заемащи публични длъжности, подават декларация за несъвместимост, а тази
на чл. 51 предвижда подаване на декларация за имущество и интереси, като
съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК, срокът за нейното подаване е едномесечен
от датата на встъпването в длъжност.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК, представителите на
държавата или на общините в органите на управление или контрол на
търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала, каквото е
дружеството, което жалб. С. представлява, съдът намира, че същият е имал
качество на задължено лице.
По безспорен начин, от доказателствата по делото се установява, че към
датата на влизане в сила на ЗПК – 06.10.2023 г., жалб. С. е имал качеството на
лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, т. 51 от ЗПК, но
за него не е възникнало задължение да подаде декларация по чл. 52, ал. 1, т. 1
от ЗПК, тъй като това задължение възниква от момента на встъпването в
длъжност, като за изпълнението му е предвиден едномесечен срок. Видно от
доказателствата по делото, жалб. С. е постъпил на длъжност на 10.02.2014 г.,
когато е издаден актът му за встъпване в длъжност, като към момента на
встъпването си е подал встъпителна декларация. Предвид това, съдът намира,
че жалб. С. не е извършил вмененото му нарушение. Освен това, разпоредбата
на § 4 ПЗР на ЗПК, която предвижда, че "задължените лица, подали
встъпителни декларации по реда на отменените разпоредби на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество, не подават нови встъпителни декларации след влизането в сила на
3
този закон. Те подават декларации при условията и по реда на този закон в
сроковете по чл. 52". Предвид изложеното съдът намира, че материалният
закон е приложен неправилно и издаденото наказателно постановление следва
да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията на жалб. За
присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени по делото.
Съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
минималният размер на възнаграждението възлиза на стойност от 400 лева.
Съобразно § 2а от ДР на Наредбата „За нерегистрираните по Закона за данъка
върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази
наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за
регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.“. Видно от
представеното копие от фактура адв. М. е регистриран по ЗДДС, поради което
претендираните разноски в размер на 480 лева, съгласно приложения списък,
се явяват в минималния размер съобразно Наредбата.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2,
т. 1 и чл. 63д от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № КПК-НП-104/31.05.2024 г.,
издадено от председателя на Комисията за противодействие на корупцията
(КПК), с което на жалбоподателя С. Д. С., на основание чл. 115 от Закон за
противодействие на корупцията (ЗПК) е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение на разпоредбите на чл.
52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията да заплати на С. Д.
С., ЕГН **********, сумата 480 /четиристотин и осемдесет/ лева,
представляващи разходи за адвокатско възнаграждение в производството пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4